№ 22
гр. гр. Добрич , 18.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на двадесет и първи
април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Галатея П. Ханджиева Милева
Членове:Десислава Б. Николова
Галина Д. Жечева
при участието на секретаря Румяна И. Радева
като разгледа докладваното от Галатея П. Ханджиева Милева Въззивно
гражданско дело № 20213200500178 по описа за 2021 година
и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХХ от ГПК и е образувано по въззивна жалба на „ДЗИ –
ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ЕАД срещу решение №260384/29.12.2020г. по гр.д.№4575/2019г.
на Добричкия районен съд, с което е отхвърлен предявеният от въззивника срещу Н. А. С.
иск за заплащане на сумата 1 353.44 лева, съставляваща неиздължена част от платените
3 687.44 лева от „ДЗИ ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД - обезщетение за имуществени вреди
на товарен автомобил „Мазда 5" с peг.№***, собственост на „СУММИТ АГРО РУМЪНИЯ
СРЛ - клон България"КЧТ, за който е имало сключен договор за застраховка "Каско" по
полица №440214213000755/11.02.2014г., които вреди са причинени виновно от ответника
при управление на лек автомобил „БМВ 330" с peг.№***, при ПТП на 06.07.2014г. и 15 лева
за ликвидационни разноски, ведно със законна лихва върху сумите, считано от датата на
постъпване на исковата молба в съда до окончателно изплащане на вземането.
Въззивникът не е съгласен с приетото в обжалваното решение, че вземането му е погасено
по давност. Изложени са доводи в подкрепа на становище за извършено от ответника
признание на дълга в пълния му размер, довело до прекъсване на давността за неплатената
част от него. Първоинстанционният съд необосновано и в нарушение на процесуалния закон
не отдал значение на представения с исковата молба електронен документ; той съдържал
изявлението на ответника за признаване на дълга, а авторството на ответника, като
1
извършил волеизявлението, не било опровергано. При зачитане на така извършеното
признание на дълга от ответника, вземането на ищеца за непогасената чрез плащане част от
него не била погасена по давност. Настоява решението на районния съд да бъде отменено и
предявеният иск да бъде удовлетворен.
Жалбата е редовна, подадена в срок и допустима.
В писмен отговор и в съдебно заседание въззиваемият Н. А. С. от гр.Добрич, чрез
назначения му особен представител, оспорва жалбата и моли за потвърждаване решението
на районния съд.
След като обсъди съображенията на страните и събраните по делото доказателства, съдът
намира за установено следното:
Обжалваното първоинстанционно решение е постановено по предявения от „ДЗИ ОБЩО
ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД срещу Н. А. С. иск по чл.213 ал.1 от КЗ /отм./ за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата 1 353.44 лева и сумата 15 лева. Първата сума
съставлява невъзстановената от ответника на ищеца част от застрахователното обезщетение
общо в размер на 3 687.44 лева, което ищецът е платил по силата на договор за застраховка
„каско“ по полица №440214213000755/11.02.2014г. на собственика на товарен автомобил
„Мазда 5" с peг.№*** за имуществените вреди, които ответникът виновно му е причинил,
като на 06.07.2014г. при управление на лек автомобил „БМВ 330" с peг.№*** нарушил
правилата за движение по пътищата и повредил автомобила на застрахования собственик.
Втората сума съставлява разходите на ищеца за определяне на застрахователното
обезщетение. Претендирани са и обезщетения по чл.86 ал.1 от ЗЗД за забавено плащане на
главните парични задължения в размер на законната лихва върху тях, считано от подаване
на исковата молба до окончателното им погасяване.
Ответникът Н. А. С., чрез назначения му от съда особен представител по чл.47 ал.6 от ГПК,
е възразил в отговора на исковата молба, че не той е причина за увреждането на
застрахования автомобил, че застрахователното обезщетение е изплатено в необоснован
размер, както и, че претендираните от застрахователя вземания са погасени по давност.
Установено е по делото с писмени доказателства, свидетелски показания и заключение на
вещо лице, че на 06.07.2014г. в гр.Добрич ответникът Н. А. С. при управление по ул.„Кирил
и Методий" на лек автомобил „БМВ 330" с peг.№*** с несъобразена скорост и при
заспиване на волана виновно нарушил правилата на чл.20 и чл.25 от ЗДвП и ударил
паркирания до кръстовището с ул.“Любен Каравелов" автомобил „Мазда 5" с peг.№***.
Удареният автомобил бил обект на валиден договор за имуществена застраховка «каско» по
полица №440214213000755/11.02.2014г. между собственика на автомобила „СУММИТ
АГРО РУМЪНИЯ СРЛ - клон България" и ищеца – застраховател. По уведомление на
застрахования собственик при ищеца била образувана преписка по щета №44012411404246,
при което щетите на повредения автомобил са установени и оценени на 3 687.44 лева.
2
Сумата е заплатена от ищеца – застраховател на 07.08.2014г. на доверения сервиз, извършил
ремонта на автомобила съгласно фактура №**********/31.07.2014г. За определяне и
оценяване на вредите ищецът е сторил разходи в размер на 15 лева.
Следователно за ищеца е възникнало вземане по чл.213 ал.1 изр.първо от КЗ /отм./ от
ответника за платеното от ищеца за виновно причинените от ответника имуществени вреди
застрахователно обезщетение в размер на 3 687.44 лева и разноските от 15 лева за неговото
определяне. За погасяване на задължението за възстановяване на застрахователното
обезщетение ответникът е извършил няколко плащания на парични суми, общо в размер на
2 349 лева.
Не е погасена чрез плащане от ответника разликата до пълния размер на задължението му за
застрахователното обезщетение, която разлика е в размер на 1 338.44 лева, а не в размер на
1 353.44 лева, както е заявено в исковата молба. Ответникът няма повече от 1 338.44 лева
възникнало и непогасено чрез плащане задължение за платеното от ищеца застрахователно
обезщетение. Ответникът не е погасил чрез плащане и задължението за 15 лева
ликвидационни разноски.
Вземането на застрахователя по чл.213 КЗ /отм./ е изискуемо от датата на плащане на
застрахователното обезщетение към увредения и, съобразно чл.114 от ЗЗД, считано от тази
дата започва да тече общата петгодишна давност по чл.110 от ЗЗД за погасяването му. В
настоящия случай ищецът - застраховател е платил застрахователното обезщетение на
07.08.2014г. и давностният срок за погасяване на вземането му по чл.213 от КЗ /отм./ от
ответника изтича на 07.08.2019г. Исковата претенция е предявена след тази дата, а именно
на 16.12.2019г.
Поддържаното от ищеца пред първоинстанционния съд, че извършените частичните
плащания съставляват признание по смисъла на чл.116 б.“а“ от ЗЗД, довело до прекъсване
на давността за неплатената част от дълга, е неоснователно. Частичното плащане е
признание за съществуването на дълга само до размера на платеното, което признание не се
разпростира върху незаплатената част от дълга.
Също неоснователно е поддържаното и пред въззивната инстанция становище на ищеца, че
ответникът е извършил изрично волезиявление за признаване на целия дълг, прекъснало по
чл.116 б.“а“ от ЗЗД давността и за неплатената част от него. Становището се аргументира с
електронен документ, представен с исковата молба /л.32 от делото на ДРС/, чийто текст
кореспондира на обстоятелствата и възникналото между страните правоотношение. За автор
по смисъла на чл.4 от ЗЕДЕУУ, извършител на изявлението обаче е посочено физическо
лице, различно от ответника и не е посочено титуляр на изявлението, т.е. лицето от чието
име е извършено изявлението, да е ответникът. Най-общо казано, това е текст, изпратен по
електронна поща от трето лице, следствие което, макар той да съответства на отношенията
между страните по делото, не може да бъде свързан и да се възприеме като наистина
извършено от ответника волеизявление, съдържащо признание на задължението му към
3
ищеца. Следователно давността не е прекъсната на осн.чл.116 б.а“ от ЗЗД с електронното
писмо на което се позовава ищецът и което не съдържа признание на вземането от страна
на ответника.
Но, дори и да би се приело обратното, то не би довело до изгоден за ищеца краен резултат.
Защото електронното писмо е изпратено, респ. получено от ищеца на 29.09.2014г. и, ако то
прекъсва давността по чл.116 б.“а“ от ЗЗД, то от тогава е започнала да тече нова петгодишна
давност – чл.117 от ЗЗД. Тя на свой ред е изтекла на 29.09.2019г. Така, дори и при
възприемане на становището на ищеца за характера и правните последици на електронното
писмо, исковата му претенция е предявена след изтичане на давностния срок.
От изложеното следва, че въззивната жалба е неоснователна. Правилно е приетото от
първоинстанционния съд, че спорните вземания по чл.213 ал.1 от КЗ /отм./ на ищеца от
ответника са погасени по давност и претенциите за осъждане на ответника за тяхното
изпълнение са неоснователни. Обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №260384/29.12.2020г. по гр.д.№4575/2019г. на Добричкия
районен съд.
На осн.чл.280 ал.3 т.1 от ГПК решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4