Р Е Ш
Е Н И Е
№ 674
гр.Русе, 22.04.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Русенски районен съд IV граждански
състав
в
проведеното публично заседание на двадесет и седми март през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
Председател: Виржиния Караджова
при
секретаря Василена Жекова
в
присъствието на прокурора ........………......................
като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело
№ 7923 по описа за 2018 г., за да се произнесе, съобрази следното:
Предявени са обективно съединени искове
с правно основание чл.245 и 221 ал.1 от КТ.
Ищецът Г.П.Г. твърди, че с ответното
дружество са били в трудово правоотношение до 05.11.2018 г., като той заемал
длъжността “Охранител” с място на работа-...–Русе.Срокът
на предизвестие за прекратяване на договора бил определен на 3 месеца.Твърди, че поради неплащане на трудовите
възнаграждения, правоотношението помежду им било прекратено по негова
инициатива в хипотезата на чл.327 т.2 от КТ.Работодателят останал задължен с работните заплати за периода м.април-м.октомври 2018 г. по 522 лв. месечно
или общо 3 654 лв.С оглед основанието на прекратяване на трудовото
правоотношение, дружеството следва да му заплати и обезщетение в размер на
1 530 лв., при последно уговорено брутно трудово възнаграждение от 510
лв.Претендира заплащане на тези суми, със законната лихва от завеждане на
делото, както и разноски за производството.
Ответникът ”...”
ООД-София оспорват исковете.Твърдят, че са заплатили на ищеца следващите му се
суми преди завеждане на делото.
След преценка
на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното:
По делото не
се спори и са ангажирани доказателства, че страните, че са били в трудово правоотношение.Ищецът заемал длъжността ”Охранител” с място
на работа в гр.Русе, въз основа на Трудов договор №
6793/ 13.07.2017 г., сключен по чл.68 ал.1 т.2 във вр. с
чл.70 ал.1от КТ до приключване на договора на
работодателя за охрана на обекта с ...-Русе, със срок на изпитване от 6 месеца,
уговорен в полза на дружеството.Предизвестието било
определено на три месеца за всяка от страните, но не повече от срока на
действие на контракта.Със Заповед № 6793/05.11.18 г.,
връчена на 22.11.2018 г., трудовият договор бил прекратен на основание чл.327 ал.1 т.2 от КТ по инициатива
на работника (л.55), поради забавено изплащане на трудовите му възнаграждения.
Видно от
документа на л.26 от дело, към 17.12.2018 г.
договорните отношения между ”...” ООД и ... са били
прекратени.
Назначената
в производството икономическа експертиза, след запознаване с представените по
делото доказателства, се е произнесла, че за м.април-м.юли
2018 г. брутното трудово възнаграждение на работника възлиза на 522,25
лв.Ответникът е представил фишове за работни заплати за това време, в първите
два от които фигурира подпис на ищеца.Последният
признава, че е получил следващите му се суми за м.април
и за м.май 2018 год.Твърди, че това е станало след завеждане на делото.Във втория документ до подписа на лицето е вписана
дата 03.07.18 г. Исковата молба по настоящото дело е постъпила на 26.11.18 г.
За м.август
2018 г. трудовото възнаграждение е определено от вещото лице на 510 лв., за м.септември
2018 г.-на 390 лв., а за м.октомври-на 524 лв.Прието
е, че размерът на обезщетението по чл.221 ал.1 от КТ при брутна работна заплата от 510 лв. за три месеца възлиза на 1 530 лв.
При тази фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
По делото безспорно се установява,
че през процесния период страните са били обвързани
от срочно трудово правоотношение до завършване на определена работа-
приключване на договор за охрана, сключен между работодателя и .... Последният
контракт прекратил своето действие към средата на м.декември
2018 г.На 05.11.2018 г. работникът се възползвал от предвидената възможност в чл.327 т.2 от КТ и прекратил правоотношението си с
дружеството, поради забава в изплащането
на трудовите възнаграждения.
Ответникът е изложил твърдения, че е заплатил на ищеца работните заплати за
времето м.април-м.октомври 2018 г. преди завеждане на
настоящото дело.Доказателства в тази насока са ангажирани само за първите два месеца.Ищецът признава получаването на сумите, но твърди, че
плащането е станало след завеждане на делото.Съдът
намира, че след като подписът на работника фигурира във фиша за заплата за
съответния месец, при липса на други доказателства трябва да се приеме, че
работодателят е престирал дължимото преди датата на
подаване на исковата молба.Във втория фиш има и
вписана дата-03.07.2018 г. и тя е преди завеждане на настоящото дело.Исковете за двата месеца трябва да се отхвърлят,като неоснователни.За времето м.юни-м.октомври
2018 г. ответникът не е представил доказателства да е изправна страна по
трудовото правоотношение. Според чл.245
ал.1 от КТ, при добросъвестно
изпълнение на трудовите задължения на работника или служителя се дължи заплащане на договорената работна заплата.По
делото не се спори, че ищецът е изпълнявал добросъвестно трудовите си
задължения до момента на прекратяване на трудовото правоотношение. При това положение работодателят
следва да бъде осъден да заплати полагащите се брутни трудови
възнаграждения до размерите, заявени по исковата молба за м.юни, м.юли и
м.октомври 2018 г.За м.август и м.септември претенциите се явяват основателни и
доказани до размерите, определени от вещото лице-съответно 510 лв. и 390 лв.Над тези стойности исковете трябва да се отхвърлят.Сумите се дължат със законната лихва от завеждане
на делото.
Съгласно чл.221 ал.4 т.1 във вр. с ал.1 от
КТ, при прекратяване на срочно трудово
правоотношение в хипотезата на чл.327 т.2 от КТ, работодателят дължи на
насрещната страна обезщетение в размер на действителните вреди, съизмерими с
получаваното от работника брутно трудово възнаграждение, но за не повече от
остатъка от срока на трудовото правоотношение.В процесния
случай ищецът е получавал брутна работна заплата от 510 лв.Ответникът
твърди, че е погасил задължението си към работника по това перо, но по делото
липсват ангажирани доказателства в тази насока.Страните
са договорили, че всяка от тях дължи предизвестие от три месеца при
прекратяване на правоотношението.С оглед цитираната
норма от КТ обаче, при съобразяване, че срочният трудов договор на ищеца не би
могъл да продължи действието си след 15.12.2018 г., когато е било прекратено
правоотношението между ”...” и ...-Русе, съдът намира,
че трябва да присъди в полза на работника само сумата от 765 лв., определена на база брутно трудово възнаграждение за месец и
половина.Над този размер, искът следва да се отхвърли.Сумата
се дължи със законната лихва от завеждане на делото.Плащането
трябва да се извърши по посочената по исковата молба банкова сметка.
Съгласно чл.78 ал.1 от
ГПК на ищеца се следват разноски за производството, съразмерно с уважената част
от исковете, включително и във връзка с направените от него разходи по
обезпечаване на претенциите.В тежест на ответника е държавната такса и разноските
за производството.
По
изложените съображения, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ”...” ООД , ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, ул.”Хенрик Ибсен”
№ 3, със съдебен адрес:***, чрез адв.Д.С. ***, да заплати на Г.П.Г., ЕГН **********,***, със съдебен адрес:***, чрез адв.М.Д. ***, по банкова сметка ***-“Юробанк България” АД, на основание чл.245 ал.1 от КТ общо сумата
от 2 466 лв., представляваща брутни трудови възнаграждения за периода
м.юни-м.октомври 2018 г. (м.юни-522 лв., м.юли-522 лв.,
м.август-510 лв., м.септември-390
лв. и м.октомври-522 лева), и 765 лв.-обезщетение по чл.221 ал.1 от КТ, ведно
със законната лихва върху тях, считано от 26.11.2018
г. до окончателното плащане, и 623,26 лв.-разноски по делото.
ОТХВЪРЛЯ
исковете за заплащане на трудови възнаграждения за м.април
и м.май 2018 г., за м.август над 510 лв. до 522 лв., за м.септември над 390 лв. до 522
лв., и обезщетение по чл.221 ал.1 от КТ над 765 лв. до 1 530 лв., като
неоснователни.
ОСЪЖДА ”...” ООД , ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, ул.”Хенрик Ибсен”
№ 3, със съдебен адрес:***, чрез адв.Д.С. ***, да заплатят по с/ка на РРС сумата от 148,64 лв.–държавна
такса за производството и 150 лв.-разноски за вещо лице, изплатени от БС.
Решението може да се обжалва пред
Русенски окръжен съд в 2-седмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ : /п/