№ 466
гр. К., 05.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:С. В. Г.
при участието на секретаря М. Т. М.
като разгледа докладваното от С. В. Г. Гражданско дело № 20225510100624
по описа за 2022 година
Предявен е иск с правно основание чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал. 1
от ГПК.
Производството е образувано по искова молба от „А.“ ЕАД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „П.“ ***, представлявано от
Ю.Х.Ю., чрез юриск. М.Г. против П. В. Ц., ЕГН **********, с адрес: с. Д.,
общ. М., ул. ***.
Ищецът твърди, че в законоустановения срок и във връзка с
разпореждане по ч.гр.д № 3572 по описа на Районен съд - К., 5 с-в, за 2021 г.,
на основание чл. 415 от Гражданския процесуален кодекс, предявява
настоящия иск за установяване на вземането си спрямо П. В. Ц. в размер на
22931,98 лв. (двадесет и две хиляди деветстотин тридесет и един лева и
деветдесет и осем стотинки).
Искът се основавал на следните обстоятелства:
На *** г. е подписан Индивидуален договор за продажба и прехвърляне
на вземания /цесия/ към Рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания /цесия/ от *** г., сключен между „У." ЕАД, ЕИК *** и „А." ЕАД с
ЕИК ***, по силата на което вземането на „У." ЕАД срещу П. В. Ц.,
произтичащо от договор за потребителски кредит № *** г., е прехвърлено в
полза на „А." ЕАД, ведно с всички привилегии, обезпечения и
принадлежности, включително и всички лихви, такси, комисионни и други
разноски на дружеството - кредитор. Общите условия на „У." ЕАД съдържат
изрична клауза, която урежда правото на кредитора да прехвърли вземането
си в полза на трети лица. Длъжникът е уведомен по реда на чл. 99, ал. 3 от
ЗЗД за извършената продажба на вземането от името на „У." ЕАД с
Уведомително писмо с изх. № ***, което е връчено на кредитополучателя
1
чрез ЧСИ Р.Б.М., рег. №***, район на действие - Окръжен съд С., на *** г., на
когото „А." ЕАД е възложила правомощията по чл. 18, ал. 5 от Закона за
частните съдебни изпълнители.
Съгласно договора за цесия от *** г. „А." ЕАД, в качеството си на
цесионер, се е задължило от името на цедента и за своя сметка да изпраща
уведомления за извършената цесия до длъжниците. Ищцовото дружество има
изрично пълномощно от цедента „У." ЕАД за уведомяване на длъжниците по
реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД.
От страна на „А." ЕАД е изплатено уведомителю писмо за извършената
цесия с изх. № *** от *** г., както и за настьпилата предсрочна изискуемост с
изх. № ***, с;което е съобщено на кредитополучателя, че поради допуснато
просрочив и неплагщане на погасителни вноски по договора всички вземания
по него са изискуеми изцяло и в пълен размер, считано от *** г. /датата на
получаване на уведомлението за предсрочна изискуемост/. Уведомителното
писмо е връчено на кредитополучателя чрез ЧСИ Р.Б.М., рег. №***, район на
действие - Окръжен съд С., на когото „А." ЕАД е възложила правомощията по
чл. 18, ал. 5 от Закона за частните съдебни изпълнители. В тази връзка моли
съда да се има в предвид изложеното в Решение №40/17.06.2015г. на ВКС по
т.д. №601/2014г., постановено по реда на чл. 290 от ГПК, а именно:
упражняването на правото на кредитора да обяви кредита за предсрочно
изискуем изисква уведомлението да е достигнало до длъжника, като й случай,
че фактическо връчване не е осъществено, то кредиторът следва да е положил
усилия за откриване на длъжника. Според Решение на Съюза по дело С-
327/10 от 17.11.11 г., при прилагане на нормите на процесуалното право,
националният съд трябва да изследва дали са предприети всички действия за
откриване на длъжника, изисквани от принципите на дължимата грижа и
добросъвестността. В този смисъл за надлежното уведомяване на длъжника,
съдът, разглеждащ иска, следва да направи преценка на положените усилия
по откриване на длъжника в зависимост от обстоятелствата при всеки
конкретен случай. При предприетия начин на уведомление фактическо
връчване не е осъществено поради бездействие от страна на получателя.
Независимо от това, в конкретния случай кредиторът е положил
необходимите усилия да изпълни задължението си за уведомяване на
дъжника за упражненото си правомощие да обяви предсрочната изискуемост
на кредита. Съставът на ВКС приема, че моментът на предсрочната
изискуемост на кредита следва да се определи към момента, в който
волеизявлението на банката се счита за съобщено на длъжника.
Позовава се на постановените от ВКС на основание чл. 290 и 291 от
ГПК Решение № 3/16.04.14 г. по т. д. № 1711/2013 г. на I т. о. и Решение №
123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/09 год. на II т. о., съгласно които, ако към
исковата молба по иск на цесионера, е приложено уведомление на цедента до
длъжника за извършената цесия, същото уведомление, достигнало до
длъжника с връчване на препис от исковата молба, съставлява надлежно
съобщаване за цесията, съгласно чл. 99 ал. 3 пр. 1 ЗЗД, прехвърлянето на
вземането поражда действие за длъжника, на основание чл. 99 ал. 4 ЗЗД и
същото следва да бъде съобразено от съда, като факт от значение за спорното
право.
На *** г. П. В. Ц. в качеството на Кредитополучател е сключил договор
2
за потребителски паричен кредит № *** с „У." ЕАД, при спазване на
разпоредбите на Закона за потребителския кредит и на основание Общите
условия, при които „У." ЕАД предоставя потребителски кредита. Цитираните
Общи условия са неразделна част от договора за кредит. С факта на
подписването на Договора Кредитополучателят удостоверява, че му е
предоставен целият обем преддоговорна и договорна информация от страна
на банката, получил е екземпляр от Общите й условия, запознат е с тях и
безусловно ги приема.
При условията на Договора за потребителски паричен кредит,
Кредиторът е предоставил на Кредитополучателя потребителски паричен
кредит в размер на 20368.90 лева, която сума е преведена по посочената от
Кредитополучателя банкова сметка, на дата *** г. Съгласно сключения
договор страните са постигнали съгласие, че главницата или общия размер на
кредита е 20368.90 лв.
Подписвайки договора за кредит, Кредитополучателят се е задължил да
ползва отпуснатата в кредит сума и да я върне ведно с начислените лихви и
разноски, в сроковете и при условията, указани в Договора, на вноски, чиито
брой, размер и падежи са посочени в погасителен план, който е неразделна
част от договора за кредит. Посоченият в погасителния план размер на всяка
месечна погасителна вноска включва съответна част от главницата на
отпуснатия кредит, лихвата върху нея към момента на предоставяне на
кредита, комисионната/таксата и съответна част от застрахователна премия. В
погасителния план са посочени и падежът на изискуемост и погасяване на
всяка една от вноските.
Съгласно клаузите на сключения договор, усвоената парична сума по
кредита за срока на действие на договора се олихвява с възнаградителна
лихва, месечния размер на която е фиксиран за целия срок на договора и
която се начислява от датата на отпускане на кредита. Така, подписвайки
договора за кредит, страните са постигнали съгласие възнаградителната лихва
за срока на договора да бъде в общ размер на 12099.80 лв. Общата сума, която
Кредитополучателят се е задължил да върне при сключване на договора за
кредит е в размер на 32468.70 лв., която съгласно клаузите на договора за
кредит е платима на 110 броя анюитетни месечни погасителни вноски, всяка в
размер на 295.17 лева, като първата погасителна вноска е дължима на
01.05.2020 г., а последната е с падеж на *** г., съгласно погасителен план,
неразделна част от Договора за кредит, в който е посочен падежът на всяка
отделна погасителна вноска.
Крайният срок за издължаване на всички задължения по кредита е *** г.
/дата на последна погасителна вноска, съгласно погасителен план/, но
предвид обстоятелството, че кредитополучателят не е изпълнявал
задължението си за заплащане в срок на погасителните вноски, кредитът е
обявен за предсрочно изискуем, на основание чл. 13, ал. 2, б. „а" от Общите
условия, неразделна част от договора за кредит, съгласно който кредиторът
има право да обяви всичките си вземания по предоставения кредит, в т.ч.
изтекли и непогасени вноски, остатъчна главница и остатъчни лихви, лихви за
забава, такси и комисионни за предсрочно изискуеми в пълен размер при
неплащане на две последователни погасителни вноски по кредита /главница и
лихва/. От страна на „А." ЕАД до кредитополучателят е изпратено
3
уведомително писмо с изх. № ***, с което му е съобщено, че поради
допуснато просрочие и неплащане на погасителни вноски по договора всички
вземания по него са изискуеми изцяло и в пълен размер, считано от *** г.
/датата на получаване на уведомлението за предсрочна изискуемост/.
Уведомителното писмо е връчено на кредитополучателя чрез ЧСИ Р.Б.М.,
рег. №***, район на действие - Окръжен съд С., на когото „А. ЕАД е
възложила правомощията по чл. 18, ал. 5 от Закона за частните съдебни
изпълнители. Уведомлението за предсрочна изискуемост е връчено на
длъжника на ***г.
Съгласно разпоредбите на приложимите към Договора за кредит Общи
условия, при забава в плащанията на дължимите от Кредитополучателя суми,
същият дължи на Кредитодателя, освен всички просрочени и неизплатени
месечни суми, и обезщетение за забава в размер на годишната законна лихва,
разделена на 360 дни, за всеки ден на забава, изчислена върху просрочената
дължима главница. На посоченото основание, на длъжника е начислено
обезщетение за забава върху дължимите суми в общ размер на 1341.47 лв. за
периода от 02.05.2020 г. до датата на входиране на задължението в съда. За
периода 13.03.2020 г. - 14.07.2020 г. не е начислявана лихва за забава или
неустойка, в изпълнение на разпоредбата на чл. 6 ЗМДВИПОРНС.
Предвид изложеното за „А." ЕАД, ЕИК *** възниква правен интерес за
предявяване на претенциите по съдебен ред, с оглед на което претендира от
П. В. Ц., като Кредитополучател по договор за потребителски паричен кредит
№***, сключен на *** г., да заплати: главница: 20368.90лв., възнаградителна
лихва: 1221.61лв. и обезщетение за забава в размер на 1341.47 лв. или сума в
общ размер на: 22931.98лева. Срещу длъжника е подадено заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. Съдът е уважил
претенцията ни и по образуваното ч. гр. д. № 20215510103572, 5 с-в, по описа
на Районен съд - К. е издадена Заповед за изпълнение. Длъжникът е подал
възражение срещу същата, което обуславя правния им интерес от подаването
на настоящата искова молба.
Моли съда да приложи разпоредбата на чл. 235, ал. 3 от ГПК в
съответствие с дадените указания в т. 9 от ТР 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, а
именно, че съдът следва да вземе под внимание всички падежирали вноски до
приключване на съдебното дирене, настъпването на които падежи се явяват
нововъзникнали факта от значение за спорното право съгласно разпоредбата
на чл. 235, ал. 3 от ГПК /в тази насока Решение № 184 от 4.07.2017 г. на ВКС
по т. д. № 60361/2016 г., IV г. о., ГК и Решение № 15/09.05.2017 г. по търг. д.
№ 60034/2016 г. на 1-во гр. отд. на ВКС, постановени по реда на чл. 290 от
ГПК/.
Моли съда да ги призовете на съд и, след като се запознаете с всички
доказателства по делото, да постановите съдебен акт, по силата на който да
признаете за установено, че П. В. Ц., ЕГН **********, с настоящ адрес: общ.
М., с. Д., *** дължи на „А." ЕАД сумите по договор за потребителски паричен
кредит № ***, сключен на *** г. както следва: 20368.90 лева (двадесет хиляди
и триста шестдесет и осем лева и 90 стотинки) - представляващи главница за
периода от 01.05.2020 г. до *** г. по отношение на която е обявена
предсрочна изискуемост на *** г.; 1221.61 лева (хиляда и двеста двадесет и
един лева и 61 стотинки) -възнаградителна лихва за периода от 01.05.2020 г.
4
до 13.08.2021 г. (датата на прехвърляне на задължението); 1341.47 лева
(хиляда и триста четиридесет и един лева и 47 стотинки) -обезщетение за
забава за периода от 02.05.2020 г. до датата на подаване на заявлението в
съда. За периода 13.03.2020 г. - 14.07.2020 г. не е начислявана лихва за забава
или неустойка, в изпълнение на разпоредбата на чл. 6 ЗМДВИПОРНС;
законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
Заявлението за издаване на Заповед за изпълнение до окончателно погасяване
на дълга.
Моли да им бъдат присъдени и направените съдебно-деловодни
разноски в заповедното и в настоящото производство, както и
юрисконсулстско възнаграждение в размер на 350,00 лева на основание чл.
78, ал. 8 ГПК.
Когато ищецът, предявявайки иск, търси определен правен резултат,
позовавайки се на едно правно основание и моли, ако то не бъде установено,
съдът да постанови същия резултат, но поради други правопораждащи
юридически факти, е налице обективно съединяване на искове при условията
на евентуалност. Предметът на иска се индивидуализира чрез страни,
правопораждащи юридически факта и петитум. При различие в някои от
посочените елементи, са налице отделни претенции. Когато те са предявени
за съвместно разглеждане, съдът дължи произнасяне по всяка от тях. При
евентуалното обективно съединяване на искове, съдът разглежда претенциите
в реда, посочен от ищеца, освен, ако друго не се следва от естеството на
спорните права и правоотношения. Така Решение № 72 от 29.07.2013 г. на
ВКС по гр. д. № 402/2012 г., IV г. о., ГК.
В процесния случай е налице различие, както в правопораждащия
юридически факт, така и в петитума. Доколкото с установителния иск ищецът
твърди настъпването на предсрочната изискуемост в момент преди подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и на база този
юридически факт иска от съда да установи тези твърдения, то с осъдителния
иск правопораждащият юридически факт на предсрочната изискуемост се
твърди да е настъпил в един последващ момент - връчването на преписа от
исковата молба на ответника и отправеното до съда искане е различно - не да
установи, а да осъди. Действително, правното основание както при
установителния, така и при осъдителния иск е едно и също - договорът за
кредит, но за ищеца не е без значение дали поради ненадлежно обявена
предсрочна изискуемост преди заявлението съдът ще присъди само
падежиралите вноски по кредита към- датата на формиране на силата на
пресъдено нещо, или ще вземе предвид уведомяването на длъжника за
предсрочната изискуемост в хода на процеса и по този начин ще присъди
всички непадежирали вноски по кредита до крайния срок на договора.
В Тълкувателно решение № 8/2017 от 02.04.2019 г. по т. д. № 8/2017 г.
по описа на ОСГТК се приема, че предсрочната изискуемост на вземането по
договора за кредит променя изискуемостта на вноските, които не са
подлежали на изпълнение преди датата на настъпването й, но няма за
последица изменение на основанието, от което произтича вземането.
Вноските с падеж преди датата на настъпване на предсрочната изискуемост и
вноските, станали предсрочно изискуеми, са вземания, възникнали на едно и
също основание - договора за кредит. По тези съображения позоваването на
5
предсрочната изискуемост не е определящо за основанието на претенцията,
предявена по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК. В така цитираното Тълкувателно
решение № 8/2017 от 02,04.2019г. по тълк. дело № 8/2017г. на ОСГТК на
ВКС, т. 1 не е изследван въпросът „Може ли обявяването на кредита за
предсрочно изискуем да бъде извършено чрез връчване на препис от исковата
молба по чл. 422, ал. 1 ГПК и приложеното към нея изявление за обявяване на
кредита за предсрочно изискуем и представлява ли това факт, който трябва да
бъде съобразен от съда по чл. 235, ал. 3 ГПК?". Доколкото този въпрос не е
обсъждан в по-късно постановеното тълкувателно решение, то Следва към
настоящия момент да се приложат разпоредбите на действащото предходно
тълкувателно решение - т.9 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на
ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК. В последното е прието, че по общото
правило на чл. 235, ал. 3 ГПК съдът взема предвид всички факта, които са от
значение за спорното право, и това са фактите, настъпили след предявяване
на иска - от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение до приключване на съдебното дирене в производството по иска! В
настоящия случай този факт е уведомяването на длъжника за предсрочната
изискуемост посредством връчването на препис от исковата молба. В
Тълкувателно решение № 4/2013г. от 18.06.2014г. ОСГТК на ВКС са
изложени съображения относно хипотеза, в която волеизлявлението за
предсрочната изискуемост е материализирано в исковата молба и същото е
получено от ответника в хода на производството, които следва да се
възприемат в следния смисъл: ако се приеме, че предявяването на иска има
характер на волеизявление на кредитора, че счита кредита за предсрочно
изискуем, и същият се обявява на длъжника с връчването на препис от
исковата молба, то моментът на предсрочната изискуемост ще настъпи с
получаването на преписа от ответника по иска. В тази хипотеза ще следва да
се установява съществуването на вземане, което не е било изискуемо в
заявения размер и не е било възникнало на предявеното основание с оглед на
факти, осъществили се след подаване на исковата молба. Така Решение №
139/05.11.2014 по дело №57/2012 на ВКС, ТК, I т. о.
Съгласно Решение № 198 от 18.01.2019 г. по т. д. № 193 по описа за
2018 г. на ВКС, ТК условие за разглеждане на осъдителни искове, съединени
при условията на евентуалност с установителни искове по чл. 422 ГПК, е
отхвърлянето на установителните искове, поради ненастъпила предсрочна
изискуемост на вземанията по кредита преди заявлението по чл. 410 ГПК,
като в този случай се въвежда ново обстоятелство в исковата молба -
несъдържащо се в заявлението за издаване на заповедта за изпълнение и
неподдържано спрямо предявените установителни искове -уведомяване на
длъжниците по кредита за изявлението на банката за настъпване на
предсрочната изискуемост със самата исковата молба. В тази хипотеза,
съединяването при евентуалност при посоченото условие на осъдителните
искове с установителните по реда на чл.422 ГПК е допустимо, тъй като
ищецът има правен интерес от разглеждането на осъдителните претенции при
отхвърляне на установителните такива, когато основанието за отхвърляне на
главните искове е свързано с настъпване на обстоятелство /предсрочна
изискуемост/, за момента на осъществяването на което се поддържат по двата
вида искове различни темпорални момента - преди и след заявлението за
издаване на заповед за изпълнение. Така Определение № 387/24.07.2017 по
6
дело №1369/2017 на ВКС, ТК, I т .о. Същественото при съединяването на
установителния иск с осъдителния е новото обстоятелство, въведено в
исковата молба, което не се е съдържало в заявлението за издаване на заповед
за изпълнение и което не е било поддържано спрямо предявения главен
установителен иск. Това ново обстоятелство представлява уведомяване на
длъжника по кредита за изявлението за настъпване на предсрочната
изискуемост със самата исковата молба.
С оглед гореизложеното и в условията на евентуалност моли съда след
като се запознаете с всички доказателства по делото и приложите
разпоредбите на чл. 235 от ГПК, да постанови съдебен акт, по силата на който
да осъди П. В. Ц. да плати на „А." ЕАД, с ЕИК *** следните неизплатени по
договор за потребителски паричен кредит № ***, сключен на *** г. както
следва: 20368.90 лева (двадесет хиляди и триста шестдесет и осем лева и 90
стотинки) - представляващи главница за периода от 01.05.2020 г. до *** г. по
отношение на която е обявена предсрочна изискуемост на *** г.; 1221.61 лева
(хиляда и двеста двадесет и един лева и 61 стотинки) -възнаградителна лихва
за периода от 01.05.2020 г. до 13.08.2021 г. (датата на прехвърляне на
задължението); 1341.47 лева (хиляда и триста четиридесет и един лева и 47
стотинки) -обезщетение за забава за периода от 02.05.2020 г. до датата на
подаване на заявлението в съда. За периода 13.03.2020 г. - 14.07.2020 г. не е
начислявана лихва за забава или неустойка, в изпълнение на разпоредбата на
чл. 6 ЗМДВИПОРНС; законна лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на Заявлението за издаване на Заповед за изпълнение до
окончателно погасяване на дълга.
Ответникът може да заплати дължимите суми по следната банкова
сметка на А. ЕАД: IВАN: ***; ВIС: ***, О. АД.Моли също така да им бъдат
присъдени и направените съдебно деловодни разноски и в настоящото
производство.
В първото по делото съдебно заседание ищецът е поискал
постановяване на неприсъствено решение по спора.
С протоколно определение от 19.09.2022 г. съдът е приключил
съдебното дирене и е пристъпил към постановяване на неприсъствено
решение срещу ответника.
Съгласно чл. 239, ал. 2 от ГПК неприсъственото решение не се
мотивира по същество, като в него е достатъчно да се укаже, че то се
основава на наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено
решение.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е представил писмен отговор.
Ответникът е редовно призован за съдебното заседание, като не се явява, не
изпраща процесуален представител и не е направил искане делото да бъде
гледано в негово отсъствие.
От разпореждане на съда от 24.03.2022 г., постановено по настоящото
гражданско дело /л. 43 от делото/ и приложените към делото призовки е
видно, че на ответника са указани последиците от неспазване на сроковете за
размяна на книжа и от неявяването в съдебно заседание.
Представените с исковата молба писмени доказателства: Договор за
кредит ***, сключен на *** г., ведно с общи условия, погасителен план;
7
рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от *** г.;
индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от
***г; Потвърждение за извършена цесия на основание чл. 99 ЗЗД; извлечение
от Приложение № 1 към индивидуалния договор за цесия от *** г., от което
се удостоверява, че вземането на „У." ЕАД спрямо ответника е предмет на
договора за цесия; пълномощно от „У." ЕАД за уведомяване на длъжниците
за извършената цесия; уведомително писмо за извършена цесия и обявяване
на кредита за предсрочно изискуем с Изх. № *** от дата *** г. до П. В. Ц.,
ведно с известие за доставяне; уведомително писмо за извършена цесия и
обявяване на кредита за предсрочно изискуем с Изх. № *** от дата *** г. до
П. В. Ц., което е връчено на кредитополучателя чрез ЧСИ Р.Б.М., рег. №***,
район на действие - Окръжен съд С., на дата *** г., на когото „А." ЕАД е
възложила правомощията по чл. 18, ал. 5 от Закона за частните съдебни
изпълнители, не са оспорени от ответника и доказват наличието на
неизпълнение на договорно задължение по Договор за потребителски кредит
с № *** г.
По делото е назначена и изслушана съдебно-счетоводна експертиза,
чието заключение съдът възприема като компетентно и добросъвестно
изготвено. От заключението на същата се установява, че кредитополучателят
П. В. Ц. е изпаднал за забава във връзка със сключения договор на 02.05.2020
г. Сумата в размер на 20 368,90 лева е преведена по посочена от П. В. Ц.
банкова сметка *** на *** г. Размерът на непогасената главница за периода от
01.05.2020 г. по отношение на която на *** г. е обявена предсрочна
изискуемост е 20 368,90 лева. Размерът на лихвата за забава, вследствие
забавено плащане по проценсия договор за периода от 02.05.2020 г. до датата
на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410
от ГПК – 29.11.2021 г. е калкулирана в Приложение № 1. Размерът на
лихвата за забава за посочения период е 2 704,54 лева.
Съобразно правилото за разпределение на доказателствената тежест
съгласно чл. 154 ГПК в тежест на ответника е да докаже, че е платил на
ищцовото дружество претендираните суми по процесния договор, като такива
доказателства по делото не са събрани.
Исковете се явяват вероятно основателни с оглед на посочените в
исковата молба обстоятелства и представените доказателства.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че са налице предпоставките
по чл. 238, ал. 1 и чл. 239, ал. 1, т. 1 и 2, поради което следва да бъде
постановено неприсъствено решение срещу ответника, като предявените
искове бъдат уважени изцяло.
По отношение на претендираните от страната разноски, съдът
възприема следното:
В разпоредбата на чл.236, ал.1, т.6 от ГПК е предвидено задължение за
съда да се произнесе в тежест на кого възлага разноските.
Съгласно Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк.
дело № 4/2013 г., на Общото събрание на Гражданска и Търговска колегии на
ВКС на РБ, съдът в исковото производство се произнася с осъдителен
диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производства,
включително и когато не изменя разноските по издадена заповед за
8
изпълнение. Принудителното събиране на разноските се извършва, въз основа
на издаден, след влизане в сила на решението по установителния иск,
изпълнителен лист по чл.404, т.1 от ГПК от съда в исковото производство.
Съдът намира за основателно искането на ищеца за присъждане на
разноски, съгласно чл.78, ал.1 от ГПК. Съгласно чл.78, ал.1 от ГПК
заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за
един адвокат, ако е имало такъв, се заплащат от ответника съразмерно с
уважената част от иска, както следва: в заповедното производство - в размер
на 558,64 лева представляващи държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение, както и в настоящото производство - в размер на 838.64 лева,
представляващи държавна такса, юрисконсултско възнаграждение и
възнаграждение за вещо лице.
Съгласно чл. 80 от ГПК страната, която е поискала присъждане на
разноски, представя на съда списък на разноските най-късно до приключване
на последното заседание в съответната инстанция. В противен случай тя няма
право до обжалва решението в частта му за разноските. В настоящия случай
ищецът е представил списък на разноските.
Воден от горното и на основание чл. 239 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на П. В. Ц., ЕГН
**********, с адрес: село Д., община М., ул. *** съществуването на
вземането на „А.“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление град
С., булевард „Д-р П.“ ***, представлявано от Ю.Ю. – изпълнителен директор
за сумите: главница 20 368,90 лева по договор за потребителски паричен
кредит №***г., 1 221,61 лева възнаградителна лихва за периода от
01.05.2020 г. до 13.08.2021 г., 1 341,47 обезщетение за забава за периода
02.05.2020 г. до 29.11.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата
считано от датата на подаване на заявлението в съда до окончателно й, за
изпълнението на което парично задължение е издадена в полза на „А.“ ЕАД, с
п.а., заповед № 1569/30.11.2021 г. за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 3572/2021 г. по описа на Районен съд - К..
ОСЪЖДА П. В. Ц., ЕГН **********, с адрес: село Д., община М., ул.
*** да заплати на „А.“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
град С., булевард „Д-р П.“ ***, представлявано от Ю.Ю. – изпълнителен
директор сумата от 558,64 лева, представляваща разноски по ч.гр.дело
3572/2021 г. по описа на Районен съд – К..
ОСЪЖДА П. В. Ц., ЕГН **********, с адрес: село Д., община М., ул.
*** да заплати на „А.“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
град С., булевард „Д-р П.“ ***, представлявано от Ю.Ю. – изпълнителен
директор сумата от 838.64 лева, представляваща разноски по настоящото
производство.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
9
10