МОТИВИ по НОХД № 3500/2015г. по описа на СГС, НО, 17 с-в
Обвинението
е повдигнато против И.Я.Л. за това, че на 13.01.2015г., около 19 часа в гр.София, по платното за движение
на ул.“Ген. Никола Жеков“
в посока от ул.“Народни Будители“ към ул.“Звезда“
в района на кръстовището с ул.“Безименна“ до бл.№2 при управляване на моторно превозно средство лек автомобил
марка ”Ланчия”, модел ”Капа“ с рег.номер
******** нарушил правилата за движение по
пътищата визирани в чл.20,
ал.2, изр.2 от Закона за движение по
пътищата: „Водачите са длъжни
да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато
възникне опасност за движението“ и по непредпазливост
причинил смъртта на пешеходката Р.И.С. ЕГН: **********, настъпила на 02.03.2015г.,
предприела пресичане на пътното платно в посока от ляво на дясно спрямо
посоката на движение на автомобила, като настъпилата смърт е в пряка и
непрекъсната причинно следствена връзка с причинените й травматични увреждания
в резултат на настъпилото на 13.01.2015г. пътно
транспортно произшествие - престъпление по чл.343, ал.1, б.”в”, вр. чл.342, ал.1, пр:3 от НК.
В
съдебно заседание представителят на прокуратурата не поддържа обвинението
против подсъдимия с оглед приетото заключение
на СМЕ и най-вече от допълнителната СМЕ, видно от която се установява, че
пострадалата Р.С. е починала от миокардна исхемия,
тоест миокарден инфаркт и счита, че така повдигнатото
обвинение спрямо Л. за причиняване на смърт по непредпазливост следва да се
изостави. Счита, че от събраните
по делото доказателства не е установено
по несъмнен и безспорен начин, че е налице пряка причинно-следствена връзка
между претърпяното ПТП и настъпилата смърт на С.. В същото време предлага съда
да признае подсъдимия за виновен в причиняването на средни телесни повреди на
пострадалата С., изразяващи се в счупване на хирургичната шийка и големия туберкул на лява раменна кост, както и изкълчване на глезенна става в ляво, причинени със същото ПТП – прест. по чл.343, ал.1,
б.“В“ във вр. с чл.342, ал.1, предл.3
от НК. Счита, че фактическата обстановка, описана в обвинителния акт
безспорно е установена и подсъдимият Л. е
осъществил ПТП в района на гр.София, на кръстовището на ул.„Народни Будители“ и
ул.„Ген.Жеков“, както и че е имало контакт между управляваното от него МПС с
пострадалата Р.И.С..
Предлага съда да му наложени наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година,
изтърпяването на което на основание чл.66 от НК да бъде отложен за срок от три
години и същия да бъде лишен от право да управлява МПС за срок от една година.
Защитата на подсъдимия счита, че от
доказателствата по делото може да бъде направен безспорен извод, че действително, няма спор, че на 13.01.2015г. е
настъпило ПТП, при което между автомобила, управляван от подсъдимия Л. и
пострадалата Р.С. е имало физически контакт, при който е причинено телесно
увреждане на долен ляв крайник, изразяващо се в затруднение на неговото
движение, но в същото време посочва, че веднага след настъпване на ПТП-е Л. е
направил всичко зависещо от него за указване помощ на пострадалата - веднага я
натоварил в собствения си автомобил и транспортирал до „ПИРОГОВ“ за оказване на
бърза помощ, което според него най-малкото би означавало да бъде извършена
преквалификация на деянието по чл.343а от НК.
Също така изрично изтъква, че е подминато и на ДП, въпреки категоричните
данни още към онзи момент, имайки предвид самия разпит на пострадалата Р.С.,
депозирани на 11.02.2015г. (л.16 от ДП), че не желае да се води наказателно
производство по случая.
Отделно от това посочва, че се е установило по безспорен начин, че не е
извършен оглед на местопроизшествието от компетентните органи и отразеното в огледния протокол не отговаря на действителното фактическо
положение и излага в конкретика подробности в тази
насока, като в подкрепа на това изтъква и че огледният
протокол като съдържание беше опроверган и от поемните
лица, които по никакъв начин не са присъствали на извършване на оглед от
некомпетентните по НПК лица.
Счита, че нито от обективна, нито от субективна страна е осъществен състава
на чл.343 НК, в която и да е от формите на ПТП, като излага подробни доводи в
тази насока и прави възражения за наличие на „случайно деяние“.
Посочва, че без да повтаря заявеното от държавното обвинение, липсва
причинно-следствена връзка между физическия контакт между автомобила,
управляван от Л. с тялото на Р.С. и нейната смърт, като липсата на причинна
връзка е основание от обективна страна за неосъждане за такива последици, които
не са настъпили.
Моли, да се постанови съдебен акт, с който подсъдимият Л. изцяло да бъде
оправдан по повдигнатото му обвинение.
Подсъдимия се присъединява изцяло към заявеното от защитникът му. В
последната си дума моли съда да бъде признат за невиновен по така повдигнатото
му обвинение.
Съдът като взе предвид доводите
и възраженията на страните и като прецени събраните по делото доказателства по
реда на чл.16 и 17 от НПК, намери за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Подсъдимият И.Я.Л. е с ЕГН - **********, роден на ***г***, българин, с българско гражданство, неосъждан, женен, с основно
образование, безработен, с адрес по
местоживеене:***.
Подс.Л. е правоспособен
водач на МПС, издадено му е
свидетелство за управление на МПС № ******** ,кат. „ В, М „ на отчет в гр. София, валидно
до 06.04.2016 год.
На 13.01.2015г., около 19.00ч. в гр.София подс.И.Л. управлявал моторно превозно средство - лек автомобил марка „Ланчия” , модел „Капа” с рег.номер ********, като се движел
по пътното платно на ул.„Ген. Никола
Жеков“ в посока
от ул.„Народни
Будители“ към ул.„Звезда“, като преминавал
с автомобила си през кръстовището с ул.„Безименна“. Пътното платно било предназначено
за движение на пътни превозни средства в двете посоки, с обща широчина 17,45 метра,
с две ленти за движение, с широчина по 3,60 метра,
разделени с непрекъсната разделителна линия. Лентата за движение по посока на огледа се състояла от
3,60 метра в дясно от тротоара,
като в ляво от нея се
намирало трамвайно трасе /линия/ с ширина 3,40 метра. В ляво от трамвайната
линия се намирала лента за движение по посока на огледа с ширина 1,60 метра.
По посока обратна на огледа на ул.„Ген. Никола Жеков“ се намирала
лента за движение в дясно от тротоара
с широчина 1,70 метра, до нея
в ляво трамвайна линия с широчина 3,55 метра
и в ляво от линията на трамвая лента за движение с широчина 3,60 метра. Пътното платно било
покрито с асфалт, без неравности и посипаности.
Пътната настилка била влажна, имало
добра видимост.
На посоченото място и време подс.Л. управлявал автомобила със скорост от 40 км/ч. С посочената скорост подсъдимият навлязъл в кръстовището на ул.„Безименна“. Управляваният от него автомобил бил с включени
къси светлини, които в случая се осъществявали от халогенни крушки
на фаровете на процесното
МПС. За конкретните пътни условия осветеността на фаровете е била около 50-55 метра пред фронта
на моторното превозно средство. Левия сектор пред автомобила
осветявал на 35-40 метра напред и на около 3-4 метра вляво от левия габарит. Десния
сектор осветявал около 55-60 метра напред пред колата и на около 5-6 метра
вдясно от десния габарит. Когато управлявания
от подсъдимия автомобил се намирал
в кръстовището на ул.„Безименна“ в близост
до бл.№2, пострадалата Р.И.С.
(с ЕГН **********) и съпругът й - свид.В.С. предприели пресичане от отляво на
дясно в посока движението на автомобила.
В момента на
излизане на пешеходката във видимата част на пътното платно пред неизвестен
автомобил предната част на автомобила на Л. е отстоял на около 32 метра от
мястото на удара при „спокоен ход“ на пешеходката. Въпреки, че са
станали видими за подс.Л.,
последния не ги възприел, поради
което реализирал ПТП с пресичащата пешеходка Р.С.. Удара се е състоял
с предната дясна част на управляваното от подсъдимия МПС и тялото на пешеходката. След настъпване на транспортното произшествие пострадалата била откарана незабавно от подсъдимия Л., с неговия автомобил за преглед и лечение в УМБАЛСМ „Пирогов“, където й била оказана
медицинска помощ в травматологичната клиника на здравното заведение. Установено е, че по отношение на пострадалата
Р.С. от съприкосновението
на автомобила с тялото й било реализирано
счупване на лявата мишнична кост, което довело до
трайно затрудняване на движенията на левия горен крайник, за период повече от
30 дни, както и изкълчване на лявата глезенна става, довело до трайно
затрудняване на движенията
на левия долен крайник за период повече от 30 дни.
След извършване на оперативна интервенция в лечебното заведение пострадалата
била освободена от болницата.
На 02.03.2015г.
Р.И.С. починала в домът си.
ПО
ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Изложената фактическа
обстановка се установява от събраните
по делото писмени и гласни доказателства: обясненията на подсъдимият Л., показанията
на свидетелите С., Д., Д., В.М., М. С., О.Н., Р.Х. и А.А., констативен протокол
/л.4 от ДП/, протокол за оглед
на произшествие /л.5-8
от ДП/, скица /л.9 от ДП/, фотоалбум /л.10-12 от ДП/, съдебно-медицински експертизи по
писмени данни
№ 22/2015г. и такава без
номер /л.18-21 и л.36-37 от ДП/, епикриза /л.22 от ДП/, автотехническа експертиза /л.24-28 от ДП/, комплексна
медико-автотехническа експертиза
на вещите лица Г., Д. и А. /л.53-58 от ДП/, писмени
доказателства /л.38-42 от ДП/, свидетелство за съдимост
/л.59 от ДП/, писмени доказателства /л.40-42, л.69-85, л.121-161, л.166,
л.225-233, л.287 от СД/, съдебно-медицинска експертиза на труп /л.97-99 от СД/,
фотоалбум към СМЕ 185/2015г. /л.170-171 от СД/, допълнителна комплексна медико-автотехническа
експертиза на вещите лица Г., Д. и А. /л.234-242 от СД/, СМЕ по писмени данни на
вещите лица Х., М. и М. /л.255-266 от СД/, допълнителна СМЕ по писмени данни на
вещите лица Х., М. и М. /л.308-316/ от СД/.
Относно механизма
на произшествието съдът кредитира обясненията на подсъдимия
и показанията на свидетелите В.
С. и В.М., очевидци на ПТП. От
тях се установява,
че пострадалата е
пресичала от ляво на дясно булеварда считано посоката на движение на автомобила
на подсъдимия и ударът е настъпил в дясната
лента за движение, както и че след произшествието водачът е оказал помощ на
пострадалата, като заедно със св.С. и
св.М. са я откарали в “Пирогов” с автомобила си.
Назначените по делото допълнителна комплексна медико-автотехническа
експертиза сочи, че мястото на удара при настъпилото ПТП се намира: по дължина
на пътното платно - около ориентира, считано в посоката на движение на
автомобила. По широчина на пътното платно - на около 1 метър в ляво от десния
край на пътното платно в посока движението на автомобила. Скоростта на лекия
автомобил е била в порядъка на 40 км/ч. преди настъпване на удара. Опасната
зона за спиране на лекия автомобил при скорост от 40 км/ч при конкретната пътна
обстановка и натоварване е била около 28 метра. Отстоянието
на автомобила до мястото на удара в момента ,в който водачът Л. е могъл да
възприеме пешеходеца при посочената скорост е 32 метра при спокоен ход на
пешеходката от 3,9 км/ч. Вещите лица сочат, че при посочените условия, при
скорост на автомобила от 40 км/ч управляван от подс.И.Л.,
последният при своевременно възприемане на намиращата се на платното за
движение пешеходка С. е имал техническата възможност да спре аварийно преди
мястото на удара и да предотврати произшествието. Изяснено е в експертизата
още, че осветеността на къси светлини на автомобила е била 50 - 55 метра,
съобразно с пътните условия, се явява по-голяма от опасната зона за спиране - 28
метра. Следователно при сравняване на осветената зона пред автомобила и
опасната му зона за спиране се прави извод, че подсъдимия се е движел със
скорост позволяваща му да спре аварийно в осветената от късите светлини зона пред
автомобила, с което да предотврати произшествието.
Съдът
кредитира обясненията на подсъдимия относно скоростта на движение на автомобила
- 40 км/ч. За такава скорост съобщава и св.С.,
тези данни кореспондират и с
извода от автотехническата експертиза, според който при конкретните
обстоятелства сочената скорост е правдоподобна и отговаря и на тяхното
експертно заключение.
На
предварителното производство са допуснати една комплексна медико-автотехническа
експертиза, една автотехническа експертиза и две
медицински експелтизи по писмени данни, а пред съда -
допълнителна комплексна медико-автотехническа
експертиза, СМЕ по
писмени данни и допълнителна СМЕ по писмени данни. Съдът обоснова изводите си
от фактическа страна въз основа на допълнителна
комплексна медико-автотехническа експертиза, тъй като
отговорите на поставените въпроси в нея почиват на събраните
в съдебно зеседание доказателства, вкл.
обясненията на подъсдимия и личен оглед и съответните
замервания на местопроишествието от вещите лица. Относно мястото на удара по широчина на пътното платно, опасната зона за спиране, отстоянието на автомобила
до мястото на удара, съдът
възприе вариантите от заключението, при движение на автомибила
и удар, настъпил в дясната лента за движение, при скорост на автомобила 40
км/ч., тъй като тези факти прие за безспорно установени от гласните
доказателства по делото.
Относно
времето и мястото на получаване, както и вида на уврежданията, и причината за смъртта на пострадалата съдът кредитира заключенията на съдебно-медицински експертизи по
писмени данни
№ 22/2015г. /л.19-21 от
ДП/, съдебно-медицинска
експертиза на труп /л.97-99 от СД/, допълнителна комплексна
медико-автотехническа експертиза
на вещите лица Г., Д. и А. /л.234-242 от СД/, СМЕ по писмени данни на вещите лица
Х., М. и М. /л.255-266 от СД/, допълнителна СМЕ по писмени данни на вещите лица
Х., М. и М. /л.308-316/ от СД/, за които
обстоятелства, въпреки противоречията с тези представени в хода на досдебното производство, същите са преодолени в хода на
съдебното следствие с назначаването на новите експертизи, които са обосновани
след съобразяване и с допълнителни материали, събрани и установени в хода на
съдебно следствие. Според
цитираните доказателствени средства категоричен извод за наличието на
причинно-следствена връзка между травмите, причинени от ПТП и настъпилата смърт
на Р.С. не може да бъде направен, дори напротив. Бе изискано от УМБАЛ „Александровска“ да посочат при извършената аутопсия на Р.С.
дали са иззети хистологични находки, на което беше отговорено
положително и същите бяха изследвани при изготвянето на допълнителната СМЕ,
назначена в хода на съдебно следствие. Вещите лица посочват, че установената хистологичната
находка не покрива критериите за остро настъпил стоп
във венозното коляно на белодробната циркулация - не се намира субстрат на
белодробна автохтонна тромбоза или тромбоемболичен
материал. Предвид всичко горепосочено, не са налични данни, които да сочат
наличието на причинно-следствена връзка между настъпилото пътнотраспортно
произшествие на 13.01.2015г. и смъртта на Р.И.С. на 02.03.2015г. Непосредствената причина за смъртта
на Р.И.С. е острата миокардна исхемия (миокарден инфаркт), която е настъпила като усложнение на хронични исхемична болест на сърцето с многогодишна давност, както и на фона на хипертонична
болест, втори тип диабет и затлъстяване (заболявания, диагностицирани
клинично и описани в медицинската документация, удостоверяваща здравословното състояние на починалата преди процесния
инцидент). Между
непосредствената причина за смъртта, както и обусловилите я болестни процеси, на които тя се
явява усложнение и претърпяното пътно-транспортно произшествие
няма причнинно-следствена връзка.
Относно разминаването с експертизата
изготвена в хода на ДП, вещото лице Х. изрично на въпрос на съда посочи, че първоначално не е изследвано в подробности т.нар. тромбообразуване с хистологични препарати, за да се прецени
дали е тромб или отливка от съсирек
и на това се дължи разликата в заключенията по двете експертизи.
Предвид депозираните показания в хода
на съдебно следствие от свидетелите С., Н., Х. и А., че не са участвали реално
в никакви процесуално-следствени действия, в качеството си на поемни лица, а само са се разписали на съответните
протоколи, без да установят лично никое от отразените в тях факти и
обстоятелства, съдът назначи допълнителна
комплексна медико-автотехническа експертиза, която да отговори на поставените въпроси след личен оглед
и съответни замервания на мястото на проишествието. Поради
тези факти съдът не кредитира приложените в хода на досъдебното производство
огледи на местопроишествие и скица към тях и
съответно изготвената комплексна АМТЕ в хода на ДП. След извършване на тези
действия се установиха разлики с първоначално изготвената такава експертиза,
която е била базирана на приложените по делото протоколи за оглед на местопроишествие и скица към тях.
Настоящия
съдебен състав даде вяра и кредитира експертизата изготвена в хода на съдебно
следствие предвид, че вещите лица лично са направили оглед и съответните
замервания на местопроишествието.
Относно
останалите доказателства и доказателствени средства настоящия съдебен състав
счита, че не е необходимо да обсъжда същите предвид изрично заявеното лично от
пострадалата Р.И.С. /л.16-17 от ДП/, че желае наказателното производство да
бъде прекратено.
ОТ ПРАВНА
СТРАНА:
При така установената
фактическа обстановка съдът прие от правна страна, че подс. И.Я.Л. с действията си от обективна и субективна страна не е осъществил състава
на престъпление по чл.343,
ал.1, б.”в”, вр. чл.342,
ал.1, пр:3 от НК, но де
факто е причинил две средни телесни повреди на
пострадалата, но на
основание чл.343а, ал.2 от НК същия следва да бъде признат
за невиновен.
В
случая не е необходимо да се изследва възникналото ПТП, предвид установената
липса на причинно-следствена връзка между възникналия инцидент и настъпилата
смърт на пострадалата С., който факт прави деянието несъставомерно
от обективна страна, което пък от своя страна води и до несъставомерността
му и от субективна страна.
Безспорно
е установено, че подсъдимия е направил всичко зависещо от него за оказване
първа помощ на пострадалата, като я отвел в УМБАЛСМ „Пирогов“, което от своя
страна води до правнообоснованият извод, че деянието, за което може да се търси
отговорност от Л. следва да бъде квалифицирано под нормата визирана в
хипотезата на чл.343а, ал.1, б.“а“ от НК.
В тази
връзка установените причинени средни телесни повреди също не следва да бъдат
обсъждани нито от обективна, нито от субективна страна, доколкото нормата на
чл.343а, ал.2 от НК е императивна и същата изрично сочи, че наказателното
производство се прекратява, ако пострадалия поиска това. Видно от цитираното
по-горе, пострадалата С. лично е поискала наказателното производство да бъде
прекратено. Това не се е случило на фазата на досъдебното производство предвид,
че спрямо Л. е било повдигнато обвинение за причиняване на смърт по
непредпазливост, настъпила в резултат на възникналото ПТП.
В
случая съда не следва да прекратява наказателно производство, доколкото
обвинението, за което Л. е предаден на съд е за причиняване на смърт по непредпазливодт, а не за причиняване на телесни повреди.
В
същото време обаче съдът е длъжен да приложи посочената норма, предвид
установената липса на причинно-следствена връзка между ПТП-то и настъпилата
смърт с оглед, че остават причинени на пострадалата единствено две средни
телесни повреди. Въпреки, че няма повдигнато такова обвинение,, то съда с
присъдата си може да признае подсъдимия за виновен в причиняването на тези
телесни повреди, тъй като това деяние се явява по-леко наказуемо, но както бе
посочено по-горе императивната разпоредба на чл.343а, ал.2 от НК задължава съда
да не се произнася по тази хипотеза в случая предвид, че липсва такова
обвинение.
По изложените по-горе
съображения съдът намери за неоснователни и възраженията на защитата за
приложение на института на “случайното
събитие” по смисъла на чл.15 от НК, тъй като в случая същото е без значение.
При липсата на безспорно установена причинно-следствена връзка между пътно-транспортното
проишествие и настъпилата смърт на пострадалата Р.И.С., както и настъпилите две средни телесни
повреди, на осн.
чл.343а, ал.2 от НК, съдът призна подс.Л. за невиновен и го оправда по повдигнатото
му от СГП обвинение по чл.343, ал.1, б.”в”, вр.чл.342,
ал.1, пр.3-то от НК, както и не се произнася по наличието на прест. по чл.343а, ал.1, б.“а“, вр.чл.343,
ал.1, б.“б“, пр.2, вр.чл.342, ал.1 от НК.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
На основание чл.190, ал.1 от НПК
направените по делото разноски остават за сметка на държавата.
По изложените мотиви съдът
постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: