Решение по дело №1790/2021 на Административен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№ ……………

 

гр. Варна, …...2021 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският административен съд – VІІ-ми касационен състав, в публично съдебно заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЖЕЛЯЗКОВА

ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ ДИМИТРОВА

 СТОЯН КОЛЕВ

 

при участието на секретаря РУМЕЛА МИХАЙЛОВА и прокурора СИЛВИЯН ИВАНОВ, като разгледа докладваното от съдия Стоян Колев кас. адм. нак. д. № 1790 по описа за 2021 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на В.С.Н., ЕГН **********, с адрес: ***, против Решение № 251/22.06.2021 година, постановено по АНД № 20213110201684/2021 година по описа на ВРС, с което е потвърден Електронен фиш серия К № 2947102,  издаден от ОД МВР  Варна, с който на В.С.Н., ЕГН ********** за нарушение на чл. 21 ал. 1 от Закона за движението по пътищата е наложено административно наказание глоба в размер на 400 лева на основание чл. 189, ал. 4, вр. с чл. 182, ал. 1, т. 4 от Закона за движението по пътищата.

С жалбата се поддържа, че решението на ВРС е неправилно и незаконосъобразно. Твърди се, че в хода на въззивното производство не са били изяснени всички факти и обстоятелства, относими към предмета на доказване. Счита, че не са разгледани възраженията ѝ че не тя е управлявала автомобила, а нейният съпруг. Налага твърдения, че процесният ел. фиш не ѝ е бил връчен надлежно, поради което е била лишена от възможност да осигури своята защита. С тези доводи е изложено искане съдът да отмени въззивното решение и издадения срещу касатора електронен фиш.

В съдебно заседание касаторът не се явява. Ответникът по касационната жалба не изпраща представител в съдебно заседание, за което е редовно призован. В писмени бележки, чрез пълномощник – ст. юриск. К. Л.-А., изразява становище за неоснователност на касационната жалба и моли за оставяне в сила на решението на ВРС.

Участващият по делото прокурор дава заключение за неоснователност на касационната жалба и пледира за оставяне в сила на решението на ВРС.

Административният съд, като прецени доводите на страните, фактите, които се установяват от събраните по делото доказателства, както и мотивите на съдебния акт, в рамките на наведените от жалбоподателя касационни основания и предвид обхвата на касационната проверка, очертан в разпоредбата на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено следното:

Производството пред районния съд е образувано по жалба на В.С.Н. против Електронен фиш серия К № 2947102,  издаден от ОД МВР  Варна, с който за нарушение на чл. 21 ал. 1 от Закона за движението по пътищата ѝ е наложено административно наказание глоба в размер на 400 лева на основание чл. 189, ал. 4, вр. с чл. 182, ал. 1, т. 4 от Закона за движението по пътищата.

При постановяване на решението си ВРС е приел, че административнонаказателното производство е проведено без нарушаване на процесуалните правила, визирани в ЗАНН и ЕФ съдържа необходимите реквизити. Въззивният съд е направил извод, че е осъществен съставът на визираното нарушение предвид това, че водачът е управлявал МПС със скорост 81 км./ч при нормативно разрешена скорост от 50 км./ч. Санкционната норма е била приложена правилно, като при наличие на допусната от жалбоподателя скорост на управление на МПС, превишаваща разрешената от  50 км/ч правилно е било определено и предвиденото в чл. 182, ал. 1, т. 4 ЗДП наказание.

Решението на ВРС е валидно и допустимо. Постановено е по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. При разглеждане на делото не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да налагат отмяната му. Същото е правилно.

Настоящата съдебна инстанция не споделя и възражението на касатора, свързано с липса на надлежно връчване на електронния фиш. Видно е от съдържанието на приложената към административната преписка разписка, че на 03.12.2020 г. служител на ОДМВР – Бургас К. К. е направил опит да връчат  Електронен фиш за налагане на глоба Серия К № 2666719 издаден от ОД на МВР-Варна но жалбоподателката е отказала да го получи. Отказът е удостоверен с подпис на свидетеля Камелия Станева.

На първо място съдът намира, че правилно е прието от районния съд, че жалбата е подадена в срок. Налице е специална процедура, подробно регламентирана в ЗДвП относно съставянето и връчването на електроните фишове – чл. 189, ал. 4-8 ЗДвП. С оглед на това, като е приел за разглеждане жалбата съдът е постановил решението в рамките на допустимо съдебно производство. Нередностите по връчването на един електронен фиш, не се отразяват на неговата законосъобразност. С допускането до разглеждане на жалбата съдът е спомогнал осъществяването и реализирането на  правото на защита на наказаното лице.

Съдът не споделя изложеното в касационната жалба, че В. Н. е била лишена от правната възможност да посочи лице, което е управлявало на посочената дата и място собственият й автомобил. Такова твърдение, че трето лице е управлявало автомобила се съдържа и  във въззивната жалба на касаторката. Разпоредбите на чл. 186, ал. 4 и ал. 5, чл. 189, ал. 4-8 от ЗДвП, регламентират  издаването на Електронния фиш на името на собственика на автомобила, т.е. налице е законова презумпция, че той е неговия водач. По делото липсва спор, че фишът е връчен на касаторката на 16.04.2020 г., когато е подала заявление за подновяване на СУМПС.  От тази дата същата е имала възможност съгласно чл. 189, ал. 5 ЗДвП, в 14-дневен срок да предостави в съответната териториална структура на Министерството на вътрешните работи писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството му за управление на моторно превозно средство. Това налага извода, че възраженията на В. Н.  в тази насока са неоснователни и  административнонаказателната отговорност спрямо нея е ангажирана правилно.

Във връзка със служебната проверка за съответствие на решението с материалния закон, касационният състав приема, че изводите на районния съд по фактите, установени в проведено процесуално законосъобразно производство, включително и посредством събиране на нужните за изясняване на спора доказателства, са съответни и на приложимия към процесния случай закон.

Наложеното административно наказание е съответно по вид и в предвидения в чл. 182, ал. 1, т. 4 ЗДвП абсолютен размер, с което е съобразен и чл. 27, ал. 1 ЗАНН, при неприложимост на правилата по чл. 27, ал. 2 и 3 и на чл. 28 ЗАНН.

От изложеното става ясно, че Варненският районен съд е постановил правилен съдебен акт, който при липсата на касационни основания, водещи до неговата отмяна, следва да бъде оставен в сила.

От процесуалния представител на ОД на МВР – Варна е направено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В настоящото производство юрисконсулт е депозирал писмени бележки, делото не е с фактическа и правна сложност, поради което на основание чл. 63, ал. 5 от ЗАНН, вр. чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 27е от НЗПП, следва на ОД на МВР – Варна да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв., което следва да се заплати от касатора.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Административният съд

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 251/22.06.2021 г., постановено по НАХД № 20213110201684/2021 г. по описа на Районен съд Варна.

ОСЪЖДА В.С.Н., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати в полза на ОД на МВР–Варна сумата от 80.00 (осемдесет) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                            ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 2.