Решение по дело №132/2021 на Административен съд - Ямбол

Номер на акта: 3
Дата: 6 януари 2022 г. (в сила от 6 януари 2022 г.)
Съдия: Ваня Георгиева Бянова Нейкова
Дело: 20217280700132
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 25 ноември 2021 г.

Съдържание на акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№ 3/6.1.2022 г.                                              гр.Ямбол

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ЯМБОЛ, ПЪРВИ КАСАЦИОНЕН СЪСТАВ

На шестнадесети декември 2021 год.

в публично съдебно заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :   ДИМИТРИНКА СТАМАТОВА

                                                           ЧЛЕНОВЕ :   ВАНЯ БЯНОВА-НЕЙКОВА

 СТОЯН ВЪЛЧЕВ

                                                                                                                                                                       

Секретар   Ст.Гюмлиева

Прокурор   М.|Божидаров

като разгледа докладваното от  съдия ВАНЯ БЯНОВА-НЕЙКОВА

КАНД №132 по описа за 2021 г.

За да се произнесе, взе предвид следното:

 

Касационното производство пред Административен съд - Ямбол е образувано по касационна жалба от Н.С.К., с ЕГН **********,***, чрез пълномощник адв. И.Г. ***, против Решение № 260012/28.09.2021 год., постановено по АНД № 532/2019 год. по описа на Елховски районен съд, с което е потвърдено Наказателно постановление № 1498/2019 година от 09.12.2019 г., издадено от Зам.директора на ТД Южна морска към Агенция „Митници“, с което на Н.С.К. е наложено административно наказание глоба в размер на 1030.00 лева на основание чл. 233, ал. 1 от Закона за митниците(ЗМ) и са отнети в полза на държавата на основание чл.233, ал.6 от ЗМ стоките - предмет на нарушението с обща митническа стойност 1030.00 лева. Със съдебния акт Н.С.К. е осъден да заплати на Агенция „Митници“ - ТД „Южна морска“ направените по делото разноски за осъществена защита от юрисконсулт в размер на 100.00 лева /сто лева/, както и да заплати в приход на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд Елхово направените по делото разноски в размер на 53.00 лева /петдесет и три лева/ и 5.00(пит) лева държавна такса при служебно издаване на изпълнителен лист.

С касационната жалба се твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно като се иска да бъде отменено решението на Елховски районен съд и потвърденото с него наказателно постановление. Изразява се несъгласие с доводите на  ЕРС за това, че като не е разгледал искането на жалбоподателя по чл. 229а от ЗМ за постигане на споразумение за прекратяване на административно-наказателното производство, административно-наказващият орган(АНО) не е нарушил правата му, както и че това споразумение е само една правна възможност, но не и задължение на АНО. Счита се, че в случая е налице мълчалив отказ, с който е отказано правото му да се ползва от привилегията на чл. 229а от ЗМ.

На второ място се счита, че и наказателното постановление е издадено при нарушение на административно-производствените правила. На 06.08.2019 год. касаторът  депозирал искане с вх. № 32-229016, изпратено посредством факс от митнически отдел Ямбол на основание чл. 229а от Закона за митниците, като е заявил готовност да заплати сумата, предвидена в чл. 229б, ал.1, т. 3 от ЗМ /в размер 25 на сто от равностойността на стоките/, като в този случай стоките не следва да бъдат отнемани в полза на държавата. Не е бил потърсен за споразумение, поради което счита, че съществено е накърнено правото му на защита.

Твърди се още, че конкретният казус е типичен маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, съгласно който „при маловажни случаи на административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, а да предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание”.

В съдебно заседание касаторът Н.С.К. и ответникът по касацията ТД Южна морска към Агенция „Митници“(понастоящем преобразувана в ТД Митница Бургас към Агенция“Митници“), редовно призовани, не изпращат представители.

Участващият по делото прокурор от ЯОП дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Намира обжалваното съдебно решение за мотивирано както от фактическа, така и от правна страна, като споделя съображенията на първоинстанционния съд за неговото постановяване.Счита, че наложената с НП санкция е в минимален размер, съответства на тежестта на извършеното административно нарушение, поради което пледира потвърдителното решение на първоинстанционния съд като правилно да бъде оставено в сила.

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в 14-дневния срок по чл.211, ал.1 от АПК, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване. Разгледана по същество е неоснователна.

По делото са събрани доказателства за това, че на 22.07.2019 г., около 21.30 часа, на МП Лесово на трасе за обработка на входящи леки автомобили и автобуси от Република Турция за Република България пристигнал лек автомобил марка „***“ с per. № ***, управляван от Н.С.К..След пристигането на автомобила в зоната за митнически контрол, служители на Агенция „Митници“ попитали водача на автомобила има ли стока, валута и валутни ценности, лични вещи и др. за деклариране пред митническите органи, на което Н.К. отговорил отрицателно. След това автомобилът бил селектиран по метода „анализ на риска“ за проверка, при която в багажника и купето на автомобила били открити различни по вид текстилни стоки, които не били декларирани по надлежен ред: цип с дължина 35 см /черен/- 300 броя; прежда - малка макара, цвят черен - 50 броя; прежда-голяма макара цвят черен - 5 броя; черен плат /топ/-С249 PES DAMLA BANT- 100 метра; детска тениска с марка „OFF WHITE“ - 17 броя; детска тениска с марка „ONE PROJECT“ - 3 броя; детско дънково яке - 4 броя и детски дънков елек - 16 броя. На основание чл.16, ал.1, т.5 от ЗМ били поискани писмени обяснения от лицето, в които Н.К. е посочил, че дрехите не са маркови и че един приятел в Одрин му е дал 16 бебешки комплекта, за да ги занесе у тях. За извършените действия, контролните органи съставили Протокол за извършена митническа проверка №2843 от 22.07.2019г. Намерените стоки били иззети, за което е издадена Разписка за задържане. Съставен е АУАН № 1416 от 22.07.2019г., предявен на К., подписан от него и му било връчено копие от същия, като бил уведомен съгласно текста в самия АУАН, че в тридневен срок от връчването на този акт има право да направи писмени възражения по него, както и че е уведомен за възможността на основание чл.229а и следващите от ЗМ за сключване на споразумение за прекратяване на АНП. В срока по чл. 44, ал.1 от ЗАНН не е направено писмено възражение по акта, не са посочени и представени доказателства, вкл. и за цената, на която са придобити стоките. Стойността на стоките е изчислена от  комисия по Заповед № ЗМ- 1000 - 257/18.04.2019г. на с.д. Директор на ТД Южна морска и възлиза на 1030.00лв.На 06.08.2019г. Н.С.К.  изпратил до ТД „Южна морска“ към Агенция Митници, на основание чл. 229а от ЗМ искане да бъде постигнато споразумение за прекратяване на АНП, като заявил готовност да заплати сумата, предвидена в чл. 229б, ал.1, т.3 от ЗМ в размер на 25% от равностойността на стоките и че не желае стоките да бъдат отнемани в полза на държавата. Посочил още, че желае де бъде прието, че се касае за маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, а ако АНО не приеме това - да му наложи наказание глоба в размер на 80% от минималния, предвиден в закона размер за конкретното нарушение. Впоследствие К.  изпратил на 20.08.2019г. до АНО 3 броя писмени доказателства за закупената стока, на турски език.Въз основа на така съставения АУАН, без да се произнася изрично по искането по чл. 229а от ЗМ за сключване на споразумение, Зам.директора на ТД Южна морска към Агенция „Митници“ В.И. е издал на 09.12.2019г. Наказателно постановление № 1498/2019, с което на Н.С.К. е наложено административно наказание глоба в размер на 1030.00 лева на основание чл. 233, ал. 1 от ЗМ и са отнети в полза на държавата на основание чл.233, ал.6 от ЗМ стоките - предмет на нарушението, с обща митническа стойност 1030.00 лева.

Спор за гореустановените от съда факти по делото няма. С оглед на установеното от фактическа страна, касационният състав приема, че обжалваното решение на ЕРС е постановено при правилно приложение на закона. Фактите се основават на събраните по делото писмени и гласни доказателства. Крайният извод на съда за доказано нарушение се споделя от касационната инстанция – безспорно е доказано, че К. е превозил през държавната граница стоки, които не могат да се определят като такива с нетърговски характер без да ги декларира пред митническите органи, с което е осъществил състава на митническа контрабанда, визиран в чл.233, ал.1 ЗМ. Не се спори и досежно определената митническа стойност на стоките.Касаторът възразява за това, че е по негово искане не е било постигнато споразумение с административно-наказващият орган, алтернативно твърди маловажност на случая.Тези възражения не са нови, те са поддържани като отменителни основания и пред първоинстанционния съд и са обсъдени в постановеното  от Елховски районен съд решение, като доводите на съда в тази насока са правилни. Обстоятелството, че е отправено искане за постигане на споразумение с наказващия орган, не е пречка за издаване на НП. Пречка би било наличието на споразумение по чл.229б от ЗМ, тъй като одобреното от  директора на Агенция Митници и непротестирано от прокурор писмено споразумение между нарушителя и АНО влиза в сила и има последиците на влязло в сила НП. Законодателят не задължава административно-наказващият орган при отправено искане до него непременно да сключи споразумение с нарушителя, нормата на чл.229а от ЗМ е диспозитивна, а не императивна. Споразумението е правна възможност, която се реализира единствено при постигане на съгласие по въпросите, визирани в чл.229б, ал.1, т.1-3 от ЗМ. Очевидно до такова съвпадане на волята на АНО и на нарушителя в случая не се е стигнало, поради което е било издадено и НП. Доводите на ЕРС и за неприложимост на чл.28 от ЗАНН в конкретния случай изцяло се споделят, поради което и на осн. чл.221, ал.2 от АПК касационният състав препраща към мотивите на обжалваното първоинстанционно решение в тази част, без да ги преповтаря.

В заключение касационният състав формира извод, че ЕРС е постановил съдебния си акт в съответствие с материалния закон и събраните доказателства. Мотивиран от изложеното и на осн. чл.221, ал.2 от АПК, съдът

 

 

Р Е Ш И:

 

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260012/28.09.2021 год., постановено по АНД № 532/2019 год. по описа на Елховски районен съд.

 

 Решението е окончателно.

 

 

            ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ не се чете                         ЧЛЕНОВЕ:  1. /п/ не се чете                                                           

        

                                                                                                                      2. /п/ не се чете