Решение по дело №7260/2022 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 329
Дата: 22 февруари 2023 г.
Съдия: Момчил Александров Найденов
Дело: 20225330207260
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 19 декември 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 329
гр. Пловдив, 22.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Момчил Ал. Найденов
при участието на секретаря Илияна Й. Йорданова
като разгледа докладваното от Момчил Ал. Найденов Административно
наказателно дело № 20225330207260 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на С. Л. Л., ЕГН:**********, с адрес – ***,
срещу електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство серия К № 4791037 на ОДМВР –
гр.Пловдив, с който на основание чл.189, ал.4, във връзка с чл.182, ал.1, т.3 от
Закона за движението по пътищата му е наложена глоба в размер на 100лв.
/сто лева/, за извършено нарушение на чл.21, ал.1 от Закона за движението по
пътищата /ЗДвП/.
В жалбата се сочи, че обжалвания електронен фиш е незаконосъобразен
и издаден в съществено нарушение на административнопроизводствените
правила. В този смисъл посочва, че в съставения протокол по чл.10, ал.1 от
Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. следва да са отразени номер на първото
и последното статично изображение, което в случая не е сторено. Още взема
становище, че съгласно чл.44, т.4, вр. чл. 35, чл. 39, ал. 1 и чл. 43, ал. 1 от
Закона за измерванията – върху техническото средство следва да има
поставен знак за одобрен тип и знак за първоначална проверка, за да може да
бъде използвано, което не се доказва. Сочи, че не са спазени изискванията на
чл.6 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г., а именно – използваното
1
техническо средство да е било разположено и настроено съгласно
изискванията за обслужване на производителя и нормативните предписания.
Взема становище, че мястото на извършване на нарушението е описано
неясно, не става ясно дали позиционираното АТСС е имало обективна
възможност да заснеме моторното превозно средство. Предлага електронният
фиш да бъде отменен, както и да бъдат присъдени направените по делото
разноски. Процесуалният представител на жалбоподателя – адвокат П.
поддържа жалбата на изложените основания, също предлага електронният
фиш да бъде отменен, както и да бъдат присъдени направените разноски.
Въззиваемата страна - ОДМВР – гр.Пловдив, не изпраща представител,
в писмено становище оспорва жалбата, сочи че електронният фиш е правилен
и законосъобразен, като развива аргументи по същество. Предлага жалбата да
бъде оставена без уважение, а електронния фиш да бъде потвърден, както и да
бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:
По допустимостта на жалбата:
В случая въззиваемата страна не е изпълнила задължението си по чл.60,
ал.2 от ЗАНН да окомплектова преписката в пълнота, доколкото не е
изпратила доказателства за момента на получаване препис от електронния
фиш от жалбоподателя, въпреки че данни в такъв смисъл са поискани от съда
включително изрично с Разпореждане от 11.01.2023г.. Още неотносими в
случая са справки от електронна система, доколкото липсват всякакви данни
за начина на връчване, дал основания за отразяване на дата във въпросната
система. Ето защо и оглед разпределение доказателствената тежест по делото,
съдът следва да приеме, че настоящата жалба е подадена в законоустановения
срок.
Жалбата също така е подадена от легитимиран субект /срещу който е
издадено атакуваното НП/, при наличие на правен интерес от обжалване и
пред компетентния съд /по местоизвършване на твърдяното нарушение/,
поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.
Установява се, че обжалваният електронен фиш представлява писмен
текст, отпечатан на обикновен бял лист хартия, формат А4, без подпис и
2
печат. Същият е бил връчен на жалбоподателя, съгласно приложената по
делото разписка. Видно от приложените в административно наказателната
преписка материали на ОД на МВР Пловдив, отдел „Охранителна полиция“,
сектор „Пътна полиция“, няма данни жалбоподателят да се е възползвал от
правото си на възражения по фиша на основание чл. 189 ал. 6 от ЗДВП, като
същият е бил обжалван в срока по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП – чрез наказващия
орган пред съответния местно компетентен съд – Районен съд – Пловдив с
жалба.
От фактическа страна е установено, че на 08.11.2020г., в 14:00 часа, в
град Пловдив, бул.„Цариградско шосе“ – пътен възел „Скобелева майка“ –
северно платно на надлеза, в посока „Запад“, с автоматизирано техническо
средство – мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за
движение „CORDON M2” с № MD1196 било заснето движение на МПС – лек
автомобил марка „Фолксваген Пасат“ с регистрационен номер „***“ с
измерена скорост от 77 км./ч., същата – над максимално разрешената за
движение 50 км./ч., като превишението било в размер на 27 км/ч..
Въз основа на заснемането била изведена разпечатка на клип, в която
бил вписан регистрационния номер на автомобила, движение с установена
скорост от 80 км./ч. – превишение с 30 км/ч. Като дата и час на нарушението
били изведени показанията за дата 08.11.2020г. и час - 14:00:26ч., като място
на нарушението били отразени географски координати.
В описателната част на така съставения фиш са били възпроизведени
данни, идентични с посочените в изведената разпечатка на клип, с корекция
възможната грешка на техническото средство – толеранс на измерената
скорост от минус 3 км/ч. в полза на нарушителя, като бил добавен
административния адрес на мястото на нарушението, а като нарушител било
вписано името на жалбоподателя С. Л. Л..
Изложената фактическа обстановка се приема за установена въз основа
на описаните по-горе писмени доказателства, включително и въз основа на
снимков материал от заснетия клип с техническо средство радар - веществено
доказателство по смисъла на чл.189, ал.15 от Закона за движението по
пътищата, както и представения протокол по чл.10 от Наредба № 8121з-532
от 12.05.2015г. на министъра на вътрешните работи – относно начина на
установяване на нарушението.
3
Член 21, ал.1 от ЗДвП предвижда, че при избиране скоростта на
движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава
посочените в същата разпоредба стойности на скоростта в километри в час. В
случа нарушението е извършено в населено място, а именно – град Пловдив,
бул.„Цариградско шосе“ – пътен възел „Скобелева майка“ – северно платно
на надлеза, в посока „Запад“, като съгласно същата разпоредба е забранено
превишаването на стойност на скоростта от 50 км./ч за МПС.
Съгласно разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП, при нарушение,
установено и заснето с техническо средство, в отсъствието на контролен
орган и на нарушител се издава електронен фиш за налагане на глоба в
размер, определен за съответното нарушение. Електронният фиш съдържа
данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните
работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата,
точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на
моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано
превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби,
размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й
заплащане. Образецът на електронния фиш се утвърждава от министъра на
вътрешните работи.
Съгласно чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП, водач, който превиши разрешената
скорост в населено място, се наказва – за превишаване от 21 km/h до 30 km/h
- с глоба в размер на 100 лв.
Така издадения електронният фиш съдържа необходимите реквизити.
Твърдяното нарушение е установено с одобрен тип средство за
измерване, съгласно Писмо изх.№ АУ-000029 – 33913/09.07.2018г. директора
на Дирекция „Изпитване на средства за измерване, устройства с съоръжения“
при Български институт по метрология, същото техническо средство –
мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение
„CORDON M2” е вписано в регистъра на одобрените за използване типове
средства за измерване под № В-46.
Съгласно Протокол № 10-С-ИСИС от 21.02.2020г. за лабораторна
проверка, мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за
движение – мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата
за движение „CORDON M2” с № MD1196 е преминала проверка в
4
лабораторни условия за точността на измерване.
Представен е Протокол по чл.10 от Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015г. на министъра на вътрешните работи от дата 08.11.2020г. от който
е видно начина на разполагане на техническото средство, както и че посоката
движение на контролираните МПС е – от изток към запад.
Собствеността върху МПС, с което било извършено нарушението, а
именно – лек автомобил марка „Фолксваген Пасат“ с регистрационен номер
„***“ се установява от приложена справка база данни КАТ от която е видно,
че последното е собственост на жалбоподателя С. Л. Л..
В случая няма данни, нито жалбоподателя твърди, че се е възползвал от
правото си по чл.189, ал.5 от ЗДвП да посочи лицето, управлявало лек
автомобил марка „Фолксваген Пасат“ с регистрационен номер „***“ към
момента на нарушението – 08.11.2020г..
Съдът намери за неоснователни възражението, че в съставения
протокол по чл.10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. следва да са
отразени номер на първото и последното статично изображение, което в
случая не е сторено. Липсата на посочване в протокола по чл.10 от Наредба
№ 8121з-532 от 12.05.2015г. на номер на първо и последно статично
изображение не съставлява съществено процесуално нарушение, доколкото
по никакъв начин не препятства свързването по несъмнен начин на
статичното изображение с изследваното нарушение, предвид това, че на
самото статично изображение изрично са указани точно времето и мястото на
неговото заснемане, както и техническото средство, с което е извършено
заснемането – мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на
правилата за движение „CORDON M2” с № MD1196.
На следващо място, като неоснователно следва да бъде преценено и
възражението, във връзка с това, че съгласно чл.44, т.4, вр. чл. 35, чл. 39, ал. 1
и чл. 43, ал. 1 от Закона за измерванията – върху техническото средство
следва да има поставен знак за одобрен тип и знак за първоначална проверка,
за да може да бъде използвано, което в случая не се доказва. Както вече бе
посочено – обстоятелствата, че конкретно използваното техническо средство
– мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за
движение „CORDON M2” с № MD1196 е от одобрен тип, преминала е
първоначална и последваща проверка за точността на измерване се
5
установява от приложените – Писмо изх.№ АУ-000029 – 33913/09.07.2018г.
директора на Дирекция „Изпитване на средства за измерване и Протокол №
10-С-ИСИС от 21.02.2020г. за лабораторна проверка, което е съвсем
достатъчно за да бъде установен по несъмнен начин извършеното от
обективна страна нарушение. Въпросите относно това, дали служителят,
използвал техническото средство за измерване, е извършил нарушение на
чл.44, т.4, вр. чл. 35, чл. 39, ал. 1 и чл. 43, ал. 1 от Закона за измерванията,
нямат връзка с горното.
Съдът намери възражението относно това, че не са спазени
изискванията на чл.6 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г., а именно –
използваното техническо средство да е било разположено и настроено
съгласно изискванията за обслужване на производителя и нормативните
предписания, за бланкетно и като такова – неподлежащо на коментар,
доколкото не се сочи никаква конкретика относно това, защо се твърди, че
техническо средство не е било разположено и настроено съгласно
изискванията за обслужване на производителя и нормативните предписания,
още повече – кои са твърдените като нарушени изисквания.
Като неоснователно следва да бъде преценено и възражението, че
мястото на извършване на нарушението е описано неясно, не става ясно дали
позиционираното АТСС е имало обективна възможност да заснеме моторното
превозно средство. Мястото на извършване на нарушението е съвсем ясно
посочено в обжалвания електронен фиш, а именно – град Пловдив, бул.
„Цариградско шосе“ – пътен възел „Скобелева майка“ – северно платно на
надлеза, в посока „Запад“. Въпросът за позиционирането на АТСС не е такъв,
който следва да намери описани в самия електронен фиш, като последния се
установява от представените Протокол по чл.10 от Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015г. на министъра на вътрешните работи от дата 08.11.2020г. и
приложения снимков материал.
С оглед изхода на спора, на основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН, вр. чл.144
от АПК, вр. чл.78, ал.1 от ГПК, съдът следва да присъди възнаграждение на
въззиваемата страна във връзка с осъщественото процесуално
представителство, както такова искане е сторено от същата, чрез процесуални
и представител.
Съгласно чл.63д, ал. 4 ЗАНН - в полза на учреждението или
6
организацията, чийто орган е издал акта по чл. 58д от ЗАНН, се присъжда и
възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от
юрисконсулт или друг служител с юридическо образование. В случая
въззиваемата страна е била защитавана от юрисконсулт.
Също съгласно чл.63д, ал. 5 ЗАНН - размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид
дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Последната
разпоредба от своя страна при определянето на максималния размер на
възнаграждението препраща към Наредба за заплащането на правната помощ
(Обн. ДВ бр. 5 от 17.01.2006 г.). Съгласно чл. 27е от Наредбата
възнаграждението за защита в производства по ЗАНН е от 80 до 150 лева.
Във въззивното производство наказващият орган е защитаван от
юрисконсулт, който е взел участие в проведеното открито съдебно заседание.
Съдът намира, че делото не разкрива нито фактическа, нито правна сложност,
за разглеждането е в рамките на едно съдебно заседания с кратка
продължителност, без разпит на свидетели и не на последно място –
процесуалното представителство се изразява единствено в депозирано
писмено становище, без явяване пред съда, поради което съдът намира, че
справедливият размер на възнаграждението за защита от юрисконсулт е 80
лева, който съответства на минималния размер, предвиден в чл. 27е от
Наредбата за заплащането на правната помощ.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1, вр. ал.2, т.5 от ЗАНН
съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш за налагане на глоба за нарушение,
установено с автоматизирано техническо средство серия К № 4791037 на
ОДМВР – гр.Пловдив, с който на С. Л. Л., ЕГН:**********, с адрес – ***, на
основание чл.189, ал.4, във връзка с чл.182, ал.1, т.3 от Закона за движението
по пътищата му е наложена глоба в размер на 100лв. /сто лева/, за извършено
нарушение на чл.21, ал.1 от Закона за движението по пътищата

ОСЪЖДА С. Л. Л., ЕГН:********** ДА ЗАПЛАТИ на ОД МВР -
7
Пловдив сумата от 80,00 (осемдесет) лева, представляваща разноски по
делото за юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване в 14 дневен срок от получаване на
съобщението от страните, че същото е изготвено и обявено, пред
Административен съд – гр.Пловдив, на основанията, предвидени в
Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
8