№ 146
гр. Кърджали, 17.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, ІІІ СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Вергиния С. Еланчева
при участието на секретаря Симона Б. Иванова
като разгледа докладваното от Вергиния С. Еланчева Административно
наказателно дело № 20215140200842 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 09-002612 от 21.07.2021 г., издадено от
Изпълнителен директор на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда”, с което на
основание чл.416, ал.5 вр. чл.414, ал.3 от КТ е наложено административно наказание
„имуществена санкция” в размер на 1 500 лв. на „***“ ЕООД ***, общ.**, обл.Кърджали, с
ЕИК ***, в качеството му на работодател, за нарушение на чл.61, ал.1 вр. чл.62, ал.1 от КТ.
Жалбоподателят „***“ ЕООД сочи, че наказателното постановление е издадено при
неспазване на чл.42, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, което нарушавало правото му на защита.
Наказващият орган не изпълнил задълженията си по чл.52, ал.4 от ЗАНН, да прецени
възраженията и събраните доказателства, да извърши разследване на спорните
обстоятелства. Моли съдът да постанови решение, с което да отмени атакуваното
постановление като незаконосъобразно.
В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от упълномощен адвокат, който
поддържа жалбата и моли за отмяна на наказателното постановление. От събраните по
преписката доказателства се установявало, че собственик на описания в постановлението
обект не било санкционираното дружество, а съвсем различно дружество. Доказателства за
това били представени по време на проверката, но те не са взети предвид. Неправилно било
посочено и мястото, където е извършено нарушението. Посочен бил имот с идентификатор,
който не отговарял на идентификаторите на с.**, както е описано в атакуваното
постановление. Неяснотите в обстоятелствата на акта и наказателното постановление водели
до много предположения, което било недопустимо в административнонаказателното
1
производство. Пълномощникът представя и писмено становище, в което доразвива доводите
си за незаконосъобразност на атакувания акт. Моли и за присъждане на деловодни разноски.
Административнонаказващият орган, чрез своя процесуален представител оспорва
жалбата. Представя писмена защита, в която моли наказателното постановление да бъде
потвърдено, по подробно изложени съображения. Претендира за юрисконсултско
възнаграждение в полза на наказващия орган, както и прави възражение за прекомерност на
адвокатския хонорар.
Районна прокуратура-Кърджали, редовно призована за съдебното заседание на
основание чл.62 от ЗАНН, не се представлява.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа страна следното:
На 12.04.2021 г. свидетелите Е.Ю., Л.И. и Н.Н. – инспектори в Д”ИТ” гр.Кърджали,
извършили проверка по спазване на трудовото законодателство в обект на контрол: ремонт
и реконструкция на помещение-дюнер до ресторант „***“, с идентификатор ***. Обектът се
намирал в с.**, общ.** и бил собственост на „**“ ЕООД с.**. Свидетелите установили там
да работи лицето Г.М.М. с ЕГН **********, който замазвал с разтвор колона в
помещението. В декларация, която контролните органи му предоставили, Г.М. описал, че
работи на проверявания обект от два дни за фирма „***“ ЕООД-**, без да има сключен
трудов или граждански договор, с работно време от 08.00 до 17.00 часа, почивни дни-събота
и неделя, месечно трудово възнаграждение в размер на 650 лв. Проверката на контролните
органи продължила и по документи в Д”ИТ” гр.Кърджали, където били представени оценка
на риска, нотариален акт за имота, договор за наем и др. Трудов договор, сключен с Г.М.М.
не бил представен. След извършена справка в информационната система на ИА „ГИТ“ било
установено, че за това лице нямало регистриран трудов договор. По този повод на
21.04.2021 г. срещу жалбоподателя „***“ ЕООД с.** бил съставен АУАН за извършено
административно нарушение по чл.61, ал.1 вр. чл.62, ал.1 от КТ, връчен същия ден на
управителя на дружеството – Л.Х.М.. На 23.04.2021 г. той депозирал в Д”ИТ” гр.Кърджали
писмено възражение срещу съставения акт. Същото не било уважено и на 21.07.2021 г.
наказващият орган издал процесното наказателно постановление, с което на основание
чл.416, ал.5 вр. чл.414, ал.3 от КТ наложил на „***“ ЕООД с.** административно наказание
„имуществена санкция” в размер на 1 500 лв. за извършено нарушение по чл.61, ал.1 вр.
чл.62, ал.1 от КТ.
По делото е представен Нотариален акт № ***, том 6, рег.№ **, дело № 1015/2019 г.,
от който се установява, че имот с идентификатор № ***, представляващ самостоятелен
обект в сграда, с адрес с.**, п.к***, с.о.**, ***, е собственост на „**“ ЕООД с.** с управител
Л.Х.М..
Представен и приет като доказателство е и Договор за наем на недвижим имот от
13.02.2021 г., по силата на който „**“ ЕООД с.** е отдал под наем на Г.М.М. самостоятелен
2
обект Дюнер с идентификатор ***, находящ се в с.**, „***“ до читалище „***“ и до
ресторант „***“. В договора за наем е посочено, че влиза в сила на 13.02.2021 г. и се
сключва за срок до 13.02.2024 г.
Изложената фактическа обстановка се установява след анализ на показанията на
свидетелите Е.Ю., Л.И., Н.Н. и Г.М.; Акт за установяване на административно нарушение от
21.04.2021 г.; Справка от Регистъра на уведомления за трудови договори; Протокол за
приемане на документи от 14.04.2021 г.; Декларация, съдържаща сведение по чл.402 от КТ
от 12.04.2021 г.; Справка за актуално състояние на действащите трудови договори към
12.04.2021 г.; Справка от ТР за фирма „***“ ЕООД; Възражение срещу АУАН от 21.04.2021
г.; Становище от 19.05.2021 г.; Протокол за извършена проверка изх.№
ПР2111989/20.04.2021 г.; Договор за наем на недвижим имот от 13.02.2021 г.; Схема № 15-
945665-17.10.2019 г. на самостоятелен обект в сграда; Нотариален акт за продажба на
недвижим имот № ***, том 6, рег.№ **, дело № 1015/2019 г. и другите приети по делото
писмени доказателства.
При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът направи следните
правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна и в
законоустановения срок, поради което следва да бъде разгледана по същество.
Разпоредбата на чл.61, ал.1 от КТ гласи, че трудовия договор се сключва между
работника или служителя и работодателя преди постъпването на работа. Съгласно другата
посочена в атакуваното постановление правна норма - чл.62, ал.1 от КТ, трудовият договор
се сключва в писмена форма. Според акта и наказателното постановление жалбоподателят, в
качеството му на работодател, на 12.04.2021 г. е извършил нарушение като не е сключил
трудов договор в писмена форма с Г.М.М. преди постъпването му на работа като строителен
работник. Прието е от контролните органи, че на 12.04.2021 г. това лице е предоставяло
работна сила като строителен работник в обект, представляващ ремонт и реконструкция на
помещение-дюнер до ресторант „***“, с идентификатор ***, намиращ се в с.**, общ.**, ***,
стопанисван от „***“ ЕООД. Въз основа на събраните по делото писмени и гласни
доказателства, съдът намира, че така описаното нарушение не е доказано по несъмнен
начин. Установи се, че Г.М. действително е извършвал ремонтни дейности в помещение,
представляващо обект в сграда с идентификатор ***. Не се доказа обаче, че този обект се
намира на посочения адрес в акта и наказателното постановление, нито пък, че същият се
стопанисва от „***“ ЕООД. Не се установи още, че лицето Г.М. е наето да изпълнява
трудови функции именно от жалбоподателя, в качеството му на работодател. Видно от
представените документи по делото – нотариален акт и скица на имот, провереният обект се
намира не в с.**, а в с.**. На следващо място, според нотариалния акт обектът е собственост
на дружеството „**“ ЕООД с.**, а не на жалбоподателя „***“ ЕООД с.**. Доказателства, че
санкционираното дружество е стопанисвало процесното помещение не са ангажирани от
страна на наказващия орган. Напротив, установи се от показанията на актосъставителя, че
още в хода на проверката е бил представен документ за собственост на имота, но същият не
3
е обсъден и взет предвид от контролните органи. Освен това, също в хода на проверката е
бил представен и договор за наем от 13.02.2021 г., с който „**“ ЕООД с.** е отдал под наем
на Г.М.М. обект Дюнер с идентификатор ***, находящ се в с.**. Последното също внася
съмнение относно обстоятелствата, че имотът е стопанисван от жалбоподателя, както и че за
него като работодател е престирало труд лицето Г.М.. На базата на представените му
доказателства, наказващият орган е следвало да изпълни процедурата по чл.52, ал.4 от
ЗАНН, тъй като още в хода на проверката е станало ясно, че обективираните в АУАН
обстоятелства са спорни. В случая спорно е било мястото на извършване на нарушението,
кое е юридическото лице - автор на нарушението, както и дали именно посоченото
дружество в качеството му на работодател е наело Г.М.. При противоречивите данни,
събрани по делото, не може да се приеме за установено по безспорен и несъмнен начин
извършването от страна на жалбоподателя на деяние, което да осъществява състава на
описаното в акта и наказателното постановление административно нарушение по чл.61, ал.1
вр. чл.62, ал.1 от КТ. В тежест на административнонаказващия орган е да установи по
недвусмислен начин всички факти, които твърди в наказателното постановление, а това в
случая не бе сторено. Нарушен е основен принцип, че административнонаказателната
отговрност не може да почива на предположения.
Предвид гореизложеното и след като не се доказа извършването на процесното
административно нарушение, наказателното постановление следва да бъде отменено.
От пълномощника на жалбоподателя са поискани и направените разноски по делото,
а съгласно разпоредбата на чл.63, ал.3 от ЗАНН, в съдебните производства по ал.1 страните
имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. Съгласно чл.143, ал.1 от АПК,
когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден
административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението
за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на
органа, издал отменения акт или отказ. Ето защо, в полза на жалбоподателя следва да бъдат
присъдени разноски за адвокатско възнаграждение. Текстът на чл.63, ал.4 от ЗАНН
предвижда, че ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно
съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане
на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-
малко от минимално определения размер съобразно чл.36 от ЗА. В случая е представен
договор за правна защита и съдействие, в който е отразено, че е заплатено в брой договорено
възнаграждение в размер на 350 лв., като от представителя на ответната страна е направено
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Съдът намира това
възражение за неоснователно, тъй като възнаграждението е съобразено с чл.18, ал.2 вр. чл.7,
ал.2, т.2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, с оказаната защита от пълномощника, както и с действителната правна и
фактическа сложност на делото. Доколкото издателят на наказателното постановление се
намира в структурата на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ със седалище
град София, именно същата в качеството й на юридическо лице по чл.2, ал.1 от
4
Устройствения правилник на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ следва да
понесе разноските по делото.
При този изход на делото на административнонаказващия орган не се дължат и не
следва да се присъждат поисканите разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран, Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 09-002612 от 21.07.2021 г., издадено от
Изпълнителен директор на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда”, с което на
основание чл.416, ал.5 вр. чл.414, ал.3 от КТ е наложено административно наказание
„имуществена санкция” в размер на 1 500 лв. на „***“ ЕООД ***, общ.**, обл.Кърджали, с
ЕИК ***, в качеството му на работодател, за нарушение на чл.61, ал.1 вр. чл.62, ал.1 от КТ.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ гр.София, да заплати
на „***“ ЕООД ***, общ.**, обл.Кърджали, с ЕИК ***, сумата от 350 лв., представляваща
направени разноски по делото за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-Кърджали
по реда на глава 12 от АПК, в 14 -дневен срок от съобщаването на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Кърджали: _______________________
5