ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№......... 19.01.2022г. гр.Стара Загора
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД ОСМИ ГРАЖДАНСКИ състав
На деветнадесети
януари 2022г.
В
закрито заседание в следния състав:
Председател: АНТОНИЯ ТОНЕВА
като
разгледа докладваното от СЪДИЯ АНТОНИЯ ТОНЕВА гр.дело №4251 по описа за 2019
година:
Постъпила
е молба от ответника по делото З.Г.Н. от 10.11.2021г. за изменение на решението
в частта за разноските, като се присъдят на ответника направените в заповедното
производство разноски за възражение в размер на 600лв.
Ищецът
„ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД взема становище, че молбата е неоснователна. В
условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на основание чл.78 ал.5 ГПК.
Постъпила
е молба от ищеца „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД София от 01.12.2021г. за
изменение на решението в частта за разноските, които ищецът е осъден да заплати
на ответниците, като се твърди, че същите са прекомерни.
Молбата на З.
Стоянов Н. е постъпила в срока по чл.248 ал.1 ГПК.
Молбата на „ПРОФИ
КРЕДИТ България“ ЕООД е
постъпила в срока по чл.248 ал.1 ГПК.
Производството е по
чл.422 ГПК. С решение №260743/01.11.2021г., постановено по настоящото гр.дело е
уважен частично предявения от ищеца иск, като е признато за установено на
основание чл.422 от ГПК по
отношение на З.Г.Н. и П.Ж.Д. /в качеството й на наследник на Ж.В.М., починал на
08.03.2021г./, че солидарно дължат на „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ”ЕООД сумата от 296,20
лева – главница по договор за револвиращ заем № ХХХ/04.10.2013 г., ведно със
законната лихва, считано от ХХ.04.2019г. до изплащането й, за което вземане е
издадена заповед за изпълнение №1167/22.04.2019г. по ч.гр.д. №2145/2019г. по
описа на СтРС и е отхвърлен предявения иск в останалата част за сумата над 296,20
лв. до претендираната главница от 4108,91 лв., като неоснователен. Със същото
решение в полза на ищеца „ПРОФИ
КРЕДИТ България“ ЕООД са присъдени съразмерно разноски в размер на 29,03 лв. - по
исковото производство и в размер на 9,46 лв. – по ч.гр.д.№ 2145/2019г. по описа
на РС Стара Загора, а в полза на ответниците са присъдени разноски, както
следва: на П.Ж.Д. - сумата от 575,31 лв.
– разноски по исковото производство, на З.Г.Н. - сумата от 915,85 лв. разноски
в исковото производство. В мотивите на решението е посочено, че направените от З.Г.Н.
разноски в исковото производство са както следва – 100 лв. възнаграждение за
вещо лице и 887 лв. адвокатско възнаграждение, като същите са присъдени
съразмерно с отхвърлената част от исковата претенция.
По отношение молбата
на З.Г.Н., съдът намира, че същата е неоснователна по
следните съображения: Действително съгласно разясненията, дадени в т.12 ТР №4/ХХ.06.2014г.
на ВКС по тълк.дело №4/2013г. на ОСГТК, съдът в исковото производство следва да
се произнесе и по дължимостта на разноските в заповедното производство. В
настоящия случай ответникът З.Г.Н. е направил искане за присъждане на разноски
за адвокатско възнаграждение в размер на 660лв., направени във връзка с
подаването на възражение по чл.414 ГПК по ч.гр.дело №2145/2019г. на РС
Ст.Загора. В свое прекратително определение от 01.03.2021г., постановено по
настоящото дело, отменено с определение от 10.06.2021г. по възз.ч.гр.дело
№1352/2021г. на ОС Ст.Загора без произнасяне в частта за разноските, поради
лисата на правен интерес, съдът е изложил подробни мотиви за недължимостта на
разноските за възражението по чл.414 ГПК. Позовавайки се на определение №45 от
23.01.2019г. по ч.т.д. №3074/20ХХг. на ВКС, I т.о. съдът е посочил, че разноски
във връзка с мотивиране на възражение по чл.414 ГПК не се дължат, тъй като
възражението не се постановява в самостоятелно състезателно производство, а е
само предпоставка за предявяване на материалното право на кредитора по исков
път, в което исково производство длъжникът следва да изчерпи възраженията си за
неоснователност на иска. Законът изрично освобождава длъжника от задължението
да мотивира възражението си, поради което и доколкото защитата му в исковото
производство по реда на чл.422 ГПК би била напълно аналогична, няма основание
да бъде възмездяван двукратно за едно и също нещо. Тъй като ответникът
противопоставя именно правото си на мотивиране на възражението, незапретено от
закона, следва да се отчете, че същото следва да бъде упражнявано без
злоупотреба / чл.3 ГПК /, каквото би съставлявало възмездяването за дублираща
се адвокатска защита, кумулативно - по подаване на възражение по чл.414 ГПК и
по защитата срещу иска по чл.422 ГПК, като и двете възнаграждения обективно
биха могли да бъдат поискани за възмездяване само в производството по чл.422 ГПК. Освобождавайки длъжника от задължение за мотивиране, законодателят се
дезинтересира от основателността на възражението. То е само формална
предпоставка, без самостоятелни правни последици. Следователно липсва и
функционална обусловеност на същото от изхода на спора за материалното право.
Към настоящия момент не е налице основание за промяна в изводите на съда по
отношение на разноските за възражението по чл.414 ГПК, поради което молбата на З.Г.Н.
за изменение на решението в тази част следва да бъде оставена без уважение.
Молбата
на „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД София за изменение на решението в частта за
разноските, които ищецът е осъден да заплати на ответниците също се явява
неоснователна. Ищецът счита, че присъденото на ответниците адвокатско
възнаграждение е прекомерно.
Съдът констатира,
че възражението по чл.78 ал.5 ГПК е направено своевременно, но по същество е
неоснователно.
От
данните по делото е видно, че ответникът З.Г.Н. е направил разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 887лв., а ответникът П.Ж.Д. е направила
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 520лв.
Размерът
на адвокатското възнаграждение за ползваната от ответниците правна помощ от
адвокат, се определя при условията на свободно договаряне. Съгласно чл.78 ал.5 ГПК съдът може по искане на насрещната страна, да присъди по-нисък размер на
разноските за адвокатско възнаграждение, ако то не съответства на фактическата
и правна сложност на делото. Възможността за намаляване на възнаграждението е
ограничена до минимално определения размер по чл.36 от Закона за адвокатурата,
който в ал.2 предвижда, че при договорено възнаграждение между адвоката и
клиента, същото не би могло да бъде по-ниско от размера, предвиден в Наредба
№1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
В
настоящия случай минималния размер на адвокатското възнаграждение, определено
съгласно чл.7 ал.2 т.4 от Наредба №1/09.07.2004г. при цена на иска 4108,91 лв.
възлиза на 517,62 лв. Ответницата П.Ж.Д. е договорила адвокатско възнаграждение
в размер на 520 лв., съобразено с минималния размер по Наредбата. Ответникът З.Г.Н.
е договорил първоначално възнаграждение в размер на 377лв., но в последствие
след отмяна на прекратителното определение от Окръжен съд Ст.Загора и връщане
на делото за продължаване на съдопроизводствените действия по него е договорено
допълнително възнаграждение в размер на 510лв. /договор за правна защита и
съдействие от 05.11.2021г./, заплатено в брой. Тъй като по делото са извършени
множество процесуални действия, проведени за няколко съдебни заседания следва
да се приеме, че е налице фактическа сложност. Предвид това, както и предвид
активното участие на процесуалния представител на ответника Н. във всички
процесуални действия, съдът намира, че договореното адвокатското възнаграждение
на процесуалния представител на ответника Н. не се явява прекомерно и не следва
да бъде намалявано.
Водим
от горните мотиви, съдът
О П Р
Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на З.Г.Н., с п.а.
за изменение на решение №260743/01.11.2021г., постановено по гр.дело №4251/2019г.
по описа на СтРС, в частта за разноските, като НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на „ПРОФИ
КРЕДИТ България“ ЕООД София, с п.а. за изменение на
решение №260743/01.11.2021г., постановено по гр.дело №4251/2019г. по описа на
СтРС, в частта за разноските, като НЕОСНОВАТЕЛНА.
Определението
подлежи на обжалване на основание чл.248 ал.3 ГПК в двуседмичен срок от
връчването му на страните, пред Окръжен съд Ст.Загора.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: