Решение по дело №4133/2022 на Софийски градски съд

МОТИВИ към решение по н.ч.д № 4133/2022 г. на СГС, НО, 29 състав
Производството е по реда на глава V от Закона за екстрадицията и
европейската заповед за арест (ЗЕЕЗА). Образувано е по повод Европейска заповед за
арест (ЕЗА), издадена на 10.09.2022 г. г. от Районен съд – гр. Дуисбург, Федерална
Република Германия, дело № 11 Gs 3553/22 (преписка № 186 AR 82/22; 728/Js 148/22
на Прокуратурата Дуисбърг) за предаване на българския гражданин С.Е.И. за
провеждане на наказателно преследване срещу него за престъпления по параграфи 249,
ал. 1; 250, ал. 1, № 1а; 25, ал. 2, 53 от Наказателния кодекс на Федерална Република
Германия и по пар. 21, ал. 1 ЗДвП на Федерална Република Германия.
Българският гражданин С.Е.И. не дава съгласие за незабавно предаване на
съдебните власти на Федерална Република Германия и не се отказва от принципа на
особеността.
В съдебно заседание представителят на СГП поддържа, че процесната ЕЗА
следва да бъде допусната за изпълнение. Излага доводи, че фактите относно времето,
мястото и начина на извършване на престъплението, за което се провежда наказателно
преследване в Германия, са описани в ЕЗА и става въпрос за престъпление грабеж, за
което не се изисква двойна наказуемост. Приема за установено, че по отношение на
исканото лице се води наказателно производство в България, поради което моли да
бъде допуснато изпълнение на ЕЗА, като бъде отложено нейното изпълнение до
приключване на висящото наказателно производство. Предлага на И. да бъде взета
мярка за неотклонение „задържане под стража“ след приключване на наказателното
дело, водено в България.
Защитникът на исканото лице моли да бъде взета предвид разпоредбата на чл.
40 от ЗЕЕЗА, тъй като научил, че подзащитният му имал наказателно производство по
ВНОХД № 681/2022 г. по описа на Окръжен съд – Бургас, насрочено през януари за
въззивна проверка на оправдателна присъда. В тази насока предлага съдът да откажете
изпълнение на ЕЗА.
В личната си защита исканото лице заявява, че иска да остане в България до
свършване на делата му.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
съвкупност, намира за установено следното.
Исканото лице С.Е.И., роден на 6.08.1996 година в гр.Бургас, с ЕГН
**********, е български гражданин, със средно образование, преди да бъде задържан
по негова информация е работел в Германия във фабрика за месо като транжор, женен,
баща на едно малолетно дете, живее в гр. Бургас, ул.“Св. Св.Кирил и Методий“ № 52.
Постъпила е Европейска заповед за арест (ЕЗА), издадена на 10.09.2022 г. г. от
Районен съд – гр. Дуисбург, Федерална Република Германия, дело № 11 Gs 3553/22
(преписка № 186 AR 82/22; 728/Js 148/22 на Прокуратурата Дуисбърг) за предаване на
българския гражданин С.Е.И. за провеждане на наказателно преследване срещу него за
престъпления по параграфи 249, ал. 1; 250, ал. 1, № 1а; 25, ал. 2, 53 от Наказателния
кодекс на Федерална Република Германия и по пар. 21, ал. 1 ЗДвП на Федерална
Република Германия.
В ЕЗА е отразено изрично, че се издава срещу исканото за предаване лице, чиято
самоличност е индивидуализирана с име, дата и място за раждане. ЕЗА е издадена въз
основа на заповед за задържане от 30.06.2022 г. на съдия при Районен съд – гр.
Дуисбург.
Посочено е в съответната част „д“ на ЕЗА, при описанието на обстоятелствата
на престъплението, за което се провежда наказателното производство, че на 19.04.2022
г. С. И. заедно с други три лица (обвиняемите Йълдиз, Лонкарик и Арифов) решили да
1

извършат грабеж в казино в гр. Дуисбург. Трима обвиняеми влезли с маски на лице в
игралната зала и насочвайки пистолети, поискали от служителката в казиното да
отвори касата, откъдето взели сумата от 500 евро. Освен това взели портмонето на
служителката, в което имало 40 евро и мобилен телефон марка „Самсунг А 12“. Един
от обвиняемите взел около 150 евро от джоба на клиент в казиното, нанесъл му удар с
ритник по крака и взел мобилен телефон марка „Самсунг А 52“. Изтъкнато е, че
участието на И. в престъплението се изразява в „охраняване на местопрестъплението“,
след което без да притежавал валидно свидетелство за управление на МПС управлявал
автомобил, с който обвиняемите напуснали местопроизшествието.
Отбелязано е, че правната квалификация на престъплението грабеж е по
чл./параграфи 249, ал. 1; 250, ал. 1, № 1а; 25, ал. 2, 53 от Наказателния кодекс на
Федерална Република Германия. Уточнено е, че максималният срок на наказанието,
което може да бъде наложено по такова обвинение, е 15 години лишаване от свобода.
Във втория пункт на част „д“ е отбелязано, че обвиняемият И. не е разполагал с
валидна шофьорска книжка при управлението на МПС – престъпление по пар. 21, ал. 1
ЗДвП на Федерална Република Германия
В ЕЗА е отразено, че разследваната престъпна дейност по пункт 1
осъществява състава на престъпление, включено в списъка на Рамковото решение
2002/584/ ПВР, за които е предвидено наказание лишаване от свобода повече три
години и не се изисква наказуемост и в изпълняващата държава – организиран или
въоръжен грабеж.
В хода на съдебното следствие по реда на чл. 44, ал. 4 ЗЕЕЗА за
получаване на допълнителна информация от издаващия орган е изискана и постъпила
декларация по чл. 41, ал. 3 ЗЕЕЗА от съдебен орган на ФРГ, че след като исканото лице
бъде изслушано на територията на издаващата държава, ще бъде върнато в Република
България за евентуалното изтърпяване на наложеното му наказание лишаване от
свобода. С писмо от 19.10.2022 г. на прокурор от прокуратурата в гр. Дуисбург (л. 105)
се предоставя гаранция съгласно чл. 5, т. 3 Рамковото решение 2002/584/ ПВР, че след
влизане сила на присъда с наложено наказание лишаване от свобода И. ще бъде върнат
в Република България за изпълнение на наказанието.
Съдът установи изложените факти въз основа на процесната ЕЗА; писмото на
прокурор от 19.10.2022 г. на прокурор от прокуратурата в гр. Дуисбург (л. 105) с
гаранция по чл. 41, ал. 3 ЗЕЕЗА, с извлечение от НК на ФРГ; писмото от съдебен орган
на Федерална Република Германия от 10.08.2021 г.
Всички документи с процесуално значение, изпратени от издаващата държава,
са еднопосочни по отношение на предмета на наказателното преследване срещу
българския гражданин и неговото процесуално качество.
В изпълнение на определението на съда за изискване на информация Районна
прокуратура – Самоков, териториално отделение Ихтиман, с писмо № 1125/26.10.2022
г. е удостоверила, че исканото лице С. И. е привлечен като обвиняем на 28.09.2022 г.
по ДП № 199/2022 г. по описа на РУ-Ихтиман, пр. пр. № 1125/2022 г. на РП-Самоков,
за две престъпления – по чл. 281, ал. 2, т. 1 и т. 5 вр. ал. 1 НК и по чл. 270, ал. 1 НК.
Като съобрази съдържанието на разглежданата ЕЗА, доказателствата за
личността на българския гражданин И., както и данните за неприключило наказателно
производство срещу него, в рамките на компетентността си по същество съдът прие
следното.
Налице са всички предпоставки, предвидени в чл. 36 и чл. 37 ЗЕЕЗА за
предаване на С. И. на германските съдебни власти по процесната ЕЗА, издадена от
компетентен съдебен орган на държава членка на ЕС, за престъплението, възведено в
2

пункт първи на част „д“.
Издадената ЕЗА отговаря на формалните изисквания и съдържа всички
изискуеми данни за искано лице, за издаващия орган; за съдебния акт за задържане в
издаващата държава, по силата на който се иска предаването, за характера и правна
квалификация на престъплението, обстоятелствата на извършването му и участието на
исканото лице. Издадената ЕЗА е постъпила чрез ШИС на правно основание (чл. 38а,
ал. 1, т. 1 ЗЕЕЗА) и от кореспонденцията с германските съдебни власти чрез Евроджъст
не възниква никакво съмнение нито в нейната автентичност, нито във факта, че
изхожда от компетентен съдебен орган на ФРГ.
В настоящия случай посочената квалификация на деянието грабеж показва, че
то е от кръга на престъпленията по чл. 36, ал. 3, т. 18 ЗЕЕЗА, при които не се изследва
въпросът за двойната наказуемост, което прави безпредметно допълнителното
обсъждане, че престъплението, за което се провежда наказателно преследване срещу И.
във ФРГ, съществува аналог и в българското право. Уточнено е изрично, че за
твърдяното престъпление се предвижда максимален срок на наказанието лишаване от
свобода от 15 години. Въпрос на суверенна преценка на съдебния орган на издаващата
държава е каква да бъде квалификацията на фактите. Достатъчно е, че съгласно чл. 37,
ал. 1, т. 5 ЗЕЕЗА е посочена престъпна дейност на българския гражданин,
индивидуализирана по спецификата си както по време, така и място,. В този смисъл
ЕЗА съдържа необходимата конкретна информация относно обстоятелствата, при
които се твърди, че е извършена престъпната дейност, обоснована е наказателната
юрисдикция на издаващата държава, приложимото право по германския Наказателен
кодекс, конкретното участие на И., което подлежи на допустима конкретизация с
развитие на наказателното производство, като съдържанието на ЕЗА отговаря и на
останалите относими към искането за предаване за провеждане на наказателно
производство изисквания по чл. 37, ал. 1 ЗЕЕЗА.
На следващо място съдът намира, че по отношение на тази част на ЕЗА не е
налице нито едно от императивните основания по чл. 39 ЗЕЕЗА за отказ да се изпълни
ЕЗА. От съдържанието на ЕЗА е видно и това, че няма процесуални пречки за
наказателното преследване, включително не е изтекла давността и не е налице
амнистия като задължително основание за отказ по чл. 39, т. 1 ЗЕЕЗА.
Съдът намира, че не са налице и останалите факултативни, относими към
настоящия случай, основания по чл. 40 ЗЕЕЗА за отказ да бъде предадено исканото
лице.
По делото са представени и надеждни гаранции по чл. 41, ал. 4 ЗЕЕЗА от
съдебен орган на издаващата страна – прокурор от прокуратурата в Дуисбург,
съответстващи на стандарта, заложен в чл. 5, т. 3 Рамково решение 2002/584/ ПВР за
това, че след влизане сила на присъда за налагане на наказание лишаване от свобода
С.Е.И. ще бъде върнат в Република България за изпълнение на наказанието.
Същевременно по делото се установява, че по отношение на исканото лице И.
българската държава провежда наказателно производство за други престъпления,
извършени на територията на България. Неприключилото наказателно по ДП №
199/2022 г. по описа на РУ-Ихтиман, пр. пр. № 1125/2022 г. на РП-Самоков, съдът прие
за основание за допускане на изпълнение на ЕЗА в посочената част под условието по
чл. 52, ал. 1 ЗЕЕЗА. Доколкото срещу исканото лице в Република България има висящо
наказателно производство за престъпления, различни от посоченото в Европейската
заповед за арест, с решението за предаване следва да бъде отложено предаването на
лицето до приключване на цитираното наказателно производство.
По отношение на пункт втори от част „д“ на ЕЗА за деяние, осъществяващо
състава на пар. 21 от ЗДвП на ФРГ – шофиране без свидетелство за правоуправление
3

на МПС, съдът установи, че са налице процесуалните пречки по чл. 36, ал. 2 ЗЕЕЗА за
предаване на лицето за наказателно преследване за деяние с посочената фактическа
рамка и правна квалификация, защото това деяние е нарушение на правилата на
движение и представлява административно нарушение, а не съставлява престъпление и
по законодателството на Република България, като същевременно не е от кръга на тези,
за които не се изисква двойна наказумост.
Мотивиран от всичко изложено, съдът намери, че са налице всички процесуални
и материалноправни предпоставки за допускане на изпълнение на издадената срещу
С.Е.И. Европейска заповед за арест, издадена на 10.09.2022 г. г. от Районен съд – гр.
Дуисбург, Федерална Република Германия, дело № 11 Gs 3553/22 (преписка № 186 AR
82/22; 728/Js 148/22 на Прокуратурата Дуисбърг), за провеждане на наказателно
преследване срещу него за престъпления по параграфи 249, ал. 1; 250, ал. 1, № 1а; 25,
ал. 2, 53 от Наказателния кодекс на Федерална Република Германия, като отложи
фактическото предаване на С.Е.И. до приключване на наказателното производство в
Република България по ДП № 199/2022 г. по описа на РУ-Ихтиман, пр. пр. №
1125/2022 г. на РП-Самоков. Предаването на българския гражданин се извършва при
декларирана гаранция от издаващата държава, че след изслушване на българския
гражданин на нейна територия ще бъде върнат в Република България на неин
гранично-пропускателен пункт и при липса на отказ на българския гражданин от
принципа на особеността.
По изтъкнатите по-горе съображения съдът не допусна изпълнението на
Европейската заповед за наказателно преследване по пар. 21, ал. 1 ЗДвП на Федерална
Република Германия.
Така мотивиран съдът постанови решението си.

4

Номер на акта:	748
Дата:	25 ноември 2022 г. (в сила от 29 ноември 2022 г.)
Съдия:	Мирослава Тодорова

Дело:	20221100204133
Тип на делото:	Частно наказателно дело
Дата на образуване:	11 октомври 2022 г.

Решение по дело №4133/2022 на Софийски градски съд

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите