Р Е Ш Е Н И Е №
410
гр.
Монтана, 12 септември 2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – МОНТАНА, в открито съдебно заседание на 3 септември
2019 г. в състав:
Председател: РЕНИ ЦВЕТАНОВА
при секретаря: ДИМИТРАНА ДИМИТРОВА, като разгледа
докладваното от СЪДИЯ РЕНИ ЦВЕТАНОВА, V състав, Адм.д. № 203 по описа за 2019
г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 172, ал. 5,
във връзка с ал. 1 и чл. 171 от ЗДвП.
Образувано
е по жалба на Т.М.Т.,***, чрез адв. К.Г.,*** против Заповед за прилагане на
Принудителна административна мярка /ПАМ/ № 18-0996-000614/05.11.2018 г. на
Началник сектор към ОД на МВР Монтана, С-р
Пътна Полиция, с която на оспорващия, въз основа на съставен АУАН № АА71160 от
04.11.2018 г., временно му е отнето свидетелството за управление на МПС до
решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.
В жалбата се твърди, че АУАН е съставен в
нарушение правилата на ЗАНН, същият не е съставен, нито непосредствено след реализираното от него ПТП, в което е
единствен пострадал, нито по-късно, в законовия срок, въпреки че живее на
постоянния си адрес и не е имало пречка да бъде намерен; не му е връчван АУАН -
нито лично срещу подпис, нито чрез другите, предвидени в ЗАНН способи; Датата
04.11.2018 г.около 23.49 ч., за която се твърди, че е дата и час на извършеното
нарушение е НЕВЯРНА, тъй като се е намирал в ХО при МБАЛ „Д-р С*** И*** "
АД Монтана, хоспитализиран след претърпяна операция; невярно посочени
обстоятелства като това, че е лишен от СУМПС, че е
отказал проверка, че е лъхал на алкохол, тъй като не е употребявал такъв; не е
изпълнил предписание
за медицинско изследване за установяване на
концентрацията на алкохол в кръвта, тъй като такова не му е
връчвано; както и че не носи контролния талон от свидетелството за управление. С оглед на това, счита че заповедта е
незаконосъобразна и моли да бъде отменена.
Ответната страна Началник сектор към ОД на МВР Монтана, С-р Пътна Полиция не взема
становище по жалбата.
Доказателствата са писмени. Изслушани са заключения на
съдебно-медицинска и съдебно-почеркова експертиза.
Административен съд Монтана след като
обсъди сочените в жалбата основания във връзка със събраните по делото
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
С Акт за установяване на
административно нарушение № 5765, серия АА 071160 от 04.11.2018 г. е
констатирано, че на 03.11.2018 г., около 23:49 ч. по общински път км 2+300
оспорващият управлява л.а. Опел А*** , рег. № М*** , негова собственост, след
реализирано ПТП, като отказва да бъде изпробван за употреба на алкохол с
техническо средство. Посочено е, че на водача е издаден Талон за медицинско
изследване, който е отказал да получи, както и че не носи контролния талон от
свидетелството за управление. Въз основа на констатираното в АУАН,
административният орган е издал оспорената Заповед за прилагане на ПАМ.
Със Заповедта, на основание чл. 171, т. 1,
б. „б“ от ЗДвП, на Т.М.Т. временно му е отнето свидетелството за управление
на моторно превозно средство до решаване на въпроса за отговорността, но
не повече от 18 месеца. Заповедта е връчена
на 22.04.2019 г. лично на оспорващия.
Вещото лице инж. Й.А., изготвил съдебно-почерковата експертиза дава
заключение, че подписът за „aктocъcтaвитeл” в АУАН № 5765/04.11.2018
г. на ОД - МВР - Монтана е изпълнен от А.П.Д., ЕГН* **********; подписът за
„свидетел" в същия АУАН е изпълнен от В.М.В., ЕГН* ********** и подписът
за „свидетел" в разписката за получен препис от АУАН № 5765/04.11.2018 г.
е изпълнен от М.В.П., ЕГН* **********. За да стигне до този извод, вещото лице
посочва, че установените при сравнителното изследване съвпадения в общи и частни
признаци образуват графичен комплекс, който е индивидуален и устойчив за всеки
един от изследваните подписи като в количествено и качествено отношение този
комплекс е достатъчен за формиране на този извод. Установените в хода на
сравнителното изследване различия, същите показани в 12 илюстрации, неразделна
част на заключението и обозначени със зелен цвят, са несъществени и не оказват
влияние на основния извод и са обясними - дължат се на вариантност при
изпълнение на подписите от Д., В., П. и различните условия при изпълнението им
- поза, подложка, пишещо средство, вид и предназначение на документа и др. Заключението
се поддържа от вещото лице в с.з. и не е оспорено от страните по делото.
Вещото лице по съдебно-медицинската
експертиза дава заключение, че поради фрактура на ребрата, силен болков синдром
и наличие на пневмоторакс, оспорващият не е бил в състояние да поеме достатъчно
обем въздух, за да бъде изследван с Алкотест Дрегер. В МБАЛ Д-р С*** И*** АД,
гр. Монтана, Спешно отделение, лицето се явява на 04.11.2018 г. в 07:50 ч. след
ПТП, където не е представял талон за изследване относно количеството алкохол в
кръвта, поради която причина такова изследване не е направено. В заключението
си вещото лице посочва, че ПТП е регистрирано в системата на 112 под
257/11513/03.11.2018 г. 23:53 ч. и на място веднага е изпратен екип на БМП –
Монтана, но същият е отказал спешна медицинска помощ /СМП/. В съдебно заседание
вещото лице пояснява, че инцидента се случва в 23,53 часа на трети
ноември. Екип от спешна помощ е посетил мястото, където водача е отказал
медицинска помощ, за което се е подписал в книжката, след което екипът се е
прибрал. От документите на спешния център се вижда, че той се е явил сутринта в
7,45 часа, близо 8 часа след инцидента и тогава след снимка на белия дроб,
където се виждат счупените ребра, е установена неговата диагноза. На
местопроизшествието не е имало възможност да се знае има ли счупване на ребра
или не, но естествено за периода от 8 часа, този болков синдром ще се задълбочи
и ще се усили. Първото му явяване за
медицинска помощ е близо 8 часа след произшествието и колегите от спешна помощ,
не са имали основания да вземат кръв за алкохол.
По
делото са представени още Заповед № 301з-1411/07.06.2017 г. на Директор на ОД
на МВР Монтана, Заповед № 8121з-1524/09.12.2016 г. на Министър на МВР, Епикриза
на оспорващия от МБАЛ Д-р С*** И*** АД, гр. Монтана, фиш за спешна медицинска
помощ СМП Талон за изследване № 0019739.
Съдът
е разпределил доказателствената тежест между страните с Разпореждане от 21.05.2019
г. и е дал указания при условията на чл. 171, ал. 4 от АПК. Допуснал е исканата
съдебно-медицинска експертиза.
При
така изложената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
Жалбата
е подадена срещу годен на съдебно обжалване индивидуален административен акт,
от заинтересована страна – адресата на акта и в законоустановения срок.
Подадена е на 07.05.2019 г., първият присъствен ден, видно от поставения щемпел
върху нея л. 3 на делото, а заповедта е връчена на 22.04.2019 г. /л. 10 от
делото/, поради което същата е допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Съгласно
чл. 171, т. 1, б. „б” от ЗДвП за осигуряване на безопасността на движението по
пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат принудителни
административни мерки - временно отнемане на свидетелството за управление на моторно
превозно средство на водач, който откаже да бъде проверен с техническо средство
или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби
за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване – до
решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца; при
наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен
анализатор по реда на чл. 174, ал. 4 установените стойности са
определящи.
Съдът
с оглед вмененото служебно начало извършва проверка на всички основания за
неговата законосъобразност и приема, че оспореният административен акт е
издаден от компетентен орган, видно от приложените Заповеди на Министъра на МВР
и Директор на ОД на МВР Монтана, в кръга на неговите правомощия и при спазване
на съответната писмена форма.
За
да се наложи процесната ПАМ, „временно отнемане на свидетелството за управление на моторно
превозно средство на водач”, при условията
на чл. 171, т. 1, б. „б” от ЗДвП, законодателят изисква да е налице водачът
да откаже да бъде проверен с един от изброените в закона средства/тестове/проби
или изследване.
Не
се спори от оспорващия, че е претърпял ПТП на 03.11.2018 г. около 23:53 ч., на
което е единствен пострадал, че е отказал медицинска помощ от изпратен на място
медицински екип, както и че около осем часа след инцидента, на дата 04.11.2018
г. в 07:50 ч. се е явил в спешно отделение и е потърсил такава помощ. Извън
възраженията за допуснати съществени процесуални нарушения при издаване на АУАН
и оспорената Заповед, оспорва обстоятелството да е управлявал лекият автомобил
след употребата на алкохол, както и че е
бил в обективна невъзможност да даде проба за установяване на алкохол с
техническо средство, поради счупване на четири ребра и невъзможността да си
поеме достатъчно въздух.
Съдът счита, че при издаване на оспорената
Заповед не са допуснати процесуални нарушения, които да са съществени, че да се
отразяват на нейната законосъобразност и да съставляват самостоятелно основание
за нейна отмяна.
Видно от съставения и приложен по делото
АУАН, същият е с № 5765,
серия АА 071160 и от дата 04.11.2018 г. Този АУАН е цитиран в оспорената
Заповед, а фактите и обстоятелствата отразени в него са послужили като
основание за нейното издаване. Тези факти и обстоятелства се изразяват в това,
че на 03.11.2018 г., около 23:49 ч. по общински път км 2+300, оспорващият
управлява л.а. Опел А*** , рег. № М*** , негова собственост, след реализирано
от него ПТП, като отказва да бъде изпробван за употреба на алкохол с техническо
средство и е отказал да получи издаденият Талон за медицинско изследване. Отказът
на водача е надлежно документиран върху издадените актове, като същият,
съгласно българското законодателство, удостоверява надлежно връчване. Доколко в
оспорената Заповед е посочено като дата на извършеното нарушение 04.11.2018 г.,
то това, с оглед на всички доказателства и описани факти и обстоятелства, които
напълно съответстват на съставения и цитиран в същата Заповед, АУАН, водят до извод
за допусната печатна грешка в датата, която не може и не се отразява върху цялостното
съдържание, а от там не може да бъде самостоятелно основание сочещо на
незаконосъобразност на издадения акт. В тази връзка няма съставен друг АУАН с
дата 04.11.2018 г., няма друго ПТП на дата 03.11.2018 г., а грешката е резултат
на близкия час 23:49 ч., когато е констатирано нарушението на 03.11.2018 г., а
самият акт, предвид необходимото технологично време за това, е написан във
време, когато вече е настъпил следващият ден - 04.11.2018 г.
От друга страна следва да се има предвид, че
когато лицето сам се поставя в неблагоприятно за него положение, като в случая
– да откаже да получи издадените му документи, то е недопустимо след това да
черпи права от собственото си виновно поведение. Отказът от получаване на
издадените му документи е надлежно оформен и по смисъла на чл. 43, ал. 2 от ЗАНН,
същите се считат за връчени, поради което и възраженията му, че тези актове не
са му вречени съдът приема за неоснователни.
Възражението му, че е бил в обективна
невъзможност да даде тест за употреба на алкохол с предоставеното му техническо
средство по никакъв начин не се отразява на другото негово задължение, а именно
да направи медицинско изследване. Законодателят е допуснал хипотетичната
възможност за дадено лице да не може да се извърши тест с техническо средство,
поради което в тези случаи е предвидил медицинското изследване. Такова
медицинско изследване е във възможността на всяко лице, а в случая оспорващият
не го е извършил и то единствено поради причина, която е в самия него – от една
страна е отказал да получи Талонът за медицинско изследване, а от друга е
отказал и спешна помощ. Органите на реда имат задължение единствено да издадат
необходимия за изследване документ, а дали същият ще бъде получен, респ.
изпълнен в посочения срок – е във волята на водача на МПС. Следва да се има
предвид, че след като сам е отказал оказването му на СМП и едва осем часа след
реализираното от него ПТП е потърсил такава помощ, то към момента на инцидента,
водачът не е бил в такава обективна невъзможност, че да не може да се придвижва
или да реагира адекватно и да предприеме необходимите действия и да изпълни
предвиденото в закона като направи медицинското изследване. В тази връзка Съдът
кредитира заключението на вещото лице по извършената съдебно-медицинска
експертиза, същото дадени обективно, безпристрастно и в съответствие с
останалите доказателства по делото, които констатации не променят взетото с
оспорената Заповед решение.
Съдът
кредитира и заключението на вещото лице по извършената съдебно-почеркова
експертиза, които констатации не са в подкрепа на направените в хода на
съдебното производство възражения или подписите за
„aктocъcтaвитeл” и „свидетел" в съставения АУАН № 5765/04.11.2018 г. на ОД -
МВР – Монтана и подписът на „свидетел” в разписката на същия акт са изпълнени
от съответно посочените в него лица.
Доколко в Заповедта са описани и
други обстоятелства, сочени като неверни в жалбата, съдът счита, че същите са
неотносими към спора, поради което и не се отразяват върху релевантните факти и
обстоятелства, а от там и върху взетото от административния орган решение,
обективирано в Заповедта.
С оглед на изложеното и
предвид изричната разпоредба на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът намира оспореният
административен акт за издаден от компетентен орган, в кръга на неговите
правомощия и в съответната форма, при спазване на процесуалния и материалния
закон и в съответствие с неговата цел.
Мотивиран от горното и на основание чл. 172 от АПК съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ като неоснователна жалбата на Т.М.Т.,***, чрез адв. К.Г.,***
против Заповед за прилагане на Принудителна административна мярка /ПАМ/ №
18-0996-000614/05.11.2018 г. на Началник сектор към ОД на МВР Монтана, С-р Пътна Полиция.
РЕШЕНИЕТО
не
подлежи на обжалване.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :