РЕШЕНИЕ
№ 17530
гр. София, 01.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 181 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:НАТАЛИ ПЛ. ГЕНАДИЕВА
при участието на секретаря МИЛЕНА АТ. ЙОРДАНОВА
като разгледа докладваното от НАТАЛИ ПЛ. ГЕНАДИЕВА Гражданско дело
№ 20231110158265 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 310 и сл. ГПК.
Образувано е по предявен от малолетната В. Р. Д., ЕГН **********, действаща чрез
своята майка и законен представител Х. К. Д., ЕГН **********, иск по чл. 150 вр. чл. 143,
ал. 2 СК срещу Р. В. Д., ЕГН **********, за увеличаване на месечна издръжка, дължима от
родител на ненавършило пълнолетие дете, от 195,00 лв. на 400,00 лв. месечно, считано от
подаване на исковата молба /25.10.2023 г./.
В исковата се твърди, че ответникът е баща на ищцата, като същият е задължен по силата
на решение № 30532 от 03.02.2020г., постановено по гр.д. № 57003/2019 г., СРС, 89-ти
състав, да й заплаща месечна издръжка в размер ¼ от МРЗ в Р. България, считано от
03.02.2020 г. Сочат се увеличени нужди на ищцата и възможност на ответника да заплаща
претендирания размер на издръжката. Претендира се увеличаване на месечната издръжка от
¼ от МРЗ в Р. България, или от 195,00 лева месечно на 400,00 лв. месечно, считано от датата
на подаване на исковата молба. В съдебно заседание ищцата поддържа исковата молба.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е подал отговор на исковата молба. В съдебно
заседание не се явява, не се представлява и не изразява становище по претенцията.
Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на
страните съгласно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от
1
фактическа и правна страна:
Съгласно чл. 143, ал. 2 СК родителите дължат издръжка на своите ненавършили
пълнолетие деца, независимо дали последните са трудоспособни и дали могат да се
издържат от имуществото си. Следователно, получаването на издръжката е безусловно, т.е.
не е обусловено от каквито и да е допълнителни предпоставки извън наличието на
качеството „ненавършило пълнолетие дете” и на нужда от издръжка, която не е задоволена
изцяло по друг начин – например чрез получаване от детето на доходи от трудово
възнаграждение, пенсия, доходи от имоти, семейни добавки и други такива /в този смисъл е
и т. 2 от ППВС № 5 от 16.11.1970 г./. Размерът на издръжката се обуславя от съотношението
между нуждите на лицето, имащо право на издръжка, и възможностите на задълженото
лице. И тъй като посочените две величини не са константни, законодателят е предвидил
възможност при промяната им издръжката да бъде изменена – увеличена, респективно
намалена – чл. 150 СК. За да се уважи искът по чл. 150 СК, е необходимо да е налице трайно
и съществено изменение на нуждите на издържания или трайна съществена промяна във
възможностите на задълженото лице.
Видно от удостоверение за раждане /л. 8 от делото/, ищцата В. Р. Д., ЕГН
**********,родена на 24.04.2014 г. е малолетна, като нейни родители са Х. К. Д., ЕГН
********** и Р. В. Д., ЕГН **********. Оттук следва, че ответникът, като баща на ищцата е
лице, задължено да й дава издръжка.
С решение № 30532 от 03.02.2020г., постановено по гр.д. № 57003/2019 г., СРС, 89-ти
състав, ответникът е задължен да заплаща на ищцата месечна в размер ¼ от МРЗ в Р.
България, считано от 03.02.2020 г. /л. 9-11 от делото/. Следователно, от определяне размера
на присъдената издръжка по съдебен ред на ищцата са изминали малко повече от четири
години, като към датата на устните състезания същата е на десет години. Съдът намира, че
израстването на детето в периода от определяне предишния размер, когато детето е било на
пет години и не е посещавало училище, само по себе си води до увеличаване на
необходимите средства за издръжката му. Нуждите на ищцата, обичайни за деца на нейната
възраст /за храна, дрехи, училищни нужди, занимания и т.н./, както и общите разходи за
издръжката на домакинството на майката, в което тя се отглежда, се установява от самия
факт на биологичното съществуване и не е необходимо да се обосновава специално. По
делото е представено удостоверение с № 1657 от 10.10.2023г. от 62-ро ОУ „Христо Ботев“,
видно от което детето В. Д. е записана като ученичка за учебната 2023/2024г. в трети б клас.
По делото са представени и преводни нареждания видно от които майката е заплатила
сумата от 460 лева за занимания на Детето В. Д. за месец юли 2023 година към Център за
развитие МАЕ УМНИ ДЕЦА, както и сумата от 360,00 лева за периода от 05.06. – 16.06.2023
г., сумата от 154, 00 лева за занималня на детето В..
Издръжка се дължи от двамата родители, независимо при кого детето живее, но
отглеждащият родител следва да поеме по принцип по-малък дял от издръжката в пари с
оглед даваната от него издръжка в натура при съвместното живеене с детето и посрещането
на разходите на домакинството, част от които са в полза и на детето. Оттук следва, че
2
ответникът трябва да поеме по-голям дял на паричната издръжка на ищеца. Съгласно чл.
142, ал. 2 СК „минималната издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на
минималната работна заплата” или 233,25 лв. към момента на приключване на устните
състезания. Съдът намира, че този минимален размер касае издръжката, дължима от единия
родител, доколкото този размер се съотнася с минималната работна заплата за страната,
която представлява гарантиран минимум на трудовото възнаграждение за едно заето по
трудово правоотношение лице /а не общо за двамата родители/. Нормата, освен това,
регулира масовия случай на претенция за издръжка спрямо единия родител, а не и срещу
двамата общо.
По делото е представено удостоверение /л. 13 от делото/ както и служебно е изискана
справка от НОИ, от които се установява, че майката на ищцата работи по трудово
правоотношение към „МИЗИЯ ГЛАС“ ООД, като брутното и възнаграждение възлиза на
3063,39 лева. От представената по делото справка от НОИ /л. 58 от делото/ е видно, че
ответникът работи по трудово правоотношение с ферма „ИТАЛ –ТЕКС“ и за периода м. 07.
2023г. до м. януари 2024г. е получавал брутно трудово възнаграждение в размера на 3400,00
лева, а от м. януари 2024г до момента на изготвяне на справката м.06 2024г. получава брутно
трудово възнаграждение в размер на 3750,00лв.
От събраните по делото доказателства, безспорно се установи, че детето В. живее с майка
си, която полага основни и непосредствени грижи за детето, както и че бащата със влязъл в
сила съдебен акт е задължен да заплаща издръжка на малолетното си дете в размер на ¼ от
МРЗ за страната, която към момента на сезиране на съда е 195,00 лева. Установи се, че
майката поема и разходите за заплащане на занималня на детето и допълнителни дейности.
Видно от изисканите служебно от съда справки се устави че бащата получава
възнаграждение в размер на 3750,00 лева, както и не се установи същият да страда от
заболяване или да има други деца, чиято издръжка да осигурява. С оглед гореизложеното
съдът намира, че ответникът дължи издръжка на своето дете в размер на 400,00 лв. месечно.
Ето защо съдът намира, че искът с правно основание чл. 150 вр. чл. 143, ал. 2 СК следва да
бъде уважен за пълния предявен размер. Издръжката се дължи от датата на предявяване на
исковата молба – 25.10.2023 г., до настъпване на законово основание за нейното изменение
или прекратяване.
По изпълнението на решението:
Съгласно чл. 242, ал. 1, предл. първо ГПК съдът постановява предварително изпълнение
на решението, когато присъжда издръжка, поради което съдът е задължен да допусне
служебно предварително изпълнение, дори и без искане на страните.
По разноските:
С оглед изхода на спора, право за присъждане на разноски има ищовата страна, но
доколкото последната не е претендира такива, съдът не следва да й присъжда. Ответникът
следва да бъде осъден да заплати в полза на съда държавна такса върху увеличения размер
на издръжка, а именно в размер на 147,60 лв.
3
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ на основание чл. 150 вр. чл. 143, ал. 2 СК размера на дължимата месечна
издръжка от Р. В. Д., ЕГН **********, определена с решение № 30532 от 03.02.2020г.,
постановено по гр.д. № 57003/2019 г., СРС, 89-ти състав, считано от 03.02.2020 г. в полза на
В. Р. Д., ЕГН **********, действаща чрез своята майка и законен представител Х. К. Д.,
ЕГН **********, /към датата на исковата молба/ като:
ОСЪЖДА на основание чл. 150 вр. чл. 143, ал. 2 СК Р. В. Д., ЕГН **********, да
заплаща на В. Р. Д., ЕГН **********, действаща чрез своята майка и законен представител
Х. К. Д., ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 400,00 лв., считано от 25.10.2023
г., до настъпване на законно основание за изменение или прекратяване на издръжката.
ДОПУСКА на основание чл. 242, ал. 1, предл. първо ГПК предварително изпълнение на
решението в частта му относно присъдената издръжка.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК Р. В. Д., ЕГН **********, да заплати по сметка
на Софийския районен съд сума в размер на 147,60 лв., представляваща държавна такса
върху присъдената издръжка.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд, считано от
02.10.2024 година.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4