Р Е Ш Е Н И Е
гр. Своге, 21.05.2019 г.
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
Свогенският районен
съд, първи състав, в публичното съдебно заседание на двадесет и трети април
две хиляди и деветнадесета година, в състав :
Председател
: Румен
Стойнов
при секретаря Мария Тодорова,
като разгледа докладваното от съдия Стойнов гражданско дело № 661/2018 година и за да се произнесе,
взе предвид следното :
Настоящото дело е
образувано по искова молба подадена от „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България” КЧТ, ЕИК
*********, чрез юрк. Ц. С., като
пълномощник на … Д. Д., против К.И.П. ***, ЕГН **********. Налице е едно
нетипично възникване на исковия процес, след връчване на заповедта за
изпълнение по реда на чл. 47, ал. 5 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), като ищецът го е иницирал за да
може установи вземането си. Исковете са положителни установителни и се
смятат предявени от момента на подаването на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК - 29.05.2018г. По постъпилото заявление е
образувано ч.гр.д. № 303/2018г. по описа на РС Своге и е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК с № 377 от 31.05.2018г. за следните суми :
991,30 лева - главница, 253,50 лева – възнаградителна лихва за периода от
01.04.2017г. до 10.11.2017г. и 50,32 лева – мораторна лихва за периода от
10.11.2017г. до 11.05.2018г., заедно със законната лихва върху главницата,
считано от 29.05.2018г. до изплащане на вземането, както и сумата от 75,90 лева – разноски по делото, от които 25,90
лева за заплатена държавна такса и 50 лева за юрисконсултско възнаграждение,
определено съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2017 г.) и
изчислено според Наредбата за заплащането на правната помощ. Вземането
произтича от неизпълнено задължение по договор за револвиращ потребителски
кредит под формата на кредитна карта MasterCard.
Цената на исковете е 991,30 лева - главница,
253,50 лева – възнаградителна лихва и 50,32 лева – мораторна лихва, като се
претендира още и законната лихва за забава върху главницата, считано от 29.05.2018г. до
окончателното изплащане и направените по делото разноски, както по настоящото,
така и по частното гражданско. Ако установителните искове бъдат отхвърлени,
поради ненадлежно обявена предсрочна изискуемост на вземането по кредита преди
депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, при условията
на евентуалност се иска от съда да осъди ответника да заплати претендираните
суми, като връчването на исковата молба на ответника да се счита за уведомяване
за обявяването на предсрочната изискуемост.
Исковата молба е
редовна. Предявените с молбата искове са
допустими.
В срока за отговор е подаден
писмен отговор от назначения на ответника особен представител. Твърди се, че
исковете са неоснователни. Посочено е, че кредитополучателят не е уведомен за
обявената от кредитора предсрочната изискуемост. Наведени са доводи за
недействителност на договора за потребителски кредит и за неравноправни клаузи,
по смисъла на глава шеста от Закона за потребителския кредит (ЗПК). С оглед на
изложеното особеният представител счита, че от К.И.П. би могло да се търси
най-много чистата стойност на кредита – на основание чл. 23 от ЗПК.
По делото са приети,
като писмени доказателства, документите представени от ищеца и е приложено ч.гр.д.
№ 303/2018г. по описа на РС Своге.
Свогенският районен съд, първи състав, като
обсъди становищата и доводите на страните, и съобразявайки приетите по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от
фактическа страна следното :
От приетите по делото писмени доказателства (извлечение от основно вписване в търговския
и фирмен регистър към 13.03.2018г. ; договор за потребителски кредит, отпускане на револвиращ потребителски
кредит, издаване и ползване на кредитна карта PLUS-11275254/12.05.2015г., сключен в гр. Враца и приложение към него ; застрахователен
сертификат и Общи условия към него ; последно месечно извлечение по кредитната карта № CARD – 12165520 ; обратна разписка ; покана за доброволно изпълнение) се установява, че ответникът е дал
съгласието си, освен посочения усвоен кредит, да му бъде
отпуснат револвиращ потребителски кредит под
формата на кредитна карта MasterCard. На 25.03.2016г. П. е активирал, предоставената му от ищеца кредитна карта с максимален кредитен
лимит в размер на 1000 лева. Кредитополучателят е усвоявал
отпуснатата му сума посредством
всякакви транзакции - теглене в брой от банкомати АТМ,
плащания, чрез терминални устройства и др., осъществени чрез издадената му кредитна карта. Върху усвоената сума се е начислявала
годишна лихва и такси за обслужване за използвания период, съгласно определения
годишен лихвен процент. По силата на чл. 1 и на чл. 14 от Приложението за отпускане на револвиращ потребителски кредит, за
кредитополучателя е възникнало
задължението да заплаща минимална месечна погасителна вноска, представляваща
променлива величина, съобразно с усвоената сума до
пълното погасяване на задължението. Ответникът е преустановил редовното
обслужване на кредитната карта на 01.04.2017г., когато е било направено
последното плащане по нея, като баланса по същата е в размер на минус 1244,80 лева. Това принудило кредитора да блокира използването ѝ. Въпреки многократните опити за контакт с длъжника и отправените покани да
погаси натрупалите се задължения доброволно, ответникът
продължил да неизпълнява задълженията си, което
от своя страна довело до подаване
на заявление по чл. 410 от ГПК за дължимите суми, за които съдът издал заповед
за изпълнение – връчена при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК.
При така установената фактическа обстановка,
съдът намира от правна страна, че предявените положителни
установителни искове с правно основание чл. 422 във вр. с чл. 415 от ГПК и чл.
9, ал. 1 от ЗПК са процесуално допустими, а разгледани по същество са изцяло
основателни и доказани. Налице е валиден договор за кредит, по който ответната
страна не е изпълнила своите задължения. Доказано
е получаването на процесната сума, изискуемостта на вземанията, както и
техния размер.
Съдът
намира, че са налице предпоставките за настъпила предсрочна изискуемост на
задължението на ответника по сключения между страните договор, тъй като ищецът
е положил необходимите усилия да уведоми ответника за упражняването на това
свое право с изпращане на поканата в адреса
за кореспонденция на ответника посочен по договора, а съгласно чл. 9 от същия, всички изявления на кредитора се считат за узнати от
кредитополучателя, ако бъдат изпратени на адреса, посочен в договора. Допустимо е да се приеме за връчено недоставеното
или само изпратено от кредитора съобщение до
длъжника, в случай, че договорът между страните
предвижда определени предпоставки и/или фактически констатации, при
наличие, на които ще се счита, че е положена дължимата грижа да се доведе до
знанието на длъжника изявлението на кредитора, че е
упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем. В случая съдът намира, че преди подаване на заявлението по чл. 410 ГПК ищецът е положил
нужните усилия да доведе до знанието на ответника уведомлението за обявяване на
кредита на предсрочно изискуем. В подкрепа на гореизложеното е и
обстоятелството, че и съдът, както по настоящото производство, така и по
заповедното производство, въпреки положените усилия и направените служебно
справки, не успя да открие ответника – нито по постоянен и настоящ адрес, нито
на адреса посочен в договора, нито по месторабота, тъй като той няма и
регистриран трудов договор в Националната агенция по приходите и не се открива в Търговския регистър.
Процесният договор е сключен в писмена форма на
хартиен носител, поради което е спазена предвидената в ЗПК форма за
неговата действителност. Възраженията относно размера на шрифта не се отнасят
до договора за кредит, а до застрахователен сертификат и Общи
условия към него – със страни по договора за застраховка К.П.
и застрахователите „Кардиф Животозастраховане, Клон България” и „Кардиф Общо застраховане,
клон България”. Договорът за потребителски кредит, съгласно чл. 22
от ЗПК, е недействителен, когато не са спазени и изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 7 – 12 и
т. 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 –
9. Процесният договор отговаря на тези
законови изисквания, доколкото в него ясно е посочен общия размер на кредита,
годишния процент на разходите, годишния лихвен процент, общата сума, дължима от
кредитополучателя, както и погасителния план, съдържащ информация за размера,
броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски.
Договорената между
страните годишна лихва е в размер на 22,30 %, а годишния
процент на разходите е в размер на 26,22 %, като и двете цифри не надхвърлят
драстично размера на законната лихва, поради което според съда уговорката за
тях не противоречи на добрите нрави.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК,
ответникът следва да понесе направените от ищеца разноски за държавна такса –
124,10 лева, възнаграждение на особен представител – 200 лева, както и
юрисконсултско възнаграждение – 100 лева. Според тълкувателното решение по тълкувателно
дело № 4/2013г. на ВКС съдът дължи произнасяне и по разноските в заповедното
производство, които са в размер на 75,90 лева. Претендираното юрисконсултско възнаграждение е съобразено с Наредбата
за заплащане на правната помощ.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И
:
Приема за установено по отношение на К.И.П. ***, ЕГН **********, че дължи на
„БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А., клон България” КЧТ от гр. София, ж.к. „Младост” 4, Бизнес Парк София, сгр. 14,
ЕИК *********, чрез … Д. Д., сумата от 991,30 лева - главница по договор за
потребителски кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и
ползване на кредитна карта PLUS-11275254/12.05.2015г.,
издадена кредитна карта Мастъркард № CARD –
12165520, сумата от 253,50 лева – възнаградителна лихва
за периода от 01.04.2017г. до 10.11.2017г. и сумата от 50,32 лева – законна лихва за периода от
10.11.2017г. до 11.05.2018г., заедно със законната лихва върху главницата,
считано от 29.05.2018г. до окончателното изплащане на
вземането, като осъжда ответника К.И.П. да заплати на ищеца „БНП Париба Пърсънъл Файненс
С.А., клон България” КЧТ сумата от 424,10 лева, представляваща направени
разноски по настоящото гр.д. № 661/2018г. по описа на РС
Своге, както и сумата от 75,90 лева, представляваща направени
разноски по заповедното производство по ч.гр.д. № 303/2018г. по описа на РС Своге.
Решението подлежи на
въззивно обжалвано пред Софийския окръжен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните. Жалбата се подава чрез Свогенския районен
съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :