О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№……………/19.02.2021 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 47 състав, в закрито заседание от деветнадесети февруари две
хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
МАРИНА ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 11972/2020 г. по описа на Районен
съд, град Варна, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 129, ал.3 ГПК.
Образувано е по искова молба, предявена от „А.з.с.н.в.“
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, офис сграда
Лабиринт, ет.2, офис 4 срещу Н.М.Х., ЕГН **********, адрес ***, действаща чрез
законния си представител Д.П.Х., ЕГН **********, с която са заявени по реда на
чл. 422 ГПК обективно кумулативно съединени установителни
искови претенции, с които се иска да се признае за установено в отношенията
между страните, че ответникът като единствен наследник на Марин Николев Христов дължи на ищеца сумата от 1500 лева,
представляваща дължима главница по договор за паричен заем № **********.11.2018
г., сключен между „Изи Асет
Мениджмънт“ АД и Марин Николев Христов, като
вземането е прехвърлено на ищеца с договор за продажба и прехвърляне на
вземанията от 16.11.2010 г., сключен между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и „А.з.с.н.в.“ ЕАД, ЕИК ********* ведно
със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на заявлението
в съда до окончателното изплащане на сумата, на основание чл. 422 ГПК във
връзка с чл. 9 ЗПК; сумата от 76,08 лева, представляваща дължима договорна
лихва за периода от 06.11.2018 г. до 01.02.2019 г., на основание чл. 422 ГПК
във връзка с чл. 9 ЗПК, както и сумата от 156,60 лева, представляваща дължима
лихва за забава за периода от 16.11.2018 г. до 03.02.2020 вкл., за които суми
има издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №
2046/2020 г. по описа на Районен съд – град Варна.
Исковите претенции се предявяват срещу Н.М.Х., ЕГН **********
като единствен наследник на починалия след издаване на заповедта за изпълнение
по реда на чл. 410 ГПК Марин Николев Христов. Съдът,
с разпореждане от 16.10.2020 г. по гр.д. № 11972/2020 по описа на Районен съд –
град Варна, след като е приел предявените искове за допустими и редовни, е
изпратил книжата на ответната страна, на основание чл. 131 ГПК. В срока по чл.
131 ГПК е постъпил отговор от Н.М.Х., ЕГН **********, адрес ***, действаща чрез законния си представител Д.П.Х.,
ЕГН **********, с който заявява, че е налице отказ на Н.М.Х., ЕГН **********,
действаща чрез законния си представител Д.П.Х., ЕГН ********** от наследството
на Марин Николаев Христов, което е вписано в особената книга на Районен съд –
град Варна.
Съдът след запознаване с депозирания отговор на
исковата молба е оставил производството без движение с постановеното
разпореждане № 276206/29.12.2020 г. като е дал изрични указания за отстраняване
на констатираните нередовности, а именно да обоснове
правен интерес от предявявяне на исковите претенции
спрямо Н.М.Х., ЕГН **********, действаща чрез законния си представител Д.П.Х.,
ЕГН ********** предвид направения от нея отказ от наследството на Марин
Николаев Христов. Съдът е указал и неблагоприятните последици в случай на
неизпълнение на дадените указания в цялост и в срок. Едновременно с останяването на производството без движение, съдът е издал
и съдебно удостоверение, по силата на което ищецът да се снабди с удостоверение
за наследници на Марин Николаев Христов. Съдът няма задължения да връчва на
страната поискано от нея съдебно удостоверение, което е изготвено още на
04.01.2021 г. Същата разполага с възможност да се снабди физически с него или
да упълномощи лице, което да го получи.
Разпореждането от 29.12.2020 г. е получено от ищеца,
на 14.01.2021 г. В срока за отстраняване на констатираните нередовности
е постъпило искане по реда на чл. 63 ГПК за продължаване на срока за
отстраняване на констатираните нередовности и с оглед
предприемане на действия по реда на чл. 228 ГПК. С разпореждане от 25.01.2021
г. съдът е продължил срока за отстраняване на нередовностите
с три седмици, считано от 21.01.2021 г. Продълженият срок е изтекъл на 11.02.2021
г. В
този срок не са отстранени констатираните нередовности
на исковата молба. Не са предприети и действия за замяна на страна като
исковите претенции да се предявят към следващ ред наследници.
С оглед
неизпълнението на дадените указания с разпореждане № 276206/29.12.2020 г. по
гр.д. № 11972/2020 г. по описа на Районен съд, град Варна в цялост и в указания
срок, следва изводът, че производството по делото следва да бъде прекратено, а
исковата молба върната, на основание чл. 129, ал.3 ГПК. За тези неблагоприятни
правни последици страната е била предупредена с връченото разпореждане.
За яснота на страните
следва да се посочи, че с оглед направения отказ от наследство от страна на Н.М.Х.
ЕГН **********,
действаща чрез законния си представител Д.П.Х., ЕГН ********** от наследството
на Марин Николаев Христов от наследството на баща й, който е вписан в Особената
книга на Районен съд, град Варна, следва правния извод, че същата е загубила
качеството си наследник на това лице. Депозираното от нея възражение по реда на
чл. 414 ГПК следва да се приравни на липсващо възражение, тъй като същата не е
процесуално легитимирана да подава такова. Лицето, което се е отказало от
наследството на починалия му праводател се изключва
от числото на наследниците, загубва това качество и се счита, че същото е трето
лице спрямо правата и задълженията възникващи във връзка с наследството.
Материалното право обуславя и процесуалното- т.е. след като лицето не е
наследник на починалия, няма основание и за участието му в процеса, т.е. то
винаги ще бъде трето лице за процесуалното и материалноправно
правоотношение и съответно няма да бъде надлежна страна. В този смисъл решение
№ 145/23.11.2011 г. по т.д. № 1018/2010 г. на Първо т.о. на ВКС. С оглед
гореизложеното, следва изводът, че Н.М.Х. ЕГН **********, действаща чрез законния си
представител Д.П.Х., ЕГН ********** не притежава качеството наследник на лицето
Марин Николаев Христов предвид направения отказ от наследство. Тя е трето лице
за процесуалното и материалноправно правоотношение и
съответно не е надлежна страна в настоящото производство.
С депозираното
възражение и отговора на исковата молба е направено искане от страна на
ответника за присъждане на сторените в производството разноски в общ размер от
750 лева – 400 лева, представляващи заплатен адвокатски хонорар по договор за
правна защита и съдействие от 26.10.2020 г. във връзка с депозирания отговор на
исковата молба и 350 лева, представляващи заплатен адвокатски хонорар за
депозиране на възражение по ч.гр.д. № 2046/2020 г. по описа на Районен съд –
град Варна.
Съгласно чл. 78, ал.
4 ГПК ответникът има право на разноски при прекратяване на делото. Приложението
на това правило, обаче изисква наличие на едно допълнително условие по аргумент
от чл. 78, ал.2 ГПК- с поведението си ответникът да не е дал повод за завеждане
на иска, поради което, по аргумент за противното – когато ответникът е дал
повод за завеждане на делото, няма право на разноски при прекратяването му.
В този смисъл са
постановените от ВКС Определение № 98 от 20.02.2009 г. по гр. д. № 91/2009 г.,
IV г.о., Определение № 169 от 26.04.2010 г. по ч.гр.д.№ 166/2010 г., ІІ г.о.,
Определение № 207 от 16.04.2010 г. по ч.гр.д.№ 216/2010 г., ІІІ г.о.,
Определение № 571 от 14.07.2010 г. по ч.т.д. № 558/2010 г. на II т.о.; и
Определение № 767 от 5.09.2012 г. на ВКС по ч.т.д. № 251/2012 г., II т.о.
В случая съдът намира, че с поведението си
ответната страна е станала причина ищецът да предяви иска си. Производството по
чл. 422, ал.1 ГПК е допустимо при своевременно оспорена от длъжника, респ.
неговите наследници заповед за изпълнение. Като е възразила по реда на чл. 414,
ал.1 ГПК срещу заповедта, без да е разполагала със съответна процесуална
легитимация да стори това, Н.М.Х., ЕГН **********, адрес ***, действаща чрез
законния си представител Д.П.Х., ЕГН ********** е дала повод на заявителя да
предяви иска за установяване на вземането, предмет на заповедта за изпълнение.
В нарушение с
принципа за добросъвестност на страните в гражданския процес (чл. 3 ГПК)
ответникът не се е позовал в депозираното възражение на извършения отказ от
наследство. Ако знаеше за отказа от наследство по-рано, заявителят не би имал
основание за завеждане на иск, а в този случай би предприел действия по
издирване на следващ ред наследници, на които да се връчи редовно заповедта за
изпълнение.
По изложените
съображения, съдът намира, че не са налице предвидените в закона основания, при
които ответникът има право на разноски за водене на делото.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО по гр.д. № 11972/2020
г. по описа на Районен съд, град Варна, образувано по предявена от искова молба„А.з.с.н.в.“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление:***, офис сграда Лабиринт, ет.2,
офис 4 срещу Н.М.Х., ЕГН **********, адрес ***, действаща чрез законния си
представител Д.П.Х., ЕГН **********,
на основание чл. 129, ал.3 ГПК
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Н.М.Х., ЕГН **********, адрес ***, действаща чрез
законния си представител Д.П.Х., ЕГН ********** за присъждане на сторените в
исковото и заповедното производство разноски
Определението подлежи на обжалване
пред Варненския окръжен съд с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: