Р Е Ш Е Н И Е
Гр.
С., 25.06.2020 год.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско
отделение, втори състав, в открито съдебно заседание на трети юни две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИРИНА СЛАВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВАЙЛО ГЕОРГИЕВ
БОРЯНА ГАЩАРОВА,
при участието на
секретаря Цветанка Павлова, като разгледа докладваното от съдия Славчева гр.
дело № 906/2019 год. по описа на СОС, за
да се произнесе, взе предвид следното:
С решение № 244 от 02.10.2019
год. по гр. дело № 45/2019 год. Б.ският районен съд е
отхвърлил иска на С.М.Б. *** срещу Н.Ц.Б. *** и В.Ц.Б. *** с правно основание
чл. 124, ал. 1 от ГПК за признаване за установено по отношение на ответниците,
че ищцата е собственик на основание давностно владение на следния недвижим
имот: самостоятелен обект в сграда с идентификатор 05815.305.142.1.5 по
кадастралната карта на гр. Б., намиращ се в сграда № 1, разположена в поземлен
имот с идентификатор 05815.305.142, представляващ жилище с площ 90 кв.м. и
прилежащи части: зимнично помещение № 11 и
съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж,
при посочени граници и съседи, като неоснователен.
Срещу така постановеното решение
е подадена въззивна жалба от ищцата с твърдението, че същото е постановено в
нарушение на материалния закон и в противоречие със събраните по делото
доказателства. Моли съда да го отмени и вместо него да постанови друго, с което
да уважи предявения иск.
Ответниците оспорват въззивната
жалба и молят съда да потвърди решението на районния съд.
След преценка на събраните по
делото доказателства във връзка с доводите на страните, съдът намира за
установено от фактическа страна следното:
Ищцата твърди в исковата молба,
че по силата на договор за дарение, сключен с нот.акт
№ 129, том I,
дело № 128/12.03.2007 год. родителите й М. Н. Б. и Г. Ц. Б. й прехвърлили
правото на собственост върху описания по-горе имот, като считано от датата на
дарението ищцата го владее непрекъснато и необезпокоявано. Дарителите останали
да живеят в имота. Ищцата лично и с помощта на родителите си заплащала
разходите във връзка с ползване на жилището – консумативи /данъци, такси, ток,
вода, телефон, интернет/ и направила редица подобрения в него – подмяна на
врати, прозорци, мебели и др. ремонти.
През 2016 год. ответниците, които
са синове на Ц.Н. Б. /починал през 1975
год./ - брат на бащата на ищцата, предявили искове за делба на процесния имот с
твърдението, че са негови съсобственици по наследство. Това обуславя и правния
й интерес от предявените искове с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за
признаване правото й на собственост по давностно
владение през период от пет години, считано от сключване на сделката, като
добросъвестен владелец, на основание чл. 79, ал. 2 от ЗС. Като евентуално
основание сочи и изтекла 10-годишна придобивна
давност по чл. 79, ал. 1 от ЗС, тъй като през целия период до датата на
предявяване на исковете е владяла имота явно, лично и чрез родителите си,
непрекъснато и несмущавано.
Ответниците са подали в срока по
чл. 131 от ГПК отговор на исковата молба, в който оспорват предявените искове.
Сочат, че договорът за дарение е сключен на 12.03.2007 год. по време на висящ
съдебен процес. Праводателите й са придобили имота на основание договор за
прехвърляне на имот срещу задължение за гледане и издръжка, обективиран в н.а.
№ 191/1986 год., сключен с П. и Н. Б. – родители на бащата на ищцата М. Б.. С
решение от 14.07.2007 год. по гр.д. № 602/2006 год. на БРС договорът е развален на основание чл. 87, ал. 3 от ЗЗД.
Решението е потвърдено с решение № 225 от 25.03.2008 год. по гр.д. № 687/2007
год. по описа на СОС, като с определение № 405/14.05.2009 год. по гр.д. №
4970/2008 год. на ВКС на РБ същото не е допуснато до касационно обжалване. С
разваляне на договора е отпаднало вещно-прехвърлителното
му действие и правото на собственост върху имота се е върнало в патримониума на наследодателите П. и Н. Б., като влязлото в
сила решение разпростира силата на пресъдено нещо и
по отношение на ищцата в настоящото производство. Оспорват и твърдението на
ищцата, че е придобила право на собственост на основание кратката 5-годишна
давност, тъй като към момента на сключване на договора за дарение е била
недобросъвестна - знаела е за водения процес за разваляне на договора за
издръжка и гледане с оглед оповестително-защитното
действие на вписването на исковата молба
по гр.д. № 602/2006 год. на БРС по реда на чл. 114, б. „в“ от ЗС. В течение на
производството по делото давност не е текла, като решението е влязло в сила на
14.05.2009 год. Придобивна давност не тече и от 2016 год., когато ответниците са завели
дело за делба на процесния наследствен имот. С решение № 124 от 17.08.2017 год.
по гр.д. № 763/16 год. на БРС е допусната делба на процесния имот между
наследниците на П. и Н. Б.. Решението е потвърдено с решение от 05.02.2018 год.
по гр.д. № 657/2017 год. по описа на СОС, което с определение № 116/14.03.2019
год. по гр.д. № 4970/2008 год. на ВКС на РБ не е допуснато до касационно
обжалване.
Оспорват също така твърдяния факт на владение на имота от страна на ищцата.
Сочат, че от сключване на договора за дарение ищцата не обитава процесното
жилище, а живее постоянно в гр. С., като от влизането в сила на съдебното
решение за разваляне на договора за прехвърляне на имота срещу задължение за
издръжка и гледане собствениците на имота Н. и П. Б. правят опити да влязат във
владение на имота, но родителите на ищцата не ги допускат. През 2014 год.
наследодателите предявили искове с правно основание чл. 108 от ЗС, но в хода на
производството по делото починали. Молят
съда да отхвърли исковете като неоснователни.
След преценка на събраните по
делото доказателства във връзка с доводите на страните, съдът намира за
установено от фактическа страна следното:
С н.а. № 191, том II, дело № 876/1986 год. П. В. Б. и
Н. Ц.Б. са прехвърлили на сина си М. Н. Б. процесния недвижим имот срещу
задължението на приобретателя да ги
гледа и издържа до края на живота им, като същите са си запазили правото на
ползване на една стая, кухнята и сервизните помещения. С решение от 14.07.2007
год. по гр.д. № 602/2006 год. на БРС договорът
е развален на основание чл. 87, ал. 3 от ЗЗД, поради неизпълнение на
задължението за издръжка и гледане. Исковата молба е подадена на 28.09.2006
год. Решението е влязло в сила на 14.05.2009 год.
С н.а. № 129, том I, дело № 128/12.03.2007 год. М. Н.
Б. и Г. Ц. Б. са дарили на ищцата – тяхна дъщеря описания по-горе апартамент.
С решение № 124 от 17.08.2017
год. по гр.д. № 763/16 год. на БРС е допусната делба на процесния
имот между Н.Б. с квота 1/4 ид.ч., В.Б. с квота 1/4 ид.ч. и М. Б. с квота 2/4 ид.ч.
Решението е потвърдено с решение от 05.02.2018 год. по гр.д. № 657/2017 год. по
описа на СОС, което с определение № 116/14.03.2019 год. по гр.д. № 4970/2008
год. на ВКС на РБ не е допуснато до касационно обжалване
Според представеното по делото
удостоверение за наследници Н. Б. е починал на 27.05.2016 год., като е оставил
преживяла съпруга П. В. Б. и двете си деца – М. Н. Б. и Ц.Н. Б.. П. В. е
починала на 15.06.2016 год. Ц.Б. е починал на 16.01.1975 год. и е оставил като
наследници ответниците по настоящото дело Н.Б. и В.Б..
Представени са заверени копия от
приходни квитанции в полза на Община Б. за извършени плащания на местни данъци
и такси за процесния недвижим имот за периода 2008 – 2018 год. с посочен
данъчен субект С.М.Б..
Според показанията на разпитания
по делото свидетел Иван П., откакто същият познава ищцата /2005 год./ в
процесния имот живеят тя и нейните родители. Ищцата заплаща всички консумативи
на жилището и извършила редица ремонти. Свидетелят живее на семейни начала с
ищцата от 2015 год. Не знае за водено дело от дядото и бабата на ищцата срещу
родителите й за разваляне на договор за прехвърляне на имота, поради неполагане
на грижи и недаване на издръжка. Ищцата също не знаела за такова дело. Бил
свидетел на разговор през 2007 год., когато родителите на ищцата споделили в
присъствието на нейните баба и дядо, че искат да й прехвърлят апартамента. Всички
изразили одобрението си сделката да бъде осъществена. Според свидетеля ищцата
винаги е живяла в гр. Б.. През 2015 год. сменила адресната си регистрация в гр.
С., за да може детето, което очаквала да роди, да бъде регистрирано в
столицата.
Съгласно показанията на св. М. И.
ищцата живяла до 18- годишна възраст в гр. Б., след което се записала като
студентка в гр. Б., а след това започнала работа в С.. Знае, че бащата на
ищцата М. Б., който живее в апартамента заедно със съпругата си, не допускал
родителите си П. и Н. Б. в него. Последните починали през 2016 год., като
дотогава Н. Б. заплащал данъците за имота. Не знае имотът да е прехвърлен на
ищцата.
При така установената фактическа
обстановка съдът направи следните изводи от правна страна:
Предявените
искове са с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК. Предпоставка за уважаването
им е ищцата да докаже, че е придобила право на собственост върху процесния имот
на твърдяното основание – изтекла придобивна давност през период от 5 години
след сключване на договора за дарение с нот.акт № 129/12.03.2007 год. като добросъвестен владелец, евентуално – поради изтичане на 10-годишна придобивна давност.
Установи се от събраните по делото доказателства, че ищцата е придобила спорното право по време на висящ процес от ответниците по иска по чл. 87, ал. 3 от ЗЗД за разваляне на договора за прехвърляне на имота срещу задължение за издръжка и гледане, поради което на основание чл. 226, ал. 3 от ГПК е обвързана от силата на пресъдено нещо на постановеното решение, с което договорът е развален и праводателите й са загубили собствеността върху имота. С това е отпаднало и вещно-прехвърлителното действие на дарствената сделка, сключена с н.а. № 129, том I, дело № 128/12.03.2007 год. Като приобретател на спорното право, който е обвързан от постановеното влязло в сила решение, в полза на ищцата не е текла придобивна давност по време на производството по гр.д. № 602/2006 год. на БРС. Според последователната съдебна практика, когато настъпи прехвърляне на спорното право в рамките на висящ исков процес прехвърлящият го по принцип запазва качеството си на страна, освен ако не бъде заместен от правоприемника си. В случаите, когато прехвърлителят запазва качеството си на страна, той действа като процесуален субституент, в защита на едно вече чуждо право. Материалното правоприемство в хода на процеса не дерогира последиците на чл. 116, б. "б" и чл. 115, б. "ж" ЗЗД
вр. чл. 84 ЗС. Приема се, че в хода на висящия процес придобивната давност върху спорния имот спира да тече както за страните по делото, така и за третото лице, придобило имота в хода процеса. Оттук следва извода, че така както страните не могат да се позоват на текла по време на процеса придобивна давност, не може да се позове на придобивна давност и третото лице, придобило от тях владението върху спорния имот /вж. Определение № 1153/2011 г. по гр. д. № 459/2011 г., ВКС, I г. о.; Решение № 97 от 27.07.2015 г. на ВКС по гр. д. № 6353/2014 г., II г. о. по реда на чл. 290 от ГПК и др./. Поради това ищцата може да се позовава на давност след влизане в сила на решението, с което е развален договорът, легитимиращ праводателите й като собственици. Силата на пресъдено нещо на решението спрямо приобретателката по чл. 226 ал. 3 от ГПК не изключва нито владението й, нито намерението й да свои вещта за себе си. Като резултат от липсата на собственост на праводателя договорът не може да породи вещно-правно действие по правилото, че никой не може да прехвърли права, които не притежава, но това не означава, че отпада годността му да бъде юридическо основание на добросъвестно владение, щом той е валиден транслативен акт /дарението на чужда вещ не е нищожна сделка/. Последващото узнаване от приобретателя, че праводателят му не е собственик на прехвърления имот, не го прави обикновен владелец занапред, тъй като меродавният момент, с оглед на който се преценява добросъвестността на владелеца, е този на възникване на правното основание - чл. 70, ал. 1 ЗС. В случая ищцата е добросъвестен владелец, тъй като е установила владението върху имота на годно придобивно основание, като съгласно чл. 70, ал. 2 от ЗС добросъвестността се предполага до доказване на противното. От събраните по делото доказателства съдът намира, че не е оборена презумпцията за добросъвестност. Липсват данни за това кога е вписана исковата молба по гр. д. № 602/2006 год. на БРС, респ. не се установява същата да е била вписана към момента на сключване на договора за дарение и ищцата да е знаела, че има вероятност придобивното основание на праводателите й да отпадне с обратна сила. Настоящият състав не споделя извода на районния съд за приложимост в случая на презумпцията по чл. 135, ал. 2 от ЗЗД, която следва да бъде зачетена само в специалното производство по предявен Павлов иск. Законовата презумпция за добросъвестност по чл. 70, ал. 2 от ЗС /“Добросъвестността се предполага до доказване на противното“/ не може да бъде изключвана с друга презумпция, а именно – тази на чл. 135, ал. 2 от ЗЗД /“Знанието се предполага до доказване на противното, ако третото лице е съпруг, низходящ, възходящ, брат или сестра на длъжника“/. От показанията на разпитаните по делото свидетели също не се установява недобросъвестност на ищцата, респ. знание за воденото дело. Според показанията на св. П. – приятел на С.Б. от 2006 год. нито той, нито ищцата са знаели за воденото дело от нейните баба и дядо срещу родителите й за разваляне на договора за прехвърляне на спорния имот поради неполагане на грижи и недаване на издръжка. Напротив, същият присъствал през м. март 2007 год. в дома на С. ***, където били баба й и дядо й, както и родителите на ищцата и пред него споделили намерението процесният имот да бъде прехвърлен на С.Б.. При този разговор възрастните хора били напълно съгласни /“задружни в това споделяне“/, като нямало каквито и да било индиции за конфликт, неразбирателство или за изявени в присъствие на ищцата претенции за връщане на имота от страна на нейните баба и дядо. Нито едно от останалите събрани по делото доказателства не сочи противното. Обстоятелството, че ищцата винаги е живяла и живее в процесния апартамент заедно с родителите си, не оборва презумпцията за добросъвестност по чл. 70, ал. 2 от ЗС. За оборването й не е достатъчно предположение, базирано на житейската логика, че ищцата е била „информирана“ за воденото дело, след като е била в близки отношения с родителите си. Страната, която твърди недобросъвестност на приобретателката към момента на дарението, а именно – ответниците по делото, носят тежестта да докажат това обстоятелство, като по несъмнен начин опровергаят презумпцията за добросъвестност - нещо, което по делото същите не са направили.Съдът намира за установено от
събраните по делото доказателства, че през целия период след 14.05.2009 год. –
датата на влизане в сила на решението по гр.д. № 602/2006 год. на БРС ищцата е
владяла имота, като фактическата власт е упражнявана както лично, така и чрез
родителите й, които също винаги са живели в процесния
апартамент. Това се установява по несъмнен начин от всички събрани по делото
доказателства – свидетелските показания, приходни квитанции за заплатени данъци
от страна на ищцата и др. Според св. П., който посещавал дома на С. още от 2006
год., същата живеела постоянно в апартамента, като пътувала всеки ден от гр. Б.
до гр. С., където работела в Министерство на регионалното развитие и
благоустройството и свидетелят бил неин колега и приятел и често я посрещал и
изпращал. През целия период от познанството им ищцата пребивавала основно в гр.
Б. в процесното жилище, вкл. след 2016 год., като по
време на майчинството гледала и малкото им дете там. Свидетелят знае също така,
че ищцата заплащала всички консумативи на жилището, данъци, такси и др. и извършила
редица ремонти с личното участие на св. П.. Преди години ищцата била за
по-продължителен период в командировка в гр. Разград, но никога не се е местила
да живее извън Б.. Тези обстоятелства не се опровергават от показанията на св. И..
Обстоятелството, че същата като съсед /живее през един блок/ не е виждала
отдавна ищцата в град Б., не обуславя друг извод, с оглед липсата на доказателства
за близки отношения на тази свидетелка със семейството на ищцата. Същата
единствено знае, че ищцата работи в С., както и че бабата и дядото прехвърлили апартамента на сина си М.
/баща на ищцата/, а впоследствие спечелили делото срещу него, като не били
допускани до имота от сина си. Свидетелката не разбрала кога имотът бил
прехвърлен на С. и не знае друг освен родителите й да живее там. Отрицателният
факт, че тази свидетелка не е виждала ищцата в процесния
апартамент, не води до единствения възможен извод, че причината за това е
именно обстоятелството, че същата не живее в това жилище. Обратното се установи
от последователните и достоверни показания на св. П., който с оглед близките
отношения с ищцата има най-преки наблюдения върху живота и работата й от 2006
год. до настоящия момент. Съдът намира, че дори да е имало периоди, в които
ищцата е пребивавала извън Б. /за това
не се събраха никакви доказателства/, същата е продължила да осъществява
владение върху имота чрез своите родители, които не са допускали други лица в
жилището. След придобиване на апартамента с договора за дарение ищцата е
декларирала имота в Данъчна служба – гр. Б., за което има открита индивидуална
партида и ежегодно заплаща данъчните задължения и др. консумативи за имота и
има разкрита и персонална партида в Службата по вписвания, като по този начин е
демонстрирала явно и несъмнено намерението си да владее имота като свой, като
това владение не е прекъсвано и смущавано, включително след разваляне на алеаторния договор. С оглед това съдът намира, че в полза
на ищцата е изтекла изискуемата от закона 5-годишва придобивна
давност, считано от 14.05.2009 год., поради което същата е придобила правото на
собственост върху него на твърдяното оригинерно
основание по чл. 79, ал. 2 от ЗС. Това налага извода за основателност на
предявения иск на посоченото главно основание. Независимо от това, за пълнота
на изложението следва да се посочи, че дори при липса на добросъвестност у ищцата,
в полза на последната е изтекла и дългата 10-годишна придобивна
давност по чл. 79, ал. 1 от ЗС. Това е така, тъй като владението не е било
смущавано или прекъсвано през целия този период. Не може да се приеме, че
давността е прекъсната на 09.01.2019 год. – датата на подаване на исковата
молба по настоящото дело, тъй като давността съгласно чл. 116, б. „б“ от ЗЗД се
прекъсва, само когато искът е предявен от собственика срещу лице, което се
позовава на придобивната давност. В случая исковете
са предявени именно от ищцата като владелец, а ответниците
по настоящото дело не са предприели каквито и да било действия, водещи до
прекъсване на давността. Предявяването на исковете за делба по гр.д. № 763/2016
год. по описа на БРС също не е довело до прекъсване на давностното
владение на ищцата, тъй като същата не е била страна по това дело.
По тези
съображения съдът намира, че предявените установителни
искове за собственост с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК са основателни.
Тъй като изводите на настоящия състав не съвпадат с тези
на районния съд, решението следва да бъде отменено и вместо него съдът следва
да постанови друго, с което да признае за установено по отношение на ответниците, че ищцата е изключителен собственик на процесния имот, на основание изтекла в нейна полза придобивна давност, на основание чл. 79, ал. 2 от ЗС.
Воден от горното, Софийският окръжен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ
решение № 244 от
02.10.2019 год. по гр. дело № 45/2019 год. на Б.ския
районен съд и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА
за установено по
предявените искове от С.М.Б. ЕГН ********** *** срещу Н.Ц.Б. ЕГН ********** ***
и В.Ц.Б. ЕГН ********** ***, с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, че ищцата
е собственик на основание изтекла придобивна давност на
следния недвижим имот: самостоятелен обект в сграда с идентификатор
05815.305.142.1.5 по кадастралната карта на гр. Б., с адрес на имота: гр. Б.,
бул. „Б.“ № 3, вх. Б, ет. 3, ап. 5, намиращ се в сграда № 1, разположена в
поземлен имот с идентификатор 05815.305.142 с предназначение жилище –
апартамент с площ 90 кв.м. и прилежащи части: зимнично
помещение № 11 и съответните идеални части от общите части на сградата и от
правото на строеж, на основание чл. 79, ал. 2 от ЗС.
Решението може да се обжалва в едномесечен
срок от връчването му на страните пред
ВКС на РБ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.