РЕШЕНИЕ
гр. София, 20 Март 2018 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І-15 състав в открито съдебно заседание на девети
март две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: Катерина Енчева
като
разгледа докладваното от съдията гр.дело
№ 9037 описа за 2017 год. , за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание
чл.432 (1) КЗ във вр. с чл.45 и чл.86 от ЗЗД.
Ищцата Г.М.С. твърди, че пострадала при
пътно-транспортно произшествие, настъпило на 24/3/2016 год. на автомагистрала
М5 в Унгария. Произшествието настъпило след като автомобилът, в който пътувала
ищцата Пежо 206, с рег. № ********, поради несъобразяване с пътната обстановка,
при движение в лявата лента за движение, при свободна дясна лента и при подаден
светлинен сигнал от неизвестен автомобил движещ се зад него и предприето от
този автомобил изпреварване отдясно, изгубил управление върху автомобила,
напуснал пътното платно и се озовал в канавката от дясната страна на пътя по
посоката на движението. В резултат от произшествието, ищцата претърпяла телесни
повреди, изразяващи се в счупване на носните кости, счупване на десен дистален
радиус, ретростернален хематом, фрактура на 12-ти гръден прешлен и 1-ви поясен
прешлен, контузия на бял дроб, навяхване на глезенната става, охлузване на
лявото бедро. Лечението на ищцата започнало в Унгария, след което продължило в
Германия, където били извършени няколко операции и й били поставени ортези. Ищцата
твърди, че изживяла изключително тежко периода след инцидента – в период от
30-40 дни тя изпитвала силни болки и страдания; изпитвала битови неудобства от
необходимостта да носи специални ортези за ръката за период от 6 месеца и друга
за пояса за период от 3-4 месеца, наложило се да ползва чужда помощ, от активен
професионален и социален живот трябвала да премине към ежедневие, обусловено от
нуждата от чужда помощ. Освен това на мястото на счупване на двата прешлена
започнало образуването на гърбица, което състояние можело да наложи извършване
на нова операция за поставяне на метална конструкция. Тя получила и множество
трайни белези, които я загрозявали. Ищцата твърди, че гражданската отговорност
на водача на лекия автомобил Пежо била застрахована от ответното дружество, по
застрахователен договор с начален период през март 2016 год. Тя отправила
извънсъдебна претенция до ответника за обезщетяване на претърпените
неимуществени вреди, която претенция била отхвърлена от ответното дружество.
Ето защо за претърпените от нея неимуществени вреди, ищцата претендира
обезщетение в размер на 120 000 лева, заедно със законната лихва от датата на
деликта до окончателното изплащане на главницата. Претендира лихва за забава
върху тази сума от датата на завеждане на извънсъдебната претенция при
ответното дружество – 2/3/2017 год. до датата на подаване на исковата молба, в
размер на 4509 лева. Претендира направените по делото разноски.
Ответникът ЗАД А. оспорва предявените искове. На първо
място заявява, че с поведението си не е дал повод за завеждане на делото, тъй
като ищцата не отговорила на искането на ответника за допълнително представяне
на доказателства по извънсъдебната претенция, като по този начин поставила себе
си в забава и не дала възможност на ответника да определи и изплати
обезщетение. По същество твърди, че застрахованият при дружеството водач не е
отговорен за настъпването на процесното пътно-транспортно произшествие. Същото
било причинено по вина на водача на неизвестния автомобил, който притиснал и изблъскал
лекия автомобил Пежо, при престрояването си в лявата лента. Ответникът оспорва
и размерът на търсеното обезщетение за неимуществени вреди, като изключително
завишен и неотговарящ на реално причинените и доказани увреждания. Доказаните
травматични увреждания били счупени носни кости, счупен десен дистален радиус и
счупени 12-ти гръден и 1-ви поясен прешлен. Търсеното обезщетение не
кореспондирало на действително претърпените болки и страдания и на
икономическата конюнктура. Ответникът прави възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат, като твърди, че ищцата е пътувала без поставен предпазен
колан. По претенцията за лихви, ответникът оспорва възникване на задължение за
лихви за един и същи период, в какъвто смисъл е претенцията на ищцата. Моли исковете
да бъдат отхвърлени, като претендира разноски.
От
фактическа страна, съдът установи следното:
На 24/03/2016 год. на автомагистрала
М5, в участъка при кв.52+400 в Унгария е настъпило ПТП с участието на лек
автомобил Пежо 206, с рег. № *******,
управляван от Л.Й., при което пострадала Г.С..
В съставения протокол за ПТП е
отбелязано, че произшествието настъпило при следния механизъм: лекият автомобил
Пежо се движил в лявата лента за движение на автомагистралата, когато бил
наближен от друг автомобил БМВ. Водачът на автомобил БМВ подал светлинен сигнал
с примигване на фаровете и след като не била освободена лявата лента за движение предприел
изпреварване от дясно на лекия автомобил Пежо. След изпреварването водачът на
лекия автомобил БМВ не осигурил достатъчно отстояние от лекия автомобил Пежо и
водачът на последния рязко завъртял кормилото първо наляво, а после надясно,
изгубил управлението върху превозното средство, напуснал пътното платно и се
озовал в канавката от дясната страна на пътя по посока на движението. Водачът
на лекия автомобил БМВ спрял на мястото на произшествието, разговарял с
пострадалите пътници в лекия автомобил Пежо, след което напуснал мястото, преди
пристигането на линейката и полицията, без да остави своите данни. В протокола
е отбелязано, че водачът на лекия автомобил Пежо не е употребил алкохол.
Отбелязано е, че пътничката на предната седалка Г.С. не е използвала предпазен
колан.
Образуваното по случая наказателно
дело 13030/467-44/2016 год., водено срещу неизвестен извършител, със съмнение
за извършване на престъпление „застрашаване на сигурността на движението по
обществените пътища , с причиняване на тежка телесна повреда на друго лице“ е
било прекратено с Постановление от 22/11/2016 год., поради невъзможност да се
установи извършителят.
Ищцата Г.С. е приета за лечение на
24/3/2016 год. в болница и клиника на ул.“Шандор Петьофи“ в гр.Будапеща,
Унгария, където й е поставена диагноза множество травми, счупване на костите на
носа, хематом в областта на лявото око, счупване на дясната лъчева кост с
проникване в ставата, счупване на прешленните тела на 12 гръден и 1 поясен
прешлен, минимално натъртване на белия дроб, натъртване на стената на гръдния
кош от дясната страна, хематом на средостението, разкъсване и свличане на
кожата в дясната част на седалищната област, охлузване на кожата в областта на
лявото бедро.
В периода 3/4/2016 год.-9/4/2016
год. Г.С. е била лекувана в клиника по травматология и ортопедия Швабинг, в
гр.Мюнхен, Германия, където й е била направена отворена репозиция на единична
фрактура на дистален радиус и остеосинтеза с ТСР плака. Предписано е по
отношение на гръбначния стълб повторен
преглед във връзка с увеличаване на кифозата от 7 на 15 градуса, а по отношение
на ръката минимално натоварване за период от 6 месеца и задължително ползване
на ортеза.
В периода 10/1/2017 год.-20/1/2017
год. Г.С. е била приета за стационарно лечение в болница Нойвителсбах в
гр.Мюнхен, Германия, поради силен задух, при съмнение за пневмония и болестно
затлъстяване.
В писмо от 18/10/2016 год. НББАЗ е
уведомило ищцата, че не определя обезщетение за вредите от процесното ПТП,
поради липса на доказателства.
На 2/3/2017 год. ищцата е предявила
извънсъдебна претенция към З.А. АД, на която е получила отговор от 30/5/2017
год., че претенцията ще бъде разгледана след снабдяване с доказателства,
поискани от застрахователя.
Вещото лице по назначената
медицинска експертиза дава заключение, че травматичните увреждания, получени от
ищцата от процесното ПТП, се дължат на удари с или върху твърди тъпи предмети и
са получени от удари в интериора на автомобила и при изпадането от него.
Проведеното в Германия оперативно лечение касаело счупването на лъчевата кост
на дясната предмишница, поставена била метална остеосинтеза. Ищцата носела и
ортеза за имобилизация на ръката. Според вещото лице счупването на лъчевата
кост на дясната предмишница довело до трайно затруднение в движението на десния
горен крайник за срок около 3 месеца. Счупването на телата на 12 гръден прешлен
и 1 поясен прешлен довели до трайно затруднение в движението на снагата за срок
от около 9 месеца. Счупването на носните кости, хематома около лявото око,
раната на езика, контузията на гръдния кош, хематома зад гръдната кост, довели
до временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Навяхването на
горната става на левия глезен причинило затруднение в движението на левия долен
крайник за срок около 3 седмици. Охлузванията в областта на дясната седалищна
област и лявото бедро причинили болки. Вещото лице не е констатирало изпълнение
на препоръките за проследяване на установената гърбица в областта на счупените
прешлени. Според вещото лице при натоварване на дясната ръка и гръбначния стълб
ищцата може да изпитва болки, умора и дискомфорт. Липсвали данни ищцата да е
носила корсет. При използване на предпазен колан, по мнение на вещото лице, не
биха се получили счупванията в гръбначния стълб, носните кости, контузията на
гръдния кош и навяхването на глезена.
Вещото лице по автотехническата
експертиза дава заключение, че непосредствено преди инцидента скоростта на
движение на лекия автомобил Пежо била около 83 км/час. Лекият автомобил се е
движил в лявата лента за движение, при наличието на две ленти в неговата
посока. Произшествието настъпило в светлата част на денонощието при добра
видимост. Вещото лице потвърждава механизма на произшествието, описан в
протокола за ПТП. След напускане на пътното платно, автомобилът Пежо навлязъл в
отводнителна канавка и се ударил в нея. Според вещото лице първопричина за
настъпване на произшествието е неподсигуряване на безопасна дистанция от страна
на неизвестния автомобил, но произшествието е нямало да настъпи, ако водачът на
лекия автомобил Пежо не е предприел завъртане на кормилното колело на дясно, поради което и вещото лице определя
действията на водача на лекия автомобил Пежо като причина за настъпване на
произшествието. Според вещото лице, след изпреварването, направено от
неустановения автомобил и неподсигуряване на безопасно разстояние, между двата
автомобила е имало лек досег, с неголяма интензивност. Това съприкосновение не
довело до съществена промяна в траекторията на лекия автомобил Пежо.
Отклонението на автомобила било следствие от въздействието върху кормилното
колело от страна на водача. Лекият автомобил Пежо бил оборудван с
обезопасителни колани. Ползването на предпазен колан при установения механизъм
на произшествието имало значение за интензивността на инерционните сили,
въздействащи върху тялото на пътничката.
По делото е прието за безспорно, че гражданската
отговорност на водача на лек автомобил Пежо 206 е била застрахована от
ответното дружество към датата на настъпване на произшествието.
При
така приетите за установени факти, съдът намира следното от правна страна:
По
правната квалификация: Ответникът счита, че за разрешаване на настоящия
случай, приложение следва да намери унгарското материално право, тъй като
произшествието е настъпило на територията на Унгария. Действително към момента
на настъпване на произшествието е действал Регламент (ЕО) № 864/2007 год. на
Европейския Парламент и Съвета относно приложимото право към извъндоговорни
отношения, който определя кое материално право се прилага в случаите на стълкновение
на правни норми на различни правни системи, т.е. в случаите, когато е налице
международен елемент във фактическия състав на деликта, какъвто е и процесният
случай. Цитираният Регламент урежда няколко хипотези за определяне на
приложимото материално право. Общото правило на чл.4(1) от Регламент Рим ІІ
предвижда, че за извъндоговорните задължения при деликт с международен елемент
се прилага правото на държавата, в която е настъпила вредата, независимо в коя
държава е настъпил вредоносния факт и независимо в коя държава или държави
настъпват непреките последици от този факт. В чл.4(2), чл.4(3) и чл.14 от
Регламента са предвидени изключения от общото правило на чл.4(1) от Регламента,
като в конкретния случай приложение намира чл.4 (2) от Регламента. Въпросната
норма предвижда приложение на правото на държавата по обичайно местопребиваване
на лицето, чиято отговорност се търси, и увреденото лице, когато тези две лица
имат обичайно местопребиваване в една и съща държава към момента на настъпване
на вредата. По настоящото дело нито се твърди, нито се доказва ищцата и
ответника да имат обичайно местопребиваване в държава, различна от Република
България. Ето защо съдът приема, че двете страни по спора имат общо обичайно
местопребиваване и независимо от наличието на международен елемент във
фактическия състав на деликта, при зачитане на нормата на чл.4 (2) от
Регламента, последиците от процесния деликт следва да се уредят от българското
материално право.
По същество: Ответникът е бил застраховател по
валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на водача на лек
автомобил Пежо 206. В качеството си на застраховател е поел риска да застрахова
отговорността на водача за вреди, за които последният би отговарял по
българското законодателство. Този риск ответникът е носел в периода, през който
е настъпило произшествието.
Застрахованото при ответника лице на общо основание
отговаря при причинено непозволено увреждане със застрахованото превозно
средство и тази отговорност е предмет на застраховката. Фактическият състав на непозволеното
увреждане включва виновно извършено и противоправно деяние, от което са
произлезли вреди – травматични увреждания, причинили болки страдания и
отрицателни преживявания, наличие на
причинна връзка между деянието и вредите. В случая посочените елементи на
фактическия състав, пораждащ като последица и отговорността на ответника, съдът
приема за доказани от събраните по делото доказателства.
Противоправното деяние – причиняване на
пътно-транспортно произшествие се доказва от представените писмени
доказателства, установяващи механизма на настъпване на произшествието и от заключението
на автотехническата експертиза. Тези доказателства правят безспорен извода, че
водача на лекия автомобил Пежо се е движил в лявата лента за движение по
автомагистралата с две пътни ленти за движение в една посока. С това си
поведение, водачът на лекия автомобил Пежо 206 е нарушил изискването на чл.15
от ЗДвП, задължаващ го да се движи в най-дясната свободна пътна лента за
движение. Предвид доказаната скорост на движение на лекия автомобил – 83
км/час, съдът приема, че водачът на автомобила Пежо е нарушил и изискването на
чл.22 от ЗДвП да не се движи без причина с ниска скорост. В случая лекият
автомобил се е движил с ниска скорост в бързата пътна лента за движение на
автомагистралата, като по този начин е създал предпоставки за настъпване на
пътно-транспортното произшествие. Освен това, с неупражняването на контрол
върху МПС, което е управлявал, той е нарушил изискването на чл.20 ал.1 от ЗДвП.
По делото се доказва, от неоспорената авто-техническа експертиза, че основна
причина за настъпване на произшествията имат маневрите, предприети от водача на
лекия автомобил Пежо 206. Ето защо, съдът приема, че водачът на лекия този автомобил
е имал противоправно поведение, довело до настъпване на произшествието. Съдът
приема за безспорно участието на известния автомобил, допринесъл за настъпване
на произшествието. Това обаче представлява съизвършителство, което е
ирелевантно за реализиране правата на увреденото лице, което може да търси
обезщетение от всеки един от съизвършителите (чл.53 от ЗЗД).
Вината на деликвента се предполага и при липсата на
обстоятелства, които да оборват неговата вина, съдът приема, че той виновно е
причинил произшествието.
От въпросното произшествие ищцата е претърпяла множество
травматични увреждания, чието настъпване и връзка с пътно-транспортното
произшествие се доказва безспорно от представените писмени доказателства –
медицински удостоверения, епикризи и от заключението на съдебно-медицинската
експертиза. От заключението на медицинската експертиза може да се направи
извод, че от травматичните увреждания ищцата е изпитвала болки, както и че е
имала дълъг период на възстановяване, затруднение при движението на снагата и при
използването на горен десен и долен ляв крайник. По делото не се доказа настъпването на
другите неимуществени вреди, заявени от ищцата в исковата молба. По-конкретно ,
не се доказа при условията на пълно главно доказване, ищцата да е изпитвала
битови неудобства, да е ползвала чужда помощ, да е заменила активния си
социален и професионален живот с по-пасивен такъв, да е получила трайни белези,
които да я загрозяват. На следващо място, не се доказа ищцата да е предприела
мерки за отстраняване на образуваната гърбица при счупените прешлени. За
настъпване на всички тези негативни последици от произшествието не са събрани
никакви доказателства. Всички тези вреди не могат да бъдат предполагани от
съда, а следва да бъдат доказани от ищцата, като съдът приема недоказаните
факти за неосъществени.
При това положение отговорността на ответника следва
да бъде ангажирана за обезщетяване на доказаните вредите от настъпилия деликт –
болки и страдания от травматични увреждания.
Съдът приема за основателно
направеното възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от ищцата, тъй
като тя е пътувала без поставен предпазен колан. Този факт се доказва на първо
място от представения от самата ищца протокол за произшествието, който
удостоверява неизгодния за ищцата факт, че тя е била без поставен предпазен
колан. На следващо място, съдът приема за достоверно и обосновано заключението
на вещото лице по медицинската експертиза в тази му част, тъй като според
експерта травматичните увреждания под формата на счупване на прешлени, на носните
кости, контузии на гръдния кош и глезена не биха се появили, ако ищцата е била
с поставен предпазен колан. Изводите на вещото лице не са оспорени от ищцата,
нито се опровергават от други доказателства. Ето защо и предвид липсата на
противоречие между писмените доказателства и експертното заключение по въпроса
за ползването на предпазен колан, съдът намира, че към момента на
произшествието ищцата е била без поставен предпазен колан. Доколкото това й
поведение е допринесло за настъпване на основните травматични увреждания от
произшествието, съдът определя принос на ищцата при причиняване на вредите в
размер на 50%.
По претендираното обезщетение: Обезщетението
за неимуществени вреди следва да бъде определено от съда по справедливост –
чл.52 от ЗЗД. Това предполага съдът да
съобрази вида, характера и тежестта на получените увреждания, които са пряка и
непосредствена последица от произшествието, доказаните неимуществени вреди и периодът
за лечение и възстановяване на ищцата. Съдът също така взема предвид и неопровергания
по делото факт, че липсват негативни последици за здравето ищцата за в бъдеще,
които да са резултат от уврежданията, получени от ПТП. При определяне на
обезщетението съдът следва да съобрази и икономическите условия в държавата в
периода, на настъпване на вредите, чийто обективен белег са и определените от
закона лимити на отговорност на застрахователя. Като се вземат предвид тези
обстоятелства, съдът приема, че справедливо обезщетение за претърпените от ищцата
неимуществени вреди би била сумата от 45 000 лева. Като се приспадне приетият
от съда процент на съпричиняване, предявеният иск следва да бъде уважен за
сумата 22 500 лева. В останалата част до пълния предявен размер от 120 000 лева,
както и за обезщетяване на неимуществени вреди изразяващи се в битови
неудобства, ползване на чужда помощ, промяна в социален и професионален живот на
ищцата от активен в по-пасивен, получаване
на трайни загрозяващи белези, искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По
иска за заплащане на лихва за забава: Възникването на задължение на
застрахователя да заплати лихви на увреденото лице е свързано с датата на
уведомяването на застрахователя от застрахования за настъпването на
застрахователното събитие по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 или от датата на
уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице,
която от датите е по-ранна – чл.429 ал.3 от КЗ. По настоящото дело няма данни
за по-ранно уведомяване на застрахователя от датата, на отправената от ищцата
претенция – 2/3/2017 год. Ето защо от този момент застрахователят дължи лихва
за забава. Размерът на лихвата от посочения момент до датата на предявяване на
исковата молба е 845.44 лева. Тази сума следва да бъде заплатена от ответника
на ищцата, а искът до пълния предявен размер от 4509 лева следва да бъде
отхвърлен като неоснователен.
Ответникът дължи и лихва върху
главницата от датата на предявяване на исковата молба.
По
отговорността за разноски: Ищцата е освободена от задължение за заплащане
на държавна такса и разноски, поради което ответникът следва да бъде осъден да
заплати в полза на Софийски градски съд държавна такса върху уважената част от
иска – 933.82 лв., както и разноски от 93.75 лв. съразмерно на уважената част
от иска.
Предвид отхвърлянето на иска в една
част ищцата следва да заплати на ответника разноски и юрисконсултско възнаграждение
съразмерно на отхвърлената част от иска. Ответникът е направил разноски за 650
лева. Юрисконсултското възнаграждение съдът определя на сумата 100 лева, като
взема предвид фактическата и правна сложност на делото, фактът, че делото е
приключило в едно съдебно заседание, което не е наложило полагане на усилия за
процесуална защита по-големи от обичайните за този вид дела. Съобразно
отхвърлената част от иска, ищцата дължи да заплати на ответника 609.37 лева
разноски и юрисконсултско възнаграждение.
На основание чл.38 ал.2 от Закона за адвокатурата,
ответникът следва да бъде осъден да заплати на адвокат Н.Д., възнаграждение за
адвокат в размер на 1476.44 лева (с ДДС),
съобразно уважената част от иска..
Мотивиран от горното, Съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА З.А. АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление ***, да заплати на Г.М.С., ЕГН **********, съдебен адрес ***,
полуетаж 4, офис 4 – адв.Н. Н. Д., на основание чл. 432 (1) КЗ във вр. с чл.45 от ЗЗД,
сумата 22 500 лева обезщетение
за неимуществени вреди – болки и страдания от травматични увреждания (счупване
на костите на носа, хематом в областта на лявото око, счупване на дясната
лъчева кост с проникване в ставата, счупване на прешленните тела на 12 гръден и
1 поясен прешлен, минимално натъртване на белия дроб, натъртване на стената на
гръдния кош от дясната страна, хематом на средостението, разкъсване и свличане
на кожата в дясната част на седалищната област, охлузване на кожата в областта
на лявото бедро), настъпили в резултат от пътнотранспортно произшествие от 24/03/2016г.,
ведно със законната лихва от 14/07/2017 год. до окончателното изплащане на
главницата, а на основание чл.86 от ЗЗД сумата 845.44 лева - лихва за забава върху главницата за периода
2/3/2017 год.-14/7/2017 год., като ОТХВЪРЛЯ
иска за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в битови
неудобства, ползване на чужда помощ, промяна в социален и професионален живот
на ищцата от активен в по-пасивен,
получаване на трайни загрозяващи белези и до пълния предявен размер от 120 000
лева, както и иска за заплащане на лихва за забава до пълния предявен размер от
4509 лева.
ОСЪЖДА З.А. АД, ЕИК *******, със седалище
и адрес на управление ***, да заплати на в полза на Софийски градски
съд, на основание чл.78 ал.6 от ГПК
сумите 1027.57 лева държавна
такса и разноски.
ОСЪЖДА
Г.М.С., ЕГН **********, съдебен
адрес ***, полуетаж 4, офис 4 – адв.Н. Н. Д. да заплати на З.А. АД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление ***, на основание чл.78, ал.3 вр.ал.8 от ГПК сумата 609.37 лева разноски и юрисконсултско
възнаграждение.
ОСЪЖДА З.А. АД, ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление *** да заплати на адв.Н. Н. Д., регистриран в ШАК, с
адрес ***, полуетаж 4, офис 4, на
основание чл.38 ал.2 от Закона за адвокатурата, сумата 1476.44 лева (с ДДС) адвокатско възнаграждение.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от
връчването му на страните с въззивна жалба пред Софийски Апелативен съд.
Председател: