Определение по дело №317/2018 на Районен съд - Тетевен

                                      ОПРЕДЕЛЕНИЕ  №

                                 гр. Тетевен,29.05.2020 г.

                         В ИМЕТО НА НАРОДА

ТЕТЕВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, първи състав в закрито съдебно заседание, проведено на 29.05.2020г., в състав:

                                         Районен Съдия: АНИ Г.  

Като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 317 по описа на съда за 2018 г., за да се произнесе съобрази следното:

                    Производството е по реда на чл. 248 ГПК.

В районен съд Тетевен е било образувано гр. д. №317/2018г със страни  ищец А.И.К. и ответник    „З.П.Ц.”АД , с правно основание чл. 344 ал.1 ,т.1  т.2  и т.3 във вр. с  чл.225 ал.1  от КТ

С решение № 190/07.11.2019г по гр.д. № 317/2018г на основание чл. 78, ал. 1  от ГПК ответника  „З.П.Ц.“ АД, с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: с. З.П., п.к. ****, ул**********, представлявано от А.Ф.е осъдена  да заплати на ищеца А.И.К. с ЕГН ********** *** сумата от 1800лв представляващи адвокатско възнаграждение съразмерно уважената част на иска по чл.344 ал.1 ,т.1 и т.2 от КТ , като за разликата до 2400лв , а именно за 600лв иска е отхвърлен като неоснователен.

В законоустановеният срок е постъпила молба от „З.П.Ц.“ по реда на чл.248 от ГПК ,в която се твърди ,че съдът неправилно бил присъдил на ищеца разноски  , тъй като ищецът не бил представил списък по чл.80 от ГПК , като се позовава на т.2 от ТР №6/2013г. , както и ,че ако съдът счете ,че адвокатското възнаграждение е дължимо то същото било неправилно изчислено .

        На основание чл.248 ал.2 от ГПК съдът е изпратил съобщение с молбата на  ответника по чл.248 ГПК на  ищеца  , същата е получена на дата 24.02.2020г., като в указания срок не е постъпил писмен отговор.

         Молбата е допустима,подадена е от легитимирана страна, в срока по  чл.248 ал.1 от ГПК  доколкото се оспорват разноски присъдени на насрещната страна, разгледана по същество същата е неоснователна.

         Видно от материалите по делото с  решението  по гр. д. № 317/2018 г. на  районен съд –Тетевен, съдът е осъдил З.П.Ц.“ АД, с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: с. З.П., п.к. ****, ул**********, представлявано от А.Ф.да заплати на А.И.К. с ЕГН ********** *** сумата от 1800лв представляващи адвокатско възнаграждение съразмерно уважената част на иска по чл.344 ал.1 ,т.1 и т.2 от КТ , като за разликата до 2400лв , а именно за 600лв отхвърля като неоснователно.

           В мотивите на решението съдът подробна е разяснил ,че ищеца е направил  искане за заплащане на разноски /л.391/, като е видно ,че същия не е представен списък по чл.80 от ГПК.

   Предназначението на списъка за разноските е да насочи съда при изчислението на разноските относно вида и размера на разходите, които страната иска да й се присъдят, като в противен случай /при непредставяне на списък по чл.80 ГПК/ страната няма право да иска изменение на решението в частта му за разноските. Прието е, че липсата на списък не лишава страната от право да иска от съда произнасяне по въпроса за разноските изобщо, а преклудира възможността да се иска преизчисляването им чрез изменение на съответния съдебен акт в частта му за разноските, т.е. представянето на списък по чл.80 ГПК е процесуална предпоставка от кръга на абсолютните за развитие на производството по изменение на решението в частта му за разноските, а не за присъждането им въобще.Условията, от които зависи надлежното упражняване на правото на иск, включително и за присъждане на разноски в съдебното производство, се извеждат от закона, уреждащ съществуването на правото. Кои лица и при какви условия могат да претендират присъждане на направените по делото разноски е предвидено в чл.78 ГПК, като предявяването на тази претенция не е обвързано с изискването за представяне на списък на направените разноски. Разпоредбата на чл.80, изречение първо ГПК предвижда задължение за представяне на списък на разноските, както и срок за представянето му без да обвързва изпълнението на това задължение с правото да се иска присъждане на направените разноски. Изрично в чл.80, изречение второ ГПК е предвидено, че неизпълнението на това задължение лишава страната само от правото да иска изменение на решението в частта му за разноските. Липсата на списък следователно не е пречка за разглеждане на заявеното от страната искане за присъждане на направените разноски съобразно с доказателствата по делото, а само процесуална предпоставка за иницииране на производство по пререшаване на въпроса за размера им. Именно това становище е прието за правилно при постановяване на ТР №6/2012г. от 06.11.2013г. по тълк.д.№6/2012г. на ОСГТК на ВКС, поради което на осн. чл.78 ал.1 от ГПК на ищеца  са присъдени направените разноски за уважените искове по чл.344 ал.1 ,т.1 и т.2 от КТ  , като е оставил без уважение искането за присъждане на разноски за отхвърленият иск по мл.344 ал.1,т.3 във вр. с чл.225 от КТ .

Ищецът е предявил три обективно съединени иска , а именно  по чл.344 ал.1 ,т.1 и по т.2 от КТ  ,както и иск  по чл.344 ал.1,т.3 във вр. с чл.225 от КТ .

        Съдът е уважил искове по чл.344 ал.1 ,т.1 и т.2 от КТ  и е оставил  без уважение иска по чл.344 ал.1,т.3 във вр. с чл.225 от КТ . Размерът на присъденото възнаграждение в случая се определя по реда на чл.7 и сл. от наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

По делото ищецът е направил разходи за адвокатско възнаграждение в общо размер от 2400 лв. /л.25 от делото/, като съдът е счел ,че следва да се присъди сумата от 1800лв за разноски  за уважената част , а именно за първите два иска по чл.344 ал.1 ,т.1 и т.2 от КТ   , а за разликата до 2400 ,а именно за 600 лв.е отхвърлено  , тъй като толкова е размерът на мин. адвокатско възнаграждение съобразно наредба  №1/09.07.2004г за минималните адвокатски възнаграждения към момента на постановяване на решението за иска по чл.344 ал.1,т.3 във вр. с чл.225 от КТ .

  Действително размерът на адвокатските възнаграждение е променен в наредбата към момента на настоящото определение  , тъй като   чл.7 ал.1 , е изменен ДВ, бр. 28 от 2014 г.; изм.с Решение № 5419 на ВАС на РБ - бр. 45 от 2020 г. , в сила от 15.05.2020г.) и към момента същия гласи ,че за защита по граждански дела възнагражденията са следните:за трудови дела - 150 лв. По дела за отмяна на уволнение и възстановяване на работа възнаграждението е не по-малко от размера на минималната месечна работна заплата за страната към момента на сключване на договора за правна помощ или към момента на определяне на възнаграждението по реда на чл. 2.

По делото ищецът е направил разходи за адвокатско възнаграждение в общо размер от 2400 лв., тъй като толкова е размерът на мин. адвокатско възнаграждение съобразно наредба  №1/09.07.2004г за минималните адвокатски възнаграждения към момента на подаване на иска и на  постановяване на решението .

 Към момента на подаване на иска и на постановяване  на решението по делото , което е с дата 07.11.2019г , нормата  чл.7 ал.1 от  наредба  №1/09.07.2004г  е бил в следната редакция  : За процесуално представителство, защита и съдействие по граждански дела възнагражденията са следните: за отмяна на уволнение (чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ) или за възстановяване на работа (чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ), когато искът е предявен самостоятелно – не по-малко от размера на минималната работна заплата за страната към момента на сключване на договора за правна помощ или на определяне на възнаграждението по реда на чл. 2; за други неоценяеми искове –200 лв.; за трудови дела с определен интерес – съобразно ал. 2.

        За 2018г минималната работна заплата , съобразно ПМС № 316/20.12.2017 г. е била 510 лева , тоест минималния хонорар за всеки един обективно съединен иск  по чл. 344, ал. 1, т.1 и по т. 2 би бил  по 510 лева , като съдът обаче следва да вземе предвид и фактическата и правна сложност на делото , тъй като по същото  има изготвени експертизи/л. 195-197, л.378-380/ , делото е било спирано  на осн. чл.229 ал.1 т.4 ГПК /л.307/, разпитвани са свидетели , насрочвани са 9 съдебни заседания , поради което настоящият състав  счита ,че  разноските  за възнаграждение за адвокатска защита на  ищеца , присъдени  с решението в размер на  1800 лв. не са прекомерни .

          По отношение на отхвърленият иск с правно основание  чл.344 ал.1,т.3 във вр. с чл.225 от КТ е с цена 5410,98лв, съобразно ал.2 на чл.7 от наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения към момента на адвокатските възнаграждения се определя при интерес от 5000 до 10 000 лв. – 580 лв. + 5 % за горницата над 5000 лв., а именно 580 + 20,54  равно на 600,54 лв.

        Предвид горното съдът е осъдил ответника да заплати на ищеца разноски за двата обективно съединени иска , като за третия е отхвърлил искането .

         За яснота на изложението с решението е осъден ищеца    А.И. Костадин на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК  да заплати на „З.П.Ц.“ АД, сумата от 600лв представляващи разноски за адвокатско възнаграждение съразмерно на отхвърлената част на иска по чл. 344, ал.1, т.3 от КТ във  вр. с чл.225, ал.1 от КТ.

          По тези съображения решение № 190 /07.11.2020г. постановено по гр.д. №317/2018г на Р.С.Тетевен не следва да бъде изменено на основание чл. 248 ГПК в частта за разноските. Следва да бъде оставена без уважение  подадената от „З.П.Ц.“ АД молба с правно основание чл.248 от ГПК .

              Така мотивиран, съдът

              О П Р Е Д Е Л И:

             ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ  молбата с правно основание чл.248 ГПК подадена от „З.П.Ц.“ АД, с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: с. З.П., п.к. ****, ул**********, представлявано от А.Ф., чрез адвокат Р.  Г.  от САК и адв.  Р.Т. от САК за изменение на решение № 190 /07.11.2020г. постановено по гр.д. №317/2018г на Р.С.Тетевен в частта за разноските , като неоснователна .

       Определението подлежи на обжалване от страните пред  ОС-Ловеч в двуседмичен срок от съобщението до страните.

                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: