Р Е Ш Е Н И Е № 167
Гр.Попово, 03.10.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Поповски
районен съд, в публично заседание на десети септември две хиляди и
деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ:МАРИНЕЛА
СТЕФАНОВА
При секретар И.Б., като разгледа докладваното от
съдията гр.дело № 460 по описа на 2019 година, за да се произнесе взе предвид
следното:
Предявен е установителен иск по реда на чл.422 от ГПК, във вр.
с чл.79, ал.1 от ЗЗД, както и осъдителен иск по
чл. чл.335 от ТЗ.
Ищецът- „Т.Б.” ЕАД гр.С, твърди, че въз основа на подадено заявление
за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК, срещу Т.С.С. било образувано ч.гр.д №59/2019г., по описа на PC- Попово. Против
длъжника била издадена Заповед
за изпълнение за парично задължение в размер на 192,13 лв., за незаплатени
далекосъобщителни услуги.
Установило се, че от общата претенция по ч.гр.д
№59/2019г., по описа на PC- Попово за
незаплатени далекосъобщителни услуги длъжникът дължал сума в размер на
71,60лв., като частта до пълния размер на претенцията от 120,53 представлявала дължими лизингови вноски по договор за лизинг.
Твърди
се, че между „Т.Б.”
ЕАД и ответника Т.С.С., бил сключен и
валидно действал Договор за мобилни услуги от ****., сключен за мобилен номер ***, с избрана абонаментна програма Нонстоп, на стойност 40,99лв., с уговорен
срок на действие 24м., до 01.08.2018г.
Твърди се, че при възползване от преференциалните цени на Оператора, абонатът взел и мобилно
устройство Samsung Galaxy J5 Gold, на изплащане посредством 23
месечни вноски, в размер на 7,09лв., съгласно уговорен погасителен план по
договор за лизинг от 01.08.2016г.
Въз основа на посочения договор, ответникът ползвал предоставяните от ищеца
услуги, като потреблението било фактурирано под кл.№
на абоната №***
За потребените от
абоната-ответник услуги, за периода от 15.11.2016г.- 13.03.2017г, дружеството издало фактури, подробно описани в молбата. Поради
неизпълнението на абоната-ответник да заплати стойността на потребените
и фактурирани услуги на основание ОУ на мобилния оператор, дружеството
прекратило едностранно договора на Т.С..
По
отношение на претенцията за лизингови вноски, ищецът твърди, че Съгласно чл.3 от договора за лизинг, сключен към абонаментите за мобилен
номер ***, месечните лизингови вноски се фактурирали от лизингодателя и се
заплащали от лизингополучателя съгласно
сроковете, условията и начина за плащане на задълженията на лизингополучателя
в качеството му на абонат на мобилни услуги, съгласно сключения между страните
договори за предоставяне на такива услуги и Общите условия на „Т.Б."
ЕАД". При сключване на процесните договори за
всеки от мобилните номера, била дата на
фактуриране на услугите- 15-то число от месеца. Така, падежът на лизинговите
вноски бил указания в месечните фактури срок за заплащане на фактурираните
услуги.
Поради неизпълнението на абоната за заплащане указаните срокове дължими към оператора
месечни плащания, довело до предсрочното прекратяване по вина на абоната на
индивидуалните му абонаменти за ползваните мобилни номера, и на основание чл.12, ал.2 от ОУ към договора за
лизинг били обявени за предсрочно изискуеми лизинговите вноски, дължими след
месец 03/2017г, когато била издадена крайната фактура №72554125098, съгласно
уговорения погасителен план, както следва: за устройство Samsung Galaxy J5 Gold се дължала цена в размер на 120,53лв. за периода
след месец 03/2017г. до месец 07/2018г., съгласно погасителния план по договора
за лизинг.
Предвид
твърденията, ищеца претендира да се признае за установено, че ответникът му
дължи сумата 71,60лв., представляващи незаплатени далекосъобщителни услуги за аб.№***, за периода от 15.11.2016г.- 14.03.2017г. ведно със
законната лихва, считано от датата на постъпване на заявлението в съда
–21.01.2019г., до окончателното изплащане на задължението, за което вземане е издадена заповед за
изпълнение по ч.гр.д. 59/2019г. по описа на ПпРС,
както и иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата 120,53лв., представляващи незаплатени
лизингови вноски по Договор за лизинг от 01.08.2016г., с аб.№
***, за периода от м.03.2017г. до м.07.2018г. Претендира разноски.
Редовно призован за с.з. не се явява представител. От упълномощен представител на дружеството е
депозирана молба- становище, в която прави искане, съда
да постанови неприсъствено
решение по делото, в случай, че са
налице предпоставките за това. Изразява
и доводи по същество на спора, като моли съда да уважи така предявените искове.
В едномесечния срок и по
реда на чл.131 от ГПК не постъпи писмен отговор от ответника Т.С.С.,***,
не представя доказателства, не прави доказателствени
искания. Редовно призована за с.з. не се явява, не изпраща представител, не
сочи и уважителни причини за неявяването си.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, прие за
установено следното от фактическа страна:
На ответника
е изпратен на осн. чл.131, ал.1 от ГПК препис от исковата молба заедно с
приложенията към нея, като му е указано в едномесечен срок да подаде писмен
отговор, задължителното съдържание на отговора и последиците от неподаване на
отговор или неупражняване на правата, както и за възможността му да ползва
правна помощ, ако има необходимост и право на това. В едномесечния срок и по
реда на чл.131 от ГПК не постъпи писмен отговор от ответника. След изтичане на
законния срок за отговор делото е
насрочено за разглеждане в първо публично заседание, за което ответникът е
редовно призован, но не се яви и няма искане за разглеждането му в негово отсъствие.
В с.з. пълномощникът на ищеца поиска постановяване на неприсъствено решение
против ответника.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:
Налице са
предпоставките по чл.239, ал.1 от ГПК за
постановяване на неприсъствено решение: 1. на страните са указани последиците
от неспазване на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно
заседание и 2. иска е вероятно основателен с оглед посочените в исковата молба
обстоятелства и представените писмени доказателства. Липсват обосновани възражения срещу заповедта
за изпълнение, доколкото настоящ иск е
предявен на осн.
чл.415, ал.1, т.2 от ГПК.
Съдът
счита, че така предявените искове следва да бъдат уважени така, както са
предявени. Съдът счита, същите за
основателни и доказани, предвид представените писмени доказателства.
Предвид
изложеното съда следва да признае за
установено по отношение на ответника, че
дължи на кредитора сумата 71,60лв., представляваща неизпълнено
задължение за заплащане на далекосъобщителни услуги по Договор за
далекосъобщителни услуги от 01.08.2016
г., фактурирани под индивидуален клиентски номер на абоната № ***, потребени в периода 15.11.2016 г. – 14.03.2017г. ведно със
законната лихва, считано от датата на постъпване на заявлението в съда
–21.01.2019г., до окончателното изплащане на задължението, за което вземане е издадена заповед за
изпълнение по ч.гр.д. 59/2019г. по описа на ПпРС,
както и да осъди ответника да заплати на ищеца
сумата 120,53лв., представляващи незаплатени лизингови вноски по Договор
за лизинг от 01.08.2016г., с аб.№ ***, за периода от
м.03.2017г. до м.07.2018г.
В настоящия случай ищецът е предявил иск за
установяване на вземането си по издадената заповед за изпълнение, но не в
пълния размер, за който е издадена заповедта, а за сумата от 71,60лв., като
наведеното в исковата молба основание за дължимост на
посочената сума съвпада с това, посочено в заповедта за изпълнение. Така
предявеният установителен иск, както посочи по-горе и
съда е допустим и основателен, като заповедта за изпълнение в частта, за която
не е предявен иск за установяване на вземането на заявителя, подлежи на
обезсилване на основание чл. 415, ал. 5 ГПК.
Ето защо за разликата над 71,60лв. до
заявената и присъдена в заповедното производство сума от 192,13лв., представляваща неизпълнено
задължение за заплащане на далекосъобщителни услуги по Договор за
далекосъобщителни услуги от
01.08.2016г., фактурирани под индивидуален клиентски номер на абоната № ***, потребени в периода 15.11.2016г. – 14.03.2017г., издадената заповед за изпълнение по ч.гр.д. №
59/2019г. по описа на РС-Попово, в тази й част подлежи на обезсилване.
Заповедта за изпълнение следва да бъде обезсилена и в частта за сумата
от 34,51 лв.– лихва за забава за периода 31.03.2017г. – 07.01.2019г., тъй като това
вземане също е било предмет на
заповедното производство, но в настоящото дело
не е заявено като искова претенция.
При този изход на делото, следва да се разпредели и
отговорността за разноските, които
ответникът дължи ищеца, както за
тези направени
в заповедното производство, така и в настоящото производство, съгласно
задължителното тълкуване, дадено в т. 12 от ТР № 4/2013 от 18.06.2013г. по т.д.
№ 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
В заповедното производство
от заявителя са направени разноски в общ размер от 205,00лв., от които 25,00лв.
за заплатена държавна такса и 180,00лв.
за адвокатско възнаграждение.
Доколкото ищецът не е
предявил установителен
иск за цялото вземане по заповедта за изпълнение, съразмерно с уважената част
на този иск ответникът дължи на ищцовата страна сумата 64,17лв. – разноски за заповедното
производство.
В исковото производство от ищцовата страна са направени разноски за заплатена държавна такса – в размер
75,00лв., за заплатено адвокатско
възнаграждение – в размер 180,00лв. Предвид уважаване на изцяло
предявените искове съдът намира, че ответникът дължи разноски на ищеца, така
както са направени, и следва да му
заплати сумата от 255,00лв.
Въз основа на изложените
мотиви, съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Т.С.С., ЕГН **********,***
ДЪЛЖИ
НА „Т.Б.“ ЕАД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление: гр. С, р М.,ж.к. М4.Б.П С, сграда 6,
представлявано от Д.К.К.и М.С., СУМАТА 71,60лв. (седемдесет и един лева и 60ст.), представляваща неизпълнено
задължение за заплащане на далекосъобщителни услуги по Договор за
далекосъобщителни услуги от
01.08.2016г., фактурирани под индивидуален клиентски номер на абоната № ***, потребени в периода 15.11.2016г. – 14.03.2017г., ведно със законната лихва върху посочената
сума, считано от 21.01.2019г. до окончателното изплащане на задължението, за
което вземане е издадена Заповед №52/23.01.2019г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр. № 59/2019г. по описа на Районен съд – Попово.
ОСЪЖДА Т.С.С., ЕГН **********,***,
ДА ЗАПЛАТИ на „Т.Б.“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление: гр. С, р М.,ж.к. М4.Б.П С, сграда 6, представлявано от Д.К.К.и М.С., СУМАТА 120,53лв. ( сто и двадесет лева и 53ст.),
представляващи незаплатени лизингови вноски по Договор за лизинг от
01.08.2016г., с аб.№ ***, за периода от м.03.2017г.
до м.07.2018г.лв.
ОБЕЗСИЛВА Заповед №52/23.01.2019г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр. № 59/2019г. по описа на Районен съд – Попово,
В ЧАСТТА, в която е разпоредено длъжникът
Т.С.С., ЕГН **********,***,
да заплати на кредитора „Т.Б.“ ЕАД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление: гр. С, р М.,ж.к. М4.Б.П С, сграда 6,
представлявано от Д.К.К.и М.С., разликата над
71,60лв. до заявените и присъдени 192,13лв., представляваща неизпълнено задължение за заплащане на
далекосъобщителни услуги по Договор за далекосъобщителни услуги от 01.08.2016г., фактурирани под
индивидуален клиентски номер на абоната № ***, потребени
в периода 15.11.2016г. – 14.03.2017г.,
както и В ЧАСТТА за сумата 34,51 лв.– лихва за забава за периода 31.03.2017г.
– 07.01.2019г.
ОСЪЖДА Т. С.С., ЕГН **********,***, ДА
ЗАПЛАТИ на „Т.Б.“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр.
С, р М.,ж.к. М4.Б.П С, сграда, представлявано от Д.К.К.и
М.С., СУМАТА 64,76 лв. (шестдесет и четири лева и 76ст.) – разноски за
заповедното производство по ч.гр.д. № 59/2019г. по описа на Районен съд –
Попово, определени по съразмерност, както и СУМАТА 255,00 лв. (двеста петдесет и пет лева и 00 ст.) – разноски в настоящото исково производство по
гр.д. № 460/2019г. по описа на Районен съд – Попово.
НЕПРИСЪСТВЕНОТО
РЕШЕНИЕ не подлежи на обжалване.
ПРЕПИС от решението да се
връчи на страните.
СЪДИЯ: