Р Е Ш Е Н И Е
гр. Панагюрище, 01.03.2021
год.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Районен съд –
Панагюрище, в публичното заседание на първи февруари две хиляди двадесет и
първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАГДАЛЕНА ТАТАРЕВА
при
секретаря Нонка Стоянова, като разгледа докладваното от съдия Татарева АНД № 280/2020
год. по описа на Районен съд- Панагюрище, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.59
и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на М.В.П. против
наказателно постановление № 13-002259 от 23.11.2020 г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Главна
инспекция по труда“ гр. София, с което на основание чл. 415в, ал. 1 и ал. 2 КТ
във вр. с чл. 416, ал. 5 КТ във вр. с чл. 413, ал. 2 КТ е наложена на жалбоподателя глоба размер на 1000
лева за нарушение на 11, ал. 1, т. 6 от Наредба
№ РД-07-2 за условията и реда за провеждането на периодично обучение и
инструктаж на работници и служители по правилата за осигуряване на здравословни
и безопасни условия на труд във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 3 от същата Наредба.
В жалбата се навеждат твърдения
за незаконосъобразност и неправилност на постановеното НП. Твърди се, че при
издаване на НП и АУАН са допуснати съществени процесуални нарушения на разпоредбите
на чл. 42 и чл. 43 ЗАНН, не е посочена точно и безспорно фактическата
обстановка – нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН, не са изложени доводи защо
случаят не следва да се приеме за маловажен. Излагат се съображения, че НП е
издадено при неизяснена фактическа обстановка, а освен това е допуснато
нарушение на материално-правните разпоредби, тъй като не е установено наличието
на вина у наказаното лице и нарушението. Сочи се, че жалбоподателят не е бил
уведомен от своя съкотрагент за лицата, които ще
извършват дейност на територията на детската градина. В условията на
евентуалност се излага, че деянието представлява маловажен случай, тъй като е
отстранено веднага и не са произтекли вредни последици. Моли се да се постанови
решение, с което да се отмени обжалваното НП.
В съдебно заседание
жалбоподателят се представлява от адв. М.,
която поддържа подадената жалба. Моли за отмяна на обжалваното НП, а под
евентуалност за приемане на случая за маловажен.
Ответникът по жалбата - АНО, не се представлява в съдебно заседание.
Районният съд провери
основателността на жалбата, след като съобрази становищата на страните, съобразявайки
закона, по вътрешно убеждение и като обсъди събраните по делото писмени и
гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, при съобразяване с
разпоредбата на чл.63 от ЗАНН прие следното:
Жалбоподателя П. е санкционирана
за това, че в качеството си на длъжностно лице по см. на параграф 1, т. 5 ДР
КТ, определена със Заповед № 37 от 06.12.2019 г. като длъжностно лице по
безопасност и здраве при работа към ДГ „д-р Стайко Стайков“ гр. Стрелча,
провеждаща начален инструктаж по безопасност и здраве не документирала на
24.08.2020 г. начален инструктаж по безопасност и здраве при работа на В А Х, К
Б И, Б Т Т и Т Н Т работници и служители от други
предприятия, работили на територията на ДГ „д-р Стайко Стайков“. Приема се, че
нарушението е извършено на 24.08.2020г. и е установено на същия ден.
За извършеното
нарушение срещу жалбоподателя бил съставен АУАН № 013-002259 от 31.08.2020 година. Актът
бил съставен след констатиране на нарушението от свидетеля Т.Д., която заедно с
Р.М. и Д.Т. извърши ли проверка, за която проверка бил съставен протокол № ПР2024089
от 31.08.2020 г. В хода на проверката е установено, че със Заповед № 37 от
06.12.2019 г. е определен редът за провеждане на инструктажи на работните и
служителите по правилата за осигуряване на здравни и безопасни условия на труд,
както и видовете инструктаж провеждани в Детска градина „Д-р Стайко Стайков“.
Като е установено, че за периода от 11.08.2020 г. до 21.08.2020 г. на
жалбоподател П. е разрешено ползването на платен годишен отпуск със Заповед №
718 от 04.08.2020 г. на зам. Кмет на Община Стрелча, като същата е следвало да
се яви на работа на 24.08.2020г. – понеделник. На посочения ден в 13:00 часа се провела
работна среща в Община Стрелча на тема: изпълнение на проект „Реконструкция,
ремонт, оборудване и обзавеждане на сграда и прилежащо дворно място на ДГ „Д-р Стайко Стайков“ в гр. Стрелча“ между
представители на възложител, строител, строителен надзор, инвеститорски контрол
и проектант (видно от служебна бележка издадена от Община Стрелча), на която
присъствала и жалбоподателката П.. По време на провеждане
на срещата св. Д. заедно с Р.М. и Д.Т. извършвали планувани проверки в гр.
Стрелча. При пристигането си в гр. Стрелча, около обед, св. Д. от улицата
видяла, че в детската градина се извършва ремонтна дейност, поради което пристъпили
към проверка на обекта. Свидетел Д. отишла в едната част на двора, където заварила
двама работници, на които дала декларации по чл. 402 КТ (които декларации са
приложени по делото на л. от 31 до л. 34). В последствие проверяващите влезли в
детската градина и потърсили директора П., като свидетел Т посочила, че П. се намира на работна среща в
Община Стрелча и помолила проверяващите да я изчакат, като междувременно й се
обадила да дойде. След пристигане на П. била извършена проверка на място на
документи, сред които инструктажни книги, които били заверени от проверяващите
при извършване на проверката. В хода на
проверката е установено, че на място на обекта били установени 4 лица, които извършвали
строително-довършителни дейности на обекта детска градина, като е нямало
документиран проведен инструктаж за тези работници в книгата за инструктаж по безопасност
и здраве при работа. Предвид установеното нарушение бил съставен процесният
АУАН, въз основа на който било издадено атакуваното НП. Издаденото наказателно постановление било връчено на нарушителя
на 10.12.2020 г., видно от разписката
на л. 28 от делото, а жалбата
против НП била подадена на 15.12.2020 г. (п.кл.), с оглед на което е процесуално допустима, като подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН и
от лице, легитимирано да предизвика въззивен контрол за законосъобразност на
НП.
Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе изцяло въз основа на събраните
по делото гласни и писмени доказателства, които съдът кредитира. Съдът изцяло
дава вяра на показанията на свидетел Д., доколкото същите са последователни,
вътрешно непротиворечиви и се подкрепят от останалия събран по делото доказателствен
материал. Съдът дава вяра на показанията на св. Д. и в частта, в която е
посочила, че при извършване на проверката на място в детската градина са
установени четири лица- работници, доколкото по делото са приети като писмени доказателства
декларации по чл. 402 КТ именно от тези лица. В този ред на мисли в следва да
се посочи, че показанията на свидетелите Т и Р не носят информация дали тези четири лице
са се намирали в детската градина при извършване на проверката, тъй като и двете
свидетелки заявиха, че нямат представа дали работници са работили отвън, тъй като
те влизат от другия корпус на сградата, който е отдалечен от мястото, което се
ремонтира.
При така установената фактическа
обстановка съдът приема, че жалбата е частично основателна.
Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат
правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен.
Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните
органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка
съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите
констатации в акта или в наказателното постановление /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал. 2 НПК и т. 7 от Постановление №
10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен служебно да издири
обективната истина и приложимия по делото закон. В тази връзка на контрол
подлежи и самият АУАН по отношение на неговите функции - констатираща,
обвинителна и сезираща.
Съгласно
разпоредбата на чл. 416. (1) КТ нарушенията на трудовото законодателство се
установяват с актове, съставени от държавните контролни органи. Редовно
съставените актове по този
кодекс имат доказателствена сила до доказване на противното.
В настоящия случай
АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени от длъжностни лица в
пределите на тяхната компетентност.
На следващо място,
съдът констатира, че са спазени императивните процесуални правила при
издаването и на двата административни акта - тяхната форма и задължителни
реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 40,
42,
43,
ал. 5, чл.
57 и чл.
58, ал. 1 ЗАНН. Налице е пълно съвпадение между установените фактически
обстоятелства и тяхното последващо възпроизвеждане в атакуваното НП. В този ред
на мисли следва да се посочи, че неоснователни се явяват доводите на
жалбоподателя, като издаденото НП и АУАН са издадени при установена фактическа
обстановка.
В конкретния случай
административнонаказателното производство е
образувано със съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН 3 - месечен срок от
откриване на нарушителя, респективно 1 - годишен срок от нарушението. От своя
страна обжалваното наказателното постановление е постановено в 6 - месечния преклузивен срок. Ето защо са спазени всички преклузивни срокове, визирани в разпоредбите на ЗАНН,
досежно законосъобразното ангажиране на административно наказателната
отговорност на жалбоподателя от формална страна.
Предвид изложеното,
посочените административни актове са съставени без допуснати съществени
нарушения на процесуалния закон, които да обусловят отмяната на атакуваното
наказателно постановление на формално основание.
Съдът счита, че
правилно наказващият орган е определил приложимата материална разпоредба- 11,
ал. 1, т. 6 от Наредба № РД-07-2 за условията и реда за провеждането на
периодично обучение и инструктаж на работници и служители по правилата за
осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд във вр. с чл. 11, ал.
1, т. 3 от същата Наредба.
Неоснователен се
явява доводът, че нарушението не е извършено виновно, доколкото съгласно
разпоредбата на чл. 7, ал. 2 ЗАНН непредпазливите деяния не се наказват само в
предвидени от закона случай, т.е. правилото е, че са наказуеми и деянията
извършени по непредпазливост. Деянието е непредпазливо тогава,
когато деецът не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но
е бил длъжен и е могъл да ги предвиди. В конкретния случай, жалбоподателят дори
да не е предвиждал последиците от нарушението, то той е бил длъжен и е могъл да
ги предвиди. Ето защо неоснователни са доводите на жалбоподателя, че доколкото
не е извършил деянието виновно, то същото не е съставомерно
от субективна страна. Неоснователен е и доводът, че на жалбоподателят не е бил
предоставен списък, който да съдържа имената на лицата - работници от
изпълнителя „Диел трейд“ ЕООД, тъй като неизпълнението
на договорно задължение от трето лице не е основание за отпадане на административнонаказателната отговорност на лицето
извършило нарушение. Жалбоподателят в качеството й на директор на детската
градина е следвало да бъде запозната с факта, че през процесния ден в двора на
детската градина се намират лица от друго дружество, които полагат труд, като е
следвало да документира начален инструктаж на същите по безопасност и здраве при
работа, още повече, че проверката е извършена в ранния следобед, респ. жалбоподателят
е имала възможност да изпълни това свое задължение през първата част на деня.
Неправилно
обаче контролните органи на ДИТ не са квалифицирали деянието по чл. 415в КТ,
доколкото от събраните по делото доказателства – копие от книга за инструктаж се установява, че нарушение
е било отстранено веднага. Освен това съдът намира, че от установеното
нарушение не са произтекли вредни последици за лицата В Х , К И, Б Т , Т Т . Ето защо съдът намира, че нарушението следва да бъде
преквалифицирано като маловажно по смисъла на чл. 415в, ал.1 от Кодекса на труда. Вмененото на
жалбоподателя нарушение е по чл. 11, ал. 1 т. 6 и т. 3 от Наредба № РД-07-2 за условията
и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на работници и
служители по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на
труд (без други привръзки), т.е. не съществува забраната
по чл. 415в, ал. 2 от КТ за квалификацията на нарушението като маловажно.
Обратното би означавало разширително тълкуване във вреда на жалбоподателя,
което е недопустимо в административно наказателния процес.
Като не е приложил
разпоредбата на чл. 415в, ал.1 от КТ, която е специална спрямо общата и има
приоритет, наказващият орган неправилно е приложил материалния закон в тази
част. Това налага преквалификация на деянието в настоящата инстанция, което е
допустимо да се извърши от съда в конкретния случай, защото касае по-леко
наказуема хипотеза, която е и с по- благоприятни последици за нарушителя.
Нормата на чл. 415в
от КТ предвижда имуществена санкция за виновното длъжностно лице в размер от 50
до 100 лева, като настоящият състав намира, че в случая следва да се наложи максималният
размер на наказанието, което ще е съответно на тежестта на нарушението и с
което ще се постигнат целите на наказанието.
При формиране на този свой извод се отчете обстоятелството, че нарушението
е било отстранено незабавно (в деня на проверката), но то е отстранено именно
по повод на извършената проверка и
констатираното нарушение. В случай, че такава проверка не е била извършена
не е имало гаранции, че ще бъде документирано провеждането на начален
инструктаж по безопасност и здраве при работа.
Мотивиран от изложеното Районен съд - Панагюрище в настоящия състав, след
като извърши анализ на установените обстоятелства и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН,
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 13-002259 от 23.11.2020 г. на Изпълнителния
директор на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ гр. София, с което на М.В.П. ЕГН: ********** ***, на основание чл. 416, ал. 5, във връзка с чл. 413, ал.2 от КТ и за нарушение
на 11, ал. 1, т. 6 от Наредба № РД-07-2 за условията и реда за провеждането на
периодично обучение и инструктаж на работници и служители по правилата за
осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд във вр. с чл. 11, ал.
1, т. 3 от същата Наредба е наложена глоба в размер на 1 000 (хиляда) лева, като за
извършеното нарушение и на основание чл.415в, ал.1 от КТ налага
имуществена санкция в размер на 100 (сто) лева.
Решението подлежи на обжалване в
14-дневен срок от съобщението пред Административен съд - Пазарджик.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: