МОТИВИ
към
решение по АНД № 3817/2020г.
по описа на ПРС - IХ
н.с.
Производството е по реда на чл. 4 и
следващи от УБДХ.
Образувано
е въз основа на Aкт за
констатиране на проява на дребно хулиганство от 30.06.2020г. срещу С.П.Т.
– роден на *** ***, ***, български гражданин, неженен, висше образование,
работи като ***, неосъждан, ЕГН ********** за това, че на 30.06.2020 г. около
04,10 часа в с. Ц., обл. Пловдив, *** е извършил непристойна проява на публично
място, изразяваща се в това, че е използвал обидни думи, закани и заплахи
спрямо служители на ОДМВР – гр. Стамболийски, а именно – отправял е закани за
саморазправа и обидни думи: „***“, „***“, с което е нарушил обществения ред
и спокойствието.
Нарушителят
Т. се явява пред съда, сочи че няма какво да каже.
В последната си дума заявява, че предпочита
да му бъде наложена глоба, работи и може да плати глобата.
Съдът, като съобрази доказателствата по
делото по отделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:
Нарушителят
С.П.Т. е роден на *** ***, ***, български гражданин, неженен, висше
образование, работи като ***, неосъждан, ЕГН **********.
Съдът
намира са установено, че на 30.06.2020 г. около 04,10 часа в с. Ц., обл. Пловдив,
***, свидетелите Р. А. С. и И. А. А. – в качеството им на *** при РУ –
гр.Стамболийски при ОД МВР – Пловдив, посетили същия адрес по сигнал за силна музика.
На мястото С. и А. видели група хора, без да се чува музика и установили
собственика на имота – П. И. Т., който бил предупреден, че не може да слуша
музика след 23:00 часа. При това, към същите служители на МВР се приближил
нарушителя С.П.Т. – син на собственика П.
И. Т. и във видео нетрезво състояние, агресивен и видимо недоволен от
присъствието на полицейските служители, започнал да използва обидни думи,
закани и заплахи спрямо служители на РУ– гр. Стамболийски, а именно – отправял
е закани за саморазправа и обидни думи: „***“, „***“, с което е нарушил
обществения ред и спокойствието. Същият проявявал агресия, но бил удържан от
своите близки, след което бил отведен в РУ– гр. Стамболийски
Така
възприетата фактическа обстановка съдът приема за безспорно установена от
цялата доказателствена съвкупност по преписката, включително обяснения от И. А.
А. – служител на ОД МВР – Пловдив, чиито обяснения съдът намира за логични,
последователни и непротиворечиви, добре кореспондиращи както по между си, така
и с останалата доказателствена съвкупност по делото и кредитира същите като
истинни.
Горната
фактическа обстановка се установка частично и от обясненията на самия нарушител
Т.,
дадени пред съда, който по същество признава участието си в описаните събития, макар
да твърди, че бил употребил много алкохол и не помни добре. Съдът намира, че
обясненията на нарушителят Т., напълно кореспондират с описаното от горните
свидетели и приема същите като истинни.
При така установената безспорна
фактическа обстановка, съдът прие, че с действията си нарушителят С.П.Т. –
роден на *** ***, ***, български гражданин, неженен, висше образование, работи
като ***, неосъждан, ЕГН ********** е осъществил от обективна и субективна
страна състава на нарушението по чл.1, ал.2, във вр. ал.1 от УБДХ, за това, че
на
30.06.2020 г. около 04,10 часа в с. Ц., обл. Пловдив, *** е извършил
непристойна проява на публично място, изразяваща се в това, че е използвал
обидни думи, закани и заплахи спрямо служители на ОДМВР – гр. Стамболийски, а
именно – отправял е закани за саморазправа и обидни думи: „***“, „***“, с което е
нарушил обществения ред и спокойствието.
От обективна страна се установява непристойна
проява на публично място, а именно – използване на обидни думи, закани и
заплахи спрямо служители на ОДМВР – гр. Стамболийски, а именно – отправяне на
закани за саморазправа и обидни думи: „***“,
„***“, на обществено място, което
действие следва да се подведе под състава на чл.1, ал.2, във вр. ал.1 от УБДХ.
От
субективна страна нарушението е извършено умишлено от дееца, като Т. е съзнавал
общественоопасния му характер, предвиждал е общественоопасните последици от
поведението си и е целял тяхното настъпване. Същият е знаел и не е могъл да не
знае както обществено неприемливия характер на действията си, така и че
осъществява същите на публично място, при възприемането им от неограничен кръг
лица.
Същото
така, от субективна страна, се установява и специалния субективен признак -
хулиганския мотив. Следва да се има предвид, че не се установява каквато и да е
повод за личен повод или конфликт на Т. със
служителите на МВР, включително – не се установява изобщо да са се познавали.
Напротив, установява се, че мотива на нарушителя Т. е именно да се осъществи
една открита демонстрация на незачитане на установения ред.
Така
установеното деяние обаче не следва да бъде преценено като престъпление по
смисъла на чл. 325 от НК, доколкото разкрива една значително по-ниска степен на
обществена опасност от тази, предвидена от законодателя в съставна на
престъпното деяние, описано от в последната разпоредба на НК. В случая се касае
за безспорно неприемливи действия, които обаче, с оглед възприетия и описан
характер на деянието, не мотивират извод за засягане на обществения ред в тежка
степен, съответстваща на понятието за престъпление по смисъла на чл.9, ал.1 от НК.
При определяне на наказанието, Съдът
взе предвид обстоятелството, че се касае за проява на дребно хулиганство, която
се характеризира с нисък интензитет, която не намира израз във физическа
агресия спрямо други лица, а сами в отправяне на обидни изрази, макар и към
служилите на МВР. Също следва да се съобразят добрите характеристични данни за
нарушителя, който не се установява да е личност с висока степен на обществена
опасност. С оглед на това съдът счита, че от двете алтернативно предвидени
наказания, задържането в структурно звено на МВР би било прекомерно тежко
наказание за настоящото нарушение. Поради това съдът намира, че на нарушителя
следва да бъде наложено наказание „глоба“. При индивидуализиране на същото
по-леко наказание глоба и отново като отчете, че смекчаващите обстоятелства
вече са съобразени при избора да бъде наложено наказание „глоба“, още като взе
и и предвид отегчаващото обстоятелство, че действията са извършени спрямо
служители на МВР, съдът намери, че наказанието „глоба“ следва да се индивидуализира
в среден размер. Ето защо съдът определи наказание „глоба“ в размер на 300 лева
като намери, че така определеното по вид и размер наказание в най-пълна степен
съответства на тежестта на нарушението, личността на нарушителя и характера на
обществените интереси, които са накърнени и които Указът защитава, а именно
обществения ред и спокойствие.
По изложените мотиви съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: (п)
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА! И. Й.