РЕШЕНИЕ
№ 462
гр. Ямбол, 03.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ в публично заседание на двадесети
септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Марина Хр. Христова Иванова
при участието на секретаря Е.Г.А.В.
като разгледа докладваното от Марина Хр. Христова Иванова Гражданско
дело № 20222330101562 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по искова молба на И. Д. И. против ЕГ
“***”- гр. Ямбол , с която са предявени обективно съединени искове за отмяна на
незоконно уволнение, възстановяване на ищеца на заеманата до преди уволнението
длъжност- “***” и заплащане на обезщетение за времето ,за което ищецът е останал
без работа за периода 05.05.2022 – 20.09.2022 год. в размер на 7073, 01 лв., след
допуснато изменение на иска.
В исковата молба се излагат, че страните са били в ТПО, прекратено със заповед
от 05.05.2022 год. , на осн. чл. 190,ал.1,т.7 КТ и чл. 187,ал.1 т.10 КТ. Ищецът счита
заповедта за незаконна, т.к. при издаването й били допуснати съществени процесуални
и материални нарушения, не била спазена процедурата по чл. 193 КТ, не съдържала
изискуемите от закона реквизити, не била мотивирана , не била обсъдена тежестта на
нарушението, не била връчена по надлежния ред, вкл. ищецът не бил извършил
посочените в заповедта нарушения на трудовата дисциплина. В заповедта бланкетно
били изброени разпоредби, с които ищецът не бил запознат. Липсвала конкретика в
какво точно се изразяват нарушенията му, не била обсъдена тежестта на нарушението,
обстоятелствата, при които е извършени, вкл. поведението на работника. По повод
постъпила жалба от ищеца не били искани обяснения. За периода 28.03.-31.03.2022
год. ищецът бил в болничен и бил в обективна невъзможност да даде такива.
Отразената в заповедта жалба от 29.04.2022 год. и подписка не била връчвана на ищеца
, нито му били искани обяснения по нея. Излагат се съображения и, че заповедта е
незаконосъобразно връчена. Изложената в същата обстановка не отговаряла на
обективната действителност. Излага собствени съображения относно случилото се на
21.03.2022 год. Счита, че уволнението му е предизвикало от лично и преднамерено
отношение на директора на училището към него, за което излага твърдения.
Претендира се уважаване на предявените искове, както и присъждането на
1
разноски.
В депозирания отговор ответникът оспорва исковете. Не оспорва, че страните са
били в ТПО, прекратено с процесната заповед. Счита, че преди постъпване на работа
ищецът е бил запознат с изготвената му длъжностна характеристика, и с ЕК на
училището. С писмо от 07.03.22, във връзка с възникнали проблеми на ищеца било
напомнено, че следва да изпълнява професионално задълженията си и с какво следва
да се съобразява. Ищецът не предприел мерки, а проблемите се увеличават, като
извършените от него нарушения са подробно описани в заповедта. Във връзка с
постъпила жалба от родител на ищеца били поискани обяснения по реда на чл. 193 КТ,
каквито последният не дал. След това директорът изпратил сигнал до комисията по
етика, която заключила, че ищецът е показал поведение недостойно за един ***. По
постъпилата жалба била образувана проверка и в РУО на МОН. Ответникът счита, че
липсват основание за отмяна на заповедта.
Иска се отхвърляне на исковете, както и присъждане на разноски в
производството
В съдебно заседание исковата молба се поддържа от ищеца и процесуалния му
представител.
Ответникът чрез законен и процесуален представител оспорва исковете.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за
установено следното от фактическа страна:
Безспорно между страните и видно от представените писмени доказателства е, че
са били в ТПО, по силата на което ищецът е изпълнявал при ответника длъжността
„***“. В приложения трудов договор е вписано, че при сключването му , на работника
са връчени длъжностна характеристика и Етичен кодекс за работа с деца и ученици.
Безспорно е още, че ТПО е било прекратено с приложената заповед от №***, на
осн. чл. 190,ал.1,т.7, вр. чл. 187,ал.1.т.10. В заповедта, като фактически обстоятелства
свързани с извършените нарушения е вписано, че на 21.03.2022 год. в час по ***
възниква словесен конфликт между ищеца и ученик от 10 а клас, след което ***ят и
ученика са посетили дирекцията, като междувременно го заплашва. На 25.03.2022 год.
постъпва жалба от родителя на ученика, за агресивно поведение на ***я, заплаха за
физическа саморазправа и психически тормоз. На 28.03.2022 год. на ищеца било
връчени писмо – искане за даване на обяснения в 3 – дневен срок, по реда на чл. 193
КТ, въпреки, че вече били получени устни такива. Изпратен бил сигнал до Комисията
по етика и получен протокол от 29.03.2022 год. от заседание на тази
комисия.Проведени били разговори с класния ръководител, с други ***и и персонал,
които посочили и други случаи на нарушаване на ЕК, грубо и неуважително
отношение към колеги и нецензурни коментари за родители. Цитиран е и констативен
протокол на комисия от РУО – Ямбол от 28.03.2022 год. Като мотиви за налагане на
наказанието се посочва, че обстоятелствата и фактите изложени в жалба на родител са
верни, като са отправяни заплахи от ***я към ученика. ***ят си е позволил обидни и
заплашителни реплики, като с поведението си е нарушил ЕК на гимназията, а
поведението му е несъвместимо с професионалните и етични задължения на ***я.
Посочва се и, че с поведението си ищецът не е спазил и е нарушил поредица от
нормативни изисквания, които са довели до конкретния инцидент, основно разпоредби
на раздел 2 от Наредба №11/01.09.2016 год. за оценяване резултатите от обучението на
учениците, изразяващо се в неуточнени правила и критерии при провеждане и
оценяване на резултатите при контролна работа като писмено изпитване. Посочват се
2
конкретни норми, които ищецът е нарушил от ЗПУО, Наредба № 15/22.07.2019 год.,
Правилник за дейността, Правилник за вътрешния трудов ред, Наредба за
приобщаващо образование и др.
Приет е болничен лист № ***, видно от който за периода 28.03.-31.03.2022 год.
ищецът е ползвал отпуск по болест.
Приети са и подписки от ученици от 10 кл., в която посочват, че никога не са
имали проблеми с ищеца, от 11 клас, с която молят ищецът да им оформи оценките по
***; жалби от ищеца до РУО на МОН.
Прието е и копие от регистрационна карта от 13.05.2022 год. в ДБТ –
Ямбол,както и копие от трудова книжка, видно от които ищецът не полага труд по
ТПО.
В подкрепа на твърденията си ответникът е представил – длъжностна
характеристика за длъжността ***,връчена на 20.09.2021 год.; Етичен кодекс на ЕГ;
Правилник за вътрешния трудов ред.
Прието е и копие от жалба вх.№ 709/25.03.2022 год. на Анна Василева Петрова ,
родител на В. Божидаров Стойчев, ученик в 10 А клас до директора на ЕГ и началника
на РУО – Ямбол, в която се посочва, че на 21.03.2022 год. след часа по ***, когато
отказал да провери и вземе предвид черновата на контролното му, и докато е бил в час
по история ищецът извежда сина й и го води при директора на училище, като по
стълбите го пита знае ли кой е. В кабинета на директора обвинил сина й, че го псува,
обстоятелство, което не било чуто от нито един съученик. В присъствието на
директора и класния ръководител казал на сина й – „Ти знаеш ли кой съм аз, в
училище и извън училище ще те вкарам в дън земя. Жалбоподателката разбрала от
сина си , че и в други случаи ищецът отправял обиди, например – много си
тъп.Посочва се, че родителят е силно притеснен и възмутен от поведението на ***я,
отделно от това се виждало недобросъвестно и некомпетентно изпълнение на
възложените функции от ***я, който отказал да потърси предадената му от ученика
чернова към теста.
Представено е писмо с искане за даване на обяснения на осн. чл. 193 ,ал.1 КТ по
повод постъпила жалба от 25.03.2022 год., във връзка с инцидент от 21.03.2022 год., за
който директорът бил информиран и изслушал обясненията на ищеца. Били изслушА.
и обясненията на ученика, като след излизането му директорът предупредил ***я, че
няма право да обижда и да отправя заплахи за саморазправа към ученик. Ищецът не
оспорва, че е получил искането , като уточнява, че неправилно е изписал датата 28.04.,
вместо коректната такава 28.03.2022 год. Към искането е била приложена и жалба от
25.03.2022 год.
Приет е и протокол от 29.03.2022 год. от заседание на КЕ, според който
комисията приема, че ищецът е нарушил ЕК на училището и е показал непристойно
поведение.
Приет е и КП за резултати от извършена проверка по сигнал на родител от
11.04.2022 год. на РУО – Ямбол, изготвен от назначена със заповед на началника на
РУО комисия, с цел установяване на истинността на изложените в сигнала факти и
обстоятелства.След анализ на представени от директора документи, разговор с
последния, разговор с учениците от 10 А клас, комисията е заключила, че
предприетите от директора мерки са навременни, в изпълнение на спазване на
задълженията на ***ите съгласно чл. 219,ал.2 от ЗПУО.
Представен е и КП от 12.04.2022 год. за резултати от извършена проверка по
3
сигнал на родител от 10 А клас. Към описания протокол са приложени – жалба на
учениците от 8 клас относно неетично поведение на И. И. от 28.04.2022 год., подписка
в подкрепа на жалбата, обобщена информация от проведена анкета в 10 А клас, в която
са се включили 22 ученици.
Приет е и констативен протокол от 07.06.2022 год. за резултати от извършена
проверка по препратен сигнал от МОН по жалби на ищеца от 17.05. и 20.05 2022 год.
Приет е фиш за работна заплата за м. април 2022 год., видно от който БРЗ на
ищеца е 1571, 78 лв.
По делото са събрани и гласни доказателства.
В показанията си св. Д.а е майка на ученичка в ЕГ, на която миналата година по
*** е преподавал г-н И.. Направило й впечатление, че е прекалено добър човек и
учениците го вземали малко „на мезе“. Впечатленията на свидетелката са добри,
дъщеря й е нямала оплаквания от ищеца ,нямала оплаквания към нито един
***.Казвала й, че децата не случат ***я, възползвали се от добротата му.Един ден
детето й казало, че го готвят за уволнение.Свидетелката не е разбрала каква е
причината да го гонят.Класната на дъщеря й Р.Б. не позволила на децата да направят
подписка в негова защита.Казала им да не се занимават.Дисциплината в часовете на
ищеца била под всякаква критика.Казали, че затова е уволнен.Дъщерята на
свидетелката била добре по *** и по всички предмети.Като минало време започнали
някакви подмятания, че писал съобщения на ученичка, но дъщеря й не ги е виждала.
Свидетелката С. – *** до 01.09.2022 год. посочва, още от начало И. И. тръгнал
трудно.Замествала директора за два месеца в края на 2021 год. и тогава ученици се
обърнали към нея с оплакване от ***я по ***, от неговата работа. После оплакванията
продължили. Имало и оплаквания от цинични намеци. Децата искали да го сменят.
Свикала се етична комисия., за да разгледа работата му и оплакванията, включително
майка подала жалба. Чула разправията между г-н И. и ученика, когато отивали към
дирекцията.Видяла, че ученика е В.. Според свидетелката поведението на И. към
колеги у ученици е непристойно. Търсил съдействие от ръководството, но винаги със
закъснение, когато е създаден конфликта и не може да овладее ситуацията. Имал
проблеми и по отношение на дисциплината.Това се случвало и при други млади
колеги. Свидетелката не е присъствала на ситуацията в 10 А клас, но излага това което
тя знае.После ***ят не позволявал на ученика да влиза в часовете му.Свидетелката
приставала на връчване на заповедта за уволнение,която била изчетена на ищеца, и
която била следствие от всички нарушения и цялостната му работа през
годината.Свидетелката е присъствала и на връчване на писмото от 07.03.2022 год. със
7 точки. заседанието на КЕ било на 29.03.2022 год., като в протокола записали, че ще
изчакат И. да даде обяснения и ако трябва допълнително ще разгледат
случая.Присъствала и на връчване на писмото на 28.03.2022 год.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Предявени са обективно съединени искове по чл.344, ал.1 т.1, т.2 и т.3 от
Кодекс на труда /КТ/.
В производството по иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за отмяна на
незаконно уволнение, работодателят носи тежестта за установяване наличието на
всички предпоставки за извършеното едностранно извънсъдебно прекратяване на
трудовото правоотношение. Когато се оспорва законността на извършено
дисциплинарно уволнение, в тежест на работодателя е да установи, че заповедта за
4
уволнение е издадена в съответствие с чл. 195, ал. 1 КТ ; след спазване на изискванията
на чл. 193, ал. 1 КТ ; че наказанието е наложено в срока по чл. 194 КТ, както и че
работникът е извършил дисциплинарните простъпки, за които му е наложено
дисциплинарното наказание.Освен изложеното в настоящото производство съдът е
обвързан и следва да разглежда единствено твърдените в исковата молба основание за
незаконност на уволнението.
В настоящия случай ищецът твърди, че при издаване на заповедта са допуснати
съществени нарушения, т.к. не е спазена процедурата по чл. 193 ГПК, по изложени
съображения, заповедта не съдържа изискуемите реквизити, не е мотивирана, не са
конкретизирани действията или бездействията, не е обсъдена тежестта на твърдяното
нарушение, не е връчена по съответния ред.
На първо място съдът е длъжен и служебно да следи за спазване на процедурата
по чл. 193 от ГПК.В случая страните не спорят, че на 28.03.2022 год. на ищеца е
връчено искане за даване на обяснения във връзка с жалба на родител от 25.03.2022
год. по повод инцидент от 21.03, към което е била приложена и самата жалба, в 3-
дневен срок. Не се спори и, че за периода 28.03.-30.03.2022 год. ищецът е ползвал
отпуск по болест.
Разпоредбата на чл. 193, ал. 1 КТ се свежда до изискването искането и даването
на обяснения да предхожда дисциплинарното наказание, което предполага, че
обясненията следва да бъдат дадени след откриване на нарушението и преди налагане
на наказанието. Разширителното тълкуване на нормата на чл. 193 КТ, в посока на това
дали обясненията са дадени в рамките на дисциплинарното производство и дали
работникът или служителят е имал знание, че се намира в такова производство, не
намира опора в закона, тъй като КТ не съдържа регламентация на дисциплинарно
производство.
По задължителен начин съдебната практика на ВКС е приела и, че когато
наказанието е наложено за повече от едно нарушение и работодателят не е поискал
обяснения за някои от дисциплинарните наручения, посочени в заповедта по чл. 195, то
не е налице основание за приложението на чл. 193, ал. 2 КТ по спора за законност по
отношение на нарушенията, за които обяснения са поискани.За да бъдат спазени
изискванията на чл. 193, ал. 1 КТ също така е достатъчно по разбираем за
работника/служителя начин да бъде изложено за какво нарушение се иска обяснение.
Изискването по чл. 193, ал. 1 КТ е спазено когато съобразно обстоятелствата на всеки
конкретен случай несъмнено е установено, че уволненият е разбрал за кое конкретно
нарушение се искат обяснения. Отделно от това в практиката на ВКС е прието, че не е
необходимо в поканата за даване на обяснения /писмена или устна/ да са посочени
обективните и субективни елементи на изпълнителното деяние. Достатъчно е
отправената покана да е достигнала до адресата и в нея по разбираем начин да бъде
изложено за какво се искат се искат обясненията.
В процесния случай от текста на заповедта за уволнение става ясно, че същата
визира няколко нарушения – възникнал на 21.03.2022 год. вербален конфликт между
ищеца и ученик, при който се сочи ***ят да е употребил заплахи, включително в
директорския кабинет пред ученика, в следствие на което е депозирана жалба от
родител на ученика от 25.03.2022 год., с подробно описание на случилото се;
разговори с други ***и и психолога на училището, които посочват други случи на
нарушаване на ЕК, грубо и неуважително отношение; неспазване на поредица от
нормативни изисквания довели до конкретния инцидент, изразяващо се в неуточнени
правила и критерии за провеждане и оценяване на резултати при писмено изпитване,
5
като в обобщение се достига до извода, че с поведението си - отправяне на обидни и
заплашителни реплики ищецът нарушава цитираните разпоредби.
В отправеното искане по реда на чл. 193 от КТ от 28.03.2022 год. са поискани
обяснения само и единствено по повод постъпилата на 25.03.2022 год. жалба на
родител относно нарушаване на ЕК и отправени заплахи към ученика в час по *** на
21.03.2022 год., включително на ищеца е била връчена цитираната жалбата.Ето защо
съдът приема, че обяснения са поискани по отношение на соченото нарушение и
разпоредбата на чл. 193 КТ е спазена по отношение на него. По отношение на
останалите описани твърде общо нарушения процедурата не е спазена и същите не
следва да бъдат разглеждани. Възраженията за твърде краткия тридневен срок
предоставен от работодателя , който съвпада с ползване на отпуск по болест не се
споделят, т.к. както се посочи обясненията следва да предхождат момента на налагане
на дисциплинарното наказание, което в случая е наложено с процесната заповед на
05.05.2022 год., до която дата очевидно ищецът не се е възползвал от възможността да
даде такива, а въпреки краткия предоставен срок работодателят е извършил редица
проверки и наложил наказанието в доста по-късен момент.
Според съда са спазени императивните изисквания на нормата на чл. 195, ал. 1
КТ, която предвижда определени изисквания към съдържанието на заповедта, с която
се налага дисциплинарното наказание.Същата е ясна, мотивирана,подробно е
изложена фактическата обстановка , т.е. случилото се в периода 21-25.03.2022 год.,
констатациите на работодателя във връзка с извършените проверки по случая, както и
разпоредбите, които са нарушени, наказанието е наложено в предвидения двумесечен
срок от откриване на нарушението.
При спазена дисциплинарна процедура, спорът следва да бъде разгледан по
същество, като се прецени възникнало ли е основание за реализиране на
дисциплинарната отговорност на служителя чрез налагане на най – тежкото
предвидено наказание - уволнение, а именно извършени ли са посочените в заповедта
нарушения на трудовата дисциплина и съответно ли е наказанието , предвид
възраженията в ИМ в тази насока.
Според съда по делото се установи от съвкупната преценка на доказателствения
материал- писмени доказателства и показанията на св. С., че визираното в заповедта
нарушение- отправяне на обиди и заплахи към ученик в час по *** на 21.03.2022 год., а
в последствие и в директорския кабинет, действително е извършено. Във връзка със
същото са извършени многобройни проверки, от КЕ при ответната гимназия, от
ръководството на гимназията, и от нарочно назначена комисия на РУО – Ямбол,
включително и по жалби на самия ищец, като нито една от проверките не е установила
недостоверност на изложеното в жалбата. показанията на св. Д.а не спомагат за
изясняване на обективната истина, т.к. същата изрично посочва, че не знае причината
за уволнението, не е чувала за конфликти с ученик, както и излага личните си
впечатления от кратка среща с ищеца на родителска среща и споделеното от дъщеря й,
като последната била доволна и нямала оплаквания към никой ***.
Съгласно чл. 189, ал. 1 КТ при определяне на дисциплинарното наказание се
взема предвид не само тежестта на нарушението, но също обстоятелствата, при които е
извършено, както и поведението на работника или служителя. Тежестта на
допуснатото нарушение се определя с оглед характера на изпълняваната работа, с
оглед характера на възложените трудови функции и доколко те сочат на оказано от
работодателя по-високо доверие и са свързани с по-голяма степен на отговорност при
изпълнение на работата. Следва също да се съобразяват и последиците от допуснатото
6
нарушение и доколко те са повлияли или могат да повлияят върху дейността на
работодателя, доколко от неизпълнението им биха могли да настъпят неблагоприятни
последици.
Нарушение на трудовата дисциплина е и всяко неизпълнение на други, извън
изрично посочените, трудови задължения, предвидени в закони и други нормативни
актове, в правилника за вътрешния трудов ред, в колективния трудов договор или
определени при възникването на трудово правоотношение, според чл. 187, т. 10 от КТ.
Едно от задълженията на заемащия длъжността *** е да зачита и защитава, и да не
нарушава, и накърнява правата и личното достойнство на ученика, посочено на стр. 3
от приложената длъжностна характеристика на ищеца, възпроизведено и в чл.
219,ал.2,т.3 от ЗПУО, който задължава ***ят да не нарушава правата и да не унижава
личното достойнство не само на ученика, а и на детето, както и да не прилага форми на
физическо и психическо насилие върху тях. Едно от правата на всяко дете е свободно
да изразява мнение по всички въпроси от негов интерес, регламентирано в чл. 12 от
Закона за закрила на детето. Касае се за задължения, свързани с трудовата функция на
***я, определени при възникването на трудовото му правоотношение и предвидени в
нормативни актове, които той е длъжен да спазва, съгласно чл. 126, т. 13 от КТ.
Очевидно в случая при постъпване на работа на ищеца са били връчени длъжностна
характеристика и Етичен кодекс за работа с деца и ученици, като преценката за това
дали ще знае и ще спазва вменените му длъжностни задължения или няма да прави
това е лична, като във втория случай следва да понесе предвидената в закона санкция.
Така и в ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 747 ОТ 03.07.2017 Г. ПО ГР. Д. № 5527/2016 Г., Г.
К., ІV Г. О. НА ВКС се приема, че работодателят е поверил на работника – ***
трудови функции, свързани със задължителното образование на деца, както и опазване
на здравето им и зачитане на правата и достойнството им по време на образователния
процес, поради което допуснати нарушения и то от *** по време на учебен час, където
учениците следва да се чувстват защитени и в условията на сигурност, съставлява
тежко нарушение на трудовата дисциплина и обуславя приложението на най-тежкото
дисциплинарно наказание. Трудовите функции на ***я са с висока обществена
значимост, свързани с висока степен на отговорност при изпълнение на работата.
Като обективно утежняващ признак следва да се вземат предвид и
предходни нарушения на трудовата дисциплина, за каквито по делото са събрани
многобройно доказателства, при които очевидно ищецът е бил единствено
предупреждава устно или писмено /очевидно при отказ да получи срещу подпис
каквито и да е изходящи от работодателя и адресирани до него документи/ ,
работодателят е проявил търпимост и толерантност, и наказания не са налагани, но
въпреки това ищецът не е поправил поведението си , като са продължили да постъпват
оплаквания и жалби от колеги и ученици за грубо и неетично отношение.
Не се споделя довода на ищеца, че уволнението е незаконно предвид, че
заповедта не му е редовно връчена. Още с исковата молба ищецът е представил копие
от заповедта/независимо, че в същото липсват негов подпис, респ. подписи на двама
свидетели/, т.е. очевидно същият е бил запознат със съдържанието й и е разполагал с
копие от нея. Съгласно практиката на ВКС, в разпоредбите на чл. 335 КТ не е
предвидено изискване отказът на работника да получи заповедта за прекратяване на
трудовото правоотношение задължително да бъде отразен върху самата заповед. Този
отказ може да бъде установен с всички доказателствени средства. Според същата
практика в КТ и ГПК не е предвидено изискване свидетелите за връчване на
предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение да бъдат работници, нито
7
да възпроизведат пред съда съдържанието на заповедта дословно. Важното е
свидетелите да могат да установят пред съда - да възпроизведат изявлението на
работодателя за прекратяването и че е достигнало до адресата. В представената от
ответника към отговора на исковата молба заповед е вписано , че същата е връчена при
отказ, което е удостоверено с подписите на двама свидетели. Във връзка с този факт в
показанията си св. С. потвърждава, че тя и лицето Нина Манолова са присъствали при
връчването на заповедта, която била изчетена на ищеца, но той отказал да я подпише
или приеме.
Не са ангажирани доказателства и в подкрепа на изложеното в исковата
молба, че уволнението на ищеца е предизвикано от лично и преднамерено отношение
на директора на училището към него и за намеренията на последния да върне г-жа М.
/която не се установи безспорно, че му е съпруга/ на работа през лятото, когато няма
деца, за да получава увеличена заплата, без реално да работи.
В обобщение и т.к. по делото не се доказа наличието на нито една от
твърдените в исковата молба предпоставки за незаконността на уволнението , то
главният иск с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ следва да бъде отхвърлен.
Неоснователността на този иск води до неоснователност и на акцесорните
такива – за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност по чл.
344,ал.1,т.2 КТ и за осъждане на ответника да заплати на ищеца обезщетение за
оставането му без работа по чл. 344,ал.1,т.3 КТ.
С оглед изхода на спора ответникът има право на разноски, но такива в негова
полза не се присъждат, т.к. до приключване на съдебното дирене пред настоящата
инстанция не са представени доказателства за заплащане на договорения адвокатски
хонорар в брой или по банков път. Ищецът е освободен от внасяне на разноски по
делото.
Водим от гореизложеното, Я Р С
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените И. Д. И., ЕГН ********** против ЕГ „***“ – гр.
Ямбол, представлявана от директора Й. М. , искове по чл.344 ал.1 т.1 КТ за
признаване за незаконно и за отмяна на уволнението, извършено със заповед №***год.;
по чл.344 ал.1 т.2 КТ за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност
„***“ и по чл.344 ал.1 т.3, вр. чл.225 ал.1 КТ за заплащане на обезщетение за
оставане без работа.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ЯОС в двуседмичен срок
от обявената в о.с.з. дата на постановяването му.
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
8