Решение по дело №1401/2018 на Районен съд - Сливен

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  №  1248

 

гр.Сливен, 30.10.2018 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

            Сливенски районен съд, гражданска колегия, в публично заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

                                             РАЙОНЕН СЪДИЯ: НИНА КОРИТАРОВА

 

при секретаря МАРИАНА ТОДОРОВА, като разгледа докладваното от районния съдия гр.д.№ 1401 по описа за 2018 г., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е образувано въз основа на депозирана искова молба от „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Христо Данев” № 37, с която е предявен иск с правна квалификация чл.124, ал.1 ГПК против С.Г.Т., ЕГН: ********** ***, с който се претендира да се признае за установено между страните, че ищцовото дружество е собственик на следния недвижим имот: в района на Сливенски минерални бани, с площ 4999,80 кв.м. / незастроена площ 4727, 20 кв.м. и застроена площ от 272,60 кв.м./ при граници: шосе за гр. Нова Загора, кантон на пътно управление, река Тунджа и гараж на баните съгласно Акт за държавна собственост на недвижим имот № 2945/08.05.1965 г. на председателя на Градски народен съвет- гр. Сливен, като към настоящия момент 1508 кв.м. образуват имот с идентификатор № 30990.502.21, а останалите 3491,80 кв.м. попадат в имот с идентификатор № 30990.502.20 целият с площ от 6007 кв.м.

Предмет на производството е предявен положителен установителен иск за собственост с правно основание чл.124, ал.1 ГПК.

В исковата молба, че процесния имот е собственост на дружеството на основание Акт за държавна собственост на недвижим имот № 2945/08.05.1965 г. на председателя на Градски народен съвет- гр. Сливен и е заведен в баланса на дружеството като дълготраен материален актив като земя и сграда. Твърди, че дружеството владее имота необезспокоявано, като през 2015 г. при опит да се снабди със скица на имота от Агенция по геодезия картография и кадастър- гр. Сливен било установило, че на името на дружеството било записано само една част от неговата собственост върху имота-1508 кв.м., обособена като имот с идентификатор № 30990.50.21, а останалата част била записана като собственост на името на ответницата на основание Договор за доброволна делба № 271 от 17.11.2003 г. и отнесена към имот с идентификатор № 30990.50.20, с площ 6007 кв.м., като счита че по този начин ответницата е оспорила правото им на собственост върху имота и това е породило правния им интерес от предявяване на иска, тъй като им било отказано издаването на скица и не могли да ползват и да се разпореждат с имота. Оспорва правното основание, с което ответницата се легитимира като собственица на процесния имот обективирано в Нотариален акт от 14.05.1997 г. за собственост на недвижими имоти възстановени по ЗСПЗЗ № 16, том четвърти, дело № 1562/1997 г. и Договор за доброволна делба № 271 от 17.11.2003 г. Твърди, че до 1958 г. процесният имот бил собственост на наследниците на Никола Минков Загоров. С решение на градския народен съвет на депутатите и трудещите се в гр. Сливен, обективирано в Протокол № 39 от 29.07.1953 г. имотът с площ от 5 дка бил отчужден за нуждите на електростопанска област „Електрообединение”- гр. Стара Загора, построяване на възлова разпределителна станция. Било видно от Писмо с вх. № 6785 от 23.12.1958 г. на Градския народен съвет –Сливен, че имотът бил оценен, а собствениците обезщетени с равностоен имот, като с мемориален ордер № 12/25 от 31.12.1958 г.  имотът бил заприходен в счетоводните книги на „ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ”- район Сливен, чийто правоприемник бил „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ” АД. Твърди, че владее необезспокоявано имота от датата му на придобиване до днес на правно основание за период от време обуславящ изтичането на придобивна давност в негова полза. Претендира да се признае за установено между страните, че ищцовото дружество е собственик на следния недвижим имот: в района на Сливенски минерални бани, с площ 4999,80 кв.м. / незастроена площ 4727, 20 кв.м. и застроена площ от 272,60 кв.м./ при граници: шосе за гр. Нова Загора, кантон на пътно управление, река Тунджа и гараж на баните съгласно Акт за държавна собственост на недвижим имот № 2945/08.05.1965 г. на председателя на Градски народен съвет- гр. Сливен, като към настоящия момент 1508 кв.м. образуват имот с идентификатор № 30990.50.21, а останалите 3491,80 кв.м. попадат в имот с идентификатор № 30990.50.20 целият с площ от 6007 кв.м. Претендират се деловодни разноски.

В срока по чл.131 ГПК е депозиран отговор от ответницата, с който оспорва иска. Посочва, че тя и брат й придобили правото на собственост върху процесния имот по силата на Решение № 191 от 29.04.1996 г. на ОСЗ-Сливен и били въведени във владение на същия имот видно от Протокол № 191 ВВ от 10.02.1997 г., като наследници на Георги Донев Тодоров. Имотът съставлявал поземлен имот № 030025 по плана за земеразделяне на землището на с. Злати войвода, общ. Сливен с площ 6,011 дка. Коригирания план за земеразделяне след всички жалби срещу него на заинтересовани лица бил обнародван в ДВ, бр. 45 от 16.05.1995 г. и след влизането му в сила бил извършен въвода във владение. Цитира Тълкувателно Решение № 10 от 05.12.2012 г. по т.д. № 10/2012 г. на ВКС, съгласно което от установяване на владението върху имота започвало да тече давностния срок. Цитира и ТР № 1/1997 г. по т.д. № 1/1997 г. на ВКС. Не били представени доказателства, че ищецът бил обжалвал плана за земеразделяне, въз основа, на който била съставена кадастрална карта и кадастрален регистър на с. Злати войвода, като същите били одобрени със Заповед № РД-18-55 от 28.12.2005 г. Възстановеният имот № 030025 по плана за земеразделяне на землището на с. Злати войвода, общ. Сливен бил идентичен с имот с идентификатор № 30990.50.20, поради което била записана като собственик в кадастралната карта и кадастралния регистър като собственик. Ищецът не бил атакувал посочената заповед, нито проекта подробен устройствен план на селищно образувание „Сливенски минерални бани” по реда на чл. 128, ал. 2 ЗУТ, нито решението, с което бил одобрен проекта на устройствения план. Твърди, че след извършения въвод във владение на имота от 10.02.1997 г. владее имота необезспокоявано, поставила е ограда с метални колове и метална ограда. Посочва, че от Акт за държавна собственост на недвижим имот № 2945/08.05.1965 г. на председателя на Градски народен съвет- гр. Сливен не ставало ясно кой имот е предоставен за ползване от ищеца и дали същият е бил възстановен на наследниците на Георги Донев Тодоров. Ответницата и нейния брат били представили нотариалните актове от 1941 г., когато били поискали сведение от Община Сливен дали същите били отчуждавани и с писмо № 9400-2973 от 16.09.1992 г. общината им била отговорила, че имотът не бил отчуждаван и нямало данни да е бил съставен акт за държавна собственост. Иска се отхвърляне на претенцията.

Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

Общият наследодател на ответницата С.Т. и брат й Дони Тодоров, Георги Тодоров придобил собствеността върху поземлените имоти, описани в Нотариален акт № 117, том втори, рег. № 2364, дело 460/1941 г. и Нотариален акт № 118, том втори, рег. № 2365, дело 461/1941 г. С решение на градския народен съвет на депутатите и трудещите се в гр. Сливен, обективирано в Протокол № 39 от 29.07.1953 г. имотът с площ от 5 дка бил отчужден за нуждите на електростопанска област „Електрообединение”- гр. Стара Загора, построяване на възлова разпределителна станция. Видно от Писмо с вх. № 6785 от 23.12.1958 г. на Градския народен съвет –Сливен, имотът бил оценен, а собствениците обезщетени с равностоен имот, като с мемориален ордер № 12/25 от 31.12.1958 г.  имотът бил заприходен в счетоводните книги на „ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ”- район Сливен, чийто правоприемник бил „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ”. Бил съставен АДС № 2945/08.05.1965 г. на градски народен съвет на гр. Сливен и процесният имот бил отчужден за държавни нужди. С Нотариален акт за собственост на недвижими имоти възстановени по ЗСПЗЗ № 16, том четвърти дело № 1562/1997 г. на наследниците на Георги Тодоров- С.Т. и брат й Дони Тодоров въз основа на влязло в сила решение на поземлената комисия в гр. Сливен № 191 от 29.04.1996 г. по чл. 14, ал. 1, т. 2 ЗСПЗЗ били признати за собственици на поземлен имот № 030025, находящ се в м. „Черкезица” по плана за земеразделяне на землището на с. Злати войвода, община Сливен. Видно от Протокол № 191 ВВ на Поземлената комисия, гр. Сливен наследниците, на който бил възстановен процесния имот били въведени във владение на 10.02.1997 г. Съгласно Договор за доброволна делба от 17.11.2003 г. Дони Тодоров и С.Т. си поделили възстановените им земеделски земи, като в дял на С.Т. бил поставен поземлен имот № 030025. Коригирания план за земеразделяне след всички жалби срещу него на заинтересовани лица бил обнародван в ДВ, бр. 45 от 16.05.1995 г. и след влизането му в сила бил извършен въвода във владение. Въз основа, необжалвания от ищеца план за земеразделяне била съставена кадастрална карта и кадастрален регистър на с. Злати войвода, като същите били одобрени със Заповед № РД-18-55 от 28.12.2005 г. Възстановеният имот № 030025 по плана за земеразделяне на землището на с. Злати войвода, общ. Сливен бил идентичен с имот с идентификатор № 30990.50.20, поради което ответницата била записана като собственик в кадастралната карта и кадастралния регистър като собственик. Ищецът не е атакувал посочената заповед, нито проекта подробен устройствен план на селищно образувание „Сливенски минерални бани” по реда на чл. 128, ал. 2 ЗУТ, нито решението, с което бил одобрен проекта на устройствения план.

Видно от изготвената по делото съдебно-икономическа експертиза в баланса на „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ” ЕАД са заведени с мемориален ордер №12/25 от месец декември 1958 г. основни средства дворно място В.С. Чумерна 500 кв.м. на стойност 200 лева и дворно място В.С.Слив. Бани-5000 кв.м. на стойност 3200 лв. и са заприходени в счетоводството на дружеството. Активите са заведени на основание Протокол № 39/29.07.1953 г., Писмо с изх. № 6785/23.12.1958 г. на градския народен съвет Сливен и Акт за държавна собственост № 2945/08.05.1965 г. на градския народен съвет Сливен.

Вещото лице, съставило съдебно-техническата експертиза е изготвило комбинирана скица, от която е видно, че поземления имот № 030025 по плана за земеразделяне на землището на с. Злати войвода  включва в границите си  имота по АДС № 2945/08.05.1965 г. Поземленият имот по плана за земеразделяне на землището на с. Злати войвода, община Сливен за местността „Черкезица” № 030025 са част от имотите, описани в Нотариален акт № 117, том втори, рег. № 2364, дело 460/1941 г. и Нотариален акт № 118, том втори, рег. № 2365, дело 461/1941 г. Процесният имот съвпада с имота описан в АДС № 2945/08.05.1965 г. Върху комбинираната скица е нанесена и оградата, която е изградена върху процесния имот. Вещото лице е посетило имота на място при изготвяне на допълнителната съдебно-техническа експертиза и е установило, че имотът е ограден по целия си периметър с трайна ограда, като има три входа, като два са за хора- главен на южната имотна граница, лице на имота към път Сливен-Нова Загора и допълнителен на западната имотна граница. Третият вход е стопански със стоманена врата за достъп в имота на транспортни средства също на западната имотна граница. Имотът е достъпен за външни лица, тъй като двойната стоманена врата на стопанския вход не е заключена. Част от оградата на югозападния ъгъл е повредена и може безпрепятствено да се влезе в имота, както е направило вещото лице. Имотът е бил благоустроен, но към момента се руши, обрасъл е с трева и безконтролна дървесна растителност, трудно проходим и безстопанствен е. Сградата на възловата подстанция е безпрепятствено достъпна за външни лица, с отворени врати северна и южна, с отворени и изпочупени прозорци, рушаща се фасадна мазилка и множество повреди. Електрическите съоръжения са изнесени и в подстанцията не влизат електрически  въздушни проводници. Имотът е неохраняем и безпрепятствено достъпен за външни лица, не се поддържа и не се използва по предназначение от ищцовото дружество.

Видно от показанията на разпитания по делото свидетел Слави С., който е бил служител на ищцовото дружество  за периода от 1975 г. до 1990 г. и от 1999 г. до 2008 г. като ел. монтьор през възловата станция се разпределял тока за селата и към Нова Загора и Сливен при аварийни ситуации. След 1980 г. горната част на сградата на подстанцията била превърната в почивна станция с леглова база и детски площадки за служителите на дружеството. Имотът се бил намирал на пътя за Нова Загора срещу Сливенските минерални бани. Поддръжката на съоръженията се извършвала от семействата, които живеели там. След 1980 г. били направили в продължение на две години ограда до към 1984-1985 г., която ограждала целия имот. Работниците на ищцовото дружество също ремонтирали и санирали сградата на подстанцията, облагородили имота и прекарали минерална вода до него. Имало два входа към имота,  единият от шосето за Нова Загора за хора, а другия за автомобили. Тези врати били заключени и ключът за тях се държал от живеещите там семейства, докато имало такива, след това ключът за ел. уредбата стоял на специално място и имало дневник, в който се отбелязвали посетителите. До 2008-2010 г. нямало поражения по оградата. Свидетелят уточнява, че последно е посетил имота през 2008 г. Посочва площта и границите на имота.

Видно от показанията на разпитания по делото свидетел А., служител на ищцовото дружество за периода от 1978 г. до 2017 г. обектът бил важен елемент в енергийната ни система и се поддържал от семействата, които живеели там на домашни дежурства и имало непрекъснато персонал в него. След 1981 г. персоналът бил намалял. Посочва площта и границите на имота. Оградата била изградена на мястото на поставената преди това телена ограда, като изграждането й започнало през 1981 г., когато вече имотът се поддържал с доброволен труд от бригади, а не от служителите на дружеството. Имотът бил облагороден били изградени помещения за отдих и детски площадки, прокарали минерална вода през него. Имало два входа до имота, които се били заключвали, като входът за хора бил откъм главния път Сливен – Нова Загора. Ключът за входовете се бил съхранявал от дежурните служители на дружеството. Посочва, че знаел за наличието на претендиращи да бъдат въведени в имота лица въз основа на решение на поземлената комисия в гр. Сливен, но бил уведомен, че били налице решения, с които отпадали правата на претендиращите лица. Оградата обхващала целия периметър на имота, като само северната имотна граница била променена през 1982-1983 г. поради разминава с реалната граница.Признава, че последно е посетил имота през 2006 г.

Видно от показанията на разпитания по делото Т. служител на дружеството имотът бил ограден, служителите на дружеството го поддържали, като миналата година били изнесли съоръженията от него, само в единия му край останал трафопост, които още бил функционирал. Посочва границите на имота.

Видно от показанията на разпитания по делото свидетел Дони Тодоров, който е брат на ответницата през 1997 г. били въведени във владение на процесния имот, посетили имота и забили колчетата на границите. Посочва границите и площта на имота, като посочва, че предназначението му е да бъде мера. Никой не бил предявявал претенции пред тях, че е собственик на имота, както при изготвянето на плана за земеразделяне, така и при изготвянето на кадастралната карта. Плащали си местните данъци и такси за имота и никой не бил възразил срещу това. От 2004 г. ищцовото дружество не използвало имота за извършване на дейности и не било предявяло никакви претенции към тях.Получили били имота заедно с оградата. В момента имотът бил пустеещ и те го били ползвали като дворно място със сграда. Имали намерение да построят в имота сграда, но не им разрешили от общината. По проводниците не постъпвала ел. енергия, а сградата на подстанцията била пустееща със счупени стъкла и унищожена командна зала с изкъртени врати. Последно бил посетил имота преди две седмици. Влизал свободно през имота, тъй като вратата не била заключена, само било поставено резе. Използвали имота за почивка.

Съдът кредитира изцяло показанията на разпитаните по делото свидетели като последователни едностранни и безпротиворечиви съответстващи на останалия събран по делото доказателствен материал.

Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът приема следните правни изводи:

Предявен е положителен установителен иск с правно основание чл. 124 ГПК, с който се претендира ищцовото дружество да бъде признато са собственик на процесния имот на основание отчуждаване на имота за държавни нужди срещу изплатено обезщетение на собственците и на основание давностно владение в продължение на десет години по чл. 79 ЗС.

За да настъпи придобивния ефект на оригинерен способ, на който се позовава ищеца следва да са налице предпоставките на давностното владение. Съгласно разпоредбата на чл. 79 от Закона за собствеността правото на собственост върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години, респ. 5 години при добросъвестно владение. Фактическия състав на придобиването по давност включва два елемента: владение и определен период от време. Необходимо е владението да съдържа признаците, установени в чл.68 от ЗС и да е непрекъснато. Владението има няколко основни признака: На първо място е обективния признак – упражняване на фактическа власт върху вещ - владелецът държи вещта, служи си с нея, употребява я, т.е. упражнява пълна власт върху нея, като изключва възможността други лица да въздействат върху същата вещ. Вторият субективен признак на владението е намерението на владелеца, да държи вещта като своя. Освен това владението трябва да отговоря и на следните признаци: да е постоянно, т.е фактическата власт върху вещта, която се упражнява с намерение да се държи вещта като своя да няма случаен характер, а да бъде израз на воля трайно да се държи вещта по начин препятсващ евентуалното й владение от други лица, непрекъснато, което означава да не е загубено за повече от 6 месеца по см. на чл. 81 ЗС, несъмнено, спокойно, т.е. да не е установено по насилствен начин и явно, което означава да не е установено по скрит начин.

С решение № 276 /20.11.2014 г. по гр.д. № 3036 /2014 г., ., на ВКС, І г.о. е прието, че действия, с които се отблъсква владението на невладеещия собственик и той се препятства да упражнява правото си на собственост могат да бъдат: недопускане до имота, заявяване пред самия него и пред трети лица, че владее за себе си, както и други, които изключват недвусмислено властта върху имота. По същество е прието, че едната страна е демонстрирала пред другата, че владее за себе си.

С решение № 68 /02.08.2013 г. по гр.д. № 603 /2012 г., на ВКС, І г.о. е даден отговор на въпроса: дали е явно и несъмнително владението, което се изразява в извършване на административни действия по промяна на статута на имота, издаване на скица или виза за проектиране, без тези действия да са противопоставени на действителните собственици и допустимо ли е присъединяване на владение, което не е явно и открито? В отговора също е прието, че за да придобие имот по давност, владелецът трябва да осъществява непосредствена власт върху имота, като отблъсква владението на собственика, че не е достатъчно владелецът да манифестира пред трети лица собственическото отношение към вещта, ако за тях собственикът не може да узнае, че друго лице владее неговия имот и ще има възможност да предприеме действия по защита на собствеността си.

От събраните по делото доказателства /свидетелските показания и експертизи/е видно, че ищцовото дружество е упражнявало фактическа власт върху процесния имот, като го е използвало през  периода от 1975 г. до към 2008 г., неговите служители са облагородили процесния имот, създали са помещения за отдих, детски площадки, прокарали са минерлна вода до него, поддържали са имота и съоръженията изградени в него, построили са ограда, която е обхващала целия периметър на имота, заключвали са входовете на имота и са контролирали достъпа до него от трети лица. От 2008 г. до към настоящия момент, обаче тези действия от страна на служителите на дружеството са преустановени, имотът не се поддържа и не се охранява, свободно е достъпен от трети лица, съоръженията в него са премахнати, като е оставен единствено трафопоста на границата на имота. Към настоящия момент ищцовото дружество не осигурява неговата охрана и подръжка по начин, който е изключвал упражняването на фактическата власт върху тях от друго лице, включително и ответницата и нейния брат, които също го използват и имат свободен достъп до него. Ищцовото дружество не успя да докаже обективния признак на своето владение – упражняване на фактическа власт върху процесния имот,  по начин който да изключва възможността други лица да въздействат върху него. Не се доказа  и субективния признак на владението, а именно намерението да се държи  процесния имот като свои. Това намерение при ЮЛ се изразява посредством решение на неговите органи, каквото решение, в случая не беше представено. Освен това владението му не отговоря и на следните признаци: постоянно е, т.е фактическата власт върху вещта, която се упражнява с намерение да се държи вещта като своя  няма случаен характер, а е израз на воля трайно да се държи вещта по начин препятсващ евентуалното й владение от други лица. В случая се установи, че до имота имат безпрепятствен достъп трети лица и същият се ползва и от неговия собственик. Не се установи владението да е непрекъснато,  което означава че не е загубено за повече от 6 месеца по см. на чл. 81 ЗС. Видно от показанията на свидетелите последно са били изнесени съоръженията от имота през 2017 г. без да се уточнява дата, като това фактическо действие не може еднозначно да бъде изтълкувано като действие на владелец на имота. Последно такива безспорни фактически действия са били упражнявани от служителите на ищцовото дружество през 2008 г., каквито са поддръжката, облагородяването и охраната на имота видно от показанията на разпитаните по делото свидетели. Не се установи владението да е явно, което означава да не е установено по скрит начин, защото не се установи собственикът да е бил уведомен за намерението на владелеца да свои имота като собствен, нито са му били предявявани някакви претенции, нито му е било ограничавано правото на собственик. Ищцовото дружество не е осъществило непосредствена власт върху имота, като отблъсква владението на собственика,  и не е достатъчно владелецът да манифестира пред трети лица собственическото отношение към вещта, ако за тях собственикът не може да узнае, че друго лице владее неговия имот и ще има възможност да предприеме действия по защита на собствеността си. В случая собственикът е бил въведен в имот, който е бил ограден и в който имот са били прокарани електрически съоръжения и същият по никакъв начин не е бил уведомен за намерението на ищцовото дружество за своене на имота, тъй като същото не е възразило и при изготвянето на плана за земеразделяне, който е влязъл в сила и при изготвянето на подробния устройствен план и при съставянето на кадастралната карта. Не са налице действия, с които се отблъсква владението на невладеещия собственик и се препятства да упражнява правото си на собственост  като недопускане до имота, заявяване пред самия него и пред трети лица, че владее за себе си, както и други, които изключват недвусмислено властта върху имота. Ищцовото дружество не е демонстрирало пред собственика, че владее за себе си. Ищцовото дружество е владеело имота за периода от 1965 г. до 1997 г. като собственик на имота и е упражнявало всички правомощия на собственика по владеенето, ползването и разпореждането с имота. След въвеждането във владение на ответницата въз основа на влязло в сила решение на поземлената комисия ищцовото дружество дори и да приемем, че е продължило да упражнява фактическата си власт върху имота до към 2014 г., то не е демонстрирало по никакъв начин това свое намерение пред собственика на имота, който също е упражнявал фактическа власт върху него. Владението като елемент от оригинерното придобивно основание придобивна давност може да се противопостави на собствениците едва след като са били въведени в имота, което е станало през 1997 г., тъй като преди този момент не са могли фактически да упражняват правата си.

В случая ищцовото дружество се явява правоприемник на ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ”- район Сливен и видно от изготвената по делото съдебно-икономическа експертиза процесния имот е заприходен в неговото счетоводство като материален актив. Съгласно т. 2г от Тълкувателно решение № 4 от 14.03.2016 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2014 г. фактическият състав на придобивния способ, уреден в чл. 17а от ЗППДОбП (отм.), респ. в чл. 1 от ПМС № 201 от 25.10.1993 г. за прехвърляне на вещни права върху недвижими имоти при образуването, преобразуването и приватизирането на държавни предприятия, включва: държавата да е собственик на конкретно имущество; това държавно имущество да е било предоставено за стопанисване и управление на държавно предприятие и с акта на държавния орган за преобразуване на държавното предприятие в търговско дружество това имуществото да не е изрично изключено от имуществото, което се включва в капитала на търговското дружество. При наличието на тези предпоставки вещно-транслативният ефект настъпва по силата на самия акт за преобразуване на държавното предприятие в търговско дружество и от момента на възникване на това търговско дружество. Текстът на цитираната разпоредба е ясен и не включва други елементи, освен горепосочените- не изисква извършването на други действия като „осчетоводяване“, „заприходяване в баланса“ и др. подобни, в зависимост от които да е поставено настъпването на вещно-транслативния ефект на този придобивен способ.

Правото на стопанисване и управление като елемент от фактическия състав на придобивния способ по чл. 17а ЗППДОбП (отм.) е уредено в разпоредбата на чл. 39, ал. 2, във връзка с чл. 42 от Правилника за организация на стопанската дейност от 1975 г. (отм.) и представлява право на държавното предприятие от свое име да упражнява правото на държавна социалистическа собственост за своя и на държавата сметка и в свой и на държавата интерес. Съгласно чл. 2 от Наредбата за държавните имоти от 1975 (отм.), върху предоставените им за стопанисване и управление имоти държавните организации имат право на владение, ползване и разпореждане в съответствие с предмета на своята дейност, с плановите си задачи и предназначението на имота. Предоставянето на държавното имущество за стопанисване и управление на държавните предприятия се е извършвало с административни актове, с които при образуването на държавно предприятие е определяно имуществото, с което то ще извършва стопанска дейност с оглед определения му предмет на дейност, или с административни актове, с които след образуването на държавното предприятие допълнително са му преразпределяни и предоставяни държавни имоти за дейността. В рамките на възникнал гражданско-правен спор предоставянето на имуществото за стопанисване и управление на определено държавно предприятие може да бъде доказано както чрез преки доказателства /самият административен акт за предоставяне на това право/, така и с непреки доказателства: актове за държавна собственост, в които изрично е записано, че определен имот е предоставен за стопанисване и управление на определено държавно предприятие, разделителни протоколи, имотни ведомости, записвания в инвентарните книги на държавното предприятие и други подобни. Осчетоводяването или отразяването в баланс, инвентарна книга и/или друг подобен регистър, воден от държавното предприятие, не е елемент от фактическия състав нито на предоставянето на държавното имущество за стопанисване и управление, нито на уредения в чл. 17а от ЗППДОбП (отм.) придобивен способ, нито на който и да било друг придобивен способ. Заприходяването на имот в счетоводния баланс на едно юридическо лице, не може да породи право на собственост в полза на това лице, ако то не е придобило собствеността върху имота въз основа на осъществен придобивен способ /сделка, придобивна давност или др./. То може да има само непряко доказателствено значение за доказване на факта на предоставяне на имота за стопанисване и управление на съответното държавно предприятие. В случая правото на собственост върху имота се възстановява след успешно приключило реституционно производство на наследниците на бившия собственик преди отчуждаването му за нуждите на държавата и по този начин вече не съставлява държавна собственост и не е собственост на търговското дружество, в което са прехвърлени активите от преобразуваното държавно предприятие. Решението на поземлената комисия е издадено на основание чл. 27 от ППЗСПЗЗ съгласно който на основание на влезлия в сила план за земеразделяне общинската служба по земеделие постановява решение за възстановяване правото на собственост, в което описва размера и категорията на имота, неговото местоположение, граници, съседи, както и ограниченията на собствеността с посочване на основанията за тях. Към решението се прилага скица на имота, заверена от общинската служба по земеделие. Решението  е било съобщено на заинтересуваните лица по реда на Гражданския процесуален кодекс. Влязлото в сила решение, придружено със скица, удостоверява правото на собственост и има силата на констативен нотариален акт за собственост върху имота. Съгласно Тълкувателно решение № 1/1997 г. на ОСГК на ВКС Решенията на общинските поземлени комисии по чл. 18ж,ал. 1 от ППЗСПЗЗ и по чл. 27,ал. 1 от ППЗСПЗЗ за възстановяване правото на собственост върху земеделски земи в съществуващи или възстановими стари реални граници или в нови реални граници с план за земеразделяне имат конститутивно действие.

С оглед на изложеното съдът счита, че предявения положителен установителен иск с правно основание чл. 124 ГПК във вр. с чл. 79 ЗС, който се позовава на оригинерното придобивно основание изтекла придобивна давност и на придобивно основание отчуждаване на имот за държавни нужди след обезщетяване на собствениците следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан.

По отговорността на страните за разноски:

При този изход на спора, на основание чл. 78, ал.3 ГПК, ответникът има право на разноските, които е направил в производството. Претендира сумата от общо  675 лева, от които  75 лева - депозит за вещо лице и  600 лева - адв. възнаграждение. Воден от горното, Сливенски районен съд,

Р Е Ш И:

 

 

 ОТХВЪРЛЯ предявения от „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Христо Данев” № 37, с която е предявен иск с правна квалификация чл.124, ал.1 ГПК против С.Г.Т., ЕГН: ********** ***, с който се претендира да се признае за установено между страните, че ищцовото дружество е собственик на следния недвижим имот: в района на Сливенски минерални бани, с площ 4999,80 кв.м. / незастроена площ 4727, 20 кв.м. и застроена площ от 272,60 кв.м./ при граници: шосе за гр. Нова Загора, кантон на пътно управление, река Тунджа и гараж на баните съгласно Акт за държавна собственост на недвижим имот № 2945/08.05.1965 г. на председателя на Градски народен съвет- гр. Сливен, като към настоящия момент 1508 кв.м. образуват имот с идентификатор № 30990.502.21, като останалите 3491,80 кв.м. попадат в имот с идентификатор № 30990.502.20 целият с площ от 6007 кв.м. на основание  отчуждаване за държавни нужди срещу заплатено обезщетение и давностно владение продължило повече от десет години.

 

 ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Христо Данев” № 37 да заплати на С.Г.Т., ЕГН: ********** *** сумата от 675 лева - съдебни разноски.

 Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Сливенски окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

  

 РАЙОНЕН СЪДИЯ: