Определение по дело №40/2023 на Окръжен съд - Сливен

МОТИВИ: Производството е по реда на чл. 64 от НПК. Образувано е по
искане на ОП – С., в което се твърди, че досъдебно производство № 77/23 г.
на РУ на МВР - С., вх. № 98/23 г., пор. № 6/23 г. на ОП — С. е започнато на
основание чл.212 ал.2 от НПК от РУ НА МВР - С. на 16.01.2023г. за
престъпление по чл.199 ал.1 т.2 от НК. В хода на разследването с
постановление на разследващия орган от 17.01.2023 г. било повдигнато
обвинениe на П. С. Д. за престъпление по чл.199 ал.1 т.4 вр. чл.198 ал.1 вр.
чл.29 ал.1 б.„б“ от НК, за това че на 16.01.2023 г. в гр.С., при условията на
опасен рецидив, в съучастие като съизвършител с И. С. Р., отнел чужди
движими вещи, а именно - пари в размер на 1 900лв., 200 евро, 100 паунда,
собственост на Д.К.Г.и Н. Г. П. от владението на Д.К.Г. от гр.С., с намерение
противозаконно да ги присвои, като употребил за това заплашване.
От събраните към момента доказателства по делото можело да се
направи обосновано предположение, че обв. Д. извършил престъплението, в
което е обвинен. В тази връзка били събраните по делото гласни
доказателства, вкл. заключението от изготвената видео-техническа
експертиза, чрез която на хартиен носител били свалени видеозаписите от
охранителна камера от мястото на произшествието, както и изготвената
докладна записка от мл.разузнавач в СКП при РУ на МВР - С..
С оглед на предходните осъждания на обв.Д., деянието, предмет на
повдигнатото му обвинение било квалифицирано като такова, извършено при
условията на опасен рецидив по смисъла на чл.29 ал.1 б.”а” и б.“б“ от
НК.Налице била реална опасност обв.Д. да се укрие и да извърши
престъпление, която опасност се презюмирала съгласно разпоредбата на
чл.63 ал.2 т.1 от НПК, доколкото и на обвиняемия било повдигнато
обвинение за извършено престъпление при условията на опасен рецидив.
Искането е предвид наличието на основанията по чл.63 ал.1 от НПК съдът да
вземе мярка за неотклонение „Задържане под стража“ на П. С. Д. – обвиняем
по досъдебно производство № 77/23 г. на РУ на МВР - С., вх. № 98/23 г., пор.
№ 6/23 г. на ОП – С..
В с.з. представителят на ОП – С. поддържа искането и моли съда да го
уважи. Счита че събраните доказателства обосновавали извод за виновност на
обв. Д. в извършеното престъпление. Налична била и опасността
обвиняемият да се укрие и да извърши друго престъпление не само предвид
законовата презумпция, тъй като престъплението било извършено в условията
на опасен рецидив, но и от представената докладна записка за извършен
телефонен разговор било видно, че обвиняемият разговарял с пострадалия, а
от показанията на свид. Д.Г. и свид. Н.П. ставало ясно, че той търсил
различни начини да се свърже с тях, за да може да ги мотивира по някакъв
начин да оттеглят депозираната жалба и да отменят показанията си и по този
начин да го оневинят, т.е. ако спрямо обвиняемия съдът не вземел мярка за
неотклонение „Задържане под стража”, освен че можел да се укрие, той
можел да извърши и действия, насочени към повлияване на свидетели по
1

делото. Моли съдът да вземе спрямо обвиняемия най-тежката мярка за
неотклонение, а именно „Задържане под стража”. Доколкото вещото лице
посочило, че спрямо обв. Д. е налице краткотрайна пречка за пребиваване в
арестни помещения, то неговото лечение можело да бъде обезпечено чрез
даване на разрешение от страна на прокурора, наблюдаващ делото за
завършване на лечението, което в настоящия момент се прилага спрямо него.

Защитникът на обв. Д. счита, че не са налице кумулативно изискуемите
от закона предпоставки за налагане на най-тежката мярка за неотклонение.
Предлага да му бъде наложена мярка за неотклонение „Домашен арест” с
гривна за проследяване. Счита, че с такава мярка обвиняемият не би се укрил
и не би извършил друго престъпление. Дори и да имало данни да е извършил
престъпления, те към настоящия момент не били доказани по безспорен и
категоричен начин. Освен това имал сериозни здравословни проблеми, а не
временни такива и вече втори ден те се проявявали. Бил и със счупена челюст,
за което му били поставени шини и не можел да се храни с обща храна,
каквато давали в ареста, а само с течна такава, която можело да му бъде
осигурена единствено при домашни условия.
Обв. Д. заявява, че желае да бъде поставен под домашен арест.
От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено
СЛЕДНОТО:
С постановление на разследващия орган от 17.01.2023г. по досъдебно
производство № 77/23 г. на РУ на МВР - С., вх. № 98/23 г., пор. № 6/23 г. на
ОП — С., предявено на същата дата, П. С. Д. е привлечен в качеството на
обвиняем за престъпление по чл.199 ал.1 т.4 вр. чл.198 ал.1 вр. чл.29 ал.1 б.
„б“ от НК, за това че на 16.01.2023 г. в гр. С., при условията на опасен
рецидив, в съучастие като съизвършител с И. С. Р., отнел чужди движими
вещи, а именно - пари в размер на 1 900лв., 200 евро, 100 паунда, собственост
на Д.К.Г.и Н. Г. П. от владението на Д.К.Г. от гр.С., с намерение
противозаконно да ги присвои, като употребил за това заплашване.
За престъплението, за което на обв. Д. е повдигнато обвинение се
предвижда наказание лишаване от свобода от пет до петнадесет години, като
съдът може да постанови и конфискация до ½ от имуществото на виновния,
т.е. престъплението е „тежко” по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК.
Обв. Д. е на 42 години, със средно образование, не работи. Не е женен,
има дете на 5 години. Осъждан многократно като пълнолетен за различни
престъпления (включително и за грабеж при опасен рецидив): по чл. 325, ал.
2, вр. ал. 1 от НК, по чл. 216, ал. 4, вр. ал. 1 от НК; по чл. 170, ал. 2, пр. 1 и пр.
3, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК; по чл. 142, ал. 2, т. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал.
2 от НК; по чл. 198, ал. 1, пр. 2, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 26, ал. 1 от НК; по чл.
214, ал. 2, т. 1, вр. ал. 1, вр. чл. 213а, ал. 2, т. 2 и 4, пр. 1, вр. чл. 26, ал. 1, вр.
чл. 18, ал. 1 от НК; по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 от НК; по чл. 216, ал. 1 от НК; по
чл. 319 от НК; по чл. 195, ал. 1 , т. 7 от НК; по чл. 199, ал. 1, т. 4, вр. чл. 198,
2

ал. 1 от НК; по чл. 354а, ал. 3, пр. 2, т. 1 от НК; по чл. 330, ал. 1, вр. чл. 20, ал.
2 от НК; по чл. 244, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК. Изтърпявал е ефективни
наказания лишаване от свобода. Видно от справката му за съдимост, на
23.03.2015г. е изтърпял наказание лишаване от свобода за срок от 3 години и
4 месеца. Впоследствие през 2022г. с влезли в сила две присъди за деяния,
извършени съответно на 22.02.2016г. и в периода 07.12.2019г . – 27.07.2021г.
отново са му наложени ефективни наказания лишаване от свобода за срок от
по шест месеца, за които в справката не е отразено дали вече са изтърпяни.
Формално обвиняемият има постоянен адрес в гр. С., кв. „Дружба“ 16-
В-17.
Обв. Д. и другият обвиняем – И. С. Р. са дали съвсем кратки обяснения,
в които отричат участие в процесното престъпление. Разпитани са свидетели
– Д.К.Г., Н. Г. П., К. Г. П., Р.Г. Т.а и Х.С.П., чиито показания са относими към
разследваното престъпление. По установения в НПК ред е извършен оглед на
местопроизшествие, при който са иззети вещи, имащи значение за
разследването. Изготвени са веществени доказателствени средства, а именно
фотоснимки към съответния протокол за оглед на местопроизшествие. С
протокол за доброволно предаване свид. Г. е предала скрийн шот от
мобилния си телефон на получено на 17.01.2023г. в 16:08 часа съобщение от
момиче представило се за сестра на обв. Р.; С протокол за доброволно
предаване свид. Н.П. е предал скрийн шот от мобилния си телефон на
проведен на 17.01.2023г. в 00:55 часа чат разговор със Симон Янакиев;
скрийн шот от мобилния си телефон на изпратено от Симон съобщение;
скрийн шот от мобилния си телефон на проведен на 18.01.2023г. в 9:00 часа
чат разговор с Д. Харалампиев – 6 листа, като съдържанието на всички чат
разговори и съобщения е относимо към разследваното престъпление.
Изготвена е съдебно техническа експертиза, като от представения за
изследване DVD – R, марка Kodak, съдържащ видеозаписи от охранителна
камера, монтирана във вътрешната част на входа на бл. 6 в кв. „Кольо
Фичето“ са извлечени снимкови кадри на лица и техните действия във
времеви интервал от 11:20 часа до 11:59 часа на 16.01.2023г.. Снимковите
кадри са представени в снимково приложение, подредени в хронологичен
ред.
Приложени са писмени доказателства – справки за съдимост на двамата
обвиняеми, характеристични справки, декларации за семейно и материално
положение и имотно състояние, както и множество медицински документи за
здравословното състояние на обв. Д. не само от последните два дни –
19.01.2023г. и 20.01.2023г., но и за проведено лечение в периода 06.09.2022г. -
14.09.2022г. в ОЛЧХ на МБАЛ „Д-р Ив. Селимински“ АД – С.. От
приложената докладна записка, изготвена от инспектор в Ареста в гр. С. е
видно, че на 18.01.2023г. обв. Д. е използвал мобилен телефон и отправял
заплахи на телефонни номера ********** и **********, като на същата дата
е депозирал молба за провеждане на телефонен разговор с номер **********
(използван от пострадалия свид. Н.П., който е отказал да разговаря с
3

обвиняемия). Приложена е и разпечатка за проведения разговор с
продължителност 1,25 мин.
Видно от заключението на изготвената по делото съдебномедицинска
експертиза, на 20.01.2023г. обв. Д. е бил приет в Спешно отделение на МБАЛ
„Д-р Ив. Селимински“ АД – С. и след проведена консултация с дежурният
лекар в кардиологично отделение на болницата, е приет за наблюдение и
лечение в отделението по кардиология за два дни.
Според вещото лице към настоящия момент здравословното състояние
на обвиняемия е влошено. То е с пристъп от десен бедрен блок, с ниски
стойности на артериалното кръвно налягане и със забавен пулс. Десният
бедрен блок представлява нарушения в проводната система на сърцето и то в
областта на дясното бедро на снопа на Хис, който се разполага в областта на
дясната камера. Поради забавянето на преминаването на импулсите за
съкращения на дясната камера, се нарушава нормалната съкратителна
ефективност на сърдечните камери. Поради тази причина обв. Д. е с ускорена
сърдечна дейност и ниски стойности на артериалното кръвно налягане.
В състоянието, в което се намира към настоящия момент са налице
противопоказания за пребиваването му в условията на ареста към Затвора С..
Имайки предвид сегашното му състояние, спрямо него следва да се провежда
специфично лечение и следене на състоянието му, което не може да се
осъществи в условията на ареста. Общото състояние на лицето позволява към
настоящия момент то да участва в процес, който да се провежда в стаята му в
болницата, в легнало положение в леглото му. Прогнозата на заболяването на
лицето е благоприятна. Очаква се след около два дни, оплакванията от болки
и стягания в сърдечната област да намалеят и изчезнат. На обвиняемия ще
бъдат изписани лекарства, които може да приема и в Ареста.
От изложеното и като взе предвид събраните доказателства, съдът
направи следните правни изводи:
Искането на ОП – С. е основателно и съдът счете, че следва да го
уважи. По отношение на обв. Д. са налице предпоставките, визирани в чл. 63,
ал. 1 от НПК.
От събраните до момента доказателства и доказателствени средства,
посочени по – горе, може да се направи обосновано предположение, че обв.
Д. е извършил престъплението, за което му е предявено обвинение (законът
не изисква категоричен извод в тази насока). Привличането му като
обвиняем се явява резултат от събраните посредством проведените до
момента в рамките на досъдебното производство процесуално-следствени
действия, писмени, гласни и веществени доказателства и доказателствени
средства, които установяват обвинителното твърдение на прокуратурата, като
по досъдебното производство, което е в начална фаза предстои извършването
и на още действия по разследване, необходими за изясняване на
обстоятелствата по делото.
Наличните по делото данни сочат, че съществува реална опасност обв.
4

Д. да се укрие или да извърши престъпление, ако се намира на свобода, респ.
с мярка за неотклонение „Домашен арест” (в какъвто смисъл е неговото
искане). Тази реалната опасност се презюмира при първоначалното вземане
на мярка за неотклонение „Задържане под стража” по силата на чл. 63, ал. 2,
т. 1, пр. 2 от НПК и в случая не е оборена от събраните доказателства.
Разследваното деяние е с правна квалификация по чл.199 ал.1 т.4 вр. чл.198
ал.1 от НК - тежко умишлено престъпление, представляващо опасен рецидив
и за него законът предвижда наказание лишаване от свобода от пет до
петнадесет години, като съдът може да постанови и конфискация до ½ от
имуществото на виновния. Обвиняемият представлява лице със завишена
степен на обществена опасност предвид обстоятелството, че разследваното
престъпление не се явява изолиран случай в живота му и той има трайни
нагласи да извършва престъпления - осъждан е многократно за различни
умишлени престъпления от общ характер и е търпял ефективни наказания
лишаване от свобода, но очевидно те не са изиграли своя поправителен и
превъзпитателен ефект. За това свидетелства приложената справка за
съдимост, сочеща предходните осъждания на обвиняемия. Обв. Д. не е
трудово ангажиран и няма легален източник на средства за препитание.
Обв. Д. има постоянен адрес, но това обстоятелство не гарантира
изключването на реалната опасност той да се укрие или да извърши
престъпление. Мярка за неотклонение „Домашен арест” не би обезпечила
една от целите на мерките за неотклонение, а именно да се попречи на
обвиняемия да извърши престъпление. Налице са данни по делото, че
обвиняемият е търсил различни начини да се свърже с пострадалите
свидетели Д.Г. и Н.П., за да ги мотивира да оттеглят жалбата си и да
променят показанията си.
Няма основания обусловени от здравословното състояние на
обвиняемия или специфични ангажименти към семейство, които да обуславят
необходимостта от налагането на по – лека мярка за неотклонение. Видно от
заключението на съдебномедицинската експертиза, към момента на
изготвянето й – 20.01.2023г. здравословното състояние на обвиняемия е
влошено, но по отношение на него се прилага лечение в болнично заведение и
прогнозата на заболяването му е благоприятна. Оплакванията от болки и
стягания в сърдечната област ще намалеят и изчезнат за около два дни. На
обвиняемия ще бъдат изписани лекарства, които може да приема и в Ареста.
Изследвайки всички факти, имащи значение за вида на мярката за
неотклонение спрямо обвиняемия, съдът направи правния извод, че в случая
са налице условията на закона, визирани в чл. 63 ал. 1 и ал. 2 т. 1, пр. 2 и от
НПК. Гореизложеното в съвкупност налага несъмнен извод, че на този етап от
разследването най-съобразена с разпоредбата на чл. 56, ал. 3 от НПК по
отношение на обв. Д. се явява най-тежката по вид мярка за неотклонение, а
именно „задържане под стража”. Тази мярка ще допринесе за постигане на
целите, предвидени в чл. 57 от НПК.
5

Предвид изложените съображения, доводите на защитника на обв. Д. са
неоснователни – налице е както обосновано предположение, че обвиняемият
е извършил престъплението, за което му е предявено обвинение, така и
доказана реална опасност той да се укрие или да извърши престъпление, ако
по отношение на него бъде взета друга мярка за неотклонение, включително
„Домашен арест“.
Ето защо, съдът взе по отношение на обв. П. С. Д. по досъдебно
производство № 77/23 г. на РУ на МВР - С., вх. № 98/23 г., пор. № 6/23 г. на
Окръжна прокуратура – С. най – тежката мярка за неотклонение, а именно
„Задържане под стража”.
Ръководен от изложените съображения, съдът постанови определението
си.

Съдия при Окръжен съд - С.:

6

Номер на акта:	30
Дата:	20 януари 2023 г.
Съдия:	Галина Христова Нейчева

Дело:	20232200200040
Тип на делото:	Частно наказателно дело
Дата на образуване:	20 януари 2023 г.

Определение по дело №40/2023 на Окръжен съд - Сливен

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите