Р
Е Ш Е Н И Е
гр. София, ………/20.05.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VI -10
състав, в публично заседание на двадесети април две хиляди
двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЦВЕТА ЖЕЛЯЗКОВА
при
секретаря Анелия Груева, като
разгледа докладваното от съдията т. дело
№ 1548 по описа за 2020
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по искова молба на „Ю.Б.“ ЕООД срещу „А.“ ООД, ЕИК: *******.
В
исковата молба ищецът излага твърдения, че на 09.04.2008 г. между него и
ответника е сключен договор за банков кредит, по силата на който ищецът е
предоставил на ответника сумата в размер на 250 000 евро, като крайният
срок за връщане на сумата, ведно със уговорените лихви е 22.04.2028 година.
Дължимата лихва се начислявала ежемесечно и е платима на 21-во число на всеки
месец. Уговорена била неустойка за забави при просрочие на главницата. С анекс
от 26.05.2009 г. към договора за кредит банката едностранно е намалила размера
на предоставената кредитна линия за оборотни средства със сумата от 34 800
евро, като размерът на предоставения кредит се намалява на 215 200 евро. С
анекс № 2 от 20.04.2011 г. към договора за кредит страните са уговорили
облекчен ред за погасяване на кредита, условно разделяне на дълга на две части
и въвеждане на гратисен период от 24 месеца за задължението за главница.
Определя се краен срок за погасяване на кредита - 22.04.2028 година. С анекс 3
от 22.12.2011 г. към договора бил
уговорен облекчен ред за погасяване на кредита. С анекс 4 от 21.03.2013 г. към
договора страните преоформили съществуващите задължения, като разделили кредита
на две части. С анекс 5 от 27.02.2014 г. към договора страните преоформили
съществуващите задължения, като прекратили гратисния период, уговорен с
предходния анекс 4. С анекс 6 от 28.04.2017 г. към договора страните
преоформили съществуващите задължения, като с него било уговорено, че текущите
задължения са в размер на 237 978 евро и се дължи променлива годишна лихва.
С
покана за доброволно изпълнение, връчена на дружеството на 21.02.2019 г.,
ищецът уведомил длъжника за това, че не е изпълнил задълженията си на
уговорения срок и обявява кредита за предсрочно изискуем, като е дал
седемдневен срок от получаването на поканата да погаси изцяло задълженията си.
В дадения от ищеца срок, ответникът не погасил задължението си. С оглед
обявяване на задължението за връщане на заемните суми по договора за предсрочно
изискуеми, ищецът твърди, че ответникът е в забава за изпълнение и на
остатъчните задължения по договора - тези, на които падежът не е настъпил към
момента на настъпване на предпоставките за обявяване на предсрочна изискуемост.
Сочи, че общият размер на дължимите суми от ответника, които претендира са,
както следва: 145 718,19 евро – част от дължима главница за периода от
22.10.2018 г. до 23.07.2019 г., ведно със законната лихва от датата на подаване
на заявлението по чл. 417 ГПК.
За
събиране на тези суми ищецът депозирал заявление за издаване на заповед за
незабавно изпълнение, по което е образувано гр. дело 42827/2019 г. по описа на
СРС, вследствие на което и въз основа на сключения договор ищецът се сдобил със
заповед за незабавно изпълнение от 23.10.2019 г. и изпълнителен лист за
вземанията срещу „А.“ ООД, в качеството му на кредитополучател. В срока по чл.
414 ГПК възразил ответникът възразил срещу издадената заповед.
Във
връзка с подадено възражение по чл. 414 от ГПК, ищецът предявява установителен
иск по чл. 422 от ГПК за сумите, предмет на издадената заповед за незабавно
изпълнение.
Ответникът
„А.“ ООД, чрез своя управител, е подал писмен отговор, с който оспорва исковете като неоснователни.
Счита, че така сключения договор съдържал неравноправни клаузи, след като
последните не били уговорени индивидуално, нарушавали принципа за
добросъвестност, причинявали неравнопоставеност между страните и били в ущърб
на потребителя. Уговорката, която предвиждала възможност банката едностранно да
променя лихвения процент нарушавала ЗЗП и като такава не следвало да намира приложение.
С допълнителна искова молба ищецът поддържа
направените с исковата молба твърдения и оспорва възраженията на ответника
срещу основателността на исковете. Счита, че ответникът няма качество на
потребител, след като не отговаря на легалното определение на пар.13, т. 1 от
ЗЗП.
С допълнителния си отговор ответникът поддържа направените с отговора на
исковата молба възражения. Счита, че по договорът за кредит ответникът е потребител.
Счита, че делото следвало да се гледа по общия ред, като съдът следва да следи
за нищожността на клаузите в договора служебно.
В съдебно заседание ответникът уточнява възраженията си, като твърди,
че макар и първоначално договорът за
банков кредит да няма характер на потребителски договор, с подписването на
анексите от 2 до 7 се променя характера на договора, тъй като съдлъжници по същия
са включени физически лица.
Софийски градски съд, след като обсъди събраните по делото
доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:
Искът по чл. 422 от ГПК е специален
установителен иск, чийто срок за предявяване, предмет и страни са определени от
закона. Заявителят в заповедното производство има правен интерес от предявяване
на иск за установяване по основание и размер на вземанията му, за които е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 или 417 от ГПК, при условие, че
длъжниците са подали в срока по чл. 414 от ГПК възражение.
Настоящото производство е образувано по иск, предявен от Ю.Б.
АД – заявител в заповедното производство по ч. гр. дело 42827/2019 г. по описа
на СРС, 151 състав, за установяване съществуването на вземането й срещу
кредитополучателя А. ООД, за което е издадена заповед за незабавно изпълнение
по чл.
417 от ГПК от 23.10.2019 година. Искът е предявен в изпълнение указанията
на съда по реда на чл.
415 от ГПК от 23.06.2020 година, след депозиране на възражение в срока по чл. 414 ГПК, поради което настоящият съдебен състав намира, че искът е ДОПУСТИМ.
В конкретния случай е предявен иск по чл. 422 от ГПК вр.
чл. 430 от ТЗ за сумата от
145 718,19 евро – част от дължимата главница по договор за банков
кредит от 09.04.2008 г. и анекси към
същия.
По иска по чл. 422 от ГПК вр. чл. 79, ал.1 от ЗЗД вр. чл. 430
от ТЗ в тежест на ищеца е да установи:
1)
Наличието
на валидно сключен между страните договор за банков кредит;
2)
изпълнението
на задължението на кредитора да предостави
определения заем на заемателя;
3)
настъпване
на посочените в договора за банков кредит условия за предсрочна изискуемост
преди датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно
изпълнение;
4)
надлежно
упражнено волеизявление от страна на БАНКАТА за обявяване на договора за
предсрочно изискуем.
В тежест на ответника като кредитополучател е да докаже при условията на
пълно, главно доказване, че дължимите суми по договора за кредит са били
заплатени от някой от солидарните длъжници.
Като цени в съвкупност събраните по делото доказателства
(договор за кредит, три броя анекси към същия), съдът намира, че по делото се
доказа сключването между БАНКАТА като кредитор и ответника като кредитополучател.
По делото не се спори относно сключването на договора за
кредит и сключените към него анекси и съдържанието на клаузите на същия,
относно начина на определяне на лихвените проценти, срокове за изпълнение на
задълженията на кредитополучателя, относно дължимите суми по договора за кредит
и анексите към същия, за получаване на поканата за доброволно изпълнение от
кредитополучателя, както и че към момента на получаване на поканата са били
налице посочените в същата основания за обявяване на задълженията на кредитополучателя за предсрочно изискуеми.
Тези факти са обявени за безспорни между страните.
По делото се установява и, че
с анекс 2 към договора за банков кредит „Продукт „Кредитна линия Плюс за
бизнес помещения“ BL1002“ като съдлъжници встъпват А.И.и В.И.. А.И.и В.И. са
съдружници при 50 % за всеки от дяловете в дружеството ответник „А.“ ООД, както
и са управители на същото. Предметът на
самия договор за банков кредит е отпускане на кредит за имот, който ще се използва в търговската
дейност на дружеството – магазин.
Основният спорен въпрос по делото е дали клаузите на договора
за банков кредит са неравноправни, както се твърди от ответника, тъй като не са
уговорени индивидуално, с тях се нарушава принципа за добросъвестност и са в
ущърб на потребителя. Поради това се твърди, че са нищожни. Поради това и се
твърди, че всички клаузи в договора за банков кредит са нищожни и целият не
нищожен и не поражда задължение за ответника.
С оглед разпоредбата на § 13, т.1 отДР на ЗЗП 1.
"Потребител" е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва
услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална
дейност, и всяко физическо лице, което като страна по договор по този закон
действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност.
Следователно, по дефиниция, тъй като ответникът е юридическо лице, то за него
не са приложими разпоредбите на Закона за защита на потребителите.
За да се отговори на посочените общи възражения на ответника,
следва Съдът да прецени дали по отношение на ответника – юридическо лице са
приложими разпоредбите на Закона за
зашита на потребителите по аргумент, че като съдлъжници по договора са встъпили
след подписване на договора (анекс 2 и последващите анекси) две физически лица.
Настоящата съдебна инстанция намира изложените аргументи от
ответника за неоснователни.
По отношение на същия като юридическо лице не могат да имат
отношение разпоредбите на Закона за защита на потребителите, независимо дали и
кога като страни по договора – съдлъжници са включени и физически лица. В §
13а, т. 9 ДР на ЗЗП изрично е посочено, че със ЗЗП са въведени в националното
ни законодателство разпоредбите на Директива 93/1 З/ЕИО на Съвета относно
неравноправните клаузи в потребителските договори. Налице е и формирана
практика на Съда на Европейския съюз по повод понятието „потребител“ по приложението
чл. 2, б. „б„ от Директива 93/13, според която „потребител“ е всяко физическо
лице, което в качеството си на страна по договорите, предмет на директивата,
участва поради интереси, които са извън рамките на неговата търговска или
професионална дейност.
Поради това и, както е посочено и в съдебната практика на ВКС
по приложение на ЗЗП (така решение 38 от 23.06.2017 г. по т. дело 2754/20165 г.
ТК, I ТО на ВКС, решение 240/29.03.2018 г. по т. дело 1102/2017 г , I ТО и др.)
„физическо лице - съдлъжник по договор за банков кредит или обезпечаващ такъв,
по който кредитополучателят е търговец, може
да има качеството на потребител по Закона за защита на потребителя и да се
позовава на неравноправност на клаузи в договора за кредит, ако действа за цели извън рамките на
неговата търговска или професионална дейност. Съдът следва да извърши
конкретна преценка съобразно обстоятелствата и доказателствата по делото с
оглед установяване на качеството „потребител“. Обезпечението на дълг на
търговско дружество от физическо лице, вкл. когато последното е съдлъжник, не
може да се приеме като дадено за цел извън и независимо от всяка търговска
дейност или професия, ако това физическо лице има тесни професионални (функционални)
връзки с посоченото дружество, като например неговото управление или
мажоритарно участие в същото“.
Следователно, само по себе си качеството на физическо лица на
съдлъжника по договор за банков кредит, сключен с юридическо лице, не гарантира
със сигурност приложимостта на Закона за защита на потребителите, а е
необходимо да се изследва дали в конкретния случай това лице е действало в
рамките на осъществяваната от него дейност по занятие, или е налице връзка от
функционално естество с това дружество, като например неговото управление или
значителен дял от неговия дружествен капитал, или е действало за цели от частен
характер (така и определение, постановено по чл. 99 от процесуалния правилник
на СЕС по дело С-74/15 на СЕС).
Поради това и възраженията на ответника – юридическо лице са
неоснователни. И доколкото останалите факти от значение за основателност на
иска са приети за безспорни, то искът следва да се уважи изцяло.
Относно разноските:
С оглед основателността на иска, на ищеца се дължат изцяло
разноските по делото.
Водим от горното и на основание чл. 235 от ГПК, СГС, ТО, VI-10 състав
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО
по иск с правно основание чл. 422 от ГПК вр. чл. 430 от ТЗ, че „А.“ ООД, ЕИК *******, съдебен адрес:г*** дължи на Ю. Б.
АД, ЕИК *******, съдебен адрес: ***,
ет.4, офис 9, адв. Д.М. сумата от 145 718,19 евро – част от дължимата
главница по договор за кредит BL10002.09.04.2008
г.
за периода 22.10.2018 г. – 23.07.2019 г., заедно със
законната лихва върху тази сума от 24.07.2019 г. до окончателното й заплащане,
за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 417 от ГПК от 23.10.2019 г. по ч. гр.
дело 42827//2019 г. по описа на СРС, 151 състав.
ОСЪЖДА
„А.“ ООД, ЕИК *******, съдебен адрес:г***
да заплати на Ю. Б. АД, ЕИК *******, съдебен адрес: ***, ет.4, офис 9, адв. Д.М. на
основание чл. 78, ал.1 от ГПК разноски за производство по чл. 422 от ГПК, както
следва – 5700 лева - държавна такса и за производството по ч. гр. дело 42827/2019
по описа на СРС, 151 състав - 5700 лева - държавна такса, и 15 256 лева – адвокатско
възнаграждение.
Решението може да се обжалва с въззивна
жалба в двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред Софийски апелативен съд.
СЪДИЯ: