№ 347
гр. Благоевград , 27.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ в публично заседание на осемнадесети март, през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Петър Узунов
Членове:Ангелина Бисеркова
Александър Трионджиев
при участието на секретаря Катерина Пелтекова
като разгледа докладваното от Ангелина Бисеркова Въззивно гражданско
дело № 20201200501411 по описа за 2020 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба, подадена от адв.И.К., действаща като особен
представител на ЛЮБ. КР. П., ЕГН ********** – ответник по гр.д. № 259/2020 година по
описа на Районен съд-гр.Благоевград, срещу решение № 907758/05.10.2020 година, с което
П. е осъден да заплати на „О.Ф.Б.“ ЕАД сумите: 172.23 лева – главница, представляваща
неизпълнение на договорно задължение по Договор за стоков кредит № 74384/29.12.2014
година, сключен между "..." и ЛЮБ. КР. П., което вземане по силата на Договор за покупко-
продажба на вземания, сключен на 17.03.2017 година между "..." ЕАД и „О.Ф.Б.“ ЕАД и
Приемно-предавателен протокол от 28.03.2017 година е прехвърлено на „О.Ф.Б.“ ЕАД,
ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, ведно със законната лихва,
считано от подаване на иска до изплащане на вземането; 21.99 лева – договорна лихва за
периода от 28.03.2015 година до 28.09.2015 година; 4.34 лева – надбавка за забава за периода
от 29.03.2015 година до 29.09.2015 година. С решението са отхвърлени като неоснователни
исковете за заплащане на суми над уважените размери и периоди, както и за сумата от
120.00 лева, представляващи заемни такси. С решението ответникът П. е осъден да заплати
на „О.Ф.Б.“ ЕАД съдебни разноски съобразно уважената част от исковете.
Твърди се в жалбата, че решение № 907758/05.10.2020 година по гр.д. № 259/2020 година
по описа на Районен съд-гр.Благоевград е неправилно и необосновано, поради което следва
да бъде отменено изцяло, а уважените искове - да бъдат отхвърлени като неоснователни и
недоказани. Жалбоподателят твърди, че по делото не са събрани доказателства, а именно
пълномощно с достоверна дата, че цедентът /„...“/ е упълномощил цесионера /„О.Ф.Б.“ ЕАД /
да уведоми длъжниците, в това число ответника Л.П., за извършената цесия, както и за
извършено потвърждение от страна на банката на извършената цесия. Твърди, че ищецът не
е изпълнил вмененото му от първоинстанционния съд задължение да представи
доказателства за горепосочените обстоятелства, поради което приложеното към исковата
молба писмено доказателство /пълномощно/ е следвало да бъде изключено от
1
доказателствената съвкупност. Твърди, че в казуса не е доказано валидно упълномощаване
на цесионера да уведоми от името и за сметка на цедента длъжника П. за извършената цесия
на вземанията на кредитора, възникнали на основание процесния договор за стоков кредит
от 29.12.2014 година. Счита, че поради липсата на потвърждение на сключена цесия по
чл.99, ал.3 ЗЗД ищецът не се легитимира като встъпил в правата на кредитора /.../.
Жалбоподателят оспорва като неправилен извода на първоинстанционния съд, че с
връчване на исковата молба и приложенията към нея на особения представител на ответника
в случая е изпълнено изискването за уведомяване на длъжника за извършената цесия. В тази
връзка сочи, че правното положение на особения представител на страна в процеса е
различно от това на длъжника в материалното правоотношение. Счита, че правата на
особения представител са ограничени само в рамките на делото и до приключването му с
влязъл в сила съдебен акт. Твърди, че особеният представител не притежава представителна
власт да приема волеизявления, свързани с промяна в материалното правоотношение.
Твърди, че особеният представител не се приравнява на договорния процесуален
представител, който би могъл да доведе до знанието на доверителя всички относими към
спорното право факти, включително знанието за извършена цесия. С позоваване на решения
на СЕС обосновава тезата, че връчването на съдебни книжа на особен представител не
следва да се приравнява на връчване на книжата на представляваната страна /поради
невъзможност за извършване на фактически действия по свеждане на данните за цесията до
знанието на страната/, нито на връчване на книжата на упълномощен адвокат, доколкото
договорното представителство предполага връзка между упълномощителя и пълномощника.
С гореизложеното жалбоподателят обосновава искане за отмяна на атакуваното решение и
за присъждане на съдебни разноски. Не прави искане за събиране на нови доказателства.
Ответникът по жалбата депозира в срок писмен отговор, с който заявява искане за
потвърждаване на обжалваното решение като правилно, законосъобразно и постановено при
пълнота на доказателствата. Оспорва жалбата като неоснователна и необоснована.
Претендира съдебни разноски. Твърди, че по делото е несъмнено доказана активната и
пасивната материалноправна легитимация на страните в процеса. Оспорва твърдението на
жалбоподателя за недоказаност на надлежното уведомяване на длъжника П. за извършената
цесия. Твърди, че фактът на цедиране на вземането и съобщаването му на длъжника е
настъпил преди подаване на исковата молба в съда. Сочи уведомително писмо с баркод
PSFABG0092LYR, ведно с известие за доставяне със същия баркод. Оспорва и твърдението
на жалбоподателя за ненадлежно упълномощаване на цесионера от цедента. Сочи т.5.4 от
договор за цесия, сключен между "..." ЕАД и „О.Ф.Б.“ ЕАД от 17.03.2017 г. Твърди, че с
връчването на исковата молба и на приложенията към нея, в това число изходящото от
цедента уведомление, длъжникът е надлежно уведомен за извършената цесия. С позоваване
на решения на ВКС обосновава теза, че уведомяването на длъжника за извършената цесия
чрез особения представител /с връчването на последния на препис от исковата молба и
доказателствата към нея/ е валидно и надлежно уведомяване по смисъла на чл.99, ал.3 ЗЗД, с
което интересите на ответника в процеса са защитени. Сочи, че доколкото не се касае за
лично и незаместимо действие уведомяването на длъжника за извършената цесия от
цесионера като пълномощник на цедента е породило съответните правни последици –
надлежното уведомяване на длъжника по чл.99, ал.3 ЗЗД.
В отговора на въззивната жалба се сочи, че моментът на уведомяване на длъжника за
извършената цесия е от значение единствено при противопоставени от длъжника твърдения,
че до предявяването на иска е погасил задължението на стария кредитор, каквито в случая
липсват.
Във връзка с твърдението на жалбоподателя за липса на доказателство за пълномощно с
достоверна дата сочи, че първоинстанционният съд е вменил на ищеца задължение да
представи доказателства за достоверна дата на пълномощното, с което „...“ ЕАД е
упълномощила „О.Ф.Б.“ ЕАД да уведоми длъжниците за извършената цесия, а не
пълномощно с достоверна дата.
Счита цитираната от жалбоподателя практика на СЕС за неотносима в казуса, тъй като
същият не попада в приложното поле на Регламент 2201/2003 относно компетентността,
признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и делата, свързани с
родителската отговорност, както и че се отнася единствено до получаване на волеизявление
2
от особен представител, след което не е необходимо да се предприемат последващи
действия. С отговора не се заявява искане за събиране на нови доказателства.
В настоящата инстанция не са приети нови доказателства по реда на чл.266 от ГПК.
Съдът като съобрази доводите във въззивната жалба, както и събраните в хода на
първоинстанционното производство доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съгласно правилата на чл.235, ал.2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Предмет на въззивна проверка е първоинстанционното решение в частта, с която е уважен
предявения срещу Л.П. осъдителен иск. В останалата част, с която районният съд е
отхвърлил осъдителната претенция, решението не е обжалвано и е влязло в сила.
Производството по гр.дело № 259/2019 година по описа на съда е образувано въз основа
на искова молба, подадена на 31.01.2019 г. от „О.Ф.Б.“ ЕАД, ЕИК **** срещу ЛЮБ. КР. П.,
ЕГН **********, от гр.Благоевград, жк „...“ № 140, ет.2, ап.6, обективираща претенция да
се признае за установено съществуването на вземане на ищеца от ответника за сумата, за
която е издадена заповед по чл.417 ГПК по чгрд № 316/2016 г. по описа на РС-Благоевград,
а именно: 172.23 лева – главница, ведно със законната лихва, считано от подаване на
заявлението /19.02.2016 г./ до изплащане на вземането; 65.92 лева – договорна лихва за
периода от 28.02.2015 година до 16.02.2016 година; 10.46 лева – надбавка за забава за
периода от 28.03.2015 година до 16.02.2016 година; 120.00 лева заемни такси, всички
дължими на основание Договор за стоков кредит № 74384/29.12.2014 година, сключен
между „...“ ЕАД и ЛЮБ. КР. П.. В исковата молба е обективирана воля на ищеца за
предявяване при условията на евентуалност, в случай, че производството по делото с правно
основание чл.422 ГПК бъде прекратено като недопустимо, на основание същите
правопораждащи факти и обстоятелства, на осъдителен иск срещу Л.П. за горепосочените
суми.
С определение № 4809/23.05.2019 г. районният съд е прекратил производството в частта
по предявения установителен иск по чл.422 от ГПК по аргумент, че ищецът – цесионер няма
качеството банка и не е легитимиран да предяви иск за установяване на вземането по
заповедта за изпълнение по чл.417, т.2 от ГПК. Със същото определение съдът е прекратил
производството и в частта по предявения осъдителен иск с довод за недопустимост поради
заявяването му на същото основание, идентично на основанието на иска по чл.422 от ГПК.
Ищецът е обжалвал определение № 4809/23.05.2019 г., във връзка с което е било
образувано вчгрд № 730/2019 г. по описа на БОС. С определение № 4808/06.11.2019 г. актът
е потвърден в частта, с която е прекратено производството по установителния иск, а в
останалата част – относно осъдителната претенция, е отменено и върнато за продължаване
на съдопроизводствените действия.
След връщане на делото, районният съд е приложил санкцията на чл.129, ал.2 ГПК като е
указал на ищеца да довнесе следващата се за предявения осъдителен иск държавна такса,
както и да попълни с релевантни твърдения изложението на исковата молба в съответствие с
осъдителния петитум / разпореждане № 10888/18.11.2019 г./. В отговор е депозирана
поправена искова молба /от 03.12.2019 г./, препис от която е връчен на ответника чрез
назначения при условията на чл.47, ал.1-6 ГПК особен представител.
В писмения отговор, депозиран в законоустановения срок, ответникът чрез процесуалния
представител заявява становище за недопустимост на осъдителния иск, обосновано с
твърдения, че заповедта за изпълнение не е обезсилена, а исковата молба не обективира
установителна претенция. Навежда доводи и за неоснователност на предявения иск. Прави
възражение за погасяване на вземането по давност. Претендира съдебни разноски.
3
По делото са ангажирани писмени доказателства и съдебно-счетоводна експертиза.
От събраните по делото доказателства е безспорно установено, че на 29.12.2014 г. между
„...“ ЕАД /кредитор/ и ответника ЛЮБ. КР. П. е сключен Договор за стоков кредит № 74384
за сумата от 215.00 лева, представляваща цена на закупена от П. стока – телевизор NEO 1
бр., продаван от „Техномаркет България“ АД. Страните по договора уговорили срок на
издължаване на кредита 9 месеца, считано от датата на усвояване на кредитната сума, по
разплащателна сметка BG 87 STSA ..., чрез месечни вноски, всяка в размер, представляващ
главница и лихва, с падеж 28-мо число на съответния месец, съгласно погасителен план
„Приложение № 1“ към договора. Страните договорили еднократно усвояване на кредита,
безкасово по сметка на търговеца /продавача на стоката, както и олихвяване на кредита с
фиксиран лихвен процент, който към датата на сключване на договора е 39.35 % /или 0.1093
% на ден/.
Категорично се установява по делото факта на усвояване на кредита от П. на 29.12.2014
г., на която дата същият е закупил от „Техномаркет България“ АД горепосочения телевизор,
във връзка с което продавачът е издал фактура № ********** на обща стойност 239.00 лева.
Установи се, че неразделна част от процесния договор за стоков кредит са Общи условия,
с които /т.12.1., Глава VI „Отговорности и санкции“/ страните са уговорили, че при
допусната забава в плащанията на главница и/или лихва над 90 дни, целият остатък от
кредита става предсрочно изискуем и започва да се олихвява с договорения лихвен процент,
увеличен с надбавка за забава в размер на 10 /десет/ процентни пункта. Съгласно т.14 на
Глава VI „Отговорности и санкции“ от Общите условия към договора, изискуемият кредит
се събира по съответния законов ред, включително чрез реализация на обезпеченията.
Таксите за принудително събиране на вземането, платени от кредитора са за сметка на
кредитополучателя, съгласно действащото законодателство и с тях се увеличава дълга.
С уведомително писмо „... „ЕАД е уведомила „Техномаркет България“ АД, че е сключила
договор за финансиране на покупката на стоки от ответника П., до размер на 215.00 лева.
Безспорно е в случая, че на 29.09.2015 г. е настъпил крайният падеж на договора /една
година, съгласно т.2 от договора/.
Установи се, че на 19.02.2016 година въз основа на подадено от „...“ ЕАД заявление по
чл.417 ГПК е било образувано чгрд № 316/2016 г. по описа на РС-Благоевград, в хода на
което са издадени заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417, т.2 ГПК с №
1386/19.02.2016 г. и изпълнителен лист от 19.02.2016 г., с които ответникът ЛЮБ. КР. П. е
осъден да заплати на Банката следните суми: 172.23 лева – главница, представляваща
непогасена главница, съгласно извлечение от счетоводните книги на Банката по заемна
сметка № .../17.02.2016 г. по Договор за стоков кредит № 74384/29.12.2014 година, 65.92
лева – редовна лихва за периода от 28.02.2015 година до 16.02.2016 година; 10.46 лева
надбавка за забава за периода от 28.03.2015 година до 16.02.2016 година; сумата от 120.00
лева такси и разноски, ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на
заявлението до изплащане на дължимото, както и разноски в заповедното производство
25.00 лева държавна такса и 300 лева юрисконсултско възнаграждение.
На 17.03.2017 г. „...“ ЕАД е сключила договор за прехвърляне на вземания с „О.Ф.Б.“ ЕАД,
по силата на който неудовлетвореното вземане на кредитора, възникнало на основание
Договор за стоков кредит № 74384/ 29.12.2014 г., сключен между „...“ ЕАД /кредитор/ и
ответника ЛЮБ. КР. П. е прехвърлено в полза на „О.Ф.Б.“ ЕАД. Установи се, че цедента
/„...“ ЕАД/ е упълномощила /пълномощно лист 32 в делото/ цесионера /ищеца/ да уведоми
съгласно чл.99, ал.3 от ЗЗД длъжниците за прехвърлянето на вземанията. За вземанията на
кредитора по процесния договор за стоков кредит е изготвено Уведомлението
„PSFABG0092LYR“, ведно с известие за доставяне „PSFABG0092LYR“, изпратено до
длъжника /ответника чрез куриерска фирма, която в товарителница е удостоверила, че
адресатът е търсен на адрес, но не е намерен. По делото няма данни писмото да е връчено на
ответника лично или чрез друго лице.
4
Въз основа на процесните заповед по чл.417 ГПК и изпълнителен лист, по молба от
цесионера „О.Ф.Б.“ ЕАД е образувано изпълнително дело № 171/2018 г. по описа на ЧСИ
А.Ц., рег. № 701 на КЧСИ, с район на действие района на ОС-Благоевград.
Препис от заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5
ГПК. В тази връзка заповедният съд е указал на заявителя възможността да предяви
установителен иск за вземанията си по заповедта за изпълнение /определение №
11046/22.11.2018 г./. Постановено е и спиране на изпълнението на заповедта.
В указания на заявителя /„...“ ЕАД/ срок цесионерът /ищецът е депозирал в РС
Благоевград исковата молба, въз основа на която е образувано гр.дело № 259/2019 година.
Съгласно кредитираната от съда като компетентна, обективна, необорена от останалите
доказателства по делото и неоспорена от страните съдебно-счетоводна експертиза,
кредитната сума по процесния договор е изцяло усвоена от кредитополучателя за закупуване
на стоката по фактура № *********/29.12.2014 г. Експертизата установява по категоричен
начин, че на основание процесния договор за стоков кредит ответникът е извършил плащане
в размер на 58.00 лева, в периода 01.10.2014 г. до 05.05.2015 г. /дата на последното
движение по разплащателната сметка/, с което са погасени както следва: главница в размер
на 21.00 лева, 7.69 лева договорна лихва и 0.69 лева санкционна лихва. Експертът сочи, че
към датата на предявяване на иска размерът на дължимото и неизплатено главно
задължение е 172.23 лева, а размерът на дължимата и неплатена възнаградителна лихва е
21.99 лева, за период от 28.03.2015 г. до 28.09.2015 г. /крайния падеж на договора/. Съгласно
изчисленията на вещото лице размерът на наказателната надбавка за периода 29.03.2015 г.
до 29.09.2015 г. е 4.34 лева.
След преценка на събраните по делото доказателства районният съд е приел, че
предявеният осъдителен иск е допустим и частично основателен като е осъдил ответника
Л.П. да заплати на цесионера „О.Ф.Б.“ ЕАД следните суми: 172.23 лева – главница,
представляваща неизпълнение на договорно задължение по Договор за стоков кредит №
74384/29.12.2014 година, сключен между „...“ ЕАД и ЛЮБ. КР. П., което задължение по
силата на Договор за покупко-продажба на вземания /Договор за цесия/, сключен на
17.03.2017 г. между „...“ ЕАД и „О.Ф.Б.“ ЕАД и Приемно-предавателен протокол от
28.03.2017 г., е прехвърлено на „О.Ф.Б.“ ЕАД ведно с всички привилегии, обезпечения и
принадлежности, ведно със законната лихва, считано от подаване иска до изплащане на
вземането; сумата от 21.99 лева – договорна лихва за периода от 28.03.2015 година до
28.09.2015 година; 4.34 лева – надбавка за забава за периода от 29.03.2015 година до
29.09.2015 година като за сумите над уважения размер и периоди, както и за сумата от
120.00 лева заемни такси исковете са отхвърлени като неоснователни. С решението в тежест
на ответника са възложени съдебни разноски в размер на 366.56 лева, съразмерно с
уважената част от исковете, в полза на ищеца.
Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, по допустимостта – в обжалваната част, по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата.
При извършената служебна проверка настоящият въззивен съдебен състав намира, че
обжалваното решение е валиден съдебен акт.
Решението, в частта, с която е отхвърлен частично осъдителният иск, не е обжалвано,
влязло е в сила, поради което съдът не дължи произнасяне по неговата допустимост и
законосъобразност, съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК.
Решението, в частта, с която районната инстанция е уважила осъдителния иск, е
недопустимо, като постановено въз основа на недопустим осъдителен иск и като такова
следва да бъде обезсилено, а делото – прекратено по аргумент на чл.270, ал.3, изр.първо
ГПК.
Недопустимостта на въззивното решение в обжалваната осъдителна част произтича от
обстоятелството, че с него е постановено осъждане на ответника да заплати на ищеца
парични суми, предмет на издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл.417, т.2 от ГПК и изпълнителен лист, които не са обезсилени.
5
Съображения:
Със задължителните разяснения в т.11б на ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСГТК на
ВКС е прието, че искът по чл.422 ГПК се разглежда по правилата на общия исков процес, но
с оглед спецификата на това производство и обусловеността му от издадена в заповедното
производство заповед за изпълнение, неприложими се явяват правилата за изменение на
иска по чл.214, ал.1 ГПК – за изменение на основанието чрез заменяне или добавяне на
друго основание, от което произтича вземането по издадената заповед за изпълнение, както
и увеличение размера на иска. Въвеждането на друго основание, от което произтича
вземането, различно от това, въз основа на което е издадена заповедта за изпълнение, може
да се заяви чрез предявяване на осъдителен иск, но при условията на евентуалност.
Със задължителните разяснения, дадени в т.13 от ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на
ОСГТК на ВКС е прието, че с решението по установителния иск по чл.422 ГПК се формира
сила на пресъдено нещо относно съществуването на вземане, но с изпълнителна сила се
ползва издадената вече заповед за изпълнение. Затова ако с решението по иска бъде
признато съществуване на вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение, тя
влиза в сила и това вземане подлежи на изпълнение. Ако с решението исковата претенция
по чл.422 ГПК бъде отхвърлена, то в хипотезата на издадена заповед за изпълнение въз
основа на документ по чл.417 ГПК, съгласно чл.422, ал.3 ГПК изпълнението се прекратява,
без да е необходимо обезсилване на издадената заповед за изпълнение и изпълнителен лист.
При прекратяване на исковото производство по чл.422 ГПК, извън хипотезите на постигната
между страните по делото спогодба и на констатирано от решаващия съд влизане на
заповедта за изпълнение в сила, издадената заповед за изпълнение и изпълнителен лист
подлежат на обезсилване. В тази хипотеза компетентен да обезсили заповедта за
изпълнение и изпълнителния лист по чл.418 ГПК е исковият съд, който е постановил акта за
прекратяване.
В смисъла на горецитираните задължителни постановки е и формираната практика на
касационната инстанция, обективирана в постановените по реда на чл.290 и сл ГПК решения
на ВКС, а именно : решение № 186/01.10.2013 г. по т.д. № 1332/2013 г. на II т.о ВКС,
решение № 141/06.11.2014 г. по т.д. № 2706/2013 г. на I т.о. ВКС, решение № 41/08.04.2015
г. по т.д. № 653/2014 г. на II т.о. ВКС, решение № 1/10.04.2018 г. по т.д. № 335/2017 г. на II
т.о. ВКС и пр., съгласно която правният интерес от предявен по реда на чл.422 ГПК
установителен иск би отпаднал само ако заповедта за изпълнение е обезсилена с влязъл в
сила съдебен акт. При издадена заповед за изпълнение, която не е обезсилена, кредиторът
няма право на избор относно вида на иска, чрез който следва да защити вземането си,
предмет на същата. Съгласно константната практика на ВКС осъдителен иск за вземане,
предмет на издадена заповед по чл.410/417 ГПК, е допустим само след обезсилване на
заповедта по предвидения в закона процесуален ред, тъй като при наличие на заповед за
изпълнение защитата на вземането е възможна единствено чрез уредения в чл.422, ал.1 от
ГПК специален установителен иск / решение № 30/25.04.2013 г. по т.д. № 245/2012 г. II т.о.;
решение № 89/02.06.2011 г. на II т.о. ВКС; решение № 78/06.06.2012 г. по т.д. № 511/2011 г.
на II т.о. ВКС; решение № 152/15.11.2012 г. на II т.о. ВКС; решение № 66/08.07.2014 г. по
т.д. № 1766/2013 г. на II т.о. ВКС, решение № 141/06.11.2014 г. по т.д. № 2706/2013 г. I т.о.
ВКС и др./, отричаща допустимостта на осъдителен иск за парично вземане, за което е
проведено успешно заповедно производство и е издадена заповед за изпълнение, която не е
обезсилена по надлежния процесуален ред /чл.415, ал.2 /5 ГПК/.
В настоящия казус се установи, че с определение № 4809/23.05.2019 г. исковият съд е
прекратил производството по предявения с правно основание чл.422 ГПК иск поради
недопустимост. В акта липсва произнасяне на съда относно процесните заповед за
изпълнение и изпълнителен лист. Прекратителното определение в частта по установителния
иск е влязло в сила на 06.11.2019 г. като е потвърдено /в същата част/ с определение №
4808/06.11.2019 г. по вчгрд № 730/2019 г. на БОС. Видно от съобразителната част на акта
въззивната инстанция е констатирала допуснато от исковия съд процесуално нарушение - не
е обезсилил издадените заповед за изпълнение и изпълнителен лист, поради което са дадени
указания, че след връщане на исковото дело исковият съд е длъжен да обезсили заповедта и
изпълнителния лист / стр. 5 на определение № 4808/06.11.2019 г., параграф 3, изречение
последно/. Несъмнено е от материалите по делото, че указанията на въззивната инстанция не
са изпълнени до приключване на съдебното дирене пред първа инстанция. Нещо повече,
видно от мотивите на първоинстанционното решение е, че исковият съд не споделя
6
доводите на въззивната инстанция, като счита, че постановяването на изричен акт за
обезсилване на заповедта за изпълнение е възможно само след отделяне на приобщеното
заповедно производство и след приключване на производството по осъдителния иск /стр.8
параграф първи от решението/. Т.е. районната инстанция е разгледала недопустим иск и е
постановила недопустим съдебен акт. Ето защо решението в обжалваната част следва да
бъде обезсилено, а производството по предявения осъдителен иск – прекратено, без да се
обсъждат доводите във въззивната жалба относно материалната му незаконосъобразност.
С оглед изхода на спора решението на Районен съд-Благоевград в частта, с която са
присъдени в тежест на ответника разноски следва да бъде отменено като неправилно.
Във връзка с горното и на основание чл.81 вр. с чл.273 и чл.78, ал.3 ГПК въззивникът –
ответник има право на съдебни разноски. В тази връзка и като обсъди материалите по
делото, от които е видно, че страната реално не е сторила разноски пред двете инстанция
следва, че на същата не се дължат такива.
Мотивиран от горното, Окръжен съд-Благоевград
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА на основание чл.270, ал.3, изречение първо ГПК решение №
907758/05.10.2020 година, постановено по гр.д. № 259/2019 година по описа на Районен съд-
Благоевград в ЧАСТТА, с която ЛЮБ. КР. П., ЕГН **********, от гр.Благоевград, жк „...“
№ 140, ет.2, ап.6 е осъден да заплати на „О.Ф.Б.“ ЕАД, ЕИК **** следните суми: 172.23 лева
– главница, представляваща неизпълнение на договорно задължение по Договор за стоков
кредит № 74384/29.12.2014 година, сключен между „...“ ЕАД и ЛЮБ. КР. П., което вземане
по силата на Договор за покупко-продажба на вземания, сключен на 17.03.2017 година
между „...“ ЕАД и „О.Ф.Б.“ ЕАД и Приемно-предавателен протокол от 28.03.2017 година е
прехвърлено на „О.Ф.Б.“ ЕАД, ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности,
ведно със законната лихва, считано от подаване на иска до изплащане на вземането; 21.99
лева – договорна лихва за периода от 28.03.2015 година до 28.09.2015 година; 4.34 лева –
надбавка за забава за периода от 29.03.2015 година до 29.09.2015 година и ПРЕКРАТЯВА
производството по делото като недопустимо.
ОТМЕНЯ решение № 907758/05.10.2020 година, постановено по гр.д. № 259/2019 година
по описа на Районен съд-Благоевград в ЧАСТТА, с която ЛЮБ. КР. П., ЕГН **********, от
гр.Благоевград, жк „...“ № 140, ет.2, ап.6 е осъден да заплати на „О.Ф.Б.“ ЕАД, ЕИК ****
сумата от 366.56 лева, представляваща разноски в исковото производство.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7