Решение по дело №1355/2020 на Софийски градски съд

Номер на акта: 2465
Дата: 22 април 2020 г. (в сила от 22 април 2020 г.)
Съдия: Габриела Димитрова Лазарова
Дело: 20201100501355
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 3 февруари 2020 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

град София, 22.04.2020 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, II-Д въззивен състав, в закрито заседание на двадесет и втори април две хиляди и деветнадесета година, в състав:

                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР МАЗГАЛОВ

                                       ЧЛЕНОВЕ: СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА

                                                 младши съдия ГАБРИЕЛА ЛАЗАРОВА

като разгледа докладваното от младши съдия ЛАЗАРОВА ч. гр. д. № 1355 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 435 – 438 вр. чл. 78, ал. 5 ГПК.

Образувано е по частна жалба на „Т.С.“ ЕАД, длъжник по изпълнително дело № 20198510402748 по описа на ЧСИ М.П., рег. № 851 на РКЧСИ, срещу разпореждане от 04.12.2019 г., с което ЧСИ е отказал да намали размера на приетите разноски за адвокатско възнаграждение от 230 лв. на 200 лв.

Жалбоподателят излага доводи, че начисленото адвокатското възнаграждение е прекомерно и несъобразено с Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Излага доводи, че следва да бъде  намалено до размера, предвиден в чл. 10, т. 1 от Наредбата – 200 лв, тъй като по делото от процесуалния представител на взискателя не са извършвани предвидените в чл. 10, т. 2 действия – процесуално представителство, защита и съдействие и действия с цел удволетворяване на вземането. Като допълнителни аргументи в тази насока се сочат правната и фактическа сложност на делото и извършено погасяване на дълга в срока за доброволно изпълнение. Посочено е, че с обжалвания акт ЧСИ не се е произнесъл по възражението относно размера на начислените по делото такси, в т.ч. и по т. 26 ТТРЗЧСИ. Съобразно изложеното се иска разпореждането на ЧСИ от 04.12.2019 г. да бъде отменено, като незаконосъобразно, и адвокатското възнаграждение на взискателя да бъде намалено до размер от 200 лв., а по отношение на пропорционалната такса по т. 26 ТТРЗЧСИ и видът на претендираните разноски за адвокатско възнаграждение съдът да се произнесе по същество. Претендират се разноски и юрисконсултско възнаграждение.

Взискателят и ответник по жалбата - „Т.У.” ЕООД, е депозирал писмени възражения по реда на чл. 436, ал. 2 ГПК, в които излага доводи за неоснователност на депозираната частна жалба. Поддържа, че взискателят не е депозирал единствено молба за образуване на изпълнително дело, а е депозирал и молба за промяна на изпълнителни способи и е депозирало уточняващи молби. Твърди се, че задължението не е погасено. Претендират се разноски за платен адвокатски хонорар.

По делото са представени мотиви на ЧСИ, с които е заявено становище за неоснователност на жалбата. Сочи се, че длъжникът не е платил в срока за доброволно изпълнение и задължението е събрано чрез посочения от взискателя изпълнителен способ – запор върху вземания по банкови сметки.

Софийски градски съд, като се запозна с материалите по делото и доводите, изложени от страните, намира от фактическа страна следното:

Жалбата срещу разпореждането на ЧСИ, с което е оставено без уважение искането на длъжника за намаляване на адвокатското възнаграждение на взискателя, е подадена в едноседмичния срок по чл. 436, ал. 1 ГПК, от процесуално легитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител – разпореждане за разноските по изпълнението (чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК), поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

Изпълнително дело № 20198510402748  по описа ЧСИ М.П., рег. № 851 на РКЧСИ е образувано по молба от 15.11.2019 г. на „Т.У.” ЕООД, чрез адвокат М.Л.Л., въз основа на изпълнителен лист от 20.09.2019 г., издаден по гр. д. № 69154/2016 г. по описа на Софийски районен съд (СРС), ГО, 26-ти състав, съгласно който „Т.С.” ЕАД е осъдено да заплати на В.В.Т.сумата от общо 30,36 лв., от които 15,36 лв. адвокатско възнаграждение за оказана безплатна помощ на Б.С.С.и 15 лв. - разноски. Представен е договор за цесия от 01.11.2019 г., с който вземането по изпълнителния лист е прехвърлено на взискателя по делото – „Т.У.” ЕООД.

В молбата е направено искане за налагане на запор върху движимите вещи на длъжника, възбрана върху собствените му недвижими имоти и притежавани дружествени дялове. Към молбата са приложени споразумение за адвокатско възнаграждение от 13.11.2019 г., с което между взискателя и Адвокатско съдружие „Български правни услуги” е уговорено адвокатско възнаграждение в размер на 230 лв. за образуване на изпълнителното дело и процесуално представителство по същото. Уговорено е плащане на сумата по банков път, като видно от платежно нареждане от 14.11.2019 г. (л. 7 от  и.д.) същата е платена.

    На 15.11.2019 г. на  длъжника е изпратена покана за доброволно изпълнение (ПДИ), в която е посочено, че дължи следните суми: 30,36 лв. – присъдени разноски, 236,91 лв. – разноски по изпълнителното дело, 116,08 лв. – такси по ТТЗЧСИ към 29.11.2919 г.

Поканата е връчена на длъжника на 20.11.2019 г.

На 18.11.2019 г., връчване на  поканата за доброволно изпълнение, от взискателя е депозирана молба, с която заявява, че оттегля посочените от него в молбата за образуване на изпълнително дело изпълнителни способи, като определя нов такъв – запор върху банкови сметки.

На 09.12.2019 г. е изпратено запорно съобщение от ЧСИ до „Ю.Б.” АД. На 12.12.2019 г. е получен отговор, че към датата на налагане на запора – 09.12.2019 г. по откритата сметка на длъжника няма авоари.

На 07.01.2020 г. от ЧСИ е изпратено съобщение за вдигане на наложения запор. Същото е получено от банката на 09.01.2020 г.

На 21.11.2019 г. при ЧСИ е депозирано възражение от длъжника срещу приетия от ЧСИ размер на адвокатско възнаграждение и разноски, съобразно посоченото в поканата за доброволно изпълнение. Изложени са доводи за прекомерност на същите и е направено искане да бъдат намалени.

Във връзка с възражението е депозирано становище на взискателя от 04.12.2019 г., в което са изложени доводи за неоснователност на същото.

С обжалваното разпореждане от 04.12.2019 г. ЧСИ е отказал да намали разноските за адвокатско възнаграждение на взискателя от 230 лв. до претендирания от длъжника размер от 200 лв. Същото е връчено на длъжника на 12.12.2019 г. (за справка л.22 – гръб от и.д.).

При така установеното от фактическа страна, съдът достига до следните правни изводи:

Възможността да се иска намаляване на разноските за адвокат на насрещната страна е уредена с разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК, която се намира в част І на ГПК – „Общи правила“, поради което е приложима и в изпълнителното производство. Съгласно тази разпоредба, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част. Преценката за правната и фактическа сложност на изпълнителното дело следва да се извърши с оглед всички факти, сочещи за обема и сложността на оказаната по делото правна помощ, с оглед извършените процесуални действия и други относими обстоятелства.

Съгласно т. 1 на Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК на ВКС, съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението, като в договора следва да е вписан начина на плащане – ако е по банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой – тогава вписването на направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характер на разписка. Само заплатените от страната разноски подлежат на възмездяване. Ако страните по договора за правна защита, в съответствие със свободата на договаряне са отложили плащането, това е относимо единствено в отношенията между клиент и адвокат, но не предпоставя разширително тълкуване на чл. 78 ГПК.

В процесния случай от доказателствата по делото се установява, че взискателят е платил адвокатско възнаграждение за образуване на процесното изпълнително дело и процесуално представителство по същото в размер на 230 лв. по банков път. Според настоящия съдебен състав при определяне размера на дължимото възнаграждение приложима в случая е само разпоредбата на чл. 10, т. 1 НМРАВ, тъй като единственото извършено от процесуалния представител на взискателя действие е подаване на молба за образуване на изпълнителното дело, като вземанията по изпълнителния лист вече са събрани. Съобразно разясненията, дадени в т. 10 от тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК, посочването на изпълнителен способ в молбата за образуване на изпълнителното дело е основание за редовност на същата, освен при наличието на възлагане по чл. 18 ЗЧСИ, каквато процесната хипотеза не е. В конкретния случай, в молбата за образуване на дело взискателят е посочил три изпълнителни способа, като с молба от 18.11.2019 г., депозирана преди връчване на поканата за доброволно изпълнение, съответно преди да срока за доброволно погасяване на дълга, е заявил, че оттегля посочените до момента способи вместо което определя за способ на изпълнението друг такъв – налагане на запор върху вземания на длъжника по банкови сметки. При така установените факти въззивният съд намира, че от взискателя е депозирана единствено молба за образуване на изпълнително дело, уточнена с последваща такава от 18.11.2019 г., т.е. липсват данни за осъществено процесуално представителство по делото. Депозирането на становище по възражението на длъжника също не съставлява такова действие, доколкото не е насочено към събиране на вземането по издадения изпълнителен лист.

С оглед изложеното, включително предвид факта, че процесното изпълнително дело не се отличава нито с фактическа, нито с правна сложност и че разпоредбата на чл. 10, т. 2 НМРАВ не е приложима за процесния случай, адвокатското възнаграждение в полза на взискателя следва да бъде намалено от приетия от ЧСИ размер от 230 на 200 лв.

Видно от съдържанието на обжалваното разпореждане, ЧСИ се е произнесъл единствено по въпроса за разноските за адвокатско възнаграждение, предвид което, доводите в частната жалба, касаещи размера и дължимостта на начислените такси по ТТРЗЧСИ са неотносими и съдът не дължи произнасяне във връзка с тях. Eдва след произнасяне на компетентния орган (в исковото производство това е съдът, а в изпълнителното – съдебният изпълнител) по направеното възражение за редуциране приетите от ЧСИ разноски, длъжникът ще има възможност да обжалва акта на съдебния изпълнител във връзка с тях. За пълнота е необходимо да се посочи, че съгласно т. 26 ТТРЗЧСИ, пропорционалната такса се събира „за изпълнение на парично вземане" върху събраната сума, т. е. само върху вземанията по изпълнителния лист, не и върху разноските по изпълнението.

По разноските:

Съгласно константната съдебна практика на ВКС, в производствата относно дължимостта и размера на разноските, каквото е и процесното, не се допуска кумулиране на нови задължения за разноски и разпоредбата на чл. 81 ГПК не намира приложение (определение № 489 от 17.10.2017 г. по ч. гр. д. № 3926/2017 г. на IV г. о. ВКС, определение № 933 от 17.09.2018 г. по ч. гр. д. № 2845/2018 г. на IV г. о. ВКС и др.). Предвид изложеното, искането на частния жалбоподател за присъждане на разноски и юрисконсултско възнаграждение е неоснователно, независимо от основателността на депозираната частна жалба. Неоснователно е и искането за присъждане на такива на ответника по частната жалба - „Т.У.” ЕООД.

 

Така мотивиран, Софийски градски съд

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ по жалба на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, длъжник по изпълнително дело № 20198510402748 по описа на ЧСИ М.П., рег. № 851 на РКЧСИ, разпореждане от 04.12.2019 г., с което ЧСИ е отказал да намали размера на приетите разноски за адвокатско възнаграждение на взискателя Т.У.” ЕООД, ЕИК*******, от 230 лв. на 200 лв., вместо което ПОСТАНОВЯВА:

НАМАЛЯВА дължимото от длъжника „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, на взискателя „Т.У.” ЕООД, ЕИК*******, адвокатско възнаграждение по изпълнително дело № 20198510402748 по описа на ЧСИ М.П., рег. № 851 на РКЧСИ, както следва: от 230 (двеста и тридесет лева) на 200 лв. (двеста лева).

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                 ЧЛЕНОВЕ:    1.

 

                                                                                                              2.