№ 129
гр. Благоевград , 02.02.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в закрито заседание на втори февруари, през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Николай Грънчаров
Членове:Владимир Ковачев
Атанас Иванов
като разгледа докладваното от Николай Грънчаров Въззивно частно
гражданско дело № 20201200501176 по описа за 2020 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от Й. Х. А., ЕГН **********, от гр. С., ул. „П...
път“ № 24, чрез адв. И.Я. срещу Определение № 9078 от 10.09.2020г., постановено по гр.д.
№ 530/2020г. по описа на РС П, с което ищцата Й. Х. А., след пракратяването на
производството по делото е осъдена да заплати по сметката на РС П, държавна такса в
размер на 400.00лв., дължима във връзка със заявените искове по гр.д. № 530/2020г. по
описа на РС П.
С частната жалба са наведени от жалбоподателят, чрез процесуалния му пълномощник
доводи за неправилност на атакуваното определение на първоинстанционния съд, както и
оплакване че същото е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените
правила.
Поддържа се с частната жалба, че поради пропуск на съда разглеждащ делото като първа
инстанция, исковата молба не е била оставена без движение като нередовна поради
невнасянето на дължимата държавна такса по делото, като на ищцата не са дадени указания
от съда че следва да внесе дължимата държавна такса във връзка с предявените искове,
както и в какъв размер е дължимата сума и по коя сметка на съда следва да бъде внесена
същата. Така същата не е имала възможността да направи искане по реда на чл. 83 ал. 2 от
ГПК за освобождаване от заплащането на дължимата държавна такса, поради липса на
материални възможности за нейното заплащане.
Сочи се с частната жалба, че ищцата е депозирала искане за оттегляне на предявените
1
искове, на осн. чл. 232 от ГПК и съдът с предходно Определение № 1880/28.07.2020г., по
гр.д. № 530/2020г. по описа на РС П, е прекратил производството по делото. В последствие
с обжалваното с жалбата Определение № 9078 от 10.09.2020г., постановено по делото, съдът
е осъдил ищцата да заплати дължимата държавна такса във връзка с предявените искове, в
размер на 400лв., без на Й. Х. А. да бъде дадена процесуалната възможност, да поиска
освобождаване от заплащането на държавна такса, на някое от предвидените в закона
основания за това, вкл. и по реда на чл. 83 ал. 2 от ГПК.
При оспорване на правилността на обжалваното определение, наведени са с частната жалба
доводи че съдът чрез обжалваното определение се е опитал са санира собствения си
процесуален пропуск/да остави исковата молба без движение/, както и задължението си да
не дава ход на исковата молба, без да е събрана дължимата държавна такса по делото, за
което носи материална отговорност съгласно чл. 129 ал. 6 от ГПК, като е постановил един
неправилен съдебен акт, който следва да бъде отменен, тъй като частната жалбоподателката
е била лишена от възможността да упражни процесуалните си права по чл. 83 ал.2 от ГПК.
Поради изложените съображения поддържат се доводи за неправилност на обжалвания
съдебен акт, поради противоречието му със закона и се иска като краен резултат, отмяната
на обжалваното Определение № 9078 от 10.09.2020г., постановено по гр.д. № 530/2020г. по
описа на РС П, като постановено в противоречие с процесуалните правила на ГПК.
Съставът на ОС Благоевград, след собствен анализ и оценка на наличните доказателства по
делото и приложимите разпоредби на закона, приема за установено от фактическа и правна
страна следното:
Производството пред РС П е образувано въз основа на депозирана пред съда искова молба
от Й. Х. А., ЕГН **********, от гр. С., ул. „П... път“ № 24, чрез пълномощника и, срещу
Застрахователна компания „Б.И“ АД, ЕИК .... със седалище и адрес на управление: С.
представлявано от изпълнителните директори С.С.П. и К.Д.К, като правното основание на
предявените искове е разпоредбата на чл. 432 ал.1 от КЗ.
При депозирането на исковата молба пред съда, не е било представено от ищцовата страна
платежно нареждане или др. платежен документ, удостоверяващ внасянето по сметката на
РС П на дължимата във връзка с предявените искове държавна такса.
С исковата молба не е било направено искане от ищцата Й. Х. А., за освобождаване на осн.
чл. 83 ал.2 от ГПК от заплащането на държавна такса, поради тежкото финансово и/или
здравословно положение.
С молба подадена лично от ищцата Й. Х. А. с вх. № 2883/27.07.2020г., депозирано е по
образуваното пред РС П гр.д. № 530/2020г., искане на осн. чл. 232 от ГПК, за оттегляне на
предявените пред съда искове срещу Застрахователна компания „Б.И“ АД.
С Определение № 1880 от закрито съдебно заседание по гр.д. № 530/2020г. по описа на РС
2
П, съдът е прекратил производсвото по делото, поради оттеглянето на исковете по искане на
ищцата, направено преди първото по делото съдебно заседание и без да е необходимо
съгласието на ответника.
С обжалваното с частната жалба по настоящото дело Определение № 9078 от 10.09.2020г.,
постановено по гр.д. № 530/2020г. по описа на РС П, съдът е констатирал че по делото не е
внесена дължимата във връзка с предявените искове държавна такса. Съдът е изложил
съображения, че такава се дължи, независимо от изхода на делото, като в съответствие с
разпоредбите на чл. 71 ал.1 от ГПК и чл. 69 ал.1 т. 1 от ГПК, е определил размера на същата
на 400лв., съобразно цената на предявения иск за неимуществени вреди.
Видно от мотивите на първоинстанционния съд, съобразено е че казуса по образуваното гр.
д. не попада в нито една от изчерпателно изброените хипотези на чл. 83 ал.1 от ГПК, при
които ищецът е освободен от предварителното заплащане на дължимата държавна такса.
Съобразил е че нито с исковата молба, нито в хода на процеса по делото, ищцата е
направила искане по реда на чл. 83 ал.2 от ГПК, за освобождаването и от заплащането на
държавна такса.
С обжалваното определение, съдът е осъдил ищцата Й. Х. А., ЕГН **********, от гр. С., ул.
„П... път“ № 24, да заплати по сметката на РС П, сумата 400лв., за дължимата във връзка с
предявените искове държавна такса по делото.
Частната жалба е процесуално допустима– подадена е в законоустановения срок, от лице,
имащо право и интерес от обжалване, и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. В
производството по разглеждане на частни жалби въззивният съд е длъжен служебно да
провери изцяло валидността, допустимостта и правилността на атакуваното определение и
ако намери основания за неговата незаконосъобразност, и без да са наведени оплаквания за
това от жалбоподателя, е длъжен да го ревизира. В тази насока е и приетото в ТР № 6 от
15.01.2019г. по тълк. д. № 6/2017г. на ВКС, ОСГТК, съобразно което ограниченията относно
обхвата на дейността на въззивния съд, предвидени в чл. 269, изр. 2 ГПК, не се прилагат в
производството по частна жалба.
Въззивният съд в настоящия си състав намира, че обжалваното Определение № 9078 от
10.09.2020г., по гр.д. № 530/2020г. по описа на РС П е валидно постановено, допустимо и
правилно, а жалбата неоснователна, по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 71 от ГПК, за водене на дело пред съда се събират държавни
такси. Установеното от процесуалния закон задължение за внасяне на съдебна такса
кореспондира пряко с изискването към страната, която е адресирала искането си до съда- не
само да внесе следващата се държавна такса, но и да представи по делото писмен документ,
удостоверяващ изпълнението на това задължение. По аргумент на разпоредбата на чл. 73 ал.
3 от ГПК, внасянето на дължимата държавна такса във връзка с предявения иск, предшества
задължението на съответния съдебен орган да се произнесе по направеното искане, т.е.
3
съдебната такса се дължи, още предявяването на иска пред съда, поради което същата следва
да бъде платена от страната, още преди предявяването на искането за съдебна защита или
съдействие, а платежния документ удостоверяващ плащането и, представен пред съда
заедно с книжата приложени към исковата молба по делото.
Основателни са доводите наведени с частната жалба по настоящото дело, че пропуска на
страната да внесе дължимата държавна такса, съставлява нередовност на исковата молба по
смисъла на чл. 128 т. 2 от ГПК, като съдът под страх от имуществена отговорност/чл. 129
ал.6 от ГПК/ следи служебно за внасянето на дължимата държавна такса по делото, като
следва да не дава ход на исковата молба, в случай на невнасяне на дължимата във връзка с
предявените искове държавна такса. При процесуален пропуск на съда да стори това и ако
страната остане задължена за разноски, съдът постановява определение за принудителното
им събиране/чл. 77 от ГПК/. Изложеното води на извода, че недопустимо е производството
по делото да приключи на някое от предвидените в закона основания за това, без да е
събрана дължимата държавна такса във връзка с предявените искове, независимо дали се
касае за процесуален пропуск на страната или на съда.
Съгласно разпоредбата на чл. 77 ГПК, когато страна по спора остане задължена за разноски,
каквото е задължението за заплащане на държавна такса, съдът е длъжен да постанови
определение за принудителното им събиране от задължената по тях страна. Определението
може да бъде постановено, както по време на разрешаване на спора по делото, така и след
приключване на делото в рамките на давностния срок. Ако към момента на постановяване
на съдебното решение съдът констатира наличие на неизпълнение на задължението за
внасяне на дължимите разноски, същите се присъждат по чл. 77 ГПК с решението, което в
тази част има характер на определение. Ако съдът след постановяване на съдебното
решение констатира, че страната е останала задължена за разноски, той е длъжен на
основание чл. 77 ГПК да постанови отделно определение за събирането им, като това може
да бъде извършено в рамките на давностния срок. /Определение № 523 от 30.07.2019г. на
ВКС по ч.т.д. № 2922/2018 г., II т. о., ТК, докладчик председателят Е.В. Съдът е длъжен да
постанови определение за заплащане на дължимата държавна такса по реда на чл. 77 от ГПК
и тогава, когато производството по делото е било прекратено по искане на ищеца, поради
оттегляне на предявените искове пред съда, но съдът е пропуснал да се произнесе по
разноските, със самото определение за прекратяването на делото.
Доводите за неправилност на постановеното Определение № 9078 от 10.09.2020г.,
постановено по гр.д. № 530/2020г. по описа на РС П, поради това че съдът е пропуснал да
остави исковата молба без движение и да осъди задължената страна да заплати дължимите
държавни такси с определението за прекратяване на делото са неоснователни, тъй като
именно във връзка със служебното си задължение за събиране на дължимата държавна такса
във връзка с предявените искове, може да постанови определение по реда на чл. 77 от ГПК
за да осъди страната която е останала задължена за разноските във връзка с принудителното
им събиране, като е длъжен да стори това във всеки един момент по делото/дори и след
4
неговото прекратяване или приключването му с решение/ до изтичането на давностния срок
за събирането на дължимите суми.
Предвидената в Глава 10 /чл. 94 - чл. 99 от ГПК/ правна помощ се предоставя от съда при
предпоставките и по реда, предвидени в тези и в разпоредбите на Закона за правната помощ.
Правната същност на предоставянето на безплатна правна помощ е аналогична с института
на чл. 83 ал. 2 ГПК, съгласно който съдът може да признае липсата на достатъчно средства
за заплащане на държавна такса и разноски и да освободи страна от внасянето им само ако
тя е физическо лице. Двата института имат социални функции и целят да не бъде отказано
правосъдие на социално слаби граждани. Страните по делото не могат да бъдат лишени от
възможността да направят такива искания пред съда по делото, докато същото е висящо или
в срока за обжалване на определението по чл. 77 от ГПК, с което съдът е постановил
принудителното събиране на дължимите суми. При надлежно направено от страната искане
по чл. 95 от ГПК или по чл. 83 ал.3 от ГПК, спират да текат предвидените в закона други
процесуални срокове, преди съда да се произнесе по така направеното искане.
Настоящият въззивен състав на ОС Благоевград намира за неоснователни оплакванията с
частната жалба, че частният жалбоподател и ищец по гр.д. 530/2020г. по описа на ОС
Благоевград, е била лишен от възможността да депозира искане по чл. 83 ал.2 от ГПК пред
съда за освобождаването и от заплащането на дължимата държавна такса. Задължението за
заплащането на държавна такса във връзка с предявения иск съгласно разпоредбата на чл. 71
от ГПК, възниква от момента на предявяването на исковете пред съда, тъй като съгласно чл.
73 ал. 3 от ГП същата се внася предварително и се събира към момента на предявяването на
искането за защита и съдействие пред компетентния съд и при издаване на документа,за
който се плаща таксата, съобразно тарифата за държавни такси. Следователно за ищцата Й.
Х. А. е съществувало правото и задължението да плати дължимата държавна така, още
преди да бъде депозирана исковата молба пред съда, а в случай че не разполага средства за
нейното заплащане, да направи искане по реда на чл. 83 ал. 2 от ГПК още с исковата молба
по делото.
Като не е сторила това и при пропуск на съда да остави исковата молба без движение и да и
укаже за тази нейна възможност, ищцата е могла да депозира искане по чл. 83 ал. 2 от ГПК
пред съда, в срока за обжалване на Определение № 9078 от 10.09.2020г., постановено по
гр.д. № 530/2020г. по описа на РС П, с което съдът на осн. чл. 77 от ГПК я е осъдил да
заплати дължимата държавна такса. Това обаче не е сторено от Й. Х. А., чрез пълномощника
и по делото адв. И.Я. В частната жалба въз основа на която е образувано настоящото дело,
само са наведени доводи, че ищцата е била лишена от възможността да направи пред съда
по гр.д. № 530/2020г., искане по чл. 83 ал. 2 от ГПК, но такова искане не е било направено в
срока за обжалване на Определение № 9078 от 10.09.2020г., постановено по гр.д. №
530/2020г. по описа на РС П. Такова искане не се прави и с частната жалба, въз основа на
която е образувано настоящото въззивно дело.
5
Поради изложените съображения, въззивният състав на ОС Благоевград счита, че
обжалваното определение на РС Благоевград е правилно и постановено в съответствие с
процесуалните правила и норми на ГПК, поради което същото следва да бъде потвърдено
като законосъобразно.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 278 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 9078 от 10.09.2020г., постановено по гр.д. № 530/2020г.
по описа на РС П, с което ищцата Й. Х. А., ЕГН **********, от гр. С., ул. „П... път“ № 24, е
осъдена да заплати по сметката на РС П, държавна такса в размер на 400.00лв.
Определението на съда подлежи на обжалване, с частна жалба, в едноседмичен срок от
съобщението му, пред ВКС на РБ.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6