Присъда по дело №1429/2011 на Районен съд - Стара Загора

МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА № 169, ПОСТАНОВЕНА НА 05.03.2010 год. ПО НОХД № 42/2010 год. ПО ОПИСА НА СТАРОЗАГОРСКИЯ РАЙОНЕН СЪД.

 

Повдигнато е обвинение против подсъдимия А.Х.Х., роден на *** ***, живущ ***, българин, български гражданин, търговски представител в „Телтомалц-България”ООД, с висше образование, женен, неосъждан, с ЕГН **********,за това, че през периода 22.11.2007 год. - 26.06.2009 год., в град Стара Загора, с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил и поддържал у Красимир Стойков Динев - регионален мениджър за регион Стара Загора на "Райфайзенлизинг България" ООД, заблуждение, че е закупил със средства и за сметка на "Райфайзенлизинг България" ООД, 12 бр. леки автомобили марка "Сузуки" от "Миркат" ООД, гр. София и с това причинил на "Райфайзенлизинг България" ООД, представлявано от Г.А.П., имотна вреда в размер на 478967.29 лв., като измамата е в особено големи размери, представляваща особено тежък случай- престъпление по чл. чл.211, вр. чл.209, ал.1 НК.

Повдигнато е обвинение против подсъдимия А.Х.Х., със снета самоличност, за това, че през периода м.декември 2007 год. - м.август 2009 год., в град Стара Загора  с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил и поддържал у А.З.Н. заблуждение, че е сключила договор за лизинг на лек автомобил "Сузуки Суифт" с рег № СТ-2089-АВ с "Интерлийз ауто" ЕАД, като с това й е причинил имотна вред размер на 21 586.40 лв., като измамата е в големи размери-престъпление по чл.210, ал.1, т.5, вр. чл.209, ал.1 НК.

Повдигнато е обвинение против подсъдимия А.Х.Х., със снета самоличност, за това, че през м.май 2009 год. в гр.Стара Загора, в условията на продължавано  престъпление, противозаконно присвоил чужди движими вещи – пари в размер на 14 400.00 лв., собственост на В.К.К., които владеел на основание договор № 5014949/А аutо/28.05.2009 год. за лизинг на лек автомобил Сузуки Суифт, сключен между В.К.К. "Интерлийз ауто" ЕАД, клон Стара Загора- престъпление по чл.206, ал.1 НК, вр. чл.26, ал.1 НК.

Повдигнато е обвинение против подсъдимия А.Х.Х., със снета самоличност, за това, че през периода м. ноември 2008 год. - м. март 2009 год. в град Стара Загора в условията на продължавано престъпление, противозаконно присвоил  движими вещи - пари в размер на 31 000 лв., собственост на И.К.И., които владеел на основание сключен договор №  001029А1/18.11.2008г. за лизинг на лек автомобил "Сузуки Гранд Витара” с рег. № ...., сключен между  И.К.И. и "ДСК лизинг" АД, като обсебването големи размери – престъпление по чл.206, ал.З, вр. ал.1, вр. чл.26, ал.1 НК.

В пледоарията си прокурорът поддържа изцяло повдигнатото против подсъдимият обвинение, като счита, че по време на съдебното следствие са събрани доказателства, които изцяло подкрепят описаната фактическа обстановка такава, каквато е изложена в обвинителния акт.

        По отношение на наказанието предлага на подсъдимия А.Х.Х. да бъде определено наказание към минималния размер предвиден в закона за всяко едно престъпление поотделно, и на основание чл.23, ал.1 от Нк да бъде определено едно общо най-тежкото наказание, а именно лишаване от свобода за срок от две години и десет месеца, което на основание чл.66 ал.1 НК да бъде отложено за изпитателен срок от пет години.

В настоящото наказателно производство съдът прие за съвместно разглеждане предявеният граждански иск от А.З.Н. за сумата в размер на 21 586.40 лева, представляваща обезщетение за причинените с деянието имуществените вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на деянието – 14.12.2007 год., до окончателното изплащане на сумата.

В настоящото наказателно производство съдът прие за съвместно разглеждане предявеният граждански иск от И.К.И. за сумата в размер на 26 000.00 лева, представляваща обезщетение за причинените с деянието имуществените вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на деянието – м.03.2009 год., до окончателното изплащане на сумата.

Относно предявените граждански искове представителят на обвинението предлага да бъдат уважени като основателни и доказани в пълните им размери.

Защитникът на подсъдимия А.Х.Х. в адв.А. *** не оспорва обвинението срещу подзащитният му, като пледира да му бъде наложено наказание в рамките на три години лишаване от свобода, което да се отложи на осн. чл. 66 ал.1 от НК, като моли съда да не налага 1/3 конфискация на имуществото на подзащитният му, както и, че следва да се уважат предявените граждански искове.

 Подсъдимият А.Х.Х. при условията на чл.371, т.2 от НПК признава фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, поддържа пледоарията на защитника си и в последната си дума изразява съжаление за извършеното.

Съдът намери за установена следната фактическа и правна обстановка:

 

        ФАКТИЧЕСКА ОСТАНОВКА:

 

Безспорно е установено, че подсъдимият А.Х.Х. е роден на *** ***, живущ ***, българин, български гражданин, търговски представител в „Телтомалц-България”ООД, с висше образование, женен, неосъждан, с ЕГН **********.

     Установи се по делото, че подсъдимият Х. се занимавал с търговска дейност и бил съдружник в няколко търговски дружества-„Вива Макс Ауто” ООД, „Вива трейд”ЕООД. Търрговско дружество „Вива Макс Ауто” ООД гр.Стара Загора ЕИК ********* вписано в търговския регистър при СтЗОС със съдружници подсъдимия Х., съпругата му Д. Х.а, и управител подс. Х. имало  предмет на дейност внос и търговия с нови, както и употребявани превозни средства, резервни части и допълнително автомобилно оборудване….”. Във връзка с дейността  на фирмата през 2005г. подс.Х., като управител на „Вива Макс Ауто” ООД гр.Стара Загора сключил договор за представителство с „Миркат” ООД гр.София, официален вносител на автомобили „Сузуки” за България, с управител и генерален директор св. Анганакис Елефтериос. Съгласно този договор „Вива Макс Ауто” ООД представлявано от подс.Х. било оторизиран дилър на „Миркат” ООД София за регион Стара Загора. Всички дилъри на „Миркат” ООД гр.София сключвали договор за представителство при наличието на две условия - да притежават собствен или нает под наем шоу рум и да имат осигурен сервиз. С оглед установения за „Миркат”ООД принцип на работа, фирмата давала автомобилите на дилъра на отговорно пазене. Отговорност за автомобилите носил дилъра, като автомобилите се застраховали като стока. Всички документи относно собствеността на автомобилите /фактури, митнически документи, сертификати/ се съхранявали в „Миркат” ООД гр.София. Автомобилите не били регистрирани, а идентифицирани само с номер на рама и двигател. Принципът на продажби на автомобили бил клиента или да избира от изложен в шоу рума автомобил или да прави поръчка. След избора на автомобил клиента имал възможност да закупи автомобила чрез плащане в брой, да го закупи на лизинг от „Миркат”ООД или чрез лизингова компания.

      Запознат с принципа на работа на фирмите занимаващи се с продажба на автомобили, св. Красимир Динев, регионален мениджър за регион Стара Загора на „Райфайзен лизинг България” ООД гр.София /РЛБ/, се срещнал с подс.Х. когото считал  за надежден и почтен бизнесмен и му представил нов продукт –т.нар. рамково финансиране. Съгласно това финансиране „Райфайзен лизинг България” ООД /РЛБ/, представлявано от Добромир Добрев и Васил Кошничаров, следвало да предостави на -„Вива Макс Ауто” ООД, представлявано от подс.Х. парична сума, за която той да закупи автомобили от „Миркат” ООД, за сметка на „Райфайзен лизинг България”ООД, които трябвало да придобият собствеността върху автомобилите, а последните трябвало да се излагат в шоурума на подс. Х., с оглед крайната им продажба на конкретни лица.

       След като договорили условията по финансирането на 22.11.2007г. в гр.Ст.Загора подс.Х., в качеството си на управител на „Вива Макс Ауто” ООД гр.Стара Загора сключил с РЛБ, рамково споразумение за стоково финансиране и рамков договор за финансов лизинг № 2015/22.11.2011г. По силата на подписаните рамкови споразумения „Райфайзен Лизинг България” ООД се задължило да финансира дейността на „Вива Макс Ауто” ООД, именно продажба на автомобили, като осигури финансов ресурс за закупуването им. Съгласно чл.14 от Рамково споразумение за стоково финансиране т 22.11.2007г. закупените автомобили оставали изключителна собственост на „Райфайзен Лизинг България” ООД за целия период на действие на отделните договори за финансов лизинг, а „Вива Макс Ауто”, с управител подс. А.Х., съгласно чл.8 от споразумението имал право единствено да ги предлага на свои клиенти, като задължително оферира на крайните клиенти условията за финансиране чрез лизинг от „Райфайзен Лизинг България” ООД. В тази връзка бил сключен и договор за посредничество от 22.11.2007г. Продажбата на автомобилите можела да стане единствено и само от собственика- „Райфайзен Лизинг България” ООД.Сумите били платени на три транша с преводно нареждане за кредитен превод от РЛБ на „Вива макс Ауто” ООД.

С платежно нареждане от 05.12.2007 г. „РАЙФАЙЗЕН ЛИЗИНГ БЪЛГАРИЯ” ООД наредило от негова сметка BG07RZBB91551060466123 да се преведе сумата 236357,60 лв. по сметка BG40PIRB80851600389004 с титуляр „ВИВА МАКС АУТО” ООД.

С платежно нареждане от 08.01.2008 г. „РАЙФАЙЗЕН ЛИЗИНГ БЪЛГАРИЯ” ООД наредило от негова сметка BG07RZBB91551060466123 да се преведе сумата 242020,27 лв. по сметка BG59RZBB91551089069517 с титуляр „ВИВА МАКС АУТО” ООД.

С платежно нареждане от 12.02.2008 г. „РАЙФАЙЗЕН ЛИЗИНГ БЪЛГАРИЯ” ООД наредило от негова сметка BG07RZBB91551060466123 да се преведе сумата 123274,72 лв. по сметка BG59RZBB91551089069517 с титуляр „ВИВА МАКС АУТО” ООД.

    Видно от заключението на съдебно счетоводната експертиза размерът на средствата, предоставени от „РАЙФАЙЗЕН ЛИЗИНГ БЪЛГАРИЯ” ООД на подс.А.Х.Х. по Рамков договор за финансов лизинг № 2015/22.11.2007 г. и Рамково споразумение за стоково финансиране от 22.11.2007 г. за закупуване на МПС бил 601 652,59 лв.

     Закупени били 15 броя автомобили, както следва

 Сузуки СХ4, рег. ........, двигател №     M16A1303718;

Сузуки Гранд Витара, рег. №  ........, двигател № J20A458483;

Сузуки Гранд Витара, .............(, бяла перла;

Сузуки Суифт, рег. № ......., двигател №  М13А1897176; светло сив металик

 Сузуки Суифт, рама № TSMMZC11S00399028, двигател № M13A1941150, светло сив металик;

 Сузуки Суифт, рама № TSMMZC11S00397026, двигател № M13A8032976, оранжев металик

Сузуки Игнис, рама № ..., двигател № TSMMHY51S00, светлосив металик;

 Сузуки Гранд Витара, рама № JS3TE947X74202021, бежов металик -

Сузуки Гранд Витара, рама № JSAJTD54V00249123, двигател J20A486812, черен металик;

 Сузуки Гранд Витара, рама № JSAJTD54V00249243, двигател J20A487253, черен металик;

 Сузуки Гранд Витара, рег. № рама № JSAJTD44V00271420, двигател № F9QB264C026150;

 Сузуки Гранд Витара, рег. № . МХ, рама № .... № J20A453284;

 Сузуки Гранд Витара, рег. №, рама № JSAJTD54V00224637, двигател № J20A413501;

 Сузуки СХ4, рег. № . рама № TSMGYB21S00223421, двигател № M16A1286196, сив металик

     15.Сузуки Гранд Витара, СА 5814 ММ, рама № JSAJTD44V00271597, двигател № F9QB264C025224

От закупените общо 15 броя автомобили, три от тях били продадени с лизингови договори с РЛБ, чрез посредничеството на „Вива Макс Ауто”ООД, представлявано от подс.Х. съответно-  Договор 94/04.12.2007 г. /папка КЕШ продажби 5, стр. 148-154 /-продажба на SUZUKI Grand Vitara 4х4 JLX черен металик, стойност по фактура № **********/08.01.2008 г. с доставчик „МИРКАТ” ООД София и клиент „ВИВА МАКС АУТО” ООД- 35001,21 лв., ДДС- 7000,24 лв. и обща стойност-42001,45 лв.

Договор 98/12.12.2007 г. /папка КЕШ продажби 5/-продажба на SUZUKI Ignis. На 25.01.2008 г. извършено плащане от банкова сметка *** „ВИВА МАКС АУТО” ООД към банкова сметка *** „МИРКАТ” ООД на стойност 26873,10 лв.

Договор 96/17.12.2007 г. /папка КЕШ продажби 5/-продажба на. Стойност по фактура № **********/15.01.2008 г. с доставчик „ВИВА МАКС АУТО” ООД и клиент „РАЙФАЙЗЕН ЛИЗИНГ БЪЛГАРИЯ” ООД – 44842,29 лв., ДДС- 8968,46 лв. и обща стойност-53810,75 лв.

Общата стойност по трите договора възлизала на сумата от  122 685,30 лв.

      Разликата между предоставената сума от „РАЙФАЙЗЕН ЛИЗИНГ БЪЛГАРИЯ” ООД в размер на 601652,59 лв. и договорите за продажба, изплатени на „РАЙФАЙЗЕН ЛИЗИНГ БЪЛГАРИЯ” ООД, а именно: Договор 98/12.12.2007 г., Договор 94/04.12.2007 г., Договор 96/17.12.2007 г. е 478 967,29 лв., която сума представлява и причинената имотна вреда за РЛБ ООД.

 Използвайки гореописаните търговските отношения с РЛБ, подс. Х. възбудил заблуждение у св.Красимир Динев, че с предоставените му от РЛБ финансови средства е закупил 15 автомобила „Сузуки”, описани подробно по- горе. С ясното съзнание, че не е закупил автомобилите, а последните били собственост на „Миркат” ООД поддържал това заблуждение у св.Динев, че РЛБ ООД представлявано от св.П.- юристконсулт и пълномощник на дружеството по силата на пълномощно рег.№ 8068/10.12.2009г. на нотариус рег.№ 259, било собственик на тези 15 броя автомобили „Сузуки”, които с договори за лизинг били предоставени на подс.Х., като управител на „Вива Макс Ауто” ООД за продаване или посредничество за лизинговане от РЛБ и с приемно предавателни протоколи му били доставени от РЛБ.          

От събраните в хода на разследването материали се установява, че от процесните 15 броя автомобили- 3 от тях са били продадени и изплатени съгласно посочените по горе договори- от РЛБ, чрез посредничеството на „Вива Макс Ауто” ООД, два от тях  били собственост на „Вива Макс Ауто”, внесени от фирмата директно от подс.Х.  от САЩ. Останалите 10 автомобила били собственост на „ Миркат” ООД гр.София и никога не са били продавани на РЛБ с посредничеството на „Вива Макс Ауто”, представлявано от подс. Х..

Съгласно справка от „Миркат”ООД, автомобилите са били продадени или лизинговани от „Миркат ООД, на трети лица- св. А. /договор за лизинг от 02.07-2008г. с „Миркат” ООД за автомобил „Сузуки Гранд Витара”, рег. № СА . МХ, рама № .... № J20A453284 –пункт. 12, св. Първанов-договор за лизинг от 04.12.2008г. с „Миркат” ООД за автомобил „Сузуки СХ4”, рег. № . рама № TSMGYB21S00223421, двигател № M16A1286196, сив металик, св. Илиева, договор за лизинг  от 19.02.2008г. с „Миркат”ООД,пункт 9, св.Нинов-договор за лизинг с „Миркат” ООД от 21.01.2008г. - Сузуки Гранд Витара, рег. №  ........, двигател № J20A458483.

      От друга страна, два от автомобилите описани в т. 3 и 4, били внесени от САЩ от подс. Х.. При проведени ОИМ автомобила Сузуки Гранд Витара, .............(, бяла перла, бил установен при регистрирането му в КАТ София от св.Велинов документите, досежно собствеността, който закупил автомобила от подс.Х. с нотариално заверен договор от 13.02.2009 год.

      Договорите за продажба на автомобилите, продадени чрез дилъра „Вива Макс Ауто” ООД, представлявано от подс.Х. са с дати следващи датата на сключеното рамково споразумение и договор между РЛБ и „Вива Макс Ауто”, т.е към датата на покупко - продажбата им, автомобилите са били собственост на „Миркат” ООД. 

       На 19.06.2009 год. „Миркат” ООД прекратило едностранно договорните отношения с „Вива Макс Ауто”ООД.

  На 26.06.2009 год. св.Динев посетил шоу рума на „Вива Макс Ауто” ООД, с оглед извършване на проверка на автомобилите, поради възникнали проблеми с подс. Х. и некоректно отношение от негова страна, при която проверка констатирал липсата на 12бр.автомобили.

       РЛБ се снабдило с изпълнителен лист и въз основа на него било образувано изпълнително дело срещу „Вива Макс Ауто”ООД, но до настоящият момент щетата не е възстановена.

       По описания начин, подсъдимия А.Х.Х. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл. 211,  вр. чл. 209 ал.1 от НК, като през периода 22.11.2007 год. - 26.06.2009 год., в град Стара Загора, с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил и поддържал у Красимир Стойков Динев - регионален мениджър за регион Стара Загора на "Райфайзенлизинг България" ООД, заблуждение, че е закупил със средства и за сметка на "Райфайзенлизинг България" ООД 12 бр. леки автомобили марка "Сузуки" от "Миркат" ООД, гр. София и с това причинил на "Райфайзенлизинг България" ООД, представлявано от Г.А.П., имотна вреда в размер на 478 967.29лв., като измамата е в особено големи размери, представляваща особено тежък случай.

 За съставомерността на престъпното деяние-измама е необходимо да са налице следните обективни и субективни елементи: да бъде въведено в заблуждение лице или да се поддържа такова заблуждение, в резултат на което се стига до акт на имуществено разпореждане; причинява се имотна вреда на въведеното в заблуждение или на някое друго лице; деецът извлича за себе си имотна облага.

  Наказателноправният анализ на посочената фактическа обстановка дава основание да се приеме, че с деянието си подс.Х.  е осъществил от обективна и субективна страна основния състав на престъплението измама. Безспорно е установено авторството на деянието, като и обстоятелството, че подс.Х. с активни действия е въвел в заблуждение св. Динев.  Възбуждането на заблуждение се е изразило в това, че подс.Х. е заявил, че закупува 15 бр. автомобили със средства на „Райфанзен лизинг” България, които автомобили ще бъдат собственост на последното, а той като  дилър на „Сузуки” за регион Стара Загора и притежавайки магазин- шоу рум ще посредничи при сключване на сделки с определени физически и юридически лица за продажба на автомобили. За да поддържа това заблуждение у св. Динев, подс. Х. представил 15 броя автомобили, описани по горе, като закупени от него с предоставени от РЛБ средства, които автомобили в действителност, към него момент са били собственост на „Миркат”ООД. Именно поради това, у св.Динев се е създала неправилна представа за наличие на такива възможности, при предоставяне на финасов ресурс. Поведението на пострадалия –РЛБ ООД представлявано от пълномощника св.П., финансиране на сделката е мотивирано именно от формираната неправилна представа за действителността и поради нея, той се е разпоредил със средства, собственост на представляваното от него юридическо лице, чрез фактическо разпореждане със сумата от 478 967,29  лв.

  Измамата е резултатно увреждащо престъпление, защото законът изисква, вследствие на акта на имуществено разпореждане, да е настъпила имотна вреда, като отрицателното изменение може да настъпи както в имуществото на измамения, така и в имуществото на трето лице. За съставомерността на престъплението не е необходимо да съществува идентичност между измамения и ощетения. Настоящият случай е именно такъв- обв.Х. възбудил и поддържал заблуждение у св. Динев, като регионален мениджър  на РЛБ за регион Ст.Загора,  а имотната вреда настъпила за - РЛБ ООД , представлявано от П..

   В същото време, задържайки за себе си и разпореждайки се по–късно с получените пари, активите на подсъдимия са се увеличили именно с тази сума.

   Подс. Х. е целял да получи имотна облага чрез  измамливите си действия, да причини другиму имотна вреда и е реализирал тази цел.

   Деянието е извършено умишлено, като формата на вина е пряк умисъл, подсъдимият е съзнавал обществено – опасния характер на деянието, предвиждал е и е искал настъпването на обществено – опасните последици.

   Измамата е в особено големи размери и представлява особено тежък случай. Квалифициращият признак „особено големи размери” се определя съгласно тълкователно решение №1 от 30.10.1998г. на ОСНК на ВКС,при определяне на квалифициращите признаци „особено големи размери” за различните видове престъпления, ако друго не е посочено в закона, критерият следва да е паричната равностойност на предмета на  престъплението, която надхвърля 140 пъти, установената за страната минимална работна заплата. Тъй като причинената вреда от 478 967,29 лв. значително надвишава 140 минимални работни заплати- 180 лева за 2007, 220 лв. за 2008, 240 лв. за 2009 г., е налице квалифициращия признак „особено големи размери”.

   Съгласно чл.93 т.8 от НК, когато извършеното престъпление, с оглед настъпилите вредни последици и другите отегчаващи обстоятелства, разкрива изключително висока степен на обществена опасност на деянието и дееца е налице “особено тежък случай”, което обстоятелство е безспорно налице в конкретния казус, предвид изложеното по-горе и с оглед изключително високата стойност на настъпилите вредни последици - на стойност  478 967 ,29 лв./т.е. значително превишаващ “особено големите размери” по смисъла на закона.

 Съгласно трайната съдебна теория и практика  особено тежкият случай на дадено престъпление се характеризира преди всичко с вида, характера и размера на настъпилите вредни последици, които от своя страна  разкриват изключително висока степен на обществена опасност на деянието и дееца.

  Съобразно Р.№188/25.04.1991г. по н.д. № 21/1991г. на 1-во н.о./ едно и също отегчаващо обстоятелство може да определя високата степен на обществена опасност както на деянието, така и на дееца. В конкретния случай се касае за отегчаващо вината обстоятелство, разкриващо по категоричен начин изключително високата степен на обществена опасност и на деянието и на дееца - причинените вредни последици са в размер надвищаващ “особено големи размери”  по смисъла на закона, а именно 478 967,29 лв.

      

     Б./ Използвайки обстоятелството, че бил дилър на „Сузуки” за Стара Загора, подс.Х. измамил и пострадалата св.А.З.Н..*** год. св.Н. и съпруга й посетили шоу рума на „Вива трейд” ЕООД, представлявано от подс.Х.,***, търсейки да закупят нов автомобил „Сузуки”. Св.Н. се спряла на модел „Суифт”, който бил изложен в шоурума като „тест драйв автомобил”. Към този момент автомобила бил във владение на подс.А.Х., като представител на „Вива трейд”  ЕООД, по силата на лизингов договор сключен с „Интерлийз ауто”ЕАД /приемно предавателен протокол. Солидарен длъжник по лизинговия договор било „Вива Макс Ауто” ООД, представлявано отново от подс.Х., както и самият Х. като физическо лице. Пострадалата Н. харесала автомобила и решила да го закупи, но на лизинг. Подс. Х. й предложил компания „Интерлийз ауто” ЕАД клон Стара Загора, като заявил, че работи изключително с тази компания, но умишлено пропуснал да спомене, че самият той има сключен договор за лизинг с предмет същият този автомобил. Подсъдимият представил на св.Н. оферта от „Интерлийз ауто” ЕАД за лизинг, като договор, който последната подписала и в резултат на това останала с убеждение, че е сключила договор за лизинг с „Интерлийз ауто”ЕАД. С формираната у пострадалата представа, че купува автомобила, подписвайки офертата като договор, на 14.12.2007 год. св.Н. предала в брой сумата 11 500 лева на подс.Х., представляваща 50 % от стойността на автомобила, за което той и издал ПКО № 1 от същата дата, за сумата от 12060 лв.- авансово плащане и зимни гуми. Подс. Х. предоставил на пострадалата автомобила за ползване, ведно с малкия талон, в който като собственик фигурирал „Интерлийз ауто „ЕАД. Това формирало убеждение у пострадалата, че е закупила автомобила. В последствие подс. Х. успял да я убеди да изплаща лизинговите си вноски чрез „Вива Макс Ауто”, като представил това за допълнителна услуга на представляваната от него фирма, спрямо лоялни клиенти. В периода м.декември 2007- до м. август 2009 год. св.Н. плащала в брой на подс. Х. различни парични суми, представляващи вноски по „договора за лизинг с Интерлийз ауто”, както и вноски за застраховки и данък МПС, като изплатила общо сумата от 21 586,40 лв. Тези суми пострадалата давала на ръка на подс.Х., като последният й издавал ПКО, копия от които са приложени по делото, както и квитанции към ПРО. При изготвяне на съдебно счетоводната експертиза, вещото лице е установило квитанции от ПКО, за които не са установени съответствия с оригинали на ПКО, посочени конкретно в заключението.

       При плащане на последната вноска по договора, през м. август 2009 год., св.Н. посетила офиса на „Интерлийз ауто”ЕАД в гр.Стара Загора, където разбрала, че нямала сключен такъв договор, както и че предстояли действия относно отнемането /респ. изземването на автомобила от страна на „Интерлийз ауто”, като собственик.

       Знаейки, че не е собственик на автомобила, подс. Х.  използвал отново договорни отношения, за да осъществи измамливата си цел, като въвел в заблуждение пострадалата, че именно той е собственик /макар, че бил само ползвател/ и като такъв й продавал автомобила, с което й прехвърлял и собствеността. За да поддържа заблуждението у пострадалата Н., подс. Х. представил бланка /информативна/ на описаната по горе оферта, която представил като договор за лизинг, въвел в заблуждение пострадалата, че сключва договор за лизинг и в инкриминирания период поддържал у нея това заблуждение, като получавал вноски по т.нар договор, без да ги внася в „Интерлийз ауто”ЕАД. По този начин причинил на пострадалата имотна вреда в размер на общо на 21 566.40 лева. За поддържане на заблуждение у пострадалата, подс. Х. й издавал приходно касови ордери и квитанции, като й предоставил и ползването на автомобила.

       По описания начин с деянието си подс.Х. осъществил състава на престъпление по чл.210, ал.1, т.5, вр. чл.209, ал.1 от НК, като през периода м.декември 2007 год. - м.август 2009 год., в гр. Стара Загора с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил и поддържал у А.З.Н. заблуждение, че е сключила договор за лизинг на лек автомобил "Сузуки Суифт" с рег №  с "Интерлийз ауто" ЕАД, като с това й е причинил имотна вред размер на 21 586.40 лв., като измамата е в големи размери.

        Използвайки предишен опит и специфични познания от търговията с автомобили, подс.Х. формирал у пострадалата неверни представи относно обстоятелството, че е собственик на автомобила „Сузуки”, както и че тя заплаща месечни вноски по договор за лизинг и така ще придобие собственост върху управлявания от нея автомобил.

        С цялостното си поведение, подс. Х. е заблудил пострадалата относно собствеността и дейността си, мотивирайки я да вземе решение и да се разпореди със сумата от 21 586.40 лева на вноски, формирайки у нея убеждението, че така изплаща автомобила си и ще придобие собствеността върху него.

        Налице е квалифициращият признак” големи размери”, тъй като причинената вреда е в размер на 21 586.40 лв., надхвърлящ 70 пъти размера на минималната работна заплата за страната за инкриминирания период, съгласно ТР № 1/98г.  на ОСНК на ВКС.

        Деянието е извършено виновно от подсъдимия, под формата на  при пряк умисъл. Подсъдимият е съзнавал обществено опасния характер на деянието, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е целял настъпването им. Налице е и користна цел у подсъдимия –да набави за себе си имотна облага.

       В./ На 18.05.2009 год. св.К. посетила шоу рума на ”Сузуки” в град Стара Загора на ул.”Ген.Столетов” № 105. Свидетелката искала да си закупи нов автомобил. Спряла се на модел „Суифт”, който бил изложен в магазина. След проведен разговор със служителка на „Вива Макс Ауто” ООД и кратък размисъл, св.К. изразила желанието си да закупи конкретния автомобил. В себе си имала 2 000 лева, която сума св.К. и предала в офиса на „Вива Макс Ауто” ООД, в присъствието на подс. Х., като капаро за автомобила, до изготвяне на договор. За сумата на св.К. бил издаден ПКО №3. Тъй като искала да вземе автомобила на лизинг, пострадалата обсъдила с подс.Х. възможни оферти в следващите няколко дена. Подсъдимият препоръчал първо ДСК лизинг, в последствие „Интерлийз ауто” ЕАД. След като св.К. се съгласила, на 28.05.2009 год. лично посетила офиса на лизинговата компания, където подписала договор за лизинг 5014919/А_auto/28.05.2009г/. Договорът сключени между К. *** бил с предмет финасов лизинг за автомобил „ Сузуки Суифт”, с доставчик „Вива Макс Ауто”ООД. Св.К. дала на подс.Х. сумата от 12 300 лева, като капаро по договора, тъй като от разговорите с подсъдимия и представител на лизинговата компания, останала с впечатление, че нямало значение на кого ще предаде парите. Подс.Х. издал ПКО № 49 от 28.05.2009 год. По-късно договорът за лизинг бил автоматично прекратен, тъй като подс.Х. не превел нито една вноска към дружеството „Интерлийз ауто”ЕАД

         В последствие св.К. не получила нито автомобил, нито й била върната сумата. След многократни разговори с подс. Х., последния признал задължението си и подписал запис на заповед за размера на задължението в полза на св.К.. До приключване на разследването не са предприети изпълнителни действия и не е изплатена сумата на св.К..

         От обстоятелствата, установени в хода на ДП е видно, че подс.Х. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.206, ал.1 от НК, вр. чл.26, ал.1 от НК, като през м.май 2009 год. /в периода 18.05-28.05.2009 год./ в град Стара Загора, в условията на продължавано  престъпление, противозаконно присвоил чужди, движими вещи- пари в размер на 14 400.00 лв., собственост на В.К.К., които владеел на основание договор № 5014949/А аutо/28.05.2009г, за лизинг на лек автомобил Сузуки Суифт, сключен между В.К.К. и "Интерлийз ауто" ЕАД, клон Стара Загора.

 Подс. Х.  владеел   вещите, предмет на престъплението, пари на обща стойност 14 400 лв. въз основа на договор 5014919/А_auto/28.05.2009г. за финансов лизинг за автомобил „Сузуки Суифт” сключен между К. *** с доставчик „Вива Макс Ауто”ООД. 

   Към момента на осъществяване на изпълнителното деяние по обсебването на парите, същите са се намирали във фактическата власт на подс.Х., който е осъществил юридическо разпореждане с тях, в свой интерес.

Престъплението е осъществено от субективна страна при пряк умисъл.

Деянията извършени от подсъдимия осъществяват състави на едно и също престъпление, предвидено в чл.206, ал.1 от НК и са извършени през непродължителен период от време, при една и съща обстановка на време, място и начин на извършване и при еднородност на вината, като последващите престъпления се явяват от обективна и субективна страна продължение на предходното.

Установи се по безспорен начин, че цялостната престъпна дейност на подсъдимия осъществява състава на едно продължавано по своя характер престъпление, извършено при условията на чл.26 от НК.

 Г. През м.ноември 2008 год. използвайки отново представителните си функции като дилър на „Сузуки” за Стара Загора и представител на „ВИВА МАКС АУТО” ООД, използвал различни престъпни схеми, с цел да присвои чуждо имущество. Подс. Х. извършил ново престъпление,с пострадал И.К.И. ***. Св.И. решил да закупи автомобил „Сузуки” и за това се обърнал към подс. Х., с когото се познавали от дълги години. Св.И. посетил шоу рума на Сузуки и избрал модел „Гранд Витара”. По това време в шоурума на подс.Х. нямало такъв наличен автомобил, затова св. И. бил изпратен в офиса на официалния вносител- „Миркат” ООД в гр.София, където били оформени документите и получил автомобил „Сузуки Гранд Витара”с номер на рама ..... На 18.11.2008 год. св.И. сключил договор за покупко продажба на процесния автомобил за сумата от 19 679,64 евро. За целта бил сключен договор № 001 029 А 1/18.11.2008 г. между „ДСК ЛИЗИНГ” АД и св.И.И., с предмет финансов лизинг на автомобил марка и модел SUZUKI GRAND VITARA с доставчик „ВИВА МАКС АУТО” ООД. В договора били уговорени всички условия по плащане на вноски и лихви. Св.И. регистрирал автомобила в КАТ Ст.Загора с рег.№ ......... Използвайки приятелските отношения, подс. Х. предложил на св.И.И., за негово улеснение, да плаща месечните си вноски по лизинга директно на него в брой, за което му издавал  квитанции от ПКО, като подсъдимият от своя страна поел задължението да внася парите в „ДСК ЛИЗИНГ” АД. Съгласно тази уговорка, св.И.И. изплатил общо 40 357 06 лв., която сума, предал лично на шест вноски на подс. Х., което се установява от приложените по делото копия от квитанции от ПКО – стр.139-140. От тази сума подс. Х., който трябвало да плаща месечни вноски, внесъл една част в „ДСК лизинг”, след което преустановил плащанията, като  присвоил от св.И. парични суми в размер на 31 000 лв. След като плащанията към „ДСК ЛИЗИНГ” АД били преустановени от дружеството се свързали със св. И.И., претендирайки за неплатени по лизинговия договор вноски. При разговори между св.И. и представителя на „ДСК ЛИЗИНГ” АД, св. И.  установил, че остатъка за изплащане  по договора за лизинг сума била 31 000 лв., която подс.Х. не внесъл в лизинговата компания а присвоил, разпореждайки се с нея в свой интерес. Подс.Х. владеел парите, които получил от св.И.И., на правно основание във връзка със сключения договор за лизинг и съответно издадените квитанции от ПКО, като противозаконно ги е присвоил и се разпоредил с тях в своя полза.

        По описания начин подс.Х. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.206, ал.3, вр. ал.1  от НК, вр. чл.26, ал.1 от НК, като през  периода м. ноември 2008 год. - м. март 2009 год. в град Стара Загора в условията на продължавано престъпление, противозаконно присвоил чужди движими вещи - пари в размер на 31 000 лв., собственост на И.К.И., които владеел на основание сключен договор № 001029А 1/18.11.2008 год. за лизинг на лек автомобил "Сузуки Гранд Витара” с рег. № ...., сключен между И.К.И. и "ДСК лизинг" АД, като обсебването е в големи размери.

 Подс. Х. владеел вещите, предмет на престъплението, пари на обща стойност 31 000 лв. въз основа на сключен договор №  001029А 1/18.11.2008г. за лизинг на лек автомобил "Сузуки Гранд Витара” с рег. № ........, сключен между И.К.И. и "ДСК лизинг" АД.

 Към момента на осъществяване на изпълнителното деяние по обсебването на парите, същите са се намирали във фактическата власт на подс.Х., който ги е получил от пострадалия, издал е ПКО и квитанции за това, но не ги е внесъл по предназначение вноски за лизинг, а ги е присвоил и се е разпореил с тях, в свой интерес.   

      Налице е квалифициращият признак ”големи” размери, тъй като причинената вреда е в размер на 31 000 лв., надхвърлящ повече от 70 пъти размера на минималната работна заплата за страната за инкриминирания период,съгласно ТР № 1/98г. на ОСНК на ВКС.

Престъплението е осъществено от субективна страна при пряк умисъл.

Деянията извършени от подсъдимия осъществяват състави на едно и също престъпление, предвидено в чл.206, ал.1 от НК и са извършени през непродължителен период от време, при една и съща обстановка на време, място и начин на извършване и при еднородност на вината, като последващите престъпления се явяват от обективна и субективна страна продължение на предходното.

Поради изложеното следва да се приеме, че цялостната престъпна дейност на подсъдимия осъществява състава на едно продължавано по своя характер престъпление, извършено при условията на чл.26 от НК.

Обектът на престъпленията е собствеността на гражданите и юридическите лица. Като причини за извършване на престъплението следва да се отбележат незачитането от страна на обвиняемия на нормите, гарантиращи неприкосновеността на чуждото право на собственост и стремежът му за получаване на имотни облаги по неправомерен начин.

 От субективна страна деянията са извършени с предварително сформиран пряко насочен умисъл. Подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянията, предвиждал  настъпването на съставомерните последици и е искал тяхното настъпване.

Горната фактическа обстановка се доказва от събраните в хода на разследването доказателства:свидетелски показания, заключение на съдебно счетоводната експертиза, протоколи за претърсване и изземване, оглед на веществени доказателства, банкови документи, договори и други писмени материали приложени по описа на делото.

За да приеме за установена изложената фактическа обстановка и правна квалификация, съдът на основание чл.373, ал.3 от НПК взе предвид направените от подсъдимият самопризнания при условията на чл.371, т.2 от НПК, както и събраните в досъдебното производство доказателства, които ги подкрепят и другите материали, приложени към досъдебното производство.

 

   ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ НА ДЕЯНИЕТО:

 

При така установените обстоятелства по делото съдът намира за доказано по безспорен и несъмнен начин, че подсъдимият А.Х.Х. е осъществил от обективна страна признаците от престъпните състави за което му е повдигнато обвинение.

За да признае подсъдимия за виновен по повдигнатите му обвинения, съдът прие, че той е извършил престъпните си деяния виновно под формата на пряк умисъл, понеже е съзнавал общественоопасния им характер, предвиждал е настъпването на общественоопасните им последици и е искал настъпването им. На този извод навеждат навеждат не само механизмът и начинът на извършване на престъпленията, както и обстоятелствата, при което то е било извършено, но и самопризнанията на подсъдимия по реда на чл.371, т.2 от НПК, обхващащи, както фактите, изложени в обвинителния акт и касаещи обективната страна на престъпленията, така и фактите, изложени от прокурора в обвинителния акт относно субективната страна на престъплението.

 

 

ДОСЕЖНО ВИДА И РАЗМЕРА НА НАЛОЖЕНОТО НАКАЗАНИЕ:

 

Съдът като обсъди събраните по делото доказателства и като се съобрази с двата основни принципа – законоустановеност и индивидуализация на наказанието, залегнали в чл.54 от НК, изхождайки от предвиденото за това престъпление наказание, степента на обществена опасност на деянието и дееца и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, както и с целите на наказанието, залегнали в чл.36 от НК, като се съобрази и с разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК и предвид изложените съображения съдът определи и наложи на подсъдимия А.Х.Х.наказание при условията на чл.55, ал.1, т.1 и чл. 54 от НК, а именно:

по обвинението по чл.211, вр. чл.209, ал.1 НК, извършено през периода 22.11.2007 год. – 26.06.2009 год., съдът във връзка с чл.373, ал.2 от НПК и чл.55, ал.1, т.1 от НК наложи на подсъдимия Х. наказание под минималния размер предвиден в закона, а именно ”лишаване от свобода” за срок от две години и десет месеца, което наказание на основание чл.66, ал.1 от НК отложи за изпитателен срок от пет години.

по обвинението по чл.210, ал.1, т.5, вр. чл.209, ал.1 НК, извъшено през периода м.декември 2007 год. – м.август 2009 год., съдът във връзка с чл.373, ал.2 от НПК и с чл.55, ал.1, т.1 от НК наложи на подсъдимия Х. наказание под минималния размер предвиден в закона, а именно „лишаване от свобода” за срок от десет месеца, което наказание на основание чл.66, ал.1 от НК отложи за изпитателен срок от три години.

по обвинението по чл.206, ал.1 НК, вр. чл.26, ал.1 НК, извършено през м.май 2009 год., съдът във връзка с чл.373, ал.2 от НПК и с чл.55, ал.1, т.1 от НК наложи на подсъдимия Х. наказание под минималния размер предвиден в закона, а именно ”лишаване от свобода” за срок от осем месеца, което наказание на основание чл.66, ал.1 от НК отложи за изпитателен срок от три години.

По обвинението по чл.206, ал.З, вр. ал.1, вр. чл.26, ал.1 НК, извършено през периода м.ноември 2008 год. – м.март 2009 год., съдът във връзка с чл.373, ал.2 от НПК и с чл.55, ал.1, т.1 от НК, наложи на подсъдимия Х. наказание под минималния размер предвиден в закона, а именно ”лишаване от свобода” за срок от две години и шест месеца, което наказание на основание чл.66, ал.1 от НК отложи за изпитателен срок от пет години.

На основание чл.23, ал.1 от НК определи и наложи на подсъдимия А.Х.Х., едно общо наказание, а именно най-тежкото от така наложените – ”лишаване от свобода” за срок от две години и десет месеца, което наказание на основание чл.66, ал.1 от НК отложи за изпитателен срок от пет години.

Съдът счете, че на основание чл.189 от НПК в тежест на подсъдимия следва да бъдат присъдени и направените по делото съдебни и деловодни разноски, които да бъдат заплатени в полза на Държавата по бюджетната сметка на Старозагорски районен съд, в размер на 210,00 лева.

 

  ДОСЕЖНО ПРЕДЯВЕНИТЕ ГРАЖДАНСКИ ИСКОВЕ:

 

В настоящото наказателно производство съдът прие за съвместно разглеждане предявеният граждански иск от А.З.Н. за сумата в размер на 21 586.40 лева, представляваща обезщетение за причинените с деянието имуществените вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на деянието – 14.12.2007 год., до окончателното изплащане на сумата.

При съвкупната преценка на доказателствата, съдът прие, че е налице фактическия състав на чл.45 от ЗЗД – налице е причинна връзка между противоправното и виновно поведение на подсъдимия А.Х. Х.и настъпилите вреди, поради което осъди подсъдимия А.Х. Х.да заплати на А.З.Н. ***, сумата в размер на 21 586,40 лв. (двадесет и една хиляди петстотин осемдесет и шест лева и четиридесет стотинки), представляваща обезщетение за причинените от деянието имуществените вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на деянието – 14.12.2007 година, до окончателното изплащане на сумата, а на Държавата ДТ върху уважената част от предявения граждански иск в размер на 863,45 лева (осемстотин шестдесет и три лева и четиридесет и пет стотинки), която да се внесе по сметка на Районен съд Стара Загора, както и сумата в размер на 250.00 лева, разноски за един адвокат.

В настоящото наказателно производство съдът прие за съвместно разглеждане предявеният граждански иск от И.К.И. за сумата в размер на 26 000.00 лева, представляваща обезщетение за причинените с деянието неимуществените вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на деянието – м.03.2009год., до окончателното изплащане на сумата.

При съвкупната преценка на доказателствата, съдът прие, че е налице фактическия състав на чл.45 от ЗЗД – налице е причинна връзка между противоправното и виновно поведение на подсъдимия А.Х. Х.и настъпилите вреди, поради което осъди подсъдимия А.Х. ХРИСТОВ да заплати на И.К.И. ***, сумата в размер на 26 000,00 лв. (двадесет и шест хиляди лева), представляваща обезщетение за причинените от деянието имуществените вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на деянието – м.03.2009 година, до окончателното изплащане на сумата, а на Държавата ДТ върху уважената част от предявения граждански иск в размер на 1040,00 лева (хиляда и четиридесет лева), която да се внесе по сметка на Районен съд Стара Загора.

 

Водим от горните мотиви съдът постанови присъдата си.

  

 

                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: