МОТИВИ по н.о.х.д. № 5166/2019 г. на СГС, НО, 29 състав
Софийска градска
прокуратура е внесла обвинителен акт по досъдебно производство № 2318/2017 г.
по описа на СДВР, пр.пр.№ 19539/2017 г. по описа на
Софийска градска прокуратура, срещу подсъдимата Д.П.Т. за това, че на
20.08.2017 г. около 18.50 ч. в гр. София, ж.к. *******, ул. „*******, направила
опит умишлено да умъртви И. Й.Т., като му нанесла удар с нож в лявата половина
на гръдния кош, причинявайки му прободно-порезно
нараняване, проникващо в гръдната кухина, с нараняване на околосърдечната
торбичка и излив на кръв в гръдната кухина 1300
милилитра, като това наряване му причинило постоянно
общо разстройство на здравето, опасно за живота, а деянието е довършено, но не
са настъпили общественоопасните му последици поради
оказване на висококвалифицирана медицинска помощ на пострадалия – престъпление
по чл. 115 вр. чл.
18, ал. 1 от НК.
Съдията-докладчик е разяснил на пострадалия съобразно обвинението И.Д.Т.
правото му да предяви граждански иск и да поиска да бъде конституиран от съда
като граждански ищец и/или частен обвинител, както и срокът, в който може да
направи това. В открито съдебно заседание Т. е заявил, че не желае да упражни
това си право и в настоящото производство не е предявен граждански иск, нито е
конституиран частен обвинител.
В хода на съдебните
прения представителят на прокуратурата не поддържа обвинението по чл. 115, ал.
1 вр. чл. 18, ал. 1 НК. Счита, че в хода на
досъдебното производство, както и в съдебната фаза е установена категорично
именно фактическата обстановка, описана в обвинителния акт, но намира, че тя
следва да се квалифицира като престъпление по чл. 119 вр.
чл. 18, ал. 1 НК. Предлага на подсъдимата да бъде определено наказание между
минималния и средния размер, предвиден за това престъпление.
Защитникът на
подсъдимата твърди, че от доказателствата по делото ставало ясно, че
подсъдимата не е целяла да умъртви съпруга си. Навежда доводи, че подсъдимата е
била провокирана от нападението на съпруга си, който след употребата на алкохол
я е ударил неколкократно. Твърди, че подсъдимата е
искала да се предпази от продължаващото нападение, като деянието й е било
единственият възможен начин да се защити. Защитникът набляга на факта, че
подсъдимата е нанесла само един удар и веднага след това е направила всичко по
силите си, за да предотврати смъртта на съпруга си. Намира, че всичко това
обосновавало приложението на чл. 18, ал. 3 НК, тъй като подсъдимата се е
отказала доброволно от довършване на престъплението, като е предотвратила настъпването на общественоопасните
последици. Поради това счита, че тя не следва да понася наказание. В
допълнение, защитникът моли да бъдат отчетени и добрите характеристични данни
на подсъдимата и тя да бъде призната за невиновна.
Подсъдимата дава
обяснения, в който признава, че е извършила деянието, посочено в обвинителния
акт, спрямо съпруга си. Разказва, че това й поведение се стигнало, след като
св. И.Т. я ударил първо през лицето с ръка, а след това с глава в областта на
челото й. Подробно описва действията си по оказване помощ на Т., като изтъква,
че двамата съпрузи са успели да преодолеят травмата и да запазят брака си. В последната си дума заявява, че е извършила
деянието, за да се защити и моли да бъде оправдана.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност и като обсъди доводите на страните, приема за
установено следното от фактическа страна:
Подсъдимата Д.П.Т.
е родена на *** г. в гр. Благоевград, българка, български гражданин, с ЕГН **********,
неосъждана, омъжена, майка на едно малолетно дете, с висше образование, работи
като експерт в „Обединена Българска Банка“ АД, с постоянен адрес:***. За
подсъдимата са събрани положителни характеристични данни. Установява се, че има
пълноценна социална и трудова реализация.
Към 20.08.2017 г.
подсъдимата живеела със съпруга си и малолетния си син в апартамент, закупен от
семейството през 2015 г. с ипотечен кредит – гр. София, ул. *********.
Подсъдимата и съпругът й ходели на работа, водели нормален семеен живот. Помежду
им се пораждали епизодични спорове след употреба на алкохол във връзка с
финансови затруднения, както и поради отношенията им с родителите на св. Т.. В
хода на такъв конфликт св. Т. веднъж ударил шамар на подсъдимата.
Сутринта на
20.08.2017 г. св. И.Т. излязъл на разходка заедно с 3-годишното си дете, докато
подсъдимата чистела апартамента и приготвяла обяд. Тъй като семейството
разполагало с ограничени парични средства до края на месеца, тя била помолила
съпруга си да не купува алкохол, но той не я послушал и купил от магазина
бутилка мастика.
Около 13.00 ч.
семейството седнало да обядва в кухнята на апартамента, като двамата съпрузи консумирали
алкохол. Подсъдимата изпила около 150-200 мл., а св. Т. – значително по-голямо
количество. Между подс. Т. и св. Т. възникнал спор по
повод поведение на майката на последния, който прераснал във физическа агресия
от страна на съпруга към съпругата. Св. Т. ударил шамар през лицето на
подсъдимата, от който диоптричните й очила изхвърчали, след което я хванал за
раменете и й нанесъл удар с глава в челото. В резултат на ударите с глава и
ръка в лицето на подсъдимата бил причинен оток на гърба на носа и червеникаво кръвонасядане, а по лявата страна на лицето й между яблъчната кост – умерен оток и мораво-червеникаво кръвонасядане около 3х2,5 см.
Подсъдимата се
обърнала към кухненския плот, защото искала да вземе някакъв предмет и да се
защити защити. Взела първото, което видяха –
кухненски нож, който бил поставен до газовия котлон, обърнала се към съпруга си
и му нанесла един удар с ножа в лявата половина на гръдния му кош. В резултат
на удара с нож на св. Т. било причинено едно прободно-порезно
нараняване в лявата половина на гръдния кош с входна рана на нивото на гръдната
кост, проникващо в гръдната кухина с нараняване по хода на раневия
канал на околосърдечната торбичка, сърцето в областта
на лявото предсърдие, със сърдечна тампонада – излив на кръв в околосърдечната торбичка в количество 200 мл. и излив на кръв в гръдната кухина 1300 мл.
Св. Т. се
строполил, а подсъдимата започнала да вика „Боже, какво направих. И., И.“.
Затичала се да потърси помощ от св. Е.Ф.Е., който живеел в съседния апартамент.
Подсъдимата и св. Е. завели св. Т. в спалнята. Той бил в съзнание, но казал, че
му се доспива. Подс. Т. позвънила на тел. 112 и
сигнализирала за случая, а св. Е. след това се обадил повторно и насочил
линейката.
На място пристигнал
екип на Центъра за спешна медицинска помощ, както и полицейските служители св. Г.П.,
св. К.М. и св. М.И.. Полицейските служители запазили местопроизшествието и
установили личността на подс. Т., която им разказала,
че е намушкала съпруга си с нож след семеен скандал. Лекарят, прегледал св. Т.,
и полицейските служители свалили пострадалия до линейката, след което той бил
транспортиран до УМБАЛСМ „Пирогов“, където му била извършена животоспасяваща
операция.
Причиненото прободно-порезно
нараняване на св. Т. неизбежно щяло да доведе до смъртен изход без оказаната
висококвалифицирана медицинска помощ, като същевременно му причинило постоянно
общо разстройство, опасно за живота.
При подс. Д.Т. не са
налице качествени отклонения в психичното функциониране. Към момента на
разглежданото събитие тя е била в състояние на обикновено алкохолно опиване – към
лека степен. Не се е намирала в състояние на физиологичен афект, уплаха или
смущение и е могла да разбира свойството и значението на извършеното и да
ръководи постъпките си.
След събитието
подсъдимата била до съпруга си в болницата, а след изписването му двамата
продължили да живеят заедно и съвместно да се грижат за отглеждането и
възпитанието на детето си.
Така изяснената
фактическа обстановка съдът приема за несъмнено установена от събрания по
делото доказателствен материал, а именно чрез
гласните доказателствени средства: обясненията на
подсъдимата Д.Т., дадени в хода на съдебното следствие; показанията на св. И.Т., дадени в хода на съдебното производство, както и
депозираните в хода на досъдебното производство и приобщени по реда на чл. 281,
ал. 5 вр. ал. 1, т. 2 от НПК; на св. Е.Е., дадени в хода на съдебното
производство, както и депозираните в хода на досъдебното производство и
приобщени по реда на чл. 281, ал. 5 вр. ал. 1, т. 2
от НПК;
на св. Г.П., дадени в хода на съдебното производство,
както и депозираните в хода на досъдебното производство и приобщени по реда на
чл. 281, ал. 5 вр. ал. 1, т. 2 от НПК; на св. К.М., дадени в хода на съдебното производство, както и депозираните
в хода на досъдебното производство и приобщени по реда на чл. 281, ал. 5 вр. ал. 1, т. 2 от НПК; на св. М.И., дадени в хода на съдебното производство, както и депозираните
в хода на досъдебното производство и приобщени по реда на чл. 281, ал. 5 вр. ал. 1, т. 2 от НПК; чрез писмените доказателствени
средства – протокол за оглед на местопроизшествие от 20.08.2017 г. (л. 6 ДП);
протокол за освидетелстване на Д.Т. от 20.08.2017 г. (л. 12 ДП);
протокол за доброволно предаване от 20.08.2017 г. (л. 14 ДП);
протокол за оглед на веществени доказателства от
21.08.2017 г. (л. 15 ДП); писмените доказателства, приложени в хода на съдебното
следствие – справка за съдимост на подсъдимата Д.Т.; характеристика отИ.А. за Д.Т. от 13.07.2020 г.; характеристика от А.Р.за Д.Т. от 13.07.2020 г. – всички писмени доказателствени средства и доказателства, приобщени по реда
на чл. 283 НПК; чрез способите за
доказване – заключенията на комплексната съдебно-психиатрична и психологична
експертиза от 23.08.2017 г. (л. 53-60 ДП); биологичната експертиза от 21.09.2017 г. (л. 71 ДП);
съдебномедицинската експертиза от 30.10.2017 г. (л. 74-78 ДП); ДНК експертиза от 25.09.2017 г.
(л. 139-144 ДП), приобщени по реда на чл. 282 НПК, веществените доказателства – биологична следа – люспи от червеникави
петна, намерени на пода на хола; кухненски нож; тениска, черна на цвят, скъсана; сини дънки, къси; вълнено одеало, сиво и кафяво на цвят, предявени на страните и
приобщени по реда на чл. 284 НПК.
По отношение на
обстоятелствата за семейния живот и отношенията между подсъдимата и св. Т.
преди процесното събитие са налице еднопосочни и
непротиворечиви гласни доказателствени средства –
обясненията на подс. Т., показанията на св. Т. и на
св. Е., съсед на семейството.
Безусловно от събраните по делото гласни доказателствени средства се установява, че подсъдимата и
св. Т. са живели заедно с малкото си дете, като понякога семейните конфликти
ескалирали след употреба на алкохол. Обясненията на подс.
Т. напълно кореспондират с показанията, дадени от св. Т. в досъдебното
производство, приобщени в съдебно следствие. Св. Т. споделя, че жена му е изплащала ипотечния и потребителския кредит за
ремонта на апартамента, кат конфликтите помежду им били породени най-вече
заради отношенията със сестра му и майка му, както и поради липсата на пари. Показанията
на св. Е.Е., приобщени от досъдебното производство, кореспондират
на споделеното от съпрузите, тъй като той е забелязал и това, че се държат като
нормално семейство, и това, че понякога се карат.
На следващо място
съдът установи, че събраните доказателства относно процесното
събитие също са последователни и непротиворечиви. Обясненията на подсъдимата и
показанията на св. Т. съответстват на писмените доказателствени
средства – протокол за оглед на местопроизшествието, протокол за
освидетелстване на Д.Т., протокол за оглед на веществени доказателства, както и
на заключенията на биологичната и ДНК експертизи и на комплексната
съдебно-психиатрична и психологична експертиза.
Като съобрази, че
няма преки свидетели очевидци на конфликта между подсъдимата и св. Т., съдът
внимателно обсъди обясненията на подсъдимата, като отчете, че те освен важно доказателствено средство са и средство за защита,
необвързано със задължение за установяване на истината. При съблюдаване на правилата
за доказателствената тежест по чл. 103, ал. 1 – ал. 3 НПК, за да бъдат приети за достоверни обясненията на подсъдимата, не се изисква
те да намират подкрепа, а да не се опровергават от несъмнено установени
доказателства или да не се дискредитират на собствено основание поради
неясноти, необясними празноти или тъй като съдържат обективно невъзможна
версия. Съобразявайки тази базисна правна постановка, съдът установи, че
обясненията на подсъдимата несъмнено установяват достоверността на изложените в
обвинителния акт обстоятелства относно зародилия се конфликт и деянието на подс. Т..
В обясненията си,
дадени в открито съдебно заседание, подс. Т. описва
причините за скандала между нея и св. Т. и прерастването му във физически
конфликт. Подсъдимата разказва как, след като употребил значително количество
алкохол, нейният съпруг й ударил шамар през лицето, а след това й нанесъл удар
с глава в челото. Подсъдимата разказва, че се уплашила и потърсила начин да се
защити, като признава изцяло авторството и механизма на деянието, описани в
обвинителния акт, а именно, че нанесла удар с кухненски нож в лявата половина
на гръдния кош на пострадалия. Обясненията й не само не са изолирани, а напротив
– подкрепени са от всички останали
доказателства по делото. В своите показания св. Т. изяснява, че наистина е
ударил пръв съпругата си, както и че тя изглеждала уплашена, взела кухненския
нож и го пробола в гърдите. Физическото посегателство върху подсъдимата от
страна на съпруга й се установява и от протокола за освидетелстване на Д.Т., в
който са описани установените травматични увреждания. Освидетелстването като
процесуално-следствено действие е извършено в пълно съответствие с чл. 158 НПК
със съгласието на освидетелстваната и в присъствието на поемни
лица, поради което протоколът за освидетелстването представлява годно доказателствено средство.
Огледът на
местопроизшествието също е извършен при спазване на процесуалните изискванията
на чл. 156 НПК за присъствието на поемни лица и вещо
лице или специалист – технически помощник. Протоколът от този оглед е годно доказателствено средство, с което се установяват наличието
на червено-кафяви петна в апартамента, както и на кухненски нож с дължина около
25 см. на кухненския плот, които са били иззети за изследване.
Иззетите следи и
ножа, заедно с червена тениска с къси ръкави, с етикет на вътрешната страна,
под отвора за шията, с надпис на него „Дино L“, с кафеникава материя във вид на петно с неправилна форма и размери
0,7/0,4 см. на предната, лява, долна страна и друго такова, с размери 0,3/0,2
см. на предната, горна, лява страна, иззета при освидетелстването на Д.Т.; част от тениска с къси ръкави, тъмносиня, с разкъсвания, с етикет на
вътрешната страна, под отвора за шията, с надпис “BLACK POINT L”,
с кафеникава материя на предната лява страна, доброволно
предадена от медицинска сестра в УМБАЛСМ „Пирогов“ и притежание на св. И.Т.; сини къси джинсови панталони, с цип, с джобове, с
етикет на вътрешната страна на колана, съдържащ надпис “FOBO JEANS
WEAR”, с кафеникава материя във вид на петна с неправилна форма
и различни по размер, на предната страна на левия крачол и на лявата страна, до
ципа, доброволно предадени от медицинска сестра в УМБАЛСМ „Пирогов“ и
притежание на св. И.Т.; одеало с размери 186/150 см., оцветено в сиво и кафеникаво, с
кафява материя на едната му повърхност, доброволно предадено от медицинска
сестра в УМБАЛСМ „Пирогов“ и притежание на св. И.Т., са били обект на биологична
експертиза със задача да бъде установено наличие на биологични следи от кръв,
както и дали тя е човешка, каква е кръвната група и резус
факторът. От заключението на биологичната експертиза става ясно, че по всички
обекти са открити доказани следи от кръв, като човешка кръв е установена върху
частта от тениска с къси ръкави, тъмносиня, принадлежаща на И.Т., върху сините
къси джинсови панталони, принадлежащи на И.Т., върху одеалото, и в червено-кафявата гранулообразна
материя, иззета от апартамента. В човешката кръв по тениската са установени А и
B
антигени, като доказаните аглутинини,
съвместно, характеризират кръвна група 0, а наличието на антигени може да се
дължи на смесване на кръв с различна групова принадлежност или на въздействие
на външни фактори, или вътрешни такива, съдържащи се в самия материал. В
човешката кръв от червено-кафеникавата следа, иззета от апартамента, са
доказани антигени и аглутинини съвместно
характеризиращи кръвна група B. В човешката кръв по
сините джинсови панталони и одеалото
не са доказани аглутинини, което не позволява
установяването на кръвна принадлежност. Не е извършено изследване на кръвта по червената
тениска, принадлежаща на Д.Т., и по кухненския нож поради малкото количество
материал.
Извършена е и ДНК
експертиза върху следните обекти: червена тениска с къси ръкави, марка „ДИНО“,
размер L, зацапана с петна от червено-кафява материя по лявата половина на
предницата, принадлежаща на Д.Т.; тъмно сиво-синя
тениска с къси ръкави, марка “Black point”, размер L,
зацапана с червено-кафява материя по предницата,
принадлежаща на И.Т.; сини къси дънкови
панталони с цип и джобове, марка „FOBO“,
размер 46, зацапани с петна от червено-кафява материя на
предната страна на левия крачол и до ципа отляво, принадлежащи на И.Т.; нож с дървена дръжка, с дължина – 25 см.; одеало с размери 150/190
см., с шарки в бежово, кафяво и бяло, с петно кафява материя от едната страна; черно-кафява материя под формата на люспи, иззета от апартамента; три броя ноктени изрезки „лява ръка“ и четири
броя изрезки „дясна ръка“, иззети при освидетелстването на Д.Т.. Задачите на
експертизата са били да се определи ДНК профилът на биологичния материал по
предоставените обекти и да се сравни с ДНК профилите, регистрирани в
Националната ДНК база данни. От заключението на ДНК експертизата е видно, че
изследваната кръв от червената тениска, сивата тениска, дънките,
острието на ножа и люспите кръв е с ДНК профил на лице от мъжки пол, който не
съвпада с профил, регистриран в Националната ДНК база данни. От изследвания
клетъчен материал от ноктените изрезки от лява и
дясна ръка е определен ДНК профил на лице от женски пол, който не съвпада с
профил, регистриран в Националната ДНК база данни. По дръжката на кухненския
нож е установена смес на клетъчен материал, в която част от алелите
съвпадат с алелите от съответните локуси
в ДНК профила на лицето от мъжки пол, а останалите съвпадат с алелите от съответните локуси в
ДНК профила на лицето от женски пол. От изследваната кафява материя по одеало в отделни локуси са
установени единични алели с много ниски нива, които
не могат да бъдат интерпретирани.
Съдът намира, че
горепосочените биологична и ДНК експертиза са изготвени обективно и
професионално от компетентни вещи лица, отличават се с пълнота, яснота и
обоснованост, обхващат всички поставени задачи и не са налице противоречия
между тях и обективни данни по делото. С оглед на това, съдът изцяло възприема
заключенията на експертизите, които заедно с останалите събрани доказателства
установяват механизма на инкриминираното деяние.
Освен обясненията
на подсъдимата и показанията на св. Т. данни за психическото състояние на подс. Т. към момента на извършеното деяние се откриват в
извършената комплексна съдебно-психиатрична и психологична експертиза, което
съдът възприе изцяло като обективно и компетентно изготвено.
От заключението на съдебномедицинската
експертиза, което съдът кредитира като пълно и точно професионално обосновано, се
извежда медикобиологичния характер и локализация на
травматичното увреждане на св. Т.. Установява се и това, че увреждането се
дължи на действието на предмет с остър връх и режещ ръб и може да се получи по
описания начин. Предвид локализацията на входната рана и нараняванията на вътрегръдни органи е обоснован категоричният извод, че
направлението на раневия канал е отпред назад,
отдясно наляво и отдолу нагоре, отчетена при изправено анатомично положение на
тялото. От същото заключение съдът установи, че без оказването на
висококвалифицирана медицинска помощ смъртта на пострадалия е била неизбежна.
Въз
основа на заключенията на биологичната, ДНК и съдебномедицинската експертиза,
оценени в тяхната логическа връзка и взаимна обусловеност се изясняват
безусловно авторството и механизмът на инкриминираното деяние. Съпоставката на
несъмнено доказаните обективни данни за увреждането на пострадалия и
обясненията на подсъдимата показва, че именно нейният разказ кореспондира на начина,
по който е било причинено. В обясненията си подсъдимата конкретно описва
действията си, с които е причинила на инкриминираното нараняване, а както става
ясно от експертното заключение, увреждането обективно може да бъде причинено по
този начин.
Обстоятелствата
относно поведението на подсъдимата след нанасянето на удара с нож се
установяват както от нейните обяснения и показанията на св. Т., така и от
показанията на свидетелите Е.Е., Г.П., К.М., М.И..
Подс. Т. в хода на съдебното следствие разказва как веднага
след като пробола съпруга си потърсила помощ от съседа си св. Е.Е. и се обадила на тел. 112, а докато чакали екип за спешна
медицинска помощ се опитала да държи съпруга си в съзнание. Св. Т. потвърждава,
че има сходен спомен за събитията и за оказаната помощ от подсъдимата. Във
връзка с тези обстоятелства от важно значение са показанията на св. Е., тъй
като съдържат както първични доказателства за поведението на подсъдимата, така
и контролни доказателства, които допринасят за проверката на достоверността на
обясненията и показанията на св. Т.. Следва да се отчете и фактът, че свидетелят
е незаинтересован от изхода на процеса, показанията му се характеризират с
обективност и вътрешна безпротиворечивост и свидетелят
не показва склонност към преувеличение или смесване на непосредствено
възприетото с умозаключения и емоции. Именно отчитайки това, съдът изцяло
кредитира показанията на св. Е., който разказва как подсъдимата го е помолила
за помощ, позвънила е на тел. 112 и двамата са пренесли св. Т.. Съдът намира,
че свидетелските му показания следва да бъдат кредитирани и в частта, свързана
с извънпроцесуалното самопризнание на подсъдимата за
извършеното, което изцяло съответства и направеното в хода на съдебното следствие
самопризнание от подсъдимата в обясненията й.
Показанията на
полицейските служители П., М. и И. потвърждават, че при пристигане на
местопроизшествието подс. Т. е била видимо притеснена
и споделила, че е наръгала съпруга си.
На основата на така изяснената фактическа обстановка
съдът намира от правна страна следното:
От обективна и
субективна страна подсъдимата Д.П.Т. е осъществила състава на престъплението по
чл. 119 вр. чл. 115 вр. чл.
18, ал. 1 от НК.
По делото несъмнено
беше установено, че на 20.08.2017 г., около 18.50 ч., в гр. София, ж.к. *******,
ул. „*******, при превишаване пределите на неизбежната отбрана подс. Т. направила опит умишлено да умъртви И. Й.Т., като
му нанесла удар с нож в лявата половина на гръдния кош и му причинила прободно-порезно нараняване, проникващо в гръдната кухина,
с нараняване на околосърдечната торбичка и излив на кръв в гръдната кухина 1300 мл., като това
нараняване му причинило постоянно общо разстройство на здравето, опасно за
живота; деянието е довършено, но не са настъпили предвидените в закона и
исканите от дееца общественоопасни последици от
престъплението – на пострадалия Т. била оказана висококвалифицирана медицинска
помощ.
От събраните по
делото доказателства безусловно се установява, че посоченото увреждане на св. Т.
е пряка и непосредствена последица от деянието на подсъдимата – пробождане с
нож в лявата половина на гръдния кош. Същевременно съдът прие, че вярната
правна квалификация на деянието не е първоначално изведената от прокуратурата в
обвинителния акт по чл. 115 вр. чл. 18, ал. 1 НК, а
поддържаната от прокурора в хода на съдебните прения по чл. 119 вр. чл. 18, ал. 1 от НК. Това е така, тъй като подсъдимата
е извършила деянието при превишаване пределите на неизбежната отбрана,
доколкото защитата й явно не е съответствала на характера и опасността на нападението
от страна на съпруга й И.Т..
На първо място
съдът прие, че действително подсъдимата с извършеното деяние е реализирала
всички съставомерни признаци на довършен опит за
убийство. Обществените отношения, които гарантират човешкия живот, са особено
важен обект на наказателноправна защита и всяко
човешко поведение, обективно годно да постигне като резултат умъртвяване на
другиго, е криминализирано от законодателя. С оглед конкретиката на случая е несъмнено, че с пробождането с нож
в лявата половина на гръдния кош на пострадалия, причинило тежка травма, която
по медикобиологичните си особености неизбежно би
довела до смърт без оказана висококвалифицирана медицинска помощ, подсъдимата е
създала всички обективни условия, за да причини общественоопасните
последици – умъртвяването на съпруга си. Вярно е, че в случая смъртта на
пострадалия не е настъпила, но това се дължи само на бързото оказване на
лекарска помощ, а не на поведението на подсъдимата. Поради това съдът прие, че
подсъдимата е извършила довършен опит за убийство, при който целените от нея
престъпни последици не са настъпили поради независещи от нея причини.
Ето защо съдът намира
доводите на защитника на подсъдимата за приложение на чл. 18, ал. 3 от НК и
квалифициране на поведението на подсъдимата като доброволен отказ от довършване
на престъплението за неоснователни. Както беше посочено, в настоящия случай
подсъдимата е осъществила довършен опит за убийство на И.Т., независимо че му е
нанесла само един удар с нож. Съдебната практика в тази връзка е константна, че
отказът на дееца да нанесе повече удари не представлява отказ от довършване на
изпълнението на престъплението убийство, нито означава, че е налице доброволен
отказ от довършен опит към убийство (Например – решение № 217 от
12.08.2015 г. по н. д. № 675 / 2015 г. на Върховен касационен
съд, 3-то нак. отделение).
На практика е
възможен самоволен отказ от опит за убийство в хипотезата на чл. 18, ал. 3, б.
„б“ от НК – ако деецът предотврати настъпването на престъпните последици по
собствена подбуда. За да е налице обаче самоволен отказ, е нужно активно
поведение на дееца, с което той да е допринесъл за предотвратяване настъпването
на престъпните последици, като е направил всичко необходимо и зависещо от него
за това и тези последици реално да са били предотвратени. В конкретния случай
подсъдимата наистина е потърсила помощ от съседа си и се е обадила на тел. 112.
Тези действия обаче сами по себе си не водят до изключване на наказуемостта на
деянието, защото не са предотвратили последиците, а представляват посткриминално поведение, което следва да бъде отчетено при
индивидуализация на наказанието (решение № 463 от 12.11.2012 г. по нак. д. № 1429/2012 г. на Върховен касационен съд).
На следващо място съдът прие за несъмнено
доказано, че подсъдимата е действала при неизбежна отбрана, тъй като срещу нея е
било налице непосредствено противоправно нападение по
смисъла на чл. 12, ал. 1 от НК от страна на св. И.Т..
Институтът на
неизбежната отбрана предполага наличието на непосредствено нападение, а
нападението е непосредствено не само когато е започнало увреждането, но и
когато е създадена реална и непосредствена опасност за увреждане на държавни и
обществени интереси, личността или законните права на гражданите (Постановление на Пленума на ВС
12/1973 г.). В процесния
случай категорично се изяснява наличието на физически конфликт, иницииран от
пострадалия, в който той е ударил подсъдимата първо с шамар през лицето, а след
това и с глава в челото. Тези действия представляват противоправно
нападение, което пряко и непосредствено е застрашило живота и здравето на
подсъдимата. Подсъдимата е възприела това нападение като безусловно опасно за
нея и се е изплашила, че съпругът й в състоянието, в което се е намирал – след
употреба на значително количество алкохол, е способен да я нарани още повече. Именно
в контекста на тази ситуация у нея се е формирал умисъл да прободе съпруга си,
за да отблъсне нападението. Въпреки че подс. Т.
сторила това в момент, в който св. Т. не е нанасял удар, това не означава, че нападението му е било прекратено. Както е
посочено в Постановлението на Пленума на
ВС № 12/1973 г., кратковременното прекъсване на нападението, което може
бързо да се възобнови, не означава прекратяване. В
конкретната ситуация св. Т. е продължавал да бъде непосредствено близо до
подсъдимата, употребата на алкохол е стимулирала неговата агресивност и
поведението му не е давало основание да се приеме, че той се е успокоил и е
преустановил физическата агресия.
Същевременно обаче съдът намира, че не е
налице съответствие между силата и опасността на нападението и избраната от
подсъдимата защита, поради което е налице превишаване пределите на неизбежната
отбрана.
Действително поначало нападнатият има право на
активна защита. В този смисъл отбраняващият се може да използва и по-интензивни
средства и начини за отбрана, ако това явно не надхвърля възможностите за
отблъскване на нападението. В Постановление на Пленума на ВС № 12/1973 г. т.6 и
т. 7 са очертани основните критерии, въз основа на които да се преценява
наличието или липсата на „превишаване на пределите на неизбежната отбрана“. Съответствието
между защитата и нападението се определя от съвкупността на всички елементи,
отнасящи се до силата и интензивността на нападението и защитата, значимостта
на защитавания и увреден обект, степента на опасността, застрашаваща
нападнатия, неговите сили и възможности за отбрана, средствата за нападение и
защита, мястото и времето на нападението и др. Поради това не всяко
несъответствие между нападението и избраната защита представлява превишаване пределите
на неизбежната отбрана, Превишаване пределите на неизбежната отбрана има само
когато защитата явно надхвърля необходимото за отблъскване на нападението, а несъответствието
е явно, ако е ясно изразено и не буди никакво съмнение.
В конкретния случай
подсъдимата несъмнено е имала право да се защитава активно, но действията й
като насоченост, сила и интензитет съществено надвишават опасността, която я е
застрашавала. В това отношение съдът взе предвид, че подсъдимата е от женски
пол и е физически по-слаба от съпруга й, което е ограничавало възможността й да
се защитава. Както вече бе посочено, фактът, че подсъдимата е използвала нож
срещу нападателя си, също сам по себе си не е достатъчен, за да формира извод
за превишаване пределите на неизбежната отбрана. В същото време обаче
подсъдимата не само е използвала хладно оръжие, докато пострадалият е бил
невъоръжен, но и е насочила удара си към жизненоважна част от тялото му, със
сила, достатъчна да му причини сериозно, животозастращаващо
нараняване. Деянието, извършено от подсъдимата, е в явно несъответствие с
характера и опасността на нападението на пострадалия, тъй като подсъдимата е
могла ефективно да се защити и без да прибягва до толкова интензивна силова
защита.
От субективна
страна подсъдимата е действала виновно при форма на вината пряк умисъл да лиши
от живот пострадалия. Подсъдимата е съзнавала общественоопасния
характер на деянието, предвиждала е неговите общественоопасни
последици и е искала тяхното настъпване. За подсъдимата не са съществували
никакви пречки от обективен или субективен характер, които да са й пречили да
разбере, че деянието й – намушкване с нож в особено уязвима област на тялото на
пострадалия, е в състояние да причини несъвместими с живота наранявания с
голяма степен на вероятност. Същевременно, подс. Т. е
съзнавала, че може да избегне и да отблъсне нападението като употреби значително по-лека сила и въпреки това е
извършила деянието, като е разбирала, че вредоносният за пострадалия резултат е
неизбежен, което е равносилно на неговото искане.
На следващо място,
след като установи, че в настоящия случай е налице превишаване пределите на
неизбежната отбрана, съдът изследва дали това се дължи на уплаха или смущение
по смисъла на чл. 12, ал. 4 НК, което би изключило наказуемостта за деянието.
Уплахата или
смущението представляват особено психическо състояние на дееца, което
ограничава в значителна степен неговата възможност правилно да прецени
обстановката и да се защитава в пределите на неизбежната отбрана (решение № 88 от
19.03.2013 г. по нак. д. №
2342/2012 г. на Върховен касационен съд). Активиране единствено на "статичните емоции",
свързани с действената активност, не е от естество да доведе до състояние на
внезапен силен страх или на обърканост, при които да е нарушена възможността
подсъдимият да получи правилна представа и да реагира със съответната за развоя
на обстоятелствата преценка (решение № 533 от 02.01.2014 г. по нак. д. № 1271/2013 г. на Върховен касационен съд).
В процесния случай, въпреки че подсъдимата е била в
изключително емоционално състояние, уплашена от нападението, то не е довело до
такова ограничаване в психиката й, което да не позволява адекватно възприемане
на ситуацията и реакция в съответствие с нея, което се потвърждава и от
координираното й е ефективно поведение непосредствено след удара. Поради това и
настоящият съдебен състав прие, че не е налице основание за приложение на чл.
12, ал. 4 от НК.
С оглед изтъкнатите
съображения съдът призна подсъдимата за виновна за извършено престъпление по
чл. 119 вр. чл. 115 вр. чл.
18, ал. 1 НК, като на основание чл. 304 НПК я оправда за това деянието й да
осъществява състав на престъпление по чл. 115, ал. 1 вр.
чл. 18, ал. 1 НК.
При
индивидуализацията на наказателната отговорност на подсъдимата Т. съдът взе
предвид, че при постановяване на осъдителна присъда по чл. 119 вр. чл. 18, ал. 1 от НК следва да се обсъди възможността за
прилагане на чл. 58, б. „а“ вр. чл. 55 НК. Трябва да се има предвид, че разпоредбата на
чл. 58, б. „а“ от НК има диспозитивен характер и обосновава
заключение за наказуемост на автора на престъпното деяние с предвидената за
извършеното престъпление санкция, при съобразяване степента на осъществяване на
намерението и причините, поради които престъпното посегателство е останало
недовършено, като се допуска лимитиране на наказанието в рамките на чл.55 от НК, при наличието на посочените в чл.58, б."а" от НК, условия (в този смисъл – решение № 116 от
21.02.2012 г. по нак. д. №
129/2012 г. на Върховен касационен съд).
На следващо място
съдът отчете, че справедливо оразмереното наказание следва да представлява
достатъчната по сила държавна принуда за постигане на целите на наказанието,
изведени в чл. 36, ал. 1 от НК – да се поправи и превъзпита осъденият към
спазване на законите и добрите нрави, да се въздейства предупредително върху
него и да му се отнеме възможността да върши други престъпления, като се
въздейства възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото.
Същевременно генералната превенция не може и не бива да се противопоставя на
индивидуалната превенция, защото положителното въздействие върху обществото се
постига само когато наказанието е стриктно съответно на конкретната обществена
опасност и морална укоримост на конкретния деец и на
конкретното деяние и не му създава ограничения, по-големи от действително
необходимите за изграждане на ефективен самоконтрол, овладяност
и вътрешни задръжки, които да го възпират от извършване и на други престъпления
в бъдеще.
Това основно
правило с ръководен характер за индивидуализацията на всяко наказание в
настоящия казус се конкретизира от следните обстоятелства – стадия, на който е
останало престъплението, мотивите за извършването му, установените данни за
обществената опасност на деянието и дееца.
На първо място,
съдът взе предвид, че деянието е останало в стадия на опита и не е настъпил
тежкият съставомерен резултат. На следващо място,
съдът отчете събраните доказателства по делото относно положителната личност на
подсъдимата – чистото й съдебно минало, добрите характеристични данни,
трудовата и семейна ангажираност, социалния й статус на правилно интегриран човек
в активна житейска възраст. Всички те-зи
обстоятелства, ценени в тяхната съвкупност, показват, че деянието има
инцидентен характер в иначе законосъобразния начин на живот на подсъдимата.
В същото време
следва да бъдат отчетени като смекчаващи обстоятелства и поведението на
подсъдимата по оказване на помощ на пострадалия непосредствено след извършеното
деяние, както и пълното съдействие, което е оказала на органите на полицията и
самопризнанието, направено в хода на съдебното следствие.
Като смекчаващо
обстоятелство съдът възприе и разкаянието и съжалението, което подсъдимата е
изразила, след като видяла причиненото на съпруга си, както и грижите, които
положила, докато той е бил в болница.
Съдът взе предвид
като смекчаващо обстоятелство и предишния инцидент между подсъдимата и съпруга
й, в който той й е ударил шамар, тъй като този травматичен опит за нея е
повлиял на реакцията на подсъдимата в настоящия случай.
Като отегчаващи
обстоятелства съдът отчете: алкохолното опиянение, в което е била подсъдимата
към момента на извършване на деянието, тъй като тя се е намирала в това
състояние по собствен избор, въпреки че е съзнавала какво въздействие има
употребата на алкохол върху поведението на съпруга й; причинената тежка телесна
повреда на пострадалия, която е невъзвратима.
С оглед
всички изложени обстоятелства и тяхната тежест, ръководейки се от правилата на
общата част на НК за отмерване на справедливо наказание, съдът прие, че
деянието е извършено при силен превес на смекчаващите обстоятелства.
Същевременно обаче настоящият състав намира, че не е обосновано приложението на
чл. 55 от НК, тъй като не е налице втората законова предпоставка за това – и
най-лекото наказание, предвидено за съответното престъпление, да се явява
несъразмерно тежко. Правилата на чл. 55 от НК се прилагат по изключение, когато
случаят е значително по-лек от типичните, обхванати от престъпния състав и
справедливостта на наказанието би била компроментирана
дори и с налагане на най-лекото предвидено в закона наказание (в този смисъл – решение № 120 от
13.07.2018 г. по н. д. № 513 / 2018 г. на Върховен касационен
съд, 3-то нак. отделение).
В процесния случай
най-лекото предвидено в закона наказание е лишаване от свобода за срок от три
месеца – чл. 119 вр. чл. 39, ал. 1 от НК. Съдът, като
отчита обществената опасност на деянието и най-ваче
тежестта на реално причиненото увреждане на св. Т., както и посочените цели на
наказанието, намира, че процесното деяние не се явява
значително по-леко от типичните за това престъпление и предвиденото наказание
не е несъразмерно тежко. Напротив, хипотетичното приложение на чл. 55 от НК би
довело до замяна на лишаването от свобода с пробация,
което не би отговорило адекватно на целите на наказателната репресия.
След анализ на
относителната тежест на всички изброени индивидуализиращи конкретната степен на
обществена опасност на деянието и дееца обстоятелства съдът прие, че
справедливото наказание, съответстващо на целите по чл. 36 от НК, е лишаване от
свобода за срок от една година и осем месеца.
Същевременно, съдът
намира, че в настоящия случай следва да бъде приложен чл. 66 от НК и
изпълнението на така определеното наказание да бъде отложено, тъй като са
налице всички законови предпоставки за това. Подс. Т.
не е осъждана, като обстоятелството, че е майка на малко дете, което отглежда,
трудовата й заетост, която е основен източник на семейно препитание и отличните
й характеристични данни показват, че за поправянето й не се изисква наказанието
да се изпълнява в условията на социална изолация. Ето защо на основание чл. 66,
ал. 1 от НК съдът отложи изтърпяването на наложеното наказание за срок от три
години от влизане на присъдата в сила.
С оглед изхода на делото на основание чл. 189,
ал. 3 НПК съдът осъди подс. Т. да заплати по сметка
на СДВР направените в досъдебното производство разноски по делото в размер на
1141,99 лв. (хиляда сто и четирийсет и един лева и деветдесет и девет стотинки), както и направените в съдебна фаза разноски за вещи лица в размер на 300
лв. (триста лева). На основание чл. 190, ал. 2
от НПК съдът осъди подс. Т. да заплати по сметка на
Софийския градски съд държавна такса в размер на 5 лв. (пет лева) за издаване на изпълнителен лист.
На основание чл.
53, ал. 1, б. „а“ от НК съдът отне в полза на държавата 1 бр. кухненски нож с
черна дръжка с обща дължина около 25 см., с дължина на острието 15 см.,
послужил за извършване на престъплението.
Мотивиран от
изложеното, съдът постанови присъдата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: