№ 127
гр. Търговище, 16.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, IX СЪСТАВ, в публично заседание
на първи март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Красимира Ив. Колева
при участието на секретаря Красимира Ал. Кирилова
като разгледа докладваното от Красимира Ив. Колева Гражданско дело №
20223530101196 по описа за 2022 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск за установяване на трудов стаж по реда на чл.1 ал.1 т.3 от ЗУТОССР
във вр. с чл.124 ал.4 изр.2-во от ГПК.
Ищецът – Н. А. А. работел от 01.11.1976г. до 10.11.1992г., включително, по трудов
договор на длъжност ****, ***** и *******, в Акционерно дружество „Зора” гр.Търговище
(предишно наименование Завод за хладилна техника „Зора” гр.Търговище). Трудовият стаж
на лицето бил отразено в трудова книжка, която обаче изгубил. С друг заместващ документ
лицето не могло да се снабди. Тъй като работодателят прекратил дейността си и нямал
правоприемник, то ведомостите били предадени на ТП на НОИ-Търговище. По повод
подадено Заявление от ищеца до ТП на НОИ гр.Търговище, му било издадено
Удостоверение, изх.№ УА-3205/05.06.2015г„ копие от което се представя с исковата молба,
със заверка от 14.09.2022г.
Видно от съдържанието на посоченото удостоверение, липсват данни за лицето за
трудов стаж в Акционерно дружество „Зора” гр.Търговище (предишно наименование Завод
за хладилна техника „Зора” гр.Търговище), за м.07.1984г.; за м.07.1986г. и за м.12.1992г. За
посочените по-горе месеци, ищецът няма претенции. Според него липсата на данни за
трудов стаж във ведомостите на в Акционерно дружество „Зора” гр.Търговище (предишно
наименование Завод за хладилна техника „Зора” гр.Търговище), за м.07.1984г.; за
м.07.1986г. и за м.12.1992г„ се дължи на това, че е ползвал неплатен отпуск, не е получавал
трудово възнаграждение, поради което счита за правилно, да не му се зачитат за трудов
стаж.
1
Видно пак от съдържанието на визираното по-горе удостоверение, липсват ведомости
за работниците работили в Акционерно дружество „Зора” гр.Търговище (предишно
наименование Завод за хладилна техника „Зора” гр.Търговище) за периода от м.11.1976г. до
м.12.1977г.; от м.02.1978г. до м.05.1978г.; за м.08.1978г. и за м.11.1978г. Според ищеца
ведомостите за работниците работили в Акционерно дружество „Зора” гр.Търговище
(предишно наименование Завод за хладилна техника „Зора” гр.Търговище) за периода от
м.11.1976г. до м.12.1977г.; от м.02.1978г. до м.05.1978г.; за м.08.1978г. и за М.11.1978г., по-
скоро са загубени, отколкото унищожени. Други обяснения ищецът няма.
Ищецът твърди, че преди още да се уволни от казармата уволнен е на 30.10.1976г.),
баща му А.А.А., тогава работещ в Завод за хладилна техника „Зора” гр.Търговище,
разговарял с *** на завода и го помолил, веднага след уволнението му, да го назначат на
работа в завода. Да не се шляе по улиците, а да работи. ***** на завода изпълнил молбата на
А.А.А. и назначил с трудов договор сина му - ищецът по делото, на работа в Завод за
хладилна техника „Зора” гр.Търговище, на длъжност ****. Ищецът бил разпределен в
бригадата на Н.К., тогава с фамилно име - Д., сега с фамилно име - Н., от *****, на
длъжност ****. Още нещо. От служители на архивното стопанство на ТП на НОИ-
Търговище разбрал, че след като Акционерно дружество „Зора” гр.Търговище (предишно
наименование Завод за хладилна техника „Зора” гр.Търговище) е прекратило дейността си
през 2003 година, факт, който се установява от стр.17, колона 7 и 8 от представените копия
от страниците на трудова книжка № 615, изд.на 17.11.1976г. на И.Й.И. - дата на
прекратяване на трудово правоотношение - 01.03.2003г„ основание за прекратяване на
трудово правоотношение - чл.328. ал.1 т.1 от КТ прекратяване на трудов договор от
работодателя с предизвестие при закриване на предприятието, първоначално ведомостите
били предадени от Акционерно дружество „Зора"’ гр.Търговище (предишно наименование
Завод за хладилна техника „Зора“ гр.Търговище) на Община Търговище, след което Община
Търговище ги предала на ТП на НОИ-Търговище, които пък ги предали на архивното
стопанство на ТП на НОИ- Търговище, находящо се в сградата на Строителния техникум в
гр.Търговище.
През периодите: от 01.11.1976г. до 30.06.1984г., вкл., от 01.08.1984г. до 30.06.1986г.,
вкл. и от 01.08.1986г. до 10.11.1992г., вкл., без м.07.1984г., м.07.1986г. и м. 12.1992г. ,
ищецът е полагал труд на длъжност ***** и **** и *******, като ***** при пълно работно
време от осем часа, с трудово възнаграждение съответстващо на горепосочените длъжности.
През периода от 01.11.1976г. до 30.06.1984г., вкл., през периода от 01.08.1984г. до
30.06.1986г., вкл. и през периода от 01.08.1986г. до 10.11.1992г., вкл., колеги на лицето били
Н.К.Н.. и И.Й.И., като на тези лица през процесиите периоди им бил зачетен трудов стаж
при пенсиониране. Това породило правния интерес за водене на настоящото производство.
Ищецът моли съдът да постанови решение, с което да признае по отношение на
ответника, че е полагал труд в Акционерно дружество „Зора” гр.Търговище (предишно
наименование Завод за хладилна техника „Зора” гр.Търговище) през периодите: от
01.11.1976г. до 30.06.1984г., вкл., от 01.08.1984г. до 30.06.1986г., вкл. и от 01.08.1986г. до
10.11.1992г., вкл., които периоди не включват: м.07.1984г.; м.07.1986г. и м.12.1992г ., на
длъжност ***** и **** и *******, като ***** при пълно работно време от осем часа, с
трудово възнаграждение съответстващо на горепосочените длъжности, което време да се
признае за трудов и осигурителен стаж. Моли и за присъждане на разноски. Редовно
призован в открито заседание ищецът се яви лично и с упълномощен процесуален
представител - адв. С. М. от АК-Търговище.
В първото открито заседание и преди доклада по делото, по искане на ищеца,
направено от упълномощения му процесуален представител адв. М., е прекратено
производството по делото само в частта по отношение на периода от 01.08.1989г. до
31.08.1989г., поради оттегляне на иска в тази част, на осн. чл.232 от ГПК.
Също така в първото открито заседание по искане на ищеца, направено от
2
упълномощения му процесуален представител адв. М., е допуснато изменение на петитума
на иска по реда на чл.214 от ГПК, а именно: ищецът претендира, че е полагал труд в
Акционерно дружество „Зора” гр.Търговище (предишно наименование Завод за хладилна
техника „Зора” гр.Търговище) само през периодите, както следва:
от 01.11.1976г. до 31.12.1977г.; /13 месеца/
от 01.02.1978г. до 31.05.1978г.; /4 месеца/
от 01.08.1978г. до 31.08.1978г.; /1 месец/
от 01.11.1978г. до 30.11.1978г. /1 месец/.
В хода на устните състезания искът за установяване на трудов стаж се поддържа от
пълномощника на ищеца в уточнените и посочени по-горе четири периода.
Ответникът – Национален осигурителен институт /НОИ/ – ТП гр. Търговище,
редовно уведомен за исковата молба подаде писмен отговор в срока и по реда на чл.131 от
ГПК, съгласно който искът е основателен, но само за изрично посочени конкретни периоди.
Ответникът твърди в писмения отговор, че ищецът подал заявление в ООА при ТП на
НОИ-Търговище с вх.№ МА-2337/14.05.2015 г. с искане за издаване на удостоверение за
осигурителен стаж за периода от м. 11.1976 г. до 31.12.1992 г. от „Зора“АД - Търговище. На
ищеца е издадено удостоверение УГ1-13 изх.№ УА-3205/05.06.2015 г. в което е заверен
стаж от „Зора“АД - Търговище, но в удостоверението е уточнено за липсващи данни за
лицето за следните месеци: м.07.1984 г., м.07.1986 г. и м. 12.1992 г., както и липсващи
ведомости за следните периоди : от м.11.1976 г. до м. 12.1977 г., от м.02.1978 г. до м.05.1978
г. и за м.08.1978 г. и м.11.1978 г.
Разплащателната документация на „Зора“ АД гр.Търговище е приета с приемо-
предавателен протокол № 95/28.05.2007 г. от Община Търговище. За 1976 г. и 1977 г. са
приети ведомости само на администрацията на завода. За 1978 г. има приети ведомости за
администрацията и част от ведомостите за работниците. Приетите ведомости са за следните
месеци: януари, юни, юли, септември, октомври и декември 1978 г.
След повторно извършена проверка в ТП на НОИ-Търговище е установено, че
ищецът е подал заявление в ООА при ТП на НОИ-Търговище с вх.№ 5506-25-
1770/13.09.2022 г. с искане за издаване на удостоверение за осигурителен стаж за м.07.1984
г., м.07.1986 г., м.08.1986 г. и м.10.1986 г. от „Гея маш“ ЕАД - гр. Търговище.
На ищеца е издадено удостоверение УП-13 изх.№ 5526-25-235/14.09.2022 г. в което е
заверен стаж от „Гея маш“ ЕАД - гр. Търговище за м.07.1984 г., м.08.1984 г., м.07.1986 г.,
м.08.1986 г. и м.10.1986 г.
След извършен преглед в пенсионното досие на лицето в описа на зачетения трудов
стаж за г-н А. в осигурител „Зора“ АД гр. Търговище за периода от 01.11.1976 г. до
30.11.1992 г. / периода през който той твърди, че е упражнявал трудова дейност в посочения
осигурител/ са установени следните периоди които не са зачетени поради непредставяне на
документи удостоверяващи трудов и осигурителен стаж от лицето за следните периоди:
- от 01.11.1976 г. до 31.12.1977 г.;
- от 01.02.1978 г. до 31.05.1978 г.;
- от 01.08.1978 г. до 31.08.1978 г.;
- от 01.11.1978 г. до 30.11.1978 г.;
- от 01.12.1982 г. до 31.12.1982 г.;
-от 01.08.1989 г. до 31.08.1989 г.
Ето защо искането на ищеца да се признае трудов и осигурителен стаж за установено
на основание чл.1, ал.1 от ЗУТОССР е допустимо и следва да се уважи, но само за
посочените периоди за които липсват документи удостоверяващи упражняването на трудова
дейност. В тази връзка и на основание чл.78, ап.2 от ГПК на ТП на НОИ - Търговище, в
качеството на ответник в настоящото дело, не следва да заплаща разноски на ищеца по
делото. Редовно призован в откритото съдебно заседание ответникът няма процесуален
3
представител и няма изразено становище.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, прие за установено
следното от фактическа страна:
Видно от разпореждане № 2140-25-204/03.06.2022г. на Ръководител ПО при НОИ-
ТП-Търговище, на ищеца Н. А. А. е отказано да му бъде отпусната лична пенсия за ОСВ,
тъй като лицето няма изискващия се действителен осигурителен стаж съгласно чл.68 ал.3 от
КСО – 15 години, а име действителен осигурителен стаж – 14г. 09м. 10 дни. Това обуславя е
правния интерес на ищеца да предяви иск за установяване на трудов и осигурителен стаж по
реда на ЗУТОССР.
Ищецът с писмена декларация по чл.8 от ЗУТОССР с нотариална заверка на
подписа от 19.09.2022г. под страх от наказателна отговорност по чл.313 от НК,
потвърждава всички фактически обстоятелства, които твърди в исковата си молба и са
посочени по-горе.
Няма спор между страните по делото и от заверено ксерокскопие от военната
книжка на ищеца се установява, че е завършил МТУ, с гражданска специалност : ***-**** и
е преминал военна служба от 30.09.1974г. до 30.10.1976г.
Видно от представеното с исковата молба удостоверение Изх.№ УА-
3205/05.06.2015г., изд. от НОИ-ТП-Търговище, ищецът е работил в Акционерно дружество
„Зора“ гр. Търговище , като липсват данни за лицето за периодите от м.07.1984г., м.07.1986г.
и м.12.1992г., а за периодите от м.11.1976г. до м.12.1977г.; от м.02.1978г. до м.05.1978г.;
за м.08.1978г. и за м.11.1978г. липсват ведомостите за работниците.
По-късно на ищеца е издадено удостоверение УП-13 изх.№ 5526-25-235/14.09.2022 г.
в което е заверен стаж от „Гея маш“ ЕАД - гр. Търговище за м.07.1984 г., м.08.1984 г.,
м.07.1986 г., м.08.1986 г. и м.10.1986 г.
Също съгласно удостоверение УП-13 изх.№ 5507-25-1521/15.12.2022г. на ищеца е
заверен стаж от „Зора“ АД – гр. Търговище за м.12.1982г. на длъжност ****.
В представения от ответника – Опис на осигурителен стаж, изготвен на 15.03.2022г.
и проверен на 02.06.2022г., за ищеца липсва осигурителен стаж за претендираните четири
периода.
Съгласно удостоверение Обр. УП-17 Изх.№ 5510-25-8/15.12.2022г., изд-. от НОИ-
ТП-Търговище, разплащателните ведомости и трудовоправните документи за работници на
осигурителя „ЗОРА“ АД гр. Търговище за следните четири периода:
от 01.11.1976г. до 31.12.1977г.;
от 01.02.1978г. до 31.05.1978г.;
от 01.08.1978г. до 31.08.1978г.;
от 01.11.1978г. до 30.11.1978г.
не са приети в ТП на НОИ, отдел ООА гр. Търговище. Удостоверението е издадено,
за да послужи пред Районен съд за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен
4
ред.
От представеното писмено доказателство – заверено ксерокскопие на трудова книжка
№ 359, издадена на 02.03.1972г. от Завод за хладилна техника /ЗХТ/ „Зора“ гр. Търговище
на Н.К. Д. /Н./, **** и живущ в **** и от извършаната служебна констатация по
представената съща трудова книжка в оригинал се установи безспорно, че трудовия стаж
на Н.К. Н. от 01.07.1963г. е непрекъснат до 15.11.1999г. когато е прекратено трудовото
му правоотношение, на осн. чл.328 ал.1 т.3 от КТ. През посочения период работникът е
заемал длъжностите *****, а от 01.11.1979 г. – ***, съответно от 01.07.1985г. – **** и пр.
От представеното писмено доказателство – заверено ксерокскопие на трудова книжка
№ 615, издадена на 17.11.1976г. от Завод за хладилна техника /ЗХТ/ „Зора“ гр. Търговище
на И.Й.И., ********* и от извършаната служебна констатация по представената съща
трудова книжка в оригинал се установи безспорно, че трудовия стаж на И.Й.И. от
22.11.1976г. е непрекъснат до 01.03.2003г., когато е прекратено трудовото му
правоотношение, на основание чл.328 ал.1 т.1 от КТ. През посочения период работникът е
заемал длъжността ***** , а от 10.11.1979г. – ***, съответно от 01.06.1988г. – **** и пр.
За изясняване на делото от фактическа страна, съдът разпита двама свидетели,
посочени от ищеца, които са без родство и дела със страните: 1. Н.К. Н.-80г. и 2. И.Й.И. –
67г., и които притежават писмени доказателства относно това, че са работили или
изпълнявали длъжност при същия работодател/осигурител през периода, през който е
положен претендирания стаж, съгласно изискването на чл.6 ал.4 от ЗУТОССР и това са
визираните и обсъдени подробно по-горе трудови книжки.
От показанията на св. Н. се установи, че той лично е работил в завода за хладилна
техника „Зора“ от 1960г. и е бил ***** **** ****. Той е приел на работа в бригадата ищеца
Н. през м. Ноември 1976г., след като се завърнал от казармата. В тази бригада назначавали
само младежи. Първият свидетел и ищецът заедно са работили в една бригада на 8-ч.
работен ден, ползвали са отпуски, подписвали се на ведомост за заплатите при касиерката в
завода. Н. се водил на длъжност ***** и работил в завода до 1992г. без да е напускал. Св.
Н. е категоричен, че ищецът през периода от постъпването му през 1976г. до 1992г. само в
завода „Зора“ е работил.
От показанията на св. И. се установи, че двамата с Н. са били колеги, като той е
започнал работа в завод „Зора“ на 22.11.1976г., а ищецът е започнал работа там малко
преди него. Двамата са работили в младежката бригада ****, на една и съща длъжност
*****. Двамата са били назначени по трудов договор, работили на 8-часов работен ден.
Получавали си редовно заплатите и се подписвали на ведомост, ползвали са отпуски.
Всичко е било уредено, всичко е било нормално по т.нар. от свидетеля „Бай-Тошово
време“. Вторият свидетел си спомня, че ищецът е напуснал някъде около 1991-1992г.
когато в завода започнали съкращенията. Компресорите, които произвеждали били с фреон,
но като казали, че вече такива компресори няма да има младежката бригада се разпаднала.
Св. И. работил до 2007г. в завода.
5
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Съгласно чл.124 ал.4 изр.2-ро от ГПК, иск за установяване съществуването или
несъществуването на други факти с правно значение се допуска само в случаите,
предвидени в закон. Такъв е специалният Закон за установяване на трудов и осигурителен
стаж по съдебен ред /обн. ДВ бр.26 от 29.03.2011г./. Установяването на положен трудов стаж
на определена длъжност и за определен период от време се установява именно по съдебен
ред. В този смисъл е практиката на ВКС по чл.290 ГПК – напр. Р № 254/20.01.2014г. по
гр.д. № 1413/2012г., ІІІ г.о. на ВКС и цитираните в него Р № 722/10.01.2011г. по гр.д. №
259/2010г., ІІІ г.о. и Р № 538/03.08.2010г. по гр.д. № 470/2009г., ІІІг.о., както и Р №
5379/17.04.2013г. на ВАС по адм.д. № 1432/2013г. VІо. Ищецът претендира установяване на
трудов стаж на осн. чл.1 ал.1 т.3 от ЗУТОССР, а именно времето, което се зачита за трудов
стаж и за трудов стаж при пенсиониране, положен до 31.12.1999г. съгласно действащите
тогава разпоредби. Искът по настоящото дело е предявен при спазване на изискванията по
чл.3 ал.1 и 2 от ЗУТОССР, исковата молба отговаря на изискванията по чл.4 ал.1 и 2 и е
представено удостоверения по чл.5 ал.2 от същия закон. Няма спор между страните по
делото, че „Зора“ АД гр. Търговище с предишно наименование - Завод за хладилна техника
„Зора“ гр. Търговище е прекратило дейността си; не съществува и няма правоприемник.
Самият ответник – НОИ-ТП-Търговище удостовери, че за претендираните от ищеца
периоди няма данни.
От гласните доказателства – чрез показанията на разпитаните свидетели се установи,
че за времето от м. Ноември 1976г. до напускането на завод „Зора“ от ищеца през 1991г. -
1992г. , като в това число са претендираните четири периода - от 01.11.1976г. до
31.12.1977г.; от 01.02.1978г. до 31.05.1978г.; от 01.08.1978г. до 31.08.1978г.; от 01.11.1978г.
до 30.11.1978г., ищецът действително е работил на длъжност *****, назначен по трудов
договор, на пълен работен ден 8-часа, като е плащано на надник. Установеното от гласните
доказателства се подкрепя и кореспондира с писмените доказателства по делото в т.ч. и
декларацията на ищеца по чл.8 от ЗУТОССР.
Съобразявайки установеното по-горе от писмените и гласните доказателства,
преценени по отделно и в тяхната съвкупност, съдът счита, че предявеният иск е доказан по
основание, поради което и следва да бъде уважен.
Въз основа на изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на НАЦИОНАЛЕН
ОСИГУРИТЕЛЕН ИНСТИТУТ - ТЕРИТОРИАЛНО ПОДЕЛЕНИЕ- ТЪРГОВИЩЕ, с адрес
гр. Търговище, ул. “Св.Св. Кирил и Методий” , представлявано от директор П.С., че Н. А.
А., ЕГН ********** , с постоянен адрес в ******* , действащ чрез упълномощен
процесуален представител – адв. С. М. от АК-Търговище, съдебен адрес: *****, е работил
в периода от общо 1 година, 7 месеца и 0 дни, считано, както следва: от 01.11.1976г. до
6
31.12.1977г.; от 01.02.1978г. до 31.05.1978г.; от 01.08.1978г. до 31.08.1978г.; от
01.11.1978г. до 30.11.1978г. на длъжност ***** , с продължителност на работния ден – 8
часа в „ЗОРА“ АД гр. Търговище /с предишно наименование Завод за хладилна техника
„Зора“ гр. Търговище/, общ. Търговище на осн. чл.1 ал.1 т.3 от ЗУТОССР във вр. с чл.124
ал.4 изр.2-во от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните, пред Окръжен съд - Търговище
Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________
7