Присъда по дело №686/2013 на Районен съд - Търговище

                    МОТИВИ ПО НОХД № 686 / 2013 г. НА ТРС

          Подсъдимите Н.Х.Д. *** и К.Х.В. , са предадени на съд с обвинение за това, че на 04.10.12 година и на 05.10.12 година в гр. Търговище, при условията на продължавано престъпление, след като се сговорили предварително помежду си и с трети неустановени лица, в съучастие, като съизвършители с цел да набавят за себе си и за трети неустановени лица имотна облага възбудили и поддържали заблуждение у Д.И.К. и Ц.С.В. *** и с това и причинили на Д.К.  имотна вреда в размер на 790.00 лева и на Ц.В. имотна вреда в размер на 1 400 лева или общо имотна вреда в размер на 2190 лева  – престъпление по чл. 210,  ал. 1 т. 2 във вр. с чл. 209, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК.

Производството е по реда на чл. 370 и следващите от НПК.

Обвинението като безспорно доказано се поддържа от представителят на ТРП. Пледира се за налагане на  наказания и за двамата подсъдими при условията на чл. 55 от НК. За подс. Н. Д. наказанието да бъде отложено за изтърпяване по реда на чл. 66 от НК, а за подс. В. да бъде реално изтърпяно в Затвор, при „строг” режим. Приетите за съвместно разглеждане гр. искове да бъдат изцяло уважени, като основателни и доказани.

Предварителното изслушване на страните е по реда на чл. 372 от НПК , като подсъдимите Н. Д. и К. В.  се представляват от адв. Г. Цонева, назначен в съдебната фаза на производството на основание чл.372, ал. 2 ,във вр. с чл. 94 т.9 от НПК във вр. с ал25 във вр. с чл. 21 т. 3 и 4 от Закона за правната помощ,   дават съгласие да не се провежда разпит на всички свидетели и вещи лица, като при постановяване на присъдата се ползва съдържанието на съответните протоколи и експертни заключения от досъдебното производство –чл. 371  т . 1 от НПК. Подсъдимите Д. и В. признават изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като са съгласни да не се събират доказателства за тези факти – чл. 371 т. 2 от НПК..

          Въз основа на гореизложеното , съдът прие за установено и доказано следното:

          Подс.Н. Д. не е осъждана – реабилитирана.

          Подс. К. В. е осъждан.

          Към 2012г. двамата подсъдими живеели заедно на семейни начала в гр. Търговище. И двамата били безработни, родило им се и дете и били финансово затруднени, нещо които било видно за техните роднини и познати и което те споделяли с тях. Така при един разговор със своя роднина, състоял се през месец септември 2012г. станало въпрос за актуалните „телефонни измами” и колко лесно по този начин могат да се спечелят пари, от каквито подсъдимите се нуждаели, при което те заявили, че не биха имали нищо против да се включат в извършването на такива, като дори споделили, че имат и подходящ телефон „на ваучер” с номер **********, който по принцип не използвали и който биха могли да използват за измами.

            Известно време след този разговор – на 03. 10. 2012г. на телефона на подсъдимите с номер ********** им се обадил непознат мъж, чиято самоличност не е установена в хода на разследването. Мъжът пожелал да разговаря с подс. Н.Д., при което и казал, че на следващия ден „ще работят” и да очакват да ги потърсят по телефона. И двамата подсъдими разбрали, че под работа непознатият имал предвид, че ще извършат измама. На следващия ден 04. 10. 2012г. преди обяд същият неизвестен мъж отново се обадил на телефона на подсъдимите, казал им че измамата е в ход и да очакват да се включат. Няколко часа по – късно след 14. 00 часа на 04. 10. 2012г. мъжът се обадил на подсъдимите за трети път и казал на подс. Д. максимално бързо да отиде на  ул. „Мургаш” № 17 в гр. Търговище и докато пътува да стои на телефона, за да получава указания. Изпълнявайки получените указания тя тръгнала с такси към посочения адрес. В това време на домашния телефон с номер 8 31 70 на св. Д.И.К.,*** се обадила  непозната и неустановена в хода на разследването жена, която плачейки се обърнала към нея с „майко”, казала и, че е пострадала, че и трябват пари за операция и ако има пари да ги даде, след което връзката прекъснала. Предвид обръщението „майко” при този разговор св. К. останала с убеждението, че разговаря със снаха си и се притеснила, че се е случило нещо лошо. Така когато малко по - късно на домашния и телефон се обадил непознат мъж, чиято самоличност не е установена в хода на разследването и се представил за ортопеда д – р Х. св. К. била убедена, че снаха и действително е пострадала и се нуждае от помощ. За да затвърди това убеждение, при това обаждане неизвестния мъж – „д – р Х.”  казал на св. К., че и дава да говори със снаха си, за да я успокои, тъй като и предстояла операция. Нямайки вече никакво съмнение, че от другата страна на линията е снаха и св. К. започнала да говори успокоително. От отсрещната страна „снахата” не и отговорила, но започнал да и говори „д – р Х.”, който започнал да обяснява, че снахата си е счупила крака на три места, необходимо е веднага да се оперира, но за операцията са нужни скъпоструващи златни гвоздеи. Св. К. съвсем се притеснила и попитала „доктора”, с когото вече била убедена, че разговаря колко ще струват тези гвоздеи и той и отговорил 9 000 лева, казал и да приготви колкото пари има, че ще изпрати на адреса и санитарка, която да ги вземе и да не затваря телефона. Св. К. от своя страна му казала, че ще събере колкото пари има и ще чака „санитарката” на пейката пред дома си. Докато неустановения „д – р Х.” и св. К. уточнявали тези подробности по предаването на парите същите се предавали от другия неустановен мъж на подс. Д., която пътувала към адреса на св. К. и която според получените указания държала линията на телефона си отворена. Така още преди да пристигне подс. Д. знаела, че възрастна жена ще я чака на пейка пред къщата и ще и даде пари, а тя трябва да каже, че я изпраща д – р Х.. Когато подсъдимата пристигнала на ул. „Мургаш” № 17 видяла св. К. да стои на пейката пред къщата отишла при нея и и казала, че я изпраща д – р Х.. Св. К. от своя страна и подала найлонова торбичка, в която била сложила 790. 00 лева, толкова колкото имала налични в дома си, при което попитала подсъдимата дали това, което се случва не е измама. Подс. Д. не и отговорила, взела торбичката с парите и си тръгнала като пеша отишла до аптека „Марешки” в гр. Търговище, а от там с такси се прибрала в дома си, където я чакал другият подс. К.В., който преброил парите. Малко по – късно непознатият мъж, който през деня поддържал връзка с подс. Д. се обадил на двамата,  за да разбере колко са парите, които успели чрез измама да вземат от св. К.. Когато подсъдимите му казали колко са, а именно 790. 00 лева, мъжът не останал доволен, казал им да ги задържат у тях, докато не се съберат повече и че ще се наложи на следващия ден пак да „поработят”.

            На следващия ден 05. 10. 2012г. сутринта същият неустановен мъж се обадил на телефона на подсъдимите с номер **********, уведомил ги, че започват поредната измама и ги предупредил да очакват включване. Включването настъпило след 12. 30 часа, когато мъжът отново се обадил  и казал на подс. Д. максимално бързо да отиде на  ул. „Паисий” № 3 в гр. Търговище и докато пътува да стои на телефона, за да получава указания. Изпълнявайки получените указания подсъдимата тръгнала с такси към посочения адрес. В това време на домашния телефон  с номер 8 72 81 на св. Ц.С.В., която живеела в жилищния блок на ул. „Паисий” № 3 в гр. Търговище се обадил друг непознат и неустановен в хода на разследването мъж, който се представил като ортопеда д – р Х. и казал, че се обажда от операционната зала, където са закарали дъщеря и в тежко състояние със счупен крак и е необходимо спешно да и бъде направена операция. Св. Ц.В. действително имала дъщеря и тъй като св. Ц.В. била работела като медицинска сестра и знаела, че в болницата действително има д – р Х., който е ортопед, тя повярвала, че говори именно с този д – р Х. и че дъщеря и действително е пострадала. Притеснена свидетелката започнала да разпитва „доктора” какво е състоянието на дъщеря и и той обяснил, че е тежко, че кракът и е счупен и трябва да се оперира и да се сложат два златни пирона и златна шина, които струват 7 000 лева. След това я попитал колко пари има и св. В. му отговорила, че има около 1 000 лева, но може ако и даде време до вечерта или до следващия ден да се опита да събере още 1 000 лева. Отлагането във времето не било в интерес на мъжа, представил се като д – р Х. и той казал на св. В. да събере колкото може в момента и да излезе пред блока в който живее да ги предаде  на човек, който щял да изпрати веднага да ги вземе. Преди да приключат разговора мъжът казал на св. В. да не затваря телефона си, за да поддържа връзка с нея и че ще и се обади по – късно, за да разбере дали е предала парите. Докато неустановения при разследването „д – р Х.” и св. В. уточнявали тези подробности по предаването на парите същите се предавали от другия неустановен мъж на подс. Д., която пътувала към адреса на св. В. и която според получените указания държала линията на телефона си отворена. Така още преди да пристигне подс. Д. знаела, че възрастна жена ще я чака пред блока на улицата и ще и даде пари, а тя трябва да каже, че я изпраща д – р Х.. Когато подсъдимата пристигнала на ул. „Паисий” № 3 тя видяла св. В. да стои пред блока и да брои пари, отишла при нея и и казала, че я изпраща д – р Х.. Св. В. от своя страна и дала парите които била успяла да събере общо 1 400. 00 лева, толкова колкото имала налични в дома си. Подсъдимата взела парите и си тръгнала, като отишла в кафене  центъра на гр. Търговище, където я чакал подс. В.. След това двамата подсъдими си направили разходка до към 14. 00 часа, когато неустановеният мъж, който поддържал връзка с тях им се обадил и казал, че с автобус, който тръгвал в 15. 00 часа всички пари – тези, които взели от св. К. и тези, които взели от св. В. трябва да бъдат занесени и оставени в гр. Разград. Разбрали се това да направи подс. В.. За целта двамата подсъдими се прибрали в дома си, където били парите, които взели от предния ден от св. К. и за да преброят парите, които били взели от св. В., тъй като докато се разхождали нямали възможност да направят това. В това време отново им се обадил непознатият мъж, за да разбере колко общо са парите, които успели да вземат в резултат на измамите, казал им да си оставят за тях 500. 00 лева – възнаграждение за свършената работа, а останалите 1 690. 00 лева подсъдимият В. да занесе в гр. Разград, като се качи на автобус от автогарата в гр. Търговище. Мъжът също така казал на подс. В. да вземе със себе си  телефона с номер **********, който били ползвали до момента, за да поддържат връзка и да му дава указания по пътя. Когато подс. В. пристигнал в гр. Разград по телефона неустановеният мъж му казал да се качи на такси и да отиде до разклон извън града. Когато пристигнал до разклона подс. В. освободил таксито и отново по телефона получил указание да остави торбичката с парите, които носел на намираща се там автобусна спирка. От своя страна подсъдимият казал на мъжа, че няма пари, за да се прибере в гр. Търговище и той му казал да си вземе 80. 00 лева от парите в торбичката. В. взел 80. 00 лева от парите, които оставил на спирката и си тръгнал, като отново с автобус се прибрал в гр. Търговище.

             Междувременно обаче св. Д.К. била разбрала, че снаха и М. е жива и здрава и че е била измамена. До същия извод била стигнала и св. Ц.В., която разговаряла с дъщеря си по телефона и станало ясно, че също като М. и тя е в добро здраве. В резултат на това и двете жени подали сигнали в РУ „Полиция” – Търговище, че са били измамени.

           След разкриване на престъплението с протокол за доброволно предаване от 06. 10. 2012г. подс. К.В. предал на служител на полицията, ползваният от него и от подс. Д. за извършване на престъплението мобилен телефон марка „Самсунг” модел SGH - B500 с IMEI35742901117108901, с намиращата се в него СИМ карта на „Глобул” с надпис „be connect” и № 89359051100205089246 и моб. № +359*********, който е приложен като веществено доказателство по делото. 

           При така установената фактическа обстановка, съдът приема че на 04. 10. 2010г. и на 05. 10. 2010г.  в гр. Търговище подсъдимите Н.Х.Д. и К.Х.В., при условията на продължавано престъпление, след като се сговорили предварително помежду си и с трети неустановени лица, в съучастие като съизвършители с цел да набавят за себе си и за третите неустановени лица имотна облага възбудили и поддържали заблуждение у Д.И.К. и Ц.С.В. *** – за това, че техни близки са пострадали и се нуждаят от спешно лечение, което трябва да платят и с това  причинили на Д.И.К. имотна вреда в размер на 790. 00 лева, а на Ц.С.В. имотна вреда в размер на 1 400. 00 лева, или общо имотна вреда в размер на 2 190. 00 лева, с което подсъдимите Д. и В. осъществили от обективна страна състава на престъпление по чл. 210, ал. 1 т. 2 във вр. с чл. 209, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК.

            От субективна страна деянията са извършени от двамата подсъдими при условията на пряк умисъл, видно от дадените от тях подробни обяснения в ДП, които поддържат в съдебната фаза на процеса. И двамата са разбирали свойството и значението на извършеното, могли са да ръководят постъпките си , съзнавали са обществената опасност на деянията, предвиждали са общественоопасните последици от тях и са искали настъпването на тези последици.

            Съдът счита, че правилно ТРП е приела, че деянията извършени от двамата подсъдими са осъществени при условията на продължавано престъпление. Касае се за две деяния, които осъществяват по отделно състава на  едно и също престъпление, извършени са през непродължителен период от време, при една и съща фактическа обстановка и еднородност на вината, като всяко следващо се явява продължение на предходното от обективна и субективна страна.

         Изложената по-горе фактическа обстановка се доказва от обясненията на подсъдимите Д. и В. дадени на ДП, които потвърждават изцяло в съдебната фаза на процеса. Те подробно описват авторството, по отношение на тяхното участие в механизма на деянията, признават вината си, като проявяват искрено съжаление и разкаяние за стореното.

           Приетата за установена и описаната по-горе фактическа обстановка се доказва и от показанията на  свидетелите Ц.С.В. /л. 37 - 38/, Д.И.К. /л. 39 – 41 и л. 64/, И.С.Б. /л. 72/, П.С.П. /л. 77/, следствен експеримент /л. 29 – 30/, телефонни разпечатки.

 При постановяване на присъдата, съдът прие за доказани установените и описани  обстоятелства, изложени в  обвинителния акт, направените самопризнания и приетите , събрани в досъдебното производство доказателства.

На основание гореизложеното и при условията на чл. 372 ал. 4 от НПК, съдът призна подсъдимата Н.  Х.Д. *** за виновна  по повдигнатото   обвинение, като и определи наказание в размер на три месеца „Лишаване от свобода”, на основание чл. 58а, ал. 4 във вр. с чл. 55, ал. 1 т. 1 от НК . При определяне вида и размера на наказанието, съдът прецени всички обстоятелства обуславящи степента на отговорността на подсъдимата – направените самопризнания по отношение  механизма и авторството на деянието, проявеното съжаление и разкаяние, съдействие за разкриване на обективната истина, чистото съдебно минало, причините и условията на извършване на деянието- тежкото материално положение, липсата на средства  при отглеждане на малко дете, безработицата, като смекчаващи отговорността обстоятелства. Съдът счете, че изложеното по-горе води до извода за наличие на многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, като са изпълнени критериите по чл. 55, ал. 1 т. 1 от НК , поради което и наложи и наказанието в посочения по горе вид и размер. Съдът отложи изпълнението на така определеното по-горе наказание за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила, като счете, че за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправяне на осъдената не е наложително реалното му изтърпяване.

На основание изложеното по-горе и при условията на чл. 372, ал. 4 от НПК, съдът призна подсъдимия К.Х.В. *** за виновен по повдигнатото обвинение, като предели наказание в размер на три месеца „Лишаване от свобода”, което да бъде изтърпяна реално ,в Затвор, при „строг” режим. При определяне вида и размера на наложеното наказание, съдът прецени всички обстоятелства обуславящи степента на отговорност на подсъдимия – направените самопризнания относно механизма и авторството на деянието,проявеното съжаление и разкаяние за стореното, съдействие за разкриване на обективната истина, причините и условията на извършване на престъплението- тежкото материално положение, липсата на средства за препитание поради безработица, грижи за отглеждане на малко дете, като смекчаващи отговорността обстоятелства. Като отегчаващо отговорността обстоятелство- предишно осъждане. Съдът счете, че изложеното по-горе води до извода за наличие на многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, като са изпълнени критериите по чл. 55, ал. 1 т. 1 от НК, поради което и определи наказание от посочения вид и размер. Предвид предишно осъждане на подсъдимият така определеното наказание следва да се изтърпи реално в Затвор ,при „Строг „ режим.

Подсъдимите Н.Д. и К.В. бяха осъдени  за заплатят солидарно на Д.И.К. и Ц.С.В. , конституирани като гр. Ищци в наказателния процес, съответно сумите от 790 лева за първа и от 1400 лв. за втората , обезщетение за претърпени в резултат на деянието имуществени вреди, от момента на увреждане и до окончателното изплащане. Гр. Искове са доказани изцяло от представените , приети и признати от подсъдимия писмени и гласни доказателства по делото, като настъпилите имуществени вреди на гр. Ищци са в пряка и непосредствена последица от деянията на подсъдимите Д. и В..

Съдът осъди подсъдимите Д. и В. да заплатят по сметка на Районен съд Търговище, сумата в размер на общо по  50 лв. за всеки от тях- ДТ върху уважените гр. Искове.

Съдът постави, веществените доказателства по делото –мобилен телефон „Самсунг” с намираща се в него СИМ карта и № 89359051100205089246  и моб. № +359*********, както и приложените по делото към том 2 под лист 38, 41, 43, 51 и 65 общо пет броя СД, предоставени от Виваком , да се изпратят на ТРП за прилагане към ДП срещу неизвестен извършител, във вр. с Постановление за разделяне на наказателното производство от 15.10.13 г.

Водим от горното,съдът постанови присъдата си.

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: