Р Е Ш Е Н И Е
№
Гр. Плевен,…10…януари….2019г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Плевенският окръжен съд, Гражданско отделение, ІV-ти гр. възз. състав в публично заседание на ЕДИНАДЕСЕТИ ДЕКЕМВРИ
през ДВЕ ХИЛЯДИ
и ОСЕМНАДЕСЕТА година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТЕЛИНА ЯНКУЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: РЕНИ ГЕОРГИЕВА
ЕМИЛИЯ КУНЧЕВА
при секретаря ж.с.,…като…разгледа……
докладвано… от….съдия…ЯНКУЛОВА…ВЪЗЗ…ГР.Д.№…472..
по…описа…за…2018г,…за да се произнесе, съобрази следното:
Въззивно
гражданско производство по реда
на чл. 258 и сл. от ГПК.
Производството е
образувано на основание въззивна жалба
на С.Ц. М.с адрес *** – ищец в първоинстанционното производство по гр.д.№3839/2017г.
по описа на Плевенски районен съд, Гражданско отделение, подадена чрез пълномощника адв.П.П. ***, срещу
постановеното по делото от ІХ-ти гр.с-в съдебно Решение №553/20.04.2018г.,
с което е отхвърлен като неоснователен
предявеният от него против ответника ЗАД“***“-АД
със седалище и адрес на управление в гр.***, бул.*** №***, иск с правно
основание чл.432, ал.1 от КЗ и цена 5000.00
лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, причинени от
ПТП, настъпило на 19.02.2016 г.в гр.Плевен, ведно със законната лихва, считано
от 19.02.2016 г. до окончателното изплащане на сумата, както и направените разноски по делото.
Във въззивната жалба
се твърди, че обжалваното решение е неправилно и се прави искане да бъде
отменено и вместо него постановено друго, с което да се уважи исковата претенция. Излага се становище, че ищецът е доказал становището си, че ПТП, при
което е претърпял имуществени вреди е настъпило по вина на водача на
застрахования при ответника лек автомобил ***, тъй като от приетите
авто-технически експертизи е установено следното: Водачът на застрахования
автомобил се е движил с превишена скорост , с което е нарушил разпоредбата на
чл.21,ал.1 от ЗДвП; същият не е предприел своевременни действия за спиране, с
което е нарушил разпоредбата на чл.20,ал.2,пр.2 от ЗДвП;Променил е неясно защо
посоката си на движение, като е преминал в насрещната пътна лента за движение,
пресичайки двойна непрекъсната линия, с което виновно е нарушил разпоредбата на
чл.15,ал.1 от ЗДвП и чл.63,ал.2,т.2 от ППЗДвП. При тези данни,
първоинстанционният съд необосновано е приел, че вина за настъпването на ПТП
има единствено водачът на лек автомобил „***“, собственост на ищеца, като не са
обсъдени нарушенията, допуснати от другия водач, участник в ПТП.
Ответникът по
въззивната жалба – „***“ със седалище и адрес на управление в гр.***, бул.“***“№81-82,
ЕИК-***– ответник в първоинстанцонното производство, чрез пълномощника юрк. В.Б.,
е подал писмен отговор на въззивната жалба, в който е изразил становище за
нейната неоснователност и е предложил да се потвърди обжалваното решение като
правилно.
Пред въззивната
инстанция, страните чрез процесуалните си представители поддържат горните становища.
По искане на ищеца
във въззивното производство са назначени и приети допълнителна и повторна автотехнически
експертизи, изготвени съответно от вещите лица инж.В.П. и инж. В.И. със
следната задача: Каква е скоростта на
движение на лек автомобил „***“ с рег.№ ***,
към момента на първоначален контакт с
лек автомобил „***“ с рег.№ ЕН *** АК, при задействана спирачна система от
страна на водача на л.а. „***“ към момента на навлизане на кръстовището на ул.“***“
и ул.“***“ в гр.Плевен, на лек автомобил „***“?
Плевенският окръжен
съд, като провери обжалваното решение с оглед изложените оплаквания във
въззивната жалба и обсъди доказателствата, събрани в двете инстанции,
приема следното:
Въззивната жалба на С.Ц.М. с адрес *** -ищец в първоинстанционното производство по гр.д.№3839/2017г.
по описа на Плевенски районен съд,
Гражданско отделение, подадена чрез пълномощника адв.П.П. ***, против РЕШЕНИЕ №553/20.04.2018г,
постановено от ІХ-ти гр.с-в по същото
дело, е ДОПУСТИМА като подадена в срок,
срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване, от надлежна страна, при наличие на
правен интерес.
Разгледана по същество
е частично ОСНОВАТЕЛНА.
Първоинстанционното
производство по гр.д.№3839/2017г. по описа на Плевенски районен съд, Гражданско
отделение, е образувано на основание иск с правно основание чл.432,ал.1 от КЗ и
цена 5000.00лв., предявен от ищеца С.Ц.М. с адрес ***, ЕГН-**********
(понастоящем въззивен жалбоподател) против
ответника ( и ответник по въззивната жалба) - ЗАД“***“-АД със седалище и адрес на
управление в гр.***, бул.“Т.Александров“№***, ЕИК-***.
В исковата молба се твърди следното:
На 19.02.2016г. в
22:40ч. в гр.Плевен, на кръстовището на ул.“****“ и ул.“****“ е настъпило ПТП
между автомобил, собственост на ищеца – „***“ с ДК №ЕН*** АК, управляван от
сина му Ц.С.М., и автомобил - ***, с ДК №ЕН***КА, собственост на М.С.Т.. Във
връзка с ПТП на сина му е съставен АУАН, в последствие и НП, като последното е
отменено като незаконосъобразно със съдебно решение, постановено по НАХД
№1781/2016 г.по описа на РС- Плевен. На 10.01.2017 г. ищецът подал заявление до
ответното дружество, при което е застрахован автомобила марка ***318, за
изплащане на причинени при ПТП-то имуществени вреди, но било отказано. В
заключение моли съда да постанови решение, с което да осъди ответното дружество
да му заплати сумата от 5 000,00
лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, настъпили в
резултат от ПТП от 19.02.2016 г., ведно със законната лихва от 19.02.2016 г. до
окончателното изплащане на сумата. Ищеца претендира и направените деловодни
разноски.
В срока по чл.131
от ГПК, ответникът ЗАД“***“,
чрез процесуалния представител юрк.Х.И.,
е подал писмен отговор на исковата молба, в който е изразил становище за
неоснователност на предявения иск.Възразил е, че не са налице предпоставките за
ангажиране на отговорността на дружеството, тъй като няма доказателства за
противоправно и виновно поведение на застрахованото лице М.С.Т.. Наказателното
постановление, издадено срещу водача на автомобил „Фалксваген пасат“ е отменено поради допуснати съществени
процесуални нарушения, които не могат да бъдат отстранени, без да се разглежда
жалбата по същество.Твърди, че протоколът за ПТП е официален свидетелстващ
документ, и с оглед отразеното в него, не е налице основание за ангажиране
отговорността на ответника. Алтернативно се прави възражение за съпричиняване
на вредоносния резултат от страна на водачите на двата автомобила. Оспорва се
размера на претендираната сума за вреди, както и началната дата за лихва за
забава, която следва да е след изтичане на 15 дни от представянето на всички
доказателства пред застрахователя – в случая – 06.02.2017 г.
В представените писмени защити, процесуалните представители на страните
поддържат изразените становища и развиват подробни съображения.
По делото са събрани писмени и
гласни доказателства,приложена е застрахователната преписка образувана при
ответника, приложено е свършено НАХД№1781/2016г. по описа на ПлРС, приети са заключения
на първоначална и повторна авто-технически експертизи, изготвени от вещите лица
инж.В.П. и инж. В.И..
Плевенският районен
съд, Гражданско отделение, ІХ-ти гр.с-в се е произнесъл с обжалваното съдебно Решение №553/20.04.2018г.,с което е отхвърлил
предявения иск като неоснователен.
Въззивният съд приема, че постановеното РЕШЕНИЕ е ВАЛИДНО, ДОПУСТИМО и частично ПРАВИЛНО.
Във въззивната жалба не се
излагат оплаквания във връзка с валидността
и допустимостта на обжалваното решение, а съгласно правомощията по
чл.269 от ГПК, въззивният съд не установи наличието на пороци, които да
обуславят нищожност или недопустимост на съдебния акт.
За да се произнесе относно правилността на
обжалваното решение, въззивният съд, съобрази следното:
От съвкупната преценка на доказателствата, с които
е попълнено делото, се установява следното от
фактическа страна:
На 19.02.2016 г., в 22.40ч. в гр.Плевен, на кръстовището на ул.“***“ и ул.“***“,
е настъпило пътно-транспортно произшествие ( ПТП) между два леки автомобила - л.а. „***“ с ДК №ЕН***АК, собственост на
ишеца С.Ц.М., управляван от сина му - свидетеля Ц.С. М. /участник 1/, и л.а. марка
„***“ с ДК №ЕН6822КА, собственост
на свидетеля Митко Стоянов Томов и управляван от същия
/участник 2/. Съставен е Протокол за ПТП
с бланков №1546725 от 20,02,2016 г., от свидетеля М.П.Н. – служител на МВР-Плевен,
сектор „Пътна полиция“.В Протокола е посочено, че участник №1 нарушава зоната
на пътен знак Б1, като отнема предимството на участник №2, който го удря и
допуска ПТП с материални щети. Отбелязано е, че на участник №1 е съставен АУАН
№122193 на основание чл.6, т.1 от ЗДвП.
Не се спори между страните и това е отразено в цитирания по-горе Протокол
за ПТП, че към датата на ПТП автомобилът, собственост на ишеца, управляван от
участник №1 (свидетеля Ц. Ст.М.) е имал
сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност“ със застраховател - „Бул инс“ АД за
периода 22.01.2016 г. – 21.01.2017 г., а автомобилът, управляван от участник №2(свидетеля М. Ст.Т.) е имал сключена валидна застраховка
„Гражданска отговорност“ с ответника „***“- АД
за периода 18.05.2015 г. – 18.05.2016 г.
По отношение на участник №1- свидетеля Ц. М., управлявал лекия автомобил,
собственост на ишеца, е съставен АУАН за нарушение по ЗДвП, а в последствие е издадено
Наказателно постановление№16-0938-000422/2016 г., с което му е наложено административно
наказание. С влязло в сила съдебно решение, постановено по НАХД №1781/2016 г. на ПлРС, наказателното
постановление е отменено.
Ищецът като собственик на автомобил „***“ , на 10.01.2017г. е подал до ответника, като застраховател на другия
участник в ПТП –М. С. Т., заявление с
искане за заплащане на обезщетение за причинените при ПТП повреди на л.а. „****“
с ДК №ЕН***АК.
С писмо изх.№001/140 от 24.01.2017
г., изходящо от ЗАД „***“ АД, последният е отказал изплащането застрахователно
обезщетение.
В хода на съдебното дирене са формирани три групи свидетелски показания:
Свидетелят Ц. С. М. (син на ищеца), управлявал лек автомобил „***“ и
свидетелката М. К., която е пътувала с него,
установяват следното: Същите са се движили по ул.“****“ в посока към ул.“****“ (Т.е посока изток-запад).Светофарът
на кръстовището е“мигал в жълто“. Няма знак „Стор“ Водачът М. преди да предприеме маневра завиване на ляво
е видял движещ се по ул.“***“ лек автомобил, който се е намирал на пешеходната
пътека между сградата на Централна поща и детска градина“Слънце“, т.е.
достатъчно далече, за да може да осъществи завиването.Когато осъществил
завоя и се намирал в дясното платно за
движение на ул.“***“ в посока“Кайлъка“( т.е. посока юг) видял лек автомобил „***“
който е навлязъл в насрещното платно за движение, изпреварвайки трети
автомобил. Тогава е осъществен удара между двата автомобила, като според свидетеля М., това е станало на пешеходната
пътека между сградата на Община-Плевен и Бизнес-сграда „Генимекс“.В резултат на
удара лекият автомобил „***“ се е завъртял и е спрял на ул.“Димитър
Константинов“ пред сградата на Съдебната палата, като предната част на
автомобила е била в посока – Централна ж.п. гара (т.е посока-север).Автомобилът
е пушел и двамата свидетели веднага са слезли, защото са се страхували, че може
да експлодира.
Свидетелят М.Т., управлявал собствения си автомобил „***“ и свидетелят Б.Ц.,
който е пътувал с него, установяват: Същите са се движими в най-крайната лява
лента на дясното пътно платно в посока – Централна ж.п. гара,(т.е. посока
север). На около 10, преди кръстовището на улиците „***“ и „Св.св.Кирил и
Методий“ водачът е възприел автомобила „***“. Натиснал е спирачки и е „свил“
леко в ляво с цел да избегне удара.Според свидетеля Т., ако не е бил свил леко
вляво, е щял да удари другия автомобил във шофьорската врата, а не в предния
ляв калник.
Свидетелите М.Н. и И. Е. И.-***, Сектор „Пътна полиция“, първият изготвил Протокола за ПТП, а вторият съставил
АУАН, установяват: Мястото на ПТП е отразено в схемата, съдържаща се в
Протокола за ПТП съгласно записа на намираща се в района видеокамера. Според
тях мястото на удара е в средата на кръстовището От записа е установено, че
участник №2(т.е. свидетеля М.Т.) е
преминал дясната непрекъсната линия, разделяща двете насрещни платна на ул.“***“
Съгласно обясненията на този водач, той е навлязъл в насрещното платно за да
избегне удара.
Първоначалната авто-техническа експертиза, изготвена от в.л. инж.В.П.,
установява следното: Мястото на удара е в западната част на пътното платно на
ул.“***“, на около 2 метра северно от пешеходната пътека /между Общината и
сградата на Генимекс/, на около 1 м. западно от продължението на двойната
непрекъсната линия, разделяща платното на ул.“***“ за двете посоки на движение.
Изчислил е с помощта на формули скоростта на движение и на двете МПС след удара,като е определил, че скоростта за л.а. „***“ е била 26,68 км./ч., а на л.а. „***“ – 40,25
км./ч., а към момента на удара – 67,79 км./ч. за л.а.*** и 11,68 км./ч. за л.а.***.
По математически път и използвайки физичните закони, е установил, че към
момента на възникване на опасността от удар л.а.“***“ се е намирал на 25 м. от
мястото на удара, л.а.*** се е намирал на 145,37 м. от мястото на удара, като и
двамата водачи са имали техническа възможност да спрат и да предотвратят
настъпването на ПТП. ВЛ сочи, че за водача на л.а.“***“ видимостта към другия
автомобил е била неограничена, когато л.а.“***“ е бил на 25 м. от източната
бордюрна линия на ул.“***“. Двамата водачи са имали неграничена видимост един
към друг, когато л.а.“***“ се е намирал на 20 м. от източната бордюрна лента на
ул.“***“. Налице причинно-следствена връзка между механизма на настъпилото ПТП
и щетите, нанесени на л.а.“***“.( В с.з. ВЛ е заявил, че е не е взел в предвид
обстоятелството, че е имало и трети автомобил, тъй като по показанията на
свидетелите-полицейски служители, същият е преминал след удара.)
Повторната авто-техническа експертиза, изготвена от в.л. инж.В.И., се установява: Скоростта на двата
автомобила към момента на удара е 67,61 км./ч. за л.а.“***“и 15,56 км./ч. за
л.а.“***“. Използвайки множество математически формули и физични
закономерности, е посочил, че с реалната скорост на движение л.а.“***“ не е
имал техническа възможност да спре до мястото на удара, но би имал възможност
ако се е движил със скорост 50 км./ч. или по-ниска. Мястото на удара е 2,2 м. северно от началото на
кръстовището по посока на движение на л.а.“***“, на 05-1,1 м. западно от левия
край на пътните платна по посока на движение на л.а.“***“. Категорично, произшествието е било предотвратимо от
техническа гледна точка при правилни технически действия от водачите и на двете
МВС. От техническа гледна точка причина за настъпване на ПТП е навлизането без
предимство на л.а.“***“ в регулирано кръстовище в тъмната част на денонощието и
движението на л.а. „***“ с напречно отклонение от полагащата му се пътна лента
и със скорост, по-висока от максимално разрешената.В допълнение към
заключението е посочил, че водачът на л.а.“***“ е имал техническа възможност да
спре автомобила след изминаване на разстояние от 4,65 м. напречно по платното
на ул.***. Пояснил е, че л.а.“***“ е влязъл след стоп-линията и там е станал
удара, докато л.а.“***“ е преминал граничната линия на източния бордюр и вече е
бил влязъл в кръстовището, тоест л.а.*** е преминал първи съответната
стоп-линия.
В заключението, представено пред въззивната инстанция и обясненията, дадени
в о.с.з., вещото лице инж.В.П.,посочва, че към момента на възникване на
опасността с навлизане на л.а.“***“ на ул.“***“, водачът на л.а.“***“ е имал
техническа възможност да спре преди мястото на удара с л.а.“***“
В заключението, представено пред въззивната инстанция, в.л. инж.В.И. е
посочил следното:Скоростта на движение на л.а.“***“ към момента на
първоначалния контакт с л.а.“***“, при задействана система от страна на водача на
л.а.“***“ е 67.61км/ч. Скоростта на същия преди своевременно задействане на
спирачната система към момента на навлизане на м.л.“***“ в кръстовището е
100.22км/ч; Отстоянието на челната част на л.а.“***“ до мястото на удара към
момента на предприето ефективно спиране на МПС към момента на навлизане на л.а.“***“ в кръстовището е 74.52км/ч.
Въз основа
на горната фактическа обстановка и
закона, въззивният съд формира следните правни изводи:
Съдът е сезиран с
осъдителен иск
с правно
основание по чл.432,ал.1 от КЗ и цена 5000.00лв( пет хиляди лв), представляваща обезщетение за имуществени
вреди, причинени от застрахователно събитие -ПТП, настъпило на 19.02.2016г.
в гр.Плевен, кръстовището на ул.“***“ и ул.“Св.св.Кирил и Методий“ Т.е.
касае се за т. нар. пряк иск на
увреденото лице срещу застрахователя на
причинителя на вредата (деликвента),
за обезщетение по застраховка
„Гражданска отговорност“.
По допустимостта на прекия иск:
Тъй като с иска на
увреденото лице се претендира обезщетение за вреди от ПТП, настъпило през 2016г,
приложим закон е КЗ в сила от 01.01.2016г. Този нормативен акт предвижда в
разпоредбата на чл.480,ал.3 от КТ във вр чл.496 КЗ във вр. чл.380 от КЗ, специална
допълнителна предпоставка за допустимост на прекия иск по чл.432 от КЗ
на пострадалия срещу застрахователя по
ГО на виновния водач на МПС, а
именно предварително сезиране на
застрахователя по чл.380 от КЗ и изтичането на тримесечен рекламационен срок от
сезирането за доброволно уреждане на отношенията между пострадалия и застрахователя по повод заплащане
на застрахователно обезщетение. В случая застрахователят е сезиран по
чл.380 от КЗ на 10.01.2017г.(л.8 и сл.), на 24.01.2017г. застрахователят му е
изпратил писмо, че отказва заплащане на обезщетение(л.10), а искът е предявен
на 29.05.2018г. От това следва, че е
налице специалната процесуална предпоставка за допустимост на предявения пряк иск
на увреденото лице. Освен това, искът е допустим
и с оглед общите критерии на ГПК, тъй като е предявен между надлежни
страни, при наличие на правен интерес и в исковата молба се обосновават
фактическите предпоставки на чл.432 от КЗ.
По основателността на прекия иск:
Отговорността
на застрахователя по 432, ал.1 от КЗ е
договорна, но е функционално обусловена от деликтната отговорност на
прекия причинител по чл.45 от ЗЗД.
В тежест на ищеца е да установи следното: Настъпването на ПТП;
Наличие на валидно сключен договор „ГО“ между собственика на автомобила, при
управлението на който е причинено ПТП и ответниковото застрахователно
дружество, който да има действие за периода на
настъпилото събитие; Предпоставките на чл.380 във вр. чл.498,ал.3
във вр. чл.496 от КЗ; Вид и на причинените вреди и стойността на поправянето.
В тежест на ответника е
да обори твърденията, изложени в исковата молба, като установи, че не са
налице фактическите положения, описани в
исковата молба.Да докаже възражението си за съпричиняване на настъпилия резултат.
В случая не се спори, сключването на договор по
застраховка „Гражданска отговорност“ между ответника ЗАД„***“ със седалище и
адрес на управление в гр.***, бул.“***“ №*** като застраховател и свидетеля М. Ст.Т., собственик на л.а. „***“
с рег.№ ЕН***КА, като застрахован. Спорен е въпросът дали застрахованият
водач М.Т. е причинил ПТП на 19.02.2016г., в резултат на
което са нанесени повреди на лек автомобил „***“, рег.№ ЕН ***АК, собственост
на ищеца.
За да се произнесе по спорния въпрос, съдът
съобрази следното:
Съгласно разпоредбата на чл.50, ал.1 от ЗДвП, „на
кръстовище, на което единият от пътищата е сигнализиран като път с предимство,
водачите на пътни превозни средства от другите пътища са длъжни да пропуснат
пътните превозни средства, които се движат по пътя с предимство".Съгласно
чл.45, ал.2 от ППЗДвП "пътните знаци относно предимство имат следните
изображения и наименования - Б1-пропусни движещите се по пътя с
предимство!". Разпоредбата на чл.46, ал.1 от ППЗДвП задължава
водачите на пътни превозни средства да пропуснат движещите се по пътя с
предимство, което може да стане и без спиране.
Спазването на знак Б1 "пропусни движещите се по пътя с предимство цели да
обезпечи предимството на движещите се по главния път моторни превозни средства.
Какви са данните в случая? – Свидетелят М.Т.- водач
на л.а.“***“ се е движил по път с предимство – ул.“***“. Свидетелят Цв.М. –
водач на л.а.“***“, се е движил по ул.“Св.св.Кирил и Методий“ в посока ул.“***“
като е установено, че светофарната уредба на кръстовището не е
работила(„светофарът е мигал в жълто“), но преди кръстовището е поставен знак Б1- „пропусни движещите се
по пътя с предимство“. Следователно,
преди да предприеме маневра „завиване на ляво“, свидетелят Цв. М. е трябвало
да пропусне автомобилите, движещи се по ул.“***“, като път с предимство. От съвкупната преценка на доказателствата
обаче се установява, че същият не е
преценил в достатъчна степен възможността за безпрепятствено завиване на
ляво и това е довело ПТП, изразяващо се
в удар между два автомобила, управлявани от него и от свидетеля М. Т..
Същевременно, от заключенията на всички
допуснати авто-технически експертизи
и от поясненията на вещите лица, дадени в съдебните заседания, проведени
в двете инстанции, се установява, че до сблъсъка не би се стигнало, ако
свидетелят М.Томов е управлявал собствения си л.а.“ *** 318“ със скорост до
50км/ч..Следователно, движейки се с превишена скорост, същият не е могъл своевременно да спре и да избегне
настъпването на ПТП.
От изложеното, въззивният съд приема, че водачите
на двата леки автомобила при условията на независимо съпричинителство са
причинили ПТП, при което са нанесени щети на автомобила „***“, собственост на
ищеца С. Цв. М. – баща на свидетеля Ц.Ст.М..Съгласно
всички приети авто-технически експертизи, налице е пряка причинно-следствена
връзка между механизма на ПТП и настъпилите повреди на автомобила. Съдът
приема, че участието на двамата водачи в настъпването на вредоносния резултат е
в равна степен.
След като по изложените съображения
е осъществен деликт от страна на водача М. Т. - застрахован по договор
„Гражданска отговорност“, сключен с ответника ЗАД „***“, следва, че са налице
предпоставките на чл.432 от КЗ, ответникът
като застраховател да заплати на увреденото лице – собственик на л.а.“***“,
обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в нанесените повреди на
автомобила.
За да определи размера на обезщетението, съдът
съобрази следното:
От протокола за ПТП и първото заключение на в.л.
инж.В.П., на лекия автомобил „***“, собственост на ищеца, са нанесени следните
щети: деформирана предна част, преден ляв и десен калник, предна броня преден
капак, ляв и десет фар, предна греда, предна лява ходова част, радиатор.
Съгласно
чл.429, ал.1 от КЗ, с договора за застраховка "Гражданска
отговорност" застрахователят се задължава да покрие в границите на
определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за
причинени от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди. При прекия
иск на увреденото лице по чл.432, ал.1 от КЗ, обезщетението за настъпилото
застрахователно събитие се дължи от застрахователя на последното.
Съгласно заключението на вещото лице инж.В.П. на
л.144 от първоинстанцонното дело, сумата, необходима за възстановяване на
автомобила е 9582.10лв; Стойността на щетата „Тотал“, определена на основание Наредба №27 за задължително
застраховане е в размер на 3410лв. Действителната пазарна стойност на
автомобила „***“ с рег.№ЕН *** АК е 4000-4500лв.
При тези
фактически данни и при съобразяване разпоредбата на чл.429,ал.1 от КЗ,
съдът приема, че обезщетението следва да се определи съгласно пазарната
стойност на автомобила ( между 4000лв. и 4500лв.), а не съгласно сумата,
необходима за възстановяване от 9582.10лв., която значително надвишава
пазарната стойност. На основание
заключението на вещото лице, съдът приема, че стойността на обезщетението е
4500лв., но тъй като щетата е причинена при независимо съизвършителство(съпричинителство)
с равно участие, ответникът като
застраховател на единия от участниците в
ПТП следва да бъде осъден да заплати на другия основание чл.432,ал.1 от КЗ,
половината от тази стойност, а именно сумата от 2250лв.
Върху присъдената сума от 2250.00лв.
застрахователят дължи законна лихва, не от деня на увреждането-19.02016г., а а
съгласно чл.429,ал.3, предложение последно от КЗ – от датата на предявяване на
застрахователната претенция от увреденото лице, което е станало на
10.01.2017г., видно от заявлението на л.8 от
първоинстанционното дело.
За разликата
от 2250лв. до 5000лв., прекият иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
От изложеното е видно, че въззивният съд достига до
правен извод, който е различен от този на първоинстанционния. Поради това
обжалваното решение следва да бъде отменено в частта, в която е отхвърлен
предявеният от ищеца против ответника иск с правно основание чл.432,ал.1 от КЗ
за сумата от 2250.00лв. и вместо него
да се постанови друго по същество на спора, с което ответникът да бъде
осъден да заплати на ищеца на основание
чл.432,ал.1 от КЗ сумата от 2250.00лв., представляваща обезщетение на претърпени имуществени вреди, причинени от
ПТП, настъпило на 19.02.2016г. в гр.Плевен, при сключена със собственика на
автомобила застраховка“Гражданска отговорност“, въз основа на която е издадена
Полица №BG/33/115001353247 със срок на валидност
18.05.2015г.-18.05.2016г., ведно със законната лихва, считано от 19.02.2016г.
до окончателното изплащане на сумата. В останалата част, в която е отхвърлен
иска за разликата от 2250лв. до 5000лв., обжалваното решение като правилно
следва да бъде потвърдено.
Изходът на въззивното производство относно
предявения иск, води и до различен
резултат, относно разноските, за
присъждането на които искане са
направили и двете страни.. Съгласно чл.78,ал.1 и ал.3 от ГПК ищецът има право
на разноски съобразно уважената част от иска, а ответникът – съобразно
отхвърлената. Съгласно представения
списък по чл.80 от ГПК, находящ се на
л.56 от настоящето дело, ищецът е направил разноски за първа инстанция в размер
на 826.63лв. При положение, че искът с цена 5000.00лв. се уважава частично за
2250.00лв., следва, че същият има право на разноски за първа инстанция в размер
на 371.98лв. Ответникът е направил
разноски за първа инстанция в размер на742.99лв.(533.20лв.+209.79лв.), които са присъдени изцяло с обжалваното решение. При
положение, че с въззивното решение искът се уважава за сумата от 2250.00лв. и
съответно отхвърля за разликата от 2750.00лв., ответникът има право на част от
претендираните разноски в размер на 408.64лв. Или, ищецът следва да заплати на
ответника разноски по компенсация за
първа инстанция в размер на 26.66лв.При този изход, обжалваното решение следва
да бъде отменено в частта, в която
ищецът е осъден да заплати на
ответника деловодни разноски от
533.20лв. и 209.79лв.-допълнителен депозит за в.л., или общо 742.99лв., и
вместо него да се постанови друго, с което ищецът да бъде осъден да заплати на
ответника на основание чл.78,ал.3 от ГПК разноски по компенсация за първа
инстанция в размер на 26.66лв.(408.64лв.-371.98лв.=26.66лв.)
За въззивна инстанция ищецът е направил разноски от
741.90лв., съгласно списъка на л.56 от настоящето дело, а ответникът претендира
юрк. възнаграждение в размер на 300.00лв. При положение, че искът с цена
5000.00лв. е уважен за 2250.00лв. и съответно отхвърлен за 2750.00лв., ищецът
има право на разноски от 333.86лв., а ответникът на разноски от 165.00лв., от
което следва, че ответникът( и ответник
по въззивната жалба) следва да бъде осъден да заплати на ищеца( понастоящем
въззивен жалбоподател) разноски по компенсация за въззивна инстанция в размер
на 168.86лв., съгласно чл.78,ал.1 от ГПК.
Пълномощникът на въззивния жалбоподател, който е
ищец в първоинстанциононто производство, адв.П.Л.П. ***, претендира на
основание чл.38 от Закона за адвокатурата(ЗА) заплащане от ответника на възнаграждение за оказана безплатна
адвокатска помощ на ищеца за две инстанции, без да посочи конкретен размер на
претендираната сума. Въззивният съд намира, че искането е основателно, поради следното:
Съгласно чл.38,ал.2 от ЗА, в случаите по ал. 1(т.е. на оказана безплатна
адвокатска помощ), ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски,
адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на адвокатско
възнаграждение. Съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от
предвидения в наредбата
по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна
да го заплати.В настоящия случай, застрахователят, като ответник по
иска и ответник по въззивната жалба, следва е осъден да заплати на ищеца, респ.
въззивен жалбоподател, разноски съобразно уважената част от иска, от което
следва, че същият на основание чл38,ал.2 от ЗА следва да заплати и на
пълномощника на насрещната страна – адв.П.П., адвокатско възнаграждение
съгласно уважената част от иска. Въззивният съд определя подлежащата на
присъждане сума за адвокатско възнаграждение по следния начин:Съгласно
чл.7,ал.2,т.2 от Наредба №1/09.07.2004г. на ВАдС за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, за процесуално представителство, защита и съдействие при
интерес от 5000.00лв., минималният размер на адвокатското възнаграждение е
580.00лв. Съгласно ал.8, при защита по дела с повече от две съдебни заседания
за всяко следващо заседание се заплаща допълнително по 100.00лв.Като съобрази
данните по делото и текста на цитираните разпоредби, настоящият съдебен състав
приема, че основното адвокатско
възнаграждение за адвокат П. за всяка от инстанциите е в размер от по 600.00лв. Освен това, в първата
инстанция са проведени общо седем открити съдебни заседания ( 11.09.2017г,
04.10.2017г, 03.11.2017г, 29.11.2017г,
18.01.2018г, 16.02.2018г. и 21.03.2018г), а във въззивната – три открити
съдебни заседания( 09.10.2018г,13.11.2018г- и 11.12.2018г.) При това положение
на основание чл.7,ал.8 от Наредба 01/2004г. ВАдС, възнаграждението от 600лв. за
първа инстанция следва да се увеличи с още 500.00лв. ( за проведените 5
заседания след второто) и да се определи в размер на 1100.00лв., а възнагражденито
за въззивна инстанция от 600.00лв. да се увеличи с още 100.00лв.(за
проведеното едно заседание след второто)
и да се определи в размер на 700.00лв. Общо, размерът на адвокатското
възнаграждение на адвокат П., определено съгласно чл.38,ал.2 от ЗА във вр.
чл.7,ал.2,2 и ал.8 от Наредба №1/2004г. на ВАдС, за двете инстанции по делото е
в размер на 1800.00лв. Тъй като искът с цена 5000.00лв., се уважава частично,
до размер на 2250.00лв., с оглед уважената част, ответникът ЗАД“***“-***,
следва да бъде осъден да заплати
съответната част в размер на
810.00лв.Въззивниът съд определя
основния размер на адвокатското възнаграждение в размер на 600.00лв., а не
минималният от 580.00лв., пред вид фактическата и правна сложност на спора. Възражението
на ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователен,
тъй като преди всичко такова не е
договорено между ищеца и пълномощника му, а съдът определя същото при условията
на чл.38 от ЗА в размер около минимума.
Съгласно чл.280,ал.3,т.1 във вр. чл.69,ал.1,т.1 от ГПК, настоящето въззивно решение не подлежи на касационно обжалване.
По изложените съображения,
Плевенският окръжен съд, ІV-ти въззивен граждански състав, на основание чл.271
от ГПК
Р
Е Ш И
:
1.ОТМЕНЯ като
НЕПРАВИЛНО РЕШЕНИЕ №553/20.04.2018г. на
Плевенски районен съд, Гражданско отделение, ІХ-ти гр.с-в, постановено по
гр.д.№3839/2017г. по описа на същия съд,В ЧАСТТА, в
която е отхвърлен като неоснователен, предявеният от С.Ц.М. ЕГН-**********, с
адрес *** против ЗАД“***“-АД, ЕИК-***, със седалище и адрес на управление в гр.***,
***1-83, иск с правно основание чл.432,ал.1 от КЗ ЗА СУМАТА от
2250.00лв.( две хиляди двеста и петдесет лв.), ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗАД“***“-АД,
ЕИК-***, със седалище и адрес на управление в гр.***, ***1-83, ДА ЗАПЛАТИ на С.Ц.М.
ЕГН-**********, с адрес ***, на основание чл.432,ал.1 от КЗ, СУМАТА от
2250.00лв.( две хиляди двеста и петдесет лв.), представляваща обезщетение за
имуществени вреди, причинени от ПТП, настъпило на 19.02.2016г. в гр.Плевен,
при сключена със собственика на автомобила застраховка“Гражданска отговорност“, въз основа на която е издадена
Полица №BG/33/115001353247
със срок на валидност
18.05.2015г.-18.05.2016г., ведно със законната лихва, считано от 10.01.2017г.
до окончателното изплащане на сумата.
2. ОТМЕНЯ като
НЕПРАВИЛНО РЕШЕНИЕ №553/20.04.2018г. на
Плевенски районен съд, Гражданско отделение, ІХ-ти гр.с-в, постановено по
гр.д.№3839/2017г. по описа на същия съд,В ЧАСТТА, в която С.Ц.М. ЕГН-**********, с адрес *** е осъден да заплати на ЗАД“***“-АД, ЕИК-***,
със седалище и адрес на управление в гр.***, ***1-83, РАЗНОСКИ за първа
инстанция на основание чл.78 от ГПК в размер на 742.99лв. (533.20лв.+209.79лв.),
ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА С.Ц.М.
ЕГН-**********, с адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ
на ЗАД“***“-АД, ЕИК-***, със седалище и адрес на управление в гр.***, ***1-83, на
основание чл.78,ал.3 от ГПК РАЗНОСКИ по
компенсация за първа инстанция в размер на 26.66лв.( двадесет и шест лв. и
66ст.)
3.ПОТВЪРЖДАВА
като ПРАВИЛНО РЕШЕНИЕ №553/20.04.2018г. на Плевенски районен съд, Гражданско
отделение, ІХ-ти гр.с-в, постановено по гр.д.№3839/2017г. по описа на същия
съд,В останалата ЧАСТ.
4. ОСЪЖДА ЗАД“***“-АД,
ЕИК-***, със седалище и адрес на управление в гр.***, ***1-83, ДА ЗАПЛАТИ на С.Ц.М.
ЕГН-**********, с адрес ***, на основание чл.78,ал.1 от ГПК, РАЗНОСКИ по
компенсация за въззивна инстанция в размер на 168.86лв.( сто шестдесет и осем
лв. и 86ст.)
5.ОСЪЖДА ЗАД“***“-АД,
ЕИК-***, със седалище и адрес на управление в гр.***, ***1-83, ДА ЗАПЛАТИ на адвокат
П.Л.П. ***, на основание чл.38 от ЗА във вр. чл.7,ал.2,т.2 и ал.8 от Наредба
№1/2004г. на ВАдС за минималните размери на адвокатските възнаграждения, СУМАТА
от 810.00лв.( осемстотин и десет лв.) – адвокатско възнаграждение за оказана
безплатна адвокатска помощ на ищеца, съобразно уважената част от иска.
РЕШЕНИЕТО НЕ подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: