№ 1451
гр. София, 24.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-11, в публично заседание на
двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Гергана Ж. Троянова
при участието на секретаря Стефка Ив. Александрова
като разгледа докладваното от Гергана Ж. Троянова Търговско дело №
20231100900812 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.422 и сл. от Гражданския процесуален
кодекс (ГПК).
Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове от
„Електрохолд Продажби“ ЕАД (с предишно наименование „ЧЕЗ Електро България“
АД) срещу „Д.Б.-И.“ ООД за установяване съществуване на вземания, за които е
издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 66267/2022г. на СРС, 166 състав, а
именно:
иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр.чл.79 ЗЗД за установяване
съществуване на вземане за сумата 31730.70 лева – цена на потребена
електроенергия и предоставени мрежови услуги за периода 01.12.2021г. –
09.02.2022г. за обект – „Немски коледен базар“, находящ се в Градската градина
зад площадката на мавзолея в гр.София, ведно със законната лихва от подаване
на заявление по чл.410 ГПК – 02.12.2022г., до окончателното плащане;
иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр.чл.86, ал.1 ЗЗД за установяване
съществуване на вземане за сумата 2590.33 лева – лихва за забава за периода
25.01.2022г. – 29.11.2022г.
Ищецът твърди, че страните са били обвързани от договор за продажба на
електроенергия за стопанска и обществена дейност от 21.11.2019г., по силата на който
ищецът, като доставчик на енергия от последна инстанция, доставял на ответника
1
ел.енергия за процесния период за временен обект, стопанисван от „Д.Б.-И.“ ООД,
представляващ Немски коледен базар, ситуиран в Градската градина на площадката
зад мавзолея на пл.“Александър I“. Поддържа, че за потребената енергия и
предоставените в тази връзка мрежови услуги били издадени фактури на обща
стойност 31730.70 лева, които останали незаплатени, въпреки че задълженията по тях
са падежирали. Обосновава правния си интерес от предявяване на установителни
искове за вземанията за главница и за мораторна лихва с проведено заповедно
производство и издадена на ищеца заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, срещу която
ответникът е възразил. Предвид изложеното, претендира установяване на вземанията
по заповедта и присъждане на разноските в заповедното и исковото производство.
Ответникът не оспорва наличието на валиден договор за продажба на
електроенергия за процесния период, но счита, че размерът на задължението не
отговаря на реалното потребление. Оспорването е въведено с възражение по
заповедното дело, поради което същото следва да се съобрази като заявено в срока за
отговор на исковата молба, в който смисъл е установената съдебна практика. Прави
искане за отхвърляне на исковата претенция. Претендира разноски
Софийският градски съд, при преценка на материалите по делото и приложимия
закон, установи следното от фактическа и правна страна :
По допустимостта на исковете
Съгласно чл.415 ГПК допустимостта на исковете за установяване на вземане, за
което е издадена заповед за изпълнение е предпоставена от подадено в срок от
длъжника в заповедното производство възражение по чл.414 ГПК срещу издадената
заповед и предявяване на исковете от заявителя в едномесечен срок от получаване на
указанията на заповедния съд за това.
В настоящия случай по образуваното по заявление на ищеца „Електрохолд
Продажби“ ЕАД заповедното производство - ч.гр.д.№ 66267/2022г, на СРС, 166
състав, е била издадена заповед за изпълнение на 20.12.2022г., връчена на длъжника
„Д.Б.-И.“ ООД на 24.01.2023г., като в указания едномесечен срок последният е
депозирал възражение, в което сочи, че главницата не е съобразена с реалното
потребление и не отразява издадените от доставчика кредитни известия, както и че за
вземането е било подадено искане за разсрочване, което не е било уважено. С оглед
постъпилото възражение на заявителя са били дадени указания по чл.415 ГПК и в
срока за изпълнение е постъпила искова молба за вземанията по заповедта, което
прави исковата претенция допустима.
По основателността на претенцията
2
По делото не е спорно и се установява от приложен договор за продажба на
електрическа енергия за стопанска и обществена дейност от 21.11.2019г. и
споразумение към него от същата дата (л.41-42 от делото), че страните са били
обвързани от валиден договор, по силата на който ищецът е поел задължение да
осъществява продажба и доставка на ел.енергия за стопанисвания от ответника обект
срещу насрещното задължение на потребителя да заплати цената й. Обектът е
конкретизиран в сключеното между страните споразумение и представлява временен
обект, находящ се на пл. „Александър I“ в гр.София. Не се спори, че временният обект
е представлявал Немски коледен базар, разположен в Градската градина зад
площадката на мавзолея с клиентски № *******.
Не е спорно, че временният обект е бил захранван с ел.енергия от ищеца по
силата на договора, като разходваната енергия е била остойностена и отразена в
издадените на ответника фактури и кредитно известие, които последният не спори, че
е получил.
Установява се също, че със заявление № **********/04.02.20222г. (л.10)
ответникът е заявил прекратяване на договора за достъп и пренос на ел. енергия за
този обект, във връзка с което искане са били издадени от ищеца два констативни
протокола от 08.02.2022г. и от 09.02.2022г. (л.12 и л.13 от делото) за прекъсване на
електрозахранването и отчет на показанията на средствата за търговско измерване с
№№ 84750517 и 54750518.
Спори се относно размера на възникналото от потреблението за процесния
период задължение предвид възражението на ответника, че търсеният от ищеца размер
не отговаря на реалното потребление.
За изясняване на спора са били допуснати съдебно-техническа и съдебно-
счетоводна експертизи.
От заключението по СТЕ на вещо лице инж.Б. се установява, че титуляр на
временния обект на пл.“Александър I“, на който е придаден клиентски номер *******,
е на „Д.Б.-И.“ ООД, а СТИ за отчет имат номерата, посочени в констативните
протоколи и същите отговарят на изискванията на Закона за измерванията и Наредбата
за средствата за измерване. Обоснован е извод, че отчетът на потребена енергия за
процесния период отговаря на реалното потребление. Изводът е основан след
проверка на материалите по делото и след извършена справка в
„Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД (така при изслушване на вещото лице в
съдебно заседание).
От заключението на ССчЕ на вещо лице се установява, че за процесния период
и за потреблението за временния обект са били издавани на ответника фактури, като
дължимата сума за периода е съобразена с реалното потребление и полагащите се на
потребителя компенсации, за което е било издадено и кредитно известие. След
3
проследяване на счетоводните операции е бил обоснован извод, че непогасената цена
за потребена енергия за процесния период възлиза на 31730.70 лева, съответно
дължимата лихва за периода 25.01.2022г. – 29.11.2022г. е 2834.31 лева, като при
изчисляване на акцесорното задължение вещото лице е съобразило, че такава лихва се
дължи върху главниците по фактурите в пълен размер до момента на корекцията им с
кредитното известие, от който момент лихвата е начислявана върху намаления с КИ
размер на задължението (така при изслушване в съдебно заседание), с което е
обоснована разликата между претендирания размер на мораторната лихва с реално
дължимия. При проверка в НАП и в счетоводството на ищеца е установено, че
процесните фактури са били надлежно осчетоводени от двете страни по
правоотношението, като ответникът е включил тези фактури в справките-декларации
по ЗДДС и е ползвал данъчен кредит, но не е извършил плащане на търсената
главница.
Съдът намира двете заключения за обосновани и пълни, поради което ги
кредитира в цялост. Със същите се опровергава твърдението на ответника, че
главницата не отразява реалното потребление на електроенергия за обекта,
стопанисван от „Д.Б.-И.“ ООД, както и съображенията му, че ищецът не е водел
редовно счетоводство. В заключението по приетата ССчЕ изрично е посочено, че
счетоводните операции са отразени от „Електрохолд Продажби“ ЕАД (преди „ЧЕЗ
Електро България“ АД) в пълно съответствие със законовите изисквания.
Предвид изложеното, съдът намери исковата претенция за основателна и
доказана в пълен размер. Съгласно трайно установената практика отразяването на
фактурите относно извършената доставка и продажба в справката-декларация по ДДС
за съответния месец и ползването на данъчен кредит по тях по правната си същност
представляват признание от потребителя както на съществуването на договорното
правоотношение, така и на извършените доставки и вземанията на доставчика по тях,
което обстоятелство също се съобразява от съда при изграждане на извода за
дължимост на вземанията за главница и лихва - в този смисъл Решение № 114/26.07.
2013 г. по т.д.№ 255/ 2012 г. на ВКС, І ТО; Решение № 138/ 17.10.2011 г. по т.д.№ 728/
2010 г. на ВКС, ІІ ТО; Решение № 30/ 08.04.2011 г. по т.д.№ 416/ 2010 г. на ВКС, І ТО.
За яснота следва да се посочи, че заявеният за присъждане размер на мораторна
лихва е по-нисък от изчисления от вещото лице, поради което и при съобразяване на
диспозитивното начало в процеса на присъждане подлежи търсения от ищеца размер
на акцесорното задължение.
По разноските
При този изход на спора по делото ответникът следва да заплати на ищеца
сторените от него разноски, които са в общ размер от 2322,84 лева, от които 736,42
4
лева разноски по заповедното дело (686.42 лева държавна такса и 50.00 лева
юрисконсултско възнаграждение) и 1586.42 лева разноски в исковия процес – 686.42
лева държавна такса, 150.00 лева юрисконсултско възнаграждение и 750.00 лева
депозити за вещи лица. В хода на заповедното дело и в исковото производство
„Електрохолд Продажби“ ЕАД е внесъл държавна такса в по-висок размер, поради
което надвнесената част подлежи на връщане. От тях надвнесената държавна такса по
ч.гр.д.№ 66267/2022г. на СРС е 14.48 лева и толкова по настоящото дело.
На ответника не се дължат разноски с оглед изхода на спора, като следва да се
отбележи, че такива, макар да се претендират, не се доказва да са били реално
сторени.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че „Д.Б.-И.“ ООД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление: гр.София, ул. „*******, дължи на „Електрохолд
Продажби“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.
„*******, бл. БенчМарк Бизнес Център, следните суми, за които е издадена заповед за
изпълнение по ч.гр.д.№ 66267/2022г. на СРС, 166 състав, а именно:
- на основание чл.422, ал.1 ГПК вр.чл.79 ЗЗД - сумата 31730.70 лева – цена
на потребена електроенергия и предоставени мрежови услуги за периода 01.12.2021г. –
09.02.2022г. за обект – „Немски коледен базар“, находящ се в Градската градина зад
площадката на мавзолея в гр.София, ведно със законната лихва от 02.12.2022г. до
окончателното плащане;
- на основание чл.422, ал.1 ГПК вр.чл.86, ал.1 ЗЗД - сумата 2590.33 лева –
лихва за забава за периода 25.01.2022г. – 29.11.2022г.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК, „Д.Б.-И.“ ООД, ЕИК *******, да
заплати на „Електрохолд Продажби“ ЕАД, ЕИК *******, сумата 2322,84 лева -
разноски, от които 736.42 лева разноски по ч.гр.д.№ 66267/2022г. на СРС, 166 състав, и
1586.42 лева - разходи в настоящото производство.
ВЪЗСТАНОВЯВА на „Електрохолд Продажби“ ЕАД, ЕИК *******, сумата от
28.96 лева надвнесена държавна такса, от които 14.48 лева по ч.гр.д.№ 66267/2022г. на
СРС, 166 състав, и 14.48 лева - в настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд с
въззивна жалба в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
5
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
6