Р E Ш Е Н И Е
№ 615
гр.Плевен, 13.10.2020 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - гр.Плевен, първи касационен
състав, в открито съдебно заседание на осемнадесети септември две хиляди и
двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : НИКОЛАЙ ГОСПОДИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛКА БРАТОЕВА
КАТЯ АРАБАДЖИЕВА
при
секретаря Бранимира Монова и с участието на прокурора Иво Радев, като разгледа
докладваното от председателя касационно административнонаказателно дело № 602
по описа за 2020 год. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.
С Решение № 216 от 03.06.2020
год., постановено по НАХД № 482/2020 год., Районен съд – гр. Плевен потвърдил Наказателно постановление № № 19-0938-006340 от 06.12.2019г. на Началник
Сектор към ОД на МВР-Плевен, Сектор „Пътна полиция“-Плевен, с което на
жалбоподателя П.Ц.Х. ***, ЕГН **********, за нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП и
на основание чл.183, ал.5, т.1 от ЗДвП е било наложено административно
наказание глоба в размер на 100,00 /сто/ лева.
Против горното решение постъпила
касационна жалба от П.Ц.Х. ***, в която се излагат доводи, че въззивното
решение е неправилно, незаконосъобразно, постановено при съществено нарушение
на процесуалните правила и е необосновано. Твърди се, че мотивите, изложени от РС- Плевен не съдържат
изследване на събраните по делото доказателства и формираните изводи не се
основават на всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото.
Не са обсъдени доводите за незаконосъобразност на обжалваното НП, изложени в
жалбата до РС- Плевен и в подаденото възражение по чл.44 от ЗАНН. Повтарят се
оплакванията от въззивната жалба, че при издаване на наказателното
постановление са допуснати съществени нарушения на материалния и процесуалния
закон, изразяващи се в несъответствие между словесното и цифровото изписване на
приетата правна квалификация, с което е нарушена разпоредбата на чл.57, ал.1,
т.6 от ЗАНН, както и че е допуснато нарушение на чл.43, ал.5 от ЗАНН, тъй като
на жалбоподателя не е бил връчен препис от АУАН. Сочи се, че горното е довело
до нарушаване правото на защита на жалбоподателя. В заключение се прави искане
да бъде отменено обжалваното решение и вместо него да се постанови отмяна на
оспореното НП. Алтернативно се иска връщане на производството за ново
разглеждане от друг състав на РС- Плевен.
В съдебно заседание касаторът се представлява от адв. П.П., който
поддържа жалбата по изложените в нея съображения и претендира присъждане на
деловодни разноски.
Ответникът не изпраща процесуален
представител и не ангажира доводи във връзка с основателността на касационната
жалба.
Представителят на Окръжна прокуратура- Плевен изразява
становище, че касационната жалба е неоснователна, а решението на РС- Плевен е
правилно, поради което следва да бъде оставено в сила.
Съдът, след
като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните,
намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения
срок, от надлежна страна, поради което е допустима.
Разгледана по същество същата е неоснователна.
Съобразно разпоредбата на чл. 218, ал.1 АПК настоящият
съдебен състав следва да обсъди само посочените в жалбата пороци на решението,
а съобразно чл.218, ал.2 АПК служебно следи за валидността, допустимостта и
съответствието на решението с материалния закон.
Настоящият съдебен състав намира за неоснователни
оплакванията на касатора за необоснованост на въззивния съдебен акт. В
оспореното решение са налице изложени мотиви в достатъчен обем, които се
споделят от настоящата съдебна инстанция, поради което касационният състав не
намира за нужно да ги повтаря в настоящето решение, с оглед разпоредбата на
чл.221, ал.2 от АПК. Достатъчно е да се посочи, че съобразно чл.189, ал.2 от ЗДвП, редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до
доказване на противното. Процесният АУАН е издаден при спазване правилата на
ЗАНН, т.е. представлява редовно съставен акт по смисъла на посочената по- горе
разпоредба. Показанията на свидетелите Георги Ралчев и Ивайло Валентинов са в
подкрепа н направените в него констатации и същите не се опровергават от други
доказателства, събрани в хода на съдебното производство.
Настоящият съдебен състав счита, че необсъденотото в
оспореното решение възражение по чл.44 от ЗАНН представлява процесуално
нарушение, но то не е съществено. Възражението
към АУАН представлява твърдение/позиция на страна в
административнонаказателното производство, което няма материална
доказателствена стойност. В същото не са посочени доказателства за установяване
на твърдените обстоятелства, а единствено се оспорва извършване на нарушението,
което представлява и процесуалната позиция на жалбоподателя пред въззивната
инстанция. Ето защо, произнасяйки се по доказаността на извършеното нарушение,
РС- Плевен е отговорил и на горното възражение, поради което не може да се
приеме, че е налице нарушаване правото на защита на жалбоподателя.
Следва да се отхвърли като неоснователен и доводът, че
съдът не е обсъдил оплакването от въззивната жалба, касаещо липса на връчване
на АУАН на нарушителя. Първостепенният съд е посочил в оспореното решение, че
АУАН е бил предявен на жалбоподателя, но в противоречие със събраните
доказателства е посочил, че последният го е подписал. От приложения в делото
акт за установяване на административно нарушение е видно, че в разписката за връчване
е документиран отказ на нарушителя да подпише акта, но в същия е отразено, че
нарушителят има възражения. Жалбоподателят е упражнил правото си да подаде
писмено възражение против акта в установения законов тридневен срок, от което
може да се направи извод, че е запознат със съдържанието и констатациите му.
Ето защо настоящият съдебен състав намира, че не е налице твърдяното от
касатора нарушение, а се касае за непрецизност при изготвяне на съдебното
решение, с която не са засегнати съществено правата на жалбоподателя.
По отношение твърдяното несъответствие между
словесното и цифровото изписване на приетата правна квалификация, съдът счита,
че такова не е налице. И в АУАН, и оспореното НП е посочено, че е нарушена
разпоредбата на чл. 6, т.1 от ЗДвП. Словесно е формулирано нарушение,
изразяващо се в несъобразяване поведението на водача със светлинните сигнали,
което е съответно на цифровата квалификация.
Предвид горното настоящият съдебен състав счита, че
при издаване на АУАН и оспореното НП не са допуснати нарушения на закона. В
хода на съдебното производство нарушението, самоличността на нарушителя и
неговата вина са установени по несъмнен начин с допустимите и относими в това
производство писмени и гласни доказателства, поради което не са налице
посочените в касационната жалба основания за отмяна на въззивното решение.
Същото е постановено от родово и местно компетентен
съд, при спазване на процесуалните правила за разглеждане на производството,
поради което АС- Плевен намира, че то е валидно, допустимо и съответно на
материалния закон и следва да бъде оставено в сила.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. 2 от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение № 216 от 03.06.2020 год., постановено по НАХД № 482/2020
год. по описа на Районен съд – Плевен.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ ЧЛЕНОВЕ: 1./п/ 2./п/