МОТИВИ:
Съдебното
производство по настоящото дело е образувано по повод постъпилия в съда
обвинителен акт на Районна прокуратура – гр.Несебър от 09.03.2011г. против
подсъдимия Д.В.Г. с ЕГН ********** ЗА ТОВА, ЧЕ
За времето от сутринта до 20.00 часа на
26.07.2010г., в КК„Слънчев бряг”, общ.Несебър, хотел „Нанси”, ет.6, стая 3,
чрез използване на техническо средство – секретен ключ, отключил входната врата
на стаята и отнел чужди движими вещи, както следва: парична сума в размер на
1105 (хиляда сто и пет) лева; 1 бр. светло зелено портмоне от плат на стойност
5 (пет) лева; 1 бр. дебитна карта на „Алфа банк”; 1 бр. смарт карта на „Офис
Ланд”; 1 бр. карта за „Била” и 1 бр. карта за такси или общо движими вещи на
стойност 1100 лева (хиляда и сто лева) от владението и без съгласието на Е.Г.Г.
*** с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието е немаловажен
случай и е извършено повторно – престъпление по чл.195, ал.1, т.4 и т.7, вр. с
чл.194, ал.1, вр. с чл.28, ал.1 от НК.
Представителят
на Районна прокуратура – гр.Несебър в съдебно заседание поддържа изцяло
обвинението против подсъдимия Г.. Излага подробни аргументи, установяващи
фактическата обстановка при извършване на престъпното деяние от подсъдимия и
доказващи както от обективна, така и от субективна страна последното.
Аргументира изводите си относно правната квалификация на същото. Пледира за
реализация на наказателната отговорност спрямо подсъдимия при условията на чл.58а,
ал.1 от НК във връзка с чл.372, ал.4, във връзка с чл.373, ал.2 от НПК, чрез
налагане на наказание „осем месеца лишаване от свобода”, изпълнението на което
на основание чл.66, ал.1 от НК да бъде отложено за изпитателен срок от три
години.
Подсъдимият
Г., в производство по чл.370 и сл. от НПК, признава изцяло вината си и фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като изразява съгласие
да не се събират нови доказателства за тези факти, освен събраните такива в хода
на досъдебното производство.
Защитникът
на подс.Г. също пледира за налагане на минимално предвиденото в закона наказание
на неговия подзащитен, а именно – три месеца лишаване от свобода, изпълнението
на което да бъде отложено.
СЛЕД
ПООТДЕЛНА И СЪВКУПНА ПРЕЦЕНКА НА СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВА, СЪДЪТ
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО ОТ ФАКТИЧЕСКА И ПРАВНА СТРАНА СЛЕДНОТО:
Подсъдимият
Д.В.Г. е със средно образование. Не е женен. Осъждан е. Безработен е.
През летния туристически сезон на
2010г., свид.Е.Г. *** била на квартира в КК„Сл.бряг”, общ.Несебър, в къща за
гости „Нанси”, стая № 3, която се намирала на шестия етаж в жилището. В стаята
съжителствала с още трима души: свид.Д.М., свид.С.П. и подс.Д.Г.. Всички работели,
като единствен подсъдимият Г. от месец преди кражбата не работел.
На 26.07.2010г. сутринта, свид.Г.
тръгнала за работа, като след нея от стаята излязли свид.М. и свид.П.. Малко
преди 20.00 часа същия ден свид.М. се прибрал и констатирал, че стаята е отключена
и нощното шкафче на свид.Г. разхвърлено, за което й съобщил по мобилния
телефон. Свид.Г. се прибрала в стаята и установява, че й липсва общо сумата от
1105 лева, дебитна карта на „Алфа Банк”, смарт карта на „Офис Ланд”, карта за
„Била” и за такси. Позвънила на обвиняемият който първоначално отрича да е
извършител на кражбата.
След като е подаден сигнал в РУП
Несебър подсъдимият Г. върнал част от откраднатите пари – сумата от 800 лв. и
разказал подробно за извършеното. В обясненията си, същият заявил, че предварително
знаел къде си държи парите свид.Г.. В дена на кражбата около 19.30 часа, Г.
сочи, че взел парите от шкафчето и от портмонето в куфара, в което освен пари
имало и кредитни карти, след което излязъл от стаята, като я оставил
незаключена.
Обвинението се подкрепя от
изготвения протокол за доброволно предаване, разпитите на свидетелите, както и
от самопризнанията на подсъдимия Г., дадени в хода на досъдебното производство
и съдебното производство.
От събраните в хода на
досъдебното производство доказателства се установява, че нанесените на
пострадалата Г. щети, вследствие деятелността на подсъдимия, възлизат общо в
размер на 1100 /хиляда и сто/ лева – от които 800 лева възстановени на
пострадалата до приключване на досъдебното производство.
В обяснения си пред разследващия
орган, подсъдимият Г. признава изцяло вината си и дава подробни обяснения във
връзка с извършеното от него престъпление.
ПРАВНА
КВАЛИФИКАЦИЯ НА ДЕЯНИЕТО:
С
оглед така приетата за установена по делото фактическа обстановка, съдът
намира, че на инкриминираната дата – 26.07.2010г., подсъдимият Г. е осъществил
фактическия състав на престъплението по чл.195, ал.1, т.4 и
т.7, вр. с чл.194, ал.1 от НК, като деянието е извършено умишлено, при форма на вината
“пряк умисъл” по смисъла на чл.11, ал.2 от НК. Видно от приетата, като
доказателство по делото справка за съдимост на подс.Г., същият е извършил
деянието при условията на повторност по смисъла на чл.28, ал.1 от НК,
независимо от настъпилата реабилитация на дееца, тъй като не са изтекли пет
години от изтърпяване на наказанието по предходните му присъди /чл.30, ал.1,
изр.второ от НК/, и не представлява маловажен случай. Изложената и възприета от
съда фактическа обстановка се потвърждава по категоричен и безспорен начин от
показанията на разпитаните в хода на досъдебното производство свидетели, от
събраните и приети по делото писмени доказателства, както и от обясненията на
подсъдимия, дадени в хода на досъдебното и съдебното производство.
ОПРЕДЕЛЯНЕ
НА НАКАЗАНИЕТО:
При
отмерване размера на предвидената в чл.195, ал.1 от НК санкция за подсъдимия Г.,
съдът съобрази от една страна степента на обществена опасност на извършеното от
него престъпно деяние, с оглед предвиденото от законодателя наказание –
лишаване от свобода от една до десет години и разновидността на формата на
вината – “пряк умисъл”. Наред с това, съдът взе предвид степента на обществена
опасност на личността на дееца – младата му възраст, направените от него
самопризнания, оказаното съдействия за разкриване на престъплението, както и
проявеното критично отношение относно извършеното от него престъпление и не на
последно място, настъпилата реабилитация по право по отношение на предходните
му присъди. Изводът за последното се налага от обстоятелството, че по отношение
на наказанията по предходните две влезли в сила присъди на подс.Г. са били
налице основания за определяне на едно общо наказание съгласно чл.25, ал.1 вр.
чл.23, ал.1 от НК. В този смисъл е ТР № 54 от 1.VI.1961 г. по н. д. № 34/61 г., ОСНК.
Като
взе предвид гореизложеното и като съобрази императивната разпоредбата на
чл.373, ал.2 от НПК, съдът прие, че са налице едновременно условията по ал.1-3
на чл.58а и условията на чл.55 от НК. С оглед на това, съдът определи наказанието
при условията на чл.55 от НК, като по-благоприятен за дееца и наложи на
подсъдимия Г. наказание „три месеца лишаване от свобода”, изпълнението на
което, на основание чл.66, ал.1 от НК, отложи за изпитателен срок от три години.
Съдът
намира, че така определеното наказание по вид и размер се явява адекватно на
степента на обществена опасност на извършеното от Г. престъпление като деяние,
степента на обществена опасност на подсъдимия като личност и напълно достатъчно
по размер да съдейства в максимална степен за постигане целите на специалната и
генералната превенция, залегнали в разпоредбата на чл.36 от НК.
Накрая
съдът се произнесе по въпроса за направените в хода на досъдебното производството
разноски, които с оглед изхода по делото, възложи в тежест на подсъдимия Г..
МОТИВИРАН
от гореизложените съображения, съдът постанови присъдата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: