Присъда по дело №617/2018 на Окръжен съд - Ловеч

Номер на акта: 1
Дата: 8 януари 2019 г. (в сила от 24 януари 2019 г.)
Съдия: Емил Давидов Маринов
Дело: 20184300200617
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 6 декември 2018 г.

Съдържание на акта

П   Р   И   С   Ъ   Д   А

 

    №______

 

08.01.2019 г., гр. Ловеч

 

В  И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ЛОВЕШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД наказателен състав на осми януари две хиляди и деветнадесета година в открито съдебно заседание в следния състав:

 

                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛ ДАВИДОВ

                            

 1. Г.К.

                СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:

 2. Д.С.

                            

секретар ВЕСЕЛИНА ВАСИЛЕВА

прокурор РУМЕН ПЕТРОВ

сложи за разглеждане докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ

НОХ дело № 617 по описа за 2018 година

въз основа доказателствата по делото и закона:

 

                                      П Р И С Ъ Д И:

                            

          ПРИЗНАВА И.Л.И., роден на *** ***, живущ ***, *** гражданин, със средно образование, неженен-живее на семейни начала, работи като електротехник в ООД „Бокал Инженеринг” – София, неосъждан, ЕГН **********, за виновен в това, че

  На 27.08.2017 г. около 20,38 ч. в с. Брестница, Ловешка област, н път І-4, ул. „Васил Левски” № 167, при управление на МПС-лек автомобил „Ауди 80” с д.к. № **** негова собственост нарушил правилата за движение – чл. 21, ал. 1 от ЗДвП като управлявал лекия автомобил със скорост в населено място при разрешената за категория „в” от 50 к/ч със скорост 75,2 км/ч и по непредпазливост причинил смъртта на Л. М.Щ. ***, поради което и на основание чл. 343, ал. 1, б. „В" във връзка с чл.342, ал.1, предложение 3 от НК във връзка с чл.21, ал.1 от ЗДвП го ОСЪЖДА  на 3 (три) години лишаване от свобода.      На основание чл. 58а, ал. 1 от НК НАМАЛЯВА с една трета така наложеното наказание или И.Л.И. следва да изтърпи наказание в размер на 2 (две) години лишаване от свобода.

На основание чл. 66, ал. 1 от НК ОТЛАГА изпълнението на така наложеното наказание на И.Л.И., с гореснетата самоличност, за срок от 4 (четири) години от влизане на присъдата в сила.

На основание чл. 343 г от НК НАЛАГА на И.Л.И., с гореснетата самоличност, наказание по чл. 37, т. 7 от НК, лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 (една) година и 6 (шест) месеца от влизане на присъдата в сила или  от отнемане на свидетелството за правоуправление по административен ред.

ОСЪЖДА И.Л.И., с гореснетата самоличност, да заплати по сметката на РУ на МВР Тетевен сумата от 2 012.18  /две хиляди и дванадесет лева и осемнадесет стотинки/ лева разноски за експертизи, както и да заплати на Ловешки окръжен съд сумата от 5.00 /пет/ лева за служебно издаване на изпълнителен лист.

          Вещественото доказателство Един бр. л. а. „Ауди”, модел 80, червен на цвят с peг. № **** в база на ОД МВР - Ловеч с разписка от 30.05.2018 год., след влизане на присъдата в сила  да се върне на И.Л.И..

          Вещественото доказателство – Един  брой черен на  цвят ключ за автомобил с метален ключодържател с надпис „Ауди”, след влизане на присъдата в сила  да се върне на И.Л.И..

          Присъдата може да се обжалва и протестира пред Апелативен съд –Велико Търново в 15-дневен срок от днес.

 

 

 

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

1.

 

                             СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:

 

2.

Съдържание на мотивите

        МОТИВИ : Подсъдимия И.Л.И. е предаден на съд по обвинение за престъпление престъпление по чл. чл. 343 ал. 1 б.,, в,, във връзка с чл. 342 ал. 1 предложение 3 от НК във връзка с чл. 21 ал.1 от ЗДвП,за това,че на 27.08.2017г. около 20,38 ч. в с. Бресгница, Ловешка област, на път 1-4, ул." В. Левски" № 167, при управление на МПС- лек автомобил ,, Ауди 80 ,, с д.к.№ **** негова собственост нарушил правилата за движение - чл.21 ал.1 от ЗДвП като управлявал лекия автомобил със скорост в населено място при разрешената за категория ,, В" от 50 км./ ч. със скорост от 75,2 км./ ч. и по непредпазливост причинил смъртта на Л. М.Щ.,***.

       В съдебно заседание представителя на Окръжна прокуратура Ловеч поддържа обвинението,така,както е предявено на досъдебното производство.

       Подсъдимия И. лично и чрез защитника си адв.М. заявява,че желае делото да се разгледа по реда на глава двадесет и седма от НПК.В хода на проведеното открито разпоредително заседание по реда на член 259 от НПК съдът констатира,че обвинителният акт е внесен в Окръжен съд гр. Ловеч за престъпление по чл.116,ал.1,т.6, предл.2 и 3, във вр.чл.115 от НК, извършено в гр. Троян, поради което счита, че делото е родово и местно подсъдно на ОС - Ловеч. В съответствие с изразеното и от страните становище, в разпоредителното заседание  съдът прецени, че наказателното производство не следва да бъде спирано или прекратявано, тъй като не са налице основанията на чл. 250, ал. 1, т. 1, вр. с чл. 24, ал. 1, т. 2, 3, 4, 6, 7, 8а, 9, 10 от НПК и на чл. 250, ал. 1, т. 2 от НПК и чл. 251, ал. 1 във вр. с чл. 25, ал. 1, т. 1-3 и ал. 2, както и чл. 26 от НПК.

По т. 3 съдът прие, че не е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила в хода на досъдебното производство по смисъла на чл. 249, ал 4 от НПК, довели до накърняване правата на обвиняемия или пострадалите. По т. 4 съдът прие, че с оглед  изразеното становище на адв. М. и подсъдимия и като взе предвид становището на останалите страни в процеса намира, че делото следва да бъде разгледано по реда на Глава 27 – по реда на  чл. 371, т. 2 от НПК.

По т. 5 съдът прие, че не са налице основания за разглеждане на делото при закрити врати, привличането на резервен съдия или съдебен заседател, назначаването на защитник, вещо лице, преводач или тълковник и извършването на съдебни следствени действия по делегация.

По т. 6 съдът счете, че взетата на досъдебното производство мярка за неотклонение „Подписка” изпълнява своето предназначение и не са налице условия за нейното изменение,както и че по т. 7 не са налице нови писмени  доказателства по делото.

С оглед направеното искане от процесуалния предсавител на пострадалите съдът конституира Д.М.Щ., Р.М. Р., П.М.Щ., М.М.Щ., М.М.Щ. и И.М.Щ. като частни обвинители в процеса с повереник адв. Г.Ц.от САК.

 След проведено по искане на подсъдимия  предварително изслушване съдът разясни по подсъдимия че на основание чл. 372, ал. 2 от НПК последиците от съкратеното съдебно следствие и  правата му по чл. 371 от НПК и  уведоми същият, че съответните доказателства в досъдебното  производство и направеното от него самопризнание ще се ползват при постановяване на присъдата, без да се събират доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

 С оглед горното съдът прие за установена следната,неоспорена от страните фактическа обстановка :

 На 27.08.2017г. свидетеля Щ.М.и жената с която живеел на семейни начала свидетелката А. Н. били в с. Брестница където имало събор. След 20.00 ч. решили да си тръгнат от центъра на селото където били. Минавали по пешеходна пътека като първа се движила Н. която бутала количка с детето им, а след нея М.. Видели по това време, че на центъра се намира и пострадалия Щ. която бил видимо в нетрезво състояние -завалял при вървенето си. Той бил глухоням и не чувал. Когато двамата били вече на пешеходната пътека видели, че той стъпва също на нея. Движели се посока София. Имало лампа която осветявала пешеходната пътека. Минали около десетина метра, излезли от пешеходната пътека и чули свистене на спирачки от автомобил. М. се обърнал и видял, че Щ. се намира на капака на лек автомобил, червен на цвят. Автомобила се движел посока София и когато спрял Щ. паднал на асфалта. Водача слязъл, бил видимо уплашен и придърпал тялото на Щ. до автомобила си. На предната дясна седалка имало жена. Свидетеля П. Р.-  кмет на селото не е очевидец на произшествието. Той разбрал, че има такова и веднага отишъл на място. Видял, че уличната лампа осветява мястото около пешеходната пътека , там бил автомобила и трупа на Щ.. Преди произшествието, но след 20.00 ч. при свидетелката Д. Н.  дошъл Щ. който бил гол до кръста. Тя продавала на павилион на около 500 м. от мястото на ПТП. Малко по късно разбрала за произшествието. Свидетеля И. А.  за времето между 20.30 ч. и 21.00 ч. преминавал през с.Брестница.Той видял , че има ПТП на главната улица по която всъщност минава пътя. Той бил първата кола която спряла зад автомобила на обвиняемия И. ***. Малко след това дошла линейка. Свидетелите А. Ал.  и М.Д. - и двамата служители на Р У МВР гр. Ябланица около 20.40 ч. били изпратени от оперативния дежурен за запазване на това произшествие.

Вижда се от отговора на хидрометерологичната лаборатория Ловеч, че за времето от 20.00 ч. до 21.00 ч. на 27.08.2017г. времето е било ясно, тихо, без валежи и други метеорологични явления. Температурата е била около 22 градуса /93/. Залеза на слънцето е настъпил в 20,09 ч., сумрака е продължил 35 минути. / л.111, 113/. Залеза е настъпил в 20,08 ч., а сумрака а е продължил 30 минути. В 20,38 ч. е било тъмно./ л. 115 /.

Съдебния състав кредитира  заключението на съдебно медицинската експертиза,видно от която  при огледа и аутопсията върху група на Л. Щ. *** установено кръв от носа и устата, масивни травматични изменения по гърба, счупване на двете кости на дясната подбедрица, кръвонасядане на меката черепна покривка, натрошаване на черепните кости /вижда се от снимковия материал /, кръвонасядане на меките мозъчни обвивки, множество контузионни полета по главния мозък, пълно откъсване на главата от тялото на ниво първи шиен прешлен, счупване на ребра, наличие на кръв в гръдната кухина, анемия на вътрешните органи, високо съдържание на алкохол в кръвта и урината - смъртна доза / 4,6 % о /. Непосредствена причина за смъртта на Щ. е съчетаната черепно-мозъчна и гръдна травма, довели до бърза и неизбежна смърт. Касае се за ПТП като първо има съприкосновение между превозното средство и пострадалия в областта на дясната подбедрица с последващо подхвърляне на Щ. и удар в областта на гръден кош. Трупните изменения отговарят за смърт от първо денонощие.

Видно от заключението на тройната съдебно автотехническа експертиза  произшествието се състои в удар между лек автомобил "Ауди 80" с рег.№ **** и пешеходеца Л. М.Щ., което е станало по следния механизъм: на 27.08.2017 г., в с. Брестница, обл. Ловеч, на път 1-4, ул. " Васил Левски" № 167 И.И. управлявайки лек автомобил "Ауди 80" с рег.№ **** се е движил непосредствено преди удара с пешеходеца със скорост от 75,2 км. / час в посока гр. София. В същото време пешеходеца Л. Щ. се е намирал на левия тротоар на ул. " Васил Левски " в близост до пешеходната пътека срещу дом № 167. Към момента, в който лекия автомобил "Ауди 80" се е намирал на разстояние 58,7- 73,74 м. (позиция № 20) до мястото на удара, пешеходецът от левия тротоар е стъпил върху асфалтовата настилка и е реализирал напречно пресичане на ул. " Васил Левски " в посока от ляво надясно спрямо посоката на МПС. Водачът на лекия автомобил след като е възприел пешеходеца е реагирал чрез спиране с максимална ефективност и с последващо отлагане на следи върху настилката, когато МПС се е намирало на разстояние 25,07-33,43 м. от мястото на удара (позиция №19 ). Към момента на реагиране от водача пешеходеца се е намирал на разстояние 1,62-2,67 м. от мястото на удара. Така движейки се един към друг, автомобила приблизително равномерно, а пешеходеца транслационно напречно се е стигнало в определен момент до удар между тях. Мястото на удара е в лентата за движение на Ауди. В надлъжно направление, мястото на удара е 5,8-5,9 м. от Ор №1 / бетонен стълб за улично осветление намиращ се на тротоара , в дясно на разстояние 0,55 м. от десния ръб на пътното платно и на 2,45 м. от частен дом на ул." В. Левски" № 167 /. В напречно направления, мястото на удара е 4,7 м. от левия край на асфалтовата настилка на ул. " В. Левски " по посока на движение на Ауди. Ударът е реализиран между долните крайници на пешеходеца ( десен крак) и облицовката на предна броня и декоративната решетка на автомобила. С това е настъпил първоначалния контакт между тях, който от техническа гледна точка представлява началото на удара. От посоченото начало на удара върху крайниците на пешеходците е възникнал ударен импулс, приложен в контактното петно и действащ по посока на движение на автомобила. От това е настъпило съответно телесно увреждане, но и изместване на същите крайници по посока на движение на автомобила- избиване на опорите под масовия център на тялото. С това е започнало пропадане на горната част от тялото към предния капак, с едновременно въртене през масовия център. В същото време от продължаващото движение на автомобила напред неговата предна дясна част е навлязла под горната част от тялото. Последвал е контакт на тялото с преден капак и удар на главата в предното обзорно стъкло. На това място е осъществена най-голямата част от удара, тъй като ударния импулс към този момент минава в близост до масовия център на тялото на пешеходеца. След закъснително движение на МПС е последвал летеж на пострадалия към асфалтовата настилка, падане с последващо триене, плъзгане и преобръщане върху асфалта до установяване в покой на 30-31,5 м. от Op. № 1. След реализирания удар процесния автомобил е реализирал закъснително движение с отлагане на следи върху настилката и се е установил в състояние на покой на 29 м. от приетия при огледа ориентир. С установяване на тялото на пешеходеца и автомобила Ауди в покой ПТП е приключило. В последствие водача на МПС е влачил по асфалта пострадалия пешеходец към МПС, като го е установил на 26,8-28,2 м. от Op. № 1. Скоростта на лекият автомобил преди да предприеме спиране с последващо отлагане на следи върху настилката е била 75,2 км./час. Скоростта на лекият автомобил марка към момента на отлагане на следи върху настилката е била 70,24 км./час. Необходимото разстояние за спиране (така наречената "опасна зона") е онова разстояние в метри, което МПС изминава от момента на поява в полезрението на водача сигнала за опасност до момента на пълното спиране в резултата на използване на спирачната система с максимална ефективност. Дължината на „опасната зона" на лекия автомобил при скорост от 75,2 км. / час, съответстваща на скоростта към момента на първоначален контакт при удара и осветеност в областта на пешеходната пътека 55,97 м., а при не осветеност на мястото на ПТП е 64,33 м. Дължината на "опасната зона" на лекия автомобил при скорост на движение 50 км./час която е максимално разрешена за съответния участък от пътното платно, при осветеност в областта на пешеходната пътека е 30,33 м., а при не осветеност 35,89 м. При положение, че свети една улична лампа създава осветеност към асфалтовата настилка над 2-3 изулукса. Площта на осветеност е във функционална зависимост от разположението на лампата спрямо мястото на удара и мощността на осветителното тяло. Пешеходецът Л. Щ. е бил видим за водача на Ауди при движение на къси светлини и не осветеност на мястото на ПТП на разстояние не по-малко от 50 метра и при движение на МПС със скорост 50 км./час или по-ниска от тази стойност и своевременни действия за спиране от страна на водача, пешеходеца не е попада в " опасната зона" на МПС. Дължината на видимост за водача на автомобил Ауди в тъмната част на денонощието при движение на къси светлини спрямо мястото на удара и не осветеност на пътното платно от улично осветление е не по- малко от 50 метра. Дължината на видимост за водача на автомобил Ауди в тъмната част на денонощието при движение на къси светлини спрямо мястото на удара и осветеност на пътното платно от улично осветление е повече от 60 метра. Водачът на автомобила се е движил със скорост по-висока от максимално разрешената от 50 км./час за движение в населени места. Водачът на процесния лек автомобил е имал техническа възможност да предотврати ПТП. При сравнение на диапазона на възможното отсгояние на автомобила до мястото на удара към момента, в който пешеходеца от тротоара слиза на асфалтовата настилка с дължината на опасната зона на МПС при реалната скорост на движение и максимално разрешената за съответния пътен участък се получава неравенство от което е технически възможно да се направи извода, че водача на автомобила е имал техническа възможност да предприеме спиране и спре до мястото на удара при скорост на движение от 50 км./час и по-малка от нея, но е допуснал закъснение при използване на спирачната система на МПС и се е движил със скорост по-голяма от разрешената за движение в населени места.

Починалия Л. Щ. е получавал лична социална пенсия от 1998г. при втора група инвалидност и срок пожизнено . Той е имал заболявания умерена олигофрения, средна степен имбецилносг и глухонемота. Видно от допълнителната съдебно медицинска експертиза  установеното количество алкохол в кръвта му и урината от 4,6 промила е извършено в специализирана лаборатория в ЦСМП Плевен по газхроматографския метод. Това количество алкохол отговаря на над тежка степен на алкохолно опиване което се характеризира с тежки разстройства на зрението, съобразителността, координацията на движенията, двигателната активност, равновесието, говора, немотивирани действия.

Приетата фактическа обстановка са установява от разпита на свидетелите по делото, съдебно медицинската, допълнителната съдебно медицинска, тройната съдебно автотехническа и съдебно техническата експертизи, писмените и веществените доказателства.

По този начин подсъдимия И.И. е осъществил както от обективна, така и от субективна страна състава на престъплението по чл. 343 ал. 1 б. „ в ,, във връзка с чл. 342 ал. 1 предложение 3 от НК във връзка с чл. 21 ал.1 от ЗДвП

От обективна страна деянието е извършено като на посочената дата при управление на цитирания автомобил подсъдимия И. е нарушил правило за движение, визирано в ЗДвП, което е в пряка причинна връзка с причинения вредоносен резултат- смъртта на пешеходеца Л. Щ.. „Разрешената скорост" е нормативно определена в разпоредбата на чл. 21 от ЗДвП. Разрешената скорост е тази, която законът допуска в определените участъци от пътищата и за която има поставени съответни знаци, с които водачите са длъжни да се съобразяват. Движение с превишена скорост съставлява един вид нарушение и е налице при управление на МПС със скорост над законопредвидената / чл.21 ал.1 от ЗДвП / или над изрично посочената с пътен знак- чл.21 ал.2 от ЗДвП. Мястото на ПТП е в населено мясго-с. Бресгница   с разрешена скорост за движение до 50 км./ч. при категория „ В" , а обвиняемия е управлявал с по висока- 75,2 км/ ч. Но нарушенията на правилата за скоростта сами за себе си не са достатъчни за възникване на наказателната отговорност по чл. 343 НК. Необходимо е да съществува причинна връзка между тяхното нарушаване и настъпването на предвидените в закона последици. Ако обаче се е движил с разрешената скорост той е могъл да предприеме спиране и спре до мястото на удара. Следва да се отбележи, че на платното за движение е имало видима пешеходна пътека / л. 59, 72/. Вижда се от схемата и скицата на пътя / л. 101-103/, че на км. 5+525 е имало знак А 18 „ Пешеходна пътека". От протокола за оглед става ясно, че тя по дължина се намира на 6,7 м. от ориентир № 1. Мястото на удара по дължина в надлъжно направление е на 5,8 м.- 5,9 м. от този ориентир. Това значи, че мястото на удара е на 70- 80 см. преди пешеходната пътека. Освен това при факта, че е било тъмно се вижда, че опасната зона на спиране / ОЗС / при реалната скорост на движение от 75,2 км,/ ч. при осветеност в областта на пешеходната пътека е 55,97 м., а при неосветеност 64,33 м. При движение с разрешените 50 км./ ч. тези стойности са съответно 30,33 м. и 35,89 м. На тази дата е светела улична лампа на стълб на улВ. Левски" № 167. Уличното осветление се пали и гаси с процесор и свети в тъмната част на денонощието. Лампите осветяват пътното платно в радиус около 15 метра / л. 117/. При движение на къси светлини пешеходеца / при по благоприятния за него вариант / е бил видим за водача на разстояние не по малко от 50 м. Това значи, че при разрешената скорост на движение той не е попадал в ОЗС и е могъл да реагира и да предотврати това ПТП. Обратното важи за реалната скорост на движение - и при осветено, и при неосветено пространство в областта на пешеходната пътека той е попадал в ОЗС. Но тази привилегия за техническата невъзможност да спре не може да се ползва, тъй като има нарушение на правило и то това на чл.21 ал.1 от ЗДвП. Случайно деяние може да има само тогава, когато водача попада в ОЗС но няма нарушение на закона. Дължината на видимост на водача при неосветеност на пътното платно при движение на къси светлини спрямо мястото на удара е не по малко от 50 м., а при осветеност 60 м. При реалната скорост на движение от 75,2 км./ ч. и съответната ОЗС при осветеност и неосветеност се вижда, че ОЗС е по голяма от разстоянието на видимост- съответно 55,97 м. и 64,33 м. спрямо 50 и 60 м. Съдебната практика е категорична, че когато водач управлява със скорост която опасна зона за спиране е по голяма от осветеното пространство на фаровете не може да има случайно деяние. Тези параметри дават същия технически и правен извод. Скоростта, с която от техническа гледна точка е трябвало да се движи това МПС е била 50 км./ час или с по-малка от тази стойност. Причината за настъпване на ПТП е движение на автомобила с по-висока от разрешената скорост. Само неразрешената и по висока от 50 км. / ч. скорост е причина за това ПТП. Съставомерните последици са резултат от допуснатото от него нарушение на посоченото правила за движение . Не е имало обективна причина да управлява с такава по висока от разрешената скорост. А обстоятелствата, че е било тъмно, при наличие на знак Д 11 / начало на населено място / , знак А 18 които освен , че са били видими за водача, но и от движението по пътя където от двете страни е имало къщи е следвало да концентрира вниманието на водача да управлява с разрешената скорост. Така той сам се е поставил в състояние да управлява това МПС в нарушение на тази законова норма. При движение в населено място на водача не е предоставена възможност да избира скоростта си на движение в зависимост от пътните условия, а до нормативно определената скорост. Именно с тази забрана не се е съобразил И., което нарушение е довело до настъпване на ПТП и е в причинна връзка с вредоносния резултат. Така той не е изпълнил относимите свои задължения в конкретния случай- да изпълни предписанието на тази забрана и не превиши указаната с него ограничителна скорост за движение на управляваното от него МПС и е нарушил чл.21 ал.1 от ЗДвП. Така сам се е поставил в невъзможност да предотврати ПТП. Той умишлено е нарушил тази норма на ЗДвП и така е станал причина за настъпване на ПТП, от там на смъртта на Щ.. Самото деяние е настъпило най рано в 20,38 ч. Извод за това може да се изведе от факта, че Щ. е бил при свидетелката Нинова след 20 ч. Разстоянието от там до мястото на ПТП е около 500 м. Свидетеля И. Абаджиев е бил там за времето между 20.30 ч. и 21.00 ч. Свидетелите Андриян Александров и Марио Данчев около 20.40 ч. били изпратени от оперативния дежурен за запазване на това произшествие. Освен това първото обаждане на тел.112 е било точно в 20,38 ч. / л.195 /.

От субективна страна деянието е извършено непредпазливо като форма на вина, при небрежност по смисъла на чл.11 ал. 3 пр. 1 от НК, като подсъдимия не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди. Обективния признак на небрежността очертава рамките на дължимото, т.е. това което обвиняемия е бил длъжен да предвиди. В конкретния случай субекта на престъплението е бил длъжен да има дължимо поведение , което се определя от правилото на чл. 21 ал.1 ЗДвП-забрана да се управлява със скорост по голяма от 50 км. / ч. в населено място за водач категория В ,,. Дееца се е отклонил от това правило и то се е изразило в управление на автомобила със скорост 75,2 км. / ч., а е следвало да се движи в конкретната ситуация с доста по- ниска от най много 50 км. / ч. Субективния признак на небрежността изисква дееца да предвиди и предотврати престъпления резултат. Той е имал тази възможност, тъй като ако е спазил посоченото правилото е могъл в конкретните условия да предвиди резултата- настъпването на ПТП и смъртта на Щ. . Индивидуалната възможност на подсъдимия И. да предвиди резултата се извлича от наличието на съответни качества да мобилизира своя умствен и психически капацитет за да изведе в съзнанието си представа за последиците. Тази възможност заедно с проявената недостатъчна грижа е основание за неговата отрицателна оценка за психическото му отношение към престъпния резултат. В случая освен, че е имало задължение да предотвратяване на резултата подсъдимия И. е имал и обективна възможност за това. Обективното обстоятелство , което насочва съзнанието на дееца към опасността при нарушаване на правилата е самите специални правила, визирани в ЗДвП и конкретно цитираното вече правило на чл.21 ал.1 от ЗДвП.

Подсъдимия И. притежава свидетелство за управление, правоспособен водач, категория „ В " . Има констатирани нарушения и наложени наказания по ЗДвП: Две НП за нарушения по чл. 179 ал.2 от ЗДвП -причиняване на ПТП вследствие неспазване предписанията на пътните знаци, чл. 183 ал.1 т.1 от ЗДвП- не носи документи за управление на МПС, чл.259 ал.1 т.1 от K3- добавяне на капитал към неговото капиталово изискване за платежоспособност,

изчислено с вътрешния модел. Има два фиша за нарушения по чл. 21 ал.1 т.1 от ЗДвП- превишаване на разрешената скорост в населено място от 21 до 30 км/ч. и един за превишаване на разрешената скорост в населено място от 31 до 40 км/ч. Има наложена и ПАМ по чл.259 ал.1 т.1 от КЗ- временно отнемане на СУМПС до представяне на валидно сключена ЗГО.

 От съвкупната преценка на горните доказателства съдът прие,че по този начин подсъдимия И.И. е осъществил както от обективна, така и от субективна страна състава на престъплението по чл. 343 ал. 1 б. „ в ,, във връзка с чл. 342 ал. 1 предложение 3 от НК във връзка с чл. 21 ал.1 от ЗДвП,като на 27.08.2017г. около 20,38 ч. в с. Бресгница, Ловешка област, на път 1-4, ул." В. Левски" № 167, при управление на МПС- лек автомобил ,, Ауди 80 ,, с д.к.№ С 92 58 ВС негова собственост нарушил правилата за движение - чл.21 ал.1 от ЗДвП като управлявал лекия автомобил със скорост в населено място при разрешената за категория ,, В" от 50 км./ ч. със скорост от 75,2 км./ ч. и по непредпазливост причинил смъртта на Л. М.Щ.,***, поради което и на основание чл. 343, ал. 1, б. „В" във връзка с чл.342, ал.1, предложение 3 от НК във връзка с чл.21, ал.1 от ЗДвП го осъди  на 3 (три) години лишаване от свобода,а на основание чл. 58а, ал. 1 от НК намалис една трета така наложеното наказание или И.Л.И. следва да изтърпи наказание в размер на две години лишаване от свобода.

На основание чл. 66, ал. 1 от НК съдът отложи изпълнението на така наложеното наказание на И.Л.И., с гореснетата самоличност, за срок от 4 (четири) години от влизане на присъдата в сила.

На основание чл. 343 г от НК съдът наложи на И.Л.И., с гореснетата самоличност, наказание по чл. 37, т. 7 от НК, лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 (една) година и 6 (шест) месеца от влизане на присъдата в сила или  от отнемане на свидетелството за правоуправление по административен ред.

Съдебния състав осъди И.Л.И., с гореснетата самоличност, да заплати по сметката на РУ на МВР Тетевен сумата от 2 012.18   лева разноски за експертизи, както и да заплати на Ловешки окръжен съд сумата от 5.00 /пет/ лева за служебно издаване на изпълнителен лист.

          Съдът постанови вещественото доказателство – Един бр. л. а. „Ауди”, модел 80, червен на цвят с peг. № ***** в база на ОД МВР - Ловеч с разписка от 30.05.2018 год., след влизане на присъдата в сила  да се върне на И.Л.И., а вещественото доказателство – Един  брой черен на  цвят ключ за автомобил с метален ключодържател с надпис „Ауди”, след влизане на присъдата в сила също да се върне на И.Л.И..

         По изложените съображения съдът постанови присъдата си .

 

 

 

 

 

 

СЪДИЯ ДОКЛАДЧИК…………………