Р Е Ш Е Н И Е № 145
24.02.2014г., гр. Хасково
Том 2 стр.81-83
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Хасковския районен
съд Трети
граждански състав
на двадесет
и първи януари през две хиляди и четиринадесета година
в
публично заседание в следния състав:
Съдия: Нели Иванова
секретар Даниела Атанасова
прокурор
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 1131
по описа за 2013г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е делбено във фаза по допускане на делбата.
Образувано е по предявения от Община Хасково, представлявана от Кмета инж.Георги Иванов,
адрес гр.Хасково, площад „Общински” №1, ЕИК *********, против „Топливо” АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.София, район Средец, ул.„Солунска” №2, представляван от Щ.Й. С., иск за делба на подробно
описания в исковата молба недвижим имот.
Ищецът твърди, че с ответното дружество притежават в съсобственост за
общината 3210/5010ид.ч., а за „Топливо” АД-София 1800/5010ид.ч. от поземлен
имот с идентификатор 77195.424.104 по КК на гр.Хасково, одобрена със заповед
№РД-18-63/05.10.2006г. на ИД на АК-София, целият с площ от 5010кв.м., с адрес
гр.Х., ул.”**”, трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на
трайно ползване: ниско застрояване /до 10м./, при съседи: поземлени имоти с
идентификатори 77195.707.71; 77195.424.105; 77195.424.88 и 77195.424.103. Отделно
в поземления имот имало построени три
сгради, които били изцяло собственост на ответника – сграда със специално
предназначение с идентификатор 77195.424.104.1 със застроена площ 122кв.м.;
промишлена сграда с идентификатор 77195.424.104.2 със застроена площ 45кв.м.;
хангар, депо, гараж с идентификатор 77195.424.104.3 със застроена площ 49кв.м.
Целият обект по предназначение се ползвал като газстанция от ответното
дружество. Общината удостоверявала собствеността си с АЧОС №3238/26.05.2009г.,
а ответното дружество с НА №20, том І, рег.№2266, дело №181 от 2000г. През
2011г. общината дала съгласие на ответното дружество да изкупи 3210/5010ид.ч.
След приетото решение ответникът не предприел действия по осъществяване на
реална сделка, а започнал да иска намаляне на цената и да бездейства.
Междувременно и други инвеститори проявили интерес към частта на общината в
този поземлен имот, която можела да се обособи в самостоятелен такъв. В тази
връзка Общински съвет-Хасково взел решение, с което дава съгласие да бъде
прекратена съсобствеността между държавата и ответното дружество. Ето защо, се
иска постановяване на решение, с което да се допусне делба на процесния
недвижим имот при квоти 3210/5010ид.ч. за общината и 1800/5010ид.ч. за
ответното дружество.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът
депозира отговор на исковата молба, в който заявява, че оспорва иска за делба,
като счита същия за допустим, но неоснователен. Твърди, че имота е изцяло
негова собственост. Позовава се на изтекла придобивна давност. Излага съображения
за принадлежност към главната вещ, на което основание също имота бил изцяло
собственост на дружеството. Оспорва представения от ищеца АОС.
Съдът като
прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
приема за установена следната фактическа обстановка:
Във връзка с
дадените разрешение за строеж и разрешение за разширение на газстанция-Хасково
през 1996г., на 08.10.1996г. РИТСК-Хасково дава на ответното дружество
разрешение за ползване на обекта, като приема, че строежът е изпълнен в
съответствие с разрешението за строеж от 08.03.1996г., протокола за дадената
строителна линия и одобрените проекти. Видно
от представените акт за частна
общинска собственост /АЧОС/ №3248/26.05.2009г., нотариален акт №20, том
І, рег.№2266,
дело №181 от 2000г., решение №19/16.12.2011г. и решение
№332/01.02.2013г. на Общински съвет-Хасково, скица на поземлен имот
№1602/26.02.2013г., както и от заключението
на
назначената съдебно-техническа експертиза, процесният обект представлява поземлен имот с
идентификатор 77195.424.104 по КК на гр.Хасково, одобрена със заповед №РД-18-63/05.10.2006г.
на ИД на АК-София, целият с площ 5010кв.м., с адрес гр.Х., ул.„**”, трайно
предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско
застрояване, при съседи: поземлени имоти с идентификатори 77195.707.71;
77195.424.105; 77195.424.88 и 77195.424.103. Процесният имот съответства на УПИ
І, в кв.1 по действащия план за регулация на „Северна индустриална зона” на гр.Хасково,
одобрен със заповед №645/07.07.1997г. на Кмета на Община Хасково. Въз основа на представените съдебни
решения по ф.д.№7267/1990г. от 23.10.1990г. на СГС, по ф.д.№7267/1990г.
от 03.08.1993г., решение №4/01.11.1995г. на СГС и решение
№6/14.05.1997г. на СГС се установява, че ответното дружество „Топливо” АД-София е правоприемник
на „Топливо-ЕАД” с държавно имущество, съответно на „Горивни и строителни
материали” ЕООД и държавна фирма „Горивни и строителни материали”, която от
своя страна се явява правоприемник на прекратения комбинат „Горивни и
строителни материали”. С решение от
14.06.2004г., постановено по гр.д.№782/2003г. по описа на ОС-Хасково, по
подадената от „Топливо”АД-София жалба е отменена заповед от 21.04.2003г. на
Кмета на Община Хасково, с която се одобрява изменението на ПУП на града
досежно предвижданията на ПР за УПИ І-„Северна индустриална зона”. С решение
№19/16.12.2011г. на проведеното на същата дата заседание Общински съвет-Хасково
дава съгласие да бъде прекратена съсобствеността между общината и
„Топливо”АД-София, чрез продажбата на общинската част от имота от
3210/5010ид.ч. на „Топливо”АД за сумата от 577800лв. без ДДС. С решение №332 от
проведеното на 01.02.2013г. заседание на Общински съвет-Хасково се дава
съгласие да бъде прекратена съсобствеността между общината и „Топливо”АД-София
върху процесния имот чрез делба при следните квоти: за общината –
3210/5010ид.ч. и за дружеството – 1800/5010ид.ч.
От показанията на св.А.Н.Н.
се установява, че от месец март 1999г. до месец март 2001г. бил директор на
клона на „Топливо”АД в гр.Хасково. Процесния обект бил един от основните на
клона, бил законен по всички правила на нормативната база и работел. След като
св.Н. заел длъжността „директор” установил, че няма нотариални актове за нито
един обект, собственост на клона. Имало констативни протоколи. Тогава по
разпореждане на ръководството на холдинга предприели действия по узаконяване на
всички обекти. Специално газостанцията била законен обект, имала акт 16, били
минали всички технически замервания, подстъпи и отстъпи към обекта. Св.Н. бил
наясно с нотариален акт №20. Твърди, че по негово време били издадени
нотариални актове на почти всички обекти по констативни протоколи, които били
дадени от Областния съвет. Според св.Н., никога не са били на дневен ред
каквито и да било претенции от страна на Община Хасково. Тогава в съседство
имало обект на „Петрол” преди на построят „ОМВ”, така че специални претенции по
отношение на земя и на други не било имало. Подстъпите били даденост към
обекта, били установени такива подстъпи, като имали подход към газостанцията и
съответно територия за изход. Там имало бензиностанция „Петрол” и тези подстъпи
се ползвали от „Петрол”, когато разтоварвали или товарели гориво. Те нямали
претенции за по-голяма собственост от тази на дружеството освен актуваното в
баланса на дружеството като собственост на база на констативните протоколи,
съответно нотариални актове, които са издадени. Св.Н. твърди, че не е имало
конкретни претенции от страна на „Петрол” или на някой друг. Специално
нотариалния акт бил издаден на база собствеността на „Топливо” или това, което
те стопанисвали и е било негова собственост. Претенции от фирмата за
разширяване на територията нямало. Тогава било такова законодателството, на
база констативни протоколи и това, което е актувано в активите на фирмата, се
издавал нотариален акт и съответно нямали претенции към нещо друго. От 1999г.
св.Н. бил директор на „Топливо”. Нямал информация за водопроводи и трасета на
кабели. Като отишъл там газостанцията работела, била законна, с акт 16,
съответно с подстъпи, отстъпи. Газостанцията била водоснабдена, но св.Н. не знаел
от къде минава водопровода. От показанията на св.В. Б. Ш. се установява, че от
10 години е управител на газостанцията, а работи там от 1986г. Св.Шекеров
твърди, че тя няма определен периметър, това било полигон на СБА и се ползвал
от „Топливо”. Целият имот бил 4,8дка-5дка, като се ползвал целия имот. Даже
през зимата викали булдозери да го чистят. Водопроводът, който захранвал
обекта, бил на излизане от газостанцията, където била нафтовата колонка.
Свидетелят твърди, че досега никой не е оспорвал, че този имот е на „Топливо”.
Дружеството го ползвало като свой имот. Св.Ш. знаел, че до където е оградено, е
за газостанцията. Не се бил занимавал конкретно с документация и начин на
придобиване на собственост. Преди да бъде обособена самостоятелна газостанция
имало бензиностанция на „Петрол”, а сега „ОМВ”. Тя ползвала подходи от главния
път за гр.Димитровград. Зареждането се осъществявало при тях от главния път, а
при ответника се минавало отзад. За периода, в който св.Шекеров работи там, не
знаел дали „Топливо” е имало претенции към някой за собственост и някой да е
оспорвал тази собственост. Св.М. А. К. твърди, че работи на обекта, за който се
води делото от 20 години. Този имот, според св.К., е на „Топливо” и е около
4,5дка-5дка. Свидетелят твърди, че досега никой не е оспорвал правото на
собственост на „Топливо”, който ползвал имота като свой. В подстъпът отдолу
минавал водопровод. От „ВиК” идвали един-два пъти и копали, затова свидетелят
знаел, че водопровода минава от там. Документи за собственост за тази газостанция
не бил виждал.
За изясняване на делото от фактическа
страна съдът назначи и изслуша съдебно-техническа експертиза, чието заключение
приема като компетентно и обективно дадено. От депозираното експертно
заключение се установява, че процесния поземлен имот с идентификатор
77195.424.104 по КК и КР на гр.Хасково, одобрени със заповед
№РД-18-63/05.10.2006г. на ИД на АК-София, целият с площ 5010кв.м., с адрес гр.Х., ул.”**”, трайно
предназначение на територията – урбанизирана, начин на трайно ползване – ниско
застрояване, при съседи: поземлени имоти с идентификатори 77195.707.71;
77195.424.105; 77195.424.88; 77195.424.103. Вещото лице сочи, че процесния имот
съответства на УПИ І, в кв.1 по действащия план за регулация на „Северна
индустриална зона” на гр.Хасково, одобрен със заповед №645/07.07.1997г. на
Кмета на Община Хасково. От експертизата се установява, че в КЗРП за процесната
територия, одобрени със заповед №989/1988г., няма означен имот или парцел,
съответстващи по граници и площ на процесния поземлен имот. Вещото лице сочи,
че реализираните на място подходи към обект „Газстанция и нафтопункт” са
ситуирани върху територията на процесния
имот и са съобразени с предвижданията на техническия проект, като осигуряват
безконфликтен вход и изход за обекта.
При така установената
фактическа обстановка съдът достига до следните правни изводи относно
основателността на предявения иск:
Не
се спори по делото, а и от събраните писмени доказателства се установява, че процесният
поземлен имот е бил държавна собственост преди влизане в сила на правната уредба,
провеждаща разграничението между държавна и общинска собственост. Самият ищец в
исковата молба признава, а и страните не спорят, че ответното дружество
притежава правото на собственост върху 1800/5010ид.ч. от процесния имот. Спорният
въпрос между страните е чия собственост са останалите 3210/5010ид.ч. от
поземлен имот с идентификатор 77195.424.104. Изцяло в тежест на ищеца е да
установи наличието на собственически права върху тези идеални части от
процесния недвижим имот, чиято делба се иска в настоящото производство. Ищецът
се легитимира като собственик на 3210/5010ид.ч. от процесния поземлен имот с
акт за частна общинска собственост от 26.05.2009г. Видно от същия този акт,
като основание за неговото издаване е визиран чл.2 ал.1 и чл.58 от Закона за
общинската собственост /ЗОС/. Доколкото акта за общинска собственост не може да
създаде права за общината, а само констатира наличието на такива, за да се
прецени дали ищецът притежава правото на собственост трябва да се изследва
въпроса за наличието на законовите предпоставки за издаването на този акт. Действително
ищецът претендира, че правото на собственост върху процесните идеални части от поземления
имот е придобито по силата на закона. В същото време следва да се има предвид,
че по силата на закона се придобива право на собственост, но при наличието на
конкретните пораждащи това право предпоставки, визирани в нормативния акт.
Доколкото представения акт за частна общинска собственост е констативен по своя
характер, т.е. не създава права за обозначения в акта като техен титуляр
субект. В същото време ищецът твърди, че е придобил собствеността върху 3210/5010ид.ч.
от имота ex lege, по силата на разпоредбите на ЗОС. Следва обаче да се има
предвид, че ЗОС влиза в сила от 01.06.1996г. и не е първият нормативен акт,
уреждащ хипотезите и предпоставките за трансформирането на държавната в
общинска собственост. Същевременно в случай, че собствеността върху съответното
имущество е преминала върху друг субект, а не върху общината, каквато хипотеза
е възможна при действието на гореописаните и отменени вече нормативни актове,
ЗОС не предвижда преуреждане на вече възникналите обществени отношения. Оттук,
ищецът следва да докаже първо наличието на предпоставките, описани в
горепосочените нормативни актове, а не в ЗОС. Ищецът обаче не ангажира доказателства
в подкрепа на някой от посочените фактически състави, за да се приме, че
собствеността върху процесния имот е преминала върху общината ex lege, предвид
което съдът намира твърдението на ищеца за съществуване в негова полза правото
на собственост върху 3210/5010 ид.ч. от процесния имот за недоказано. В същото
време ищецът не ангажира доказателства относно наличието на която и да е от
изброените в чл.2 ал.1 от ЗОС хипотези, същият дори не посочва конкретно на
базата на коя от седемте точки от законовата норма е съставен акта за общинска
собственост. В същото време чл.2 ал.2 от ЗОС изрично сочи, че не са общинска
собственост имотите и вещите на търговските дружества и ЮЛ с нестопанска цел,
дори ако общината е била единствен собственик на прехвърленото в тях имущество.
В тази връзка съдът счита, че следва да се разгледат направените от ответната
страна възражения, свързани с твърдението им, че бившето държавно дружество е
изключителен собственик на целия поземлен имот, чиято делба се иска. Както се сочи
в съдебната практика, с
влизане в сила на Конституцията от 1947г. държавната /общонародна/ собственост
е единна, а общинската собственост не е уредена като отделен вид собственост.
Сега действащата Конституция, в сила от 13.07.1991г., в чл.140 изрично
провъзгласява правото на общините да притежават своя собственост, "която
се използва в интерес на териториалната общност". За пръв път на
законодателно ниво с §6 отПЗР на ЗМСМА от 17.09.1991г. /ДВ бр.77/1991г./ е
приета нова редакция на чл.6 от ЗС /отм./, с която се провежда разграничение
между имотите държавна собственост, какъвто безспорно е случаят с процесния
имот, и се определят основанията, на които общината може да придобие правото на
собственост. Тези предпоставки са дадени алтернативно, следователно достатъчно
е да бъде доказано наличието на която и да е от тях, за да се счита, че
съответното имущество се е трансформирало от държавна в общинска собственост.
По същия начин в §7 ал.1 от ПЗР на ЗМСМА (същата редакция) се посочват
хипотезите, при които общината става собственик на съответното имущество ex
lege. Същевременно по смисъла на §7 ал.2 от ПЗР на ЗМСМА /Нова, ДВ
бр.49/1995г./ съществува възможност определено имущество да не премине в
собственост на общините, а в собственост на съответно търговско дружество.
Както правилно се посочва в практиката на ВКС, макар тази разпоредба да е
приета по-късно, тя регламентира отрицателната предпоставка за придобиване
право на собственост от страна на общините и
следва да се прилага от момента и заедно с влизането в сила на първата
алинея. Да се приеме обратното би означавало да се обезсмисли съществуването на
ал.2 на §7 от ПЗР на ЗМСМА. По същество същата ал.2 на §7 отПЗР на ЗМСМА е
доразвита по-късно в последващи нормативни актове, като Постановление №201 на МС от 25.10.1993г. за прехвърляне на вещни права
върху недвижими имоти при образуването, преобразуването и приватизирането на
държавни предприятия /отм./ и ЗППДОП /отм./. Предвид
факта, че в случая се касае за преобразуване на държавно предприятие в еднолично
търговско дружество с държавно имущество, чийто правоприемник е ответното
дружество, съответно дружеството е извършвало своята дейност върху
имот, който преди приемането на съществуващото законодателство е бил държавна
/общонародна/ собственост, както и че последващата нормативна регламентация в
тази област не предвижда обратно действие, следва да се прилага съществуващата
към момента на преобразуването правна уредба, съдържаща разпоредби относно
съдбата на имущество държавна собственост, предоставяно за оперативно
управление на съответното търговско дружество. Така въз основа на §7 ал.2 от ПЗР на ЗМСМА /Нова, ДВ
бр.49/1995г./, чл.1 ал.1 от Постановление
№ 201 на МС от 25.10.1993г. за прехвърляне на вещни права върху недвижими имоти
при образуването, преобразуването и приватизирането на държавни предприятия
/отм./, респ. чл.17а от ЗППДОП /отм./ при преобразуване на
държавно
предприятие в еднолично търговско дружество с държавно имущество имуществото,
предоставено на тези предприятия за стопанисване или управление става
собственост на съответното търговско дружество, ако са налице кумулативно
следните предпоставки: 1.отстъпването
на това имущество за стопанисване и управление на държавно предприятие, което в
момента на преобразуването му в търговско дружество има право на оперативно
управление върху него, 2.включването в баланса на новообразуваното дружество на
това имущество и 3. с акта на преобразуването му да не е предвидено друго по
отношение на включването на имуществото в капитала на новообразуваното еднолично
търговско дружество. Само при кумулативното наличие на тези предпоставки
цитираните разпоредби представляват деривативни основания за придобиване
правото на собственост. В този смисъл е и съдебната практика на ВКС. В тежест на ответника е да докаже наличието
на всички тези предпоставки. В случая обаче ответната страна не сочи никакви
конкретни доказателства за включването в активите на търговското дружество на
процесния имот с неговите индивидуализиращи белези, нито с неговата стойност,
която би се включила в баланса, а оттук и в капитала на дружеството. Ето защо,
съдът счита, че не са налице условията за приложимостта на цитираните
нормативни актове, оттук счита и твърдението на ответното дружество, че е
станало изключителен собственик на процесния имот, извън 1800/5010ид.ч. от
същия, ex lege след извършване на приватизационните сделки, за неоснователно. В
тази връзка следва да се разгледа следващото възражение на ответното дружество,
а именно, че е станало собственик на останалите 3210/5010ид.ч. от процесния
имот въз основа на изтекла в негова полза придобивна давност. В тази връзка
категорични и непротиворечиви са показанията на разпитаните по делото свидетели
Ш. и К., които твърдят, че повече от 20 години ответното дружество владее и
ползва целия поземлен имот, според тях, с площ около 4,5-5дка /св.К./ или
4,8-5дка /св.Ш./, като никой нито оспорвал през това време правата на
дружеството, нито проявявал претенции към имота или части от него. В подкрепа
на показанията на тези двама свидетели са и твърденията на св.Н., посочен от
ищцовата страна, който заяви, че никога не са били на дневен ред каквито и да
било претенции от Община Хасково по отношение на имота. Във връзка с тези
свидетелски показания, установяващи непрекъснато и необезпокоявано владение на
ответното дружество върху целия поземлен имот в продължение на повече от 10
години, които не бяха оборени с други доказателства, ангажирани от ищцовата
страна, съдът приема, че в полза на дружеството е изтекла изискуемата от закона
придобивна давност по отношение на спорните 3210/5010ид.ч. от делбения имот. Като
начало на владението би могла да се приеме посочената от св.Ш. 1986г., но
доколкото липсват други обективни данни в тази насока, съдът приема, като
начало на давностното владение на ответното дружество месец март 1996г., когато
на същото е било издадено разрешение за строеж. Ето защо, следва извода, че в
полза на дружеството е изтекла предвидената 10-годишна придобивна давност преди
да бъде спряна същата с разпоредбата на §1 от ПЗР на ЗС, считано от
31.05.2006г.
Предвид гореизложените съображения
съдът счита, че ищецът не доказа по несъмнен начин наличието на собственически
права върху процесните 3210/5010ид.ч. от процесния поземлен имот, поради което
предявения иск за делба на същия следва да се отхвърли изцяло. За пълнота
следва да се отбележи, че до същите изводи за липсата на собственическа права
на Община Хасково по отношение на процесния недвижим имот е достигнал и състав
на Окръжен съд-Хасково по гр.д.№782/2003г. по описа на същия съд, с
постановеното по което дело решение е отменена заповедта на кмета за одобрение
изменението на ПУП досежно УПИ І-„Северна индустриална зона” на гр.Хасково. Констатации
за идентичността на тези два имота се съдържат в заключението на вещото лице по
назначената съдебно-техническа експертиза. Следва да се има предвид също така,
че приетите от Общински съвет.Хасково решения за продажбата на идеални части от
процесния недвижим имот и за предприемане на мерки за прекратяване на
съсобствеността, не сочат на извод за наличие на право на собственост на
общината върху този имот. С оглед гореизложеното съдът счита, че следва да се
отхвърли изцяло предявения иск за делба и да бъде осъдена Община Хасково да
заплати на ответното дружество направените по делото разноски в размер общо на
1600лв., от които 1200лв. – адвокатско възнаграждение и 400лв. – възнаграждение
за вещо лице, а по сметка на РС-Хасково държавна такса в размер на 100лв.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от Община Хасково, представлявана от
Кмета инж.Георги Иванов, адрес гр.Хасково, площад „Общински” №1, ЕИК *********,
против „Топливо” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София,
район Средец, ул.„Солунска” №2, представляван от Щ. Й. С., иск за делба на поземлен
имот с идентификатор 77195.424.104
по КК на гр.Хасково, одобрена със заповед №РД-18-63/05.10.2006г. на ИД на
АК-София, целият с площ от 5010кв.м., с адрес гр.Хасково, ул.”Димитровградско
шосе”, трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно
ползване: ниско застрояване /до 10м./, при съседи: поземлени имоти с
идентификатори 77195.707.71; 77195.424.105; 77195.424.88 и 77195.424.103, като неоснователен.
ОСЪЖДА
Община Хасково, представлявана от Кмета инж.Георги Иванов,
адрес гр.Хасково, площад „Общински” №1, ЕИК *********, да заплати на „Топливо”
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, район Средец,
ул.„Солунска” №2, представляван от Щ. Й. С., направените по делото разноски в размер общо на 1600лв., а по сметка на РС-Хасково държавна такса в размер на 100лв.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Хасково в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
Съдия:/п/ не се чете.
Вярно с оригинала!
Секретар:Й.Д.