№ 41957
гр. София, 23.11.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ
като разгледа докладваното от ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ Гражданско дело №
20231110146601 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 389 ГПК.
Съдът е сезиран с искова молба, подадена от М. А. Г., с която е предявен осъдителен
иск с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД срещу Г. А. А. за сумата от 23 500 лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди вследствие на клеветнически
твърдения, съдържащи се в подадена от ответника молба от 11.08.2023г., представена пред
ДСИ към Районен съд, гр. Царево, а именно, че ищцата била лишена от права като частен
съдебен изпълнител ведно със законната лихва считано от датата на исковата молба до
окончателното изплащане на вземането. В исковата молба е изложено твърдение, че ищцата
не била лишена от права, а сама била поискала от Министъра на правосъдието да бъде
освободена като частен съдебен изпълнител и искането й било уважено. Сочи, че ответникът
бил отказал да плаща пари по образуваните срещу него изпълнителни дела, като бил „осъден
да заплати на М.Д и на съпруга ми по влезли в сила съдебни решения сума над 56 000 лева“
и въпреки това упражнявал тормоз срещу ищцата чрез подаване на жалби срещу нея във
всякакви институции.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът Г. А. А. е подал отговор на исковата молба,
озаглавен „Отговор на разпореждане 140363 от 9/11/23 вх 140363 гр д 46601/23 СРС, Сигнал
за кражба от държавен бюджет от М. Д, Допълнително искане за обезпечение“. В него
ответникът е изложил съображения, че в употребения от ищцата израз „осъден да заплати на
М.Д и на съпруга ми“ ищцата била използвала думата „съпруга“, която означавала жена по
отношение на мъжа, с когото е в брак. Това пораждало въпроса коя е съпругата на ищцата,
тъй като такава жена-взискател нямало по изпълнителните дела. Освен това в своя молба
ищцата била написала израза „синът ми да му изпрати оригиналните от изпълнителните
листове“, вследствие на което възниквал и въпросът кой е синът на М. Д и защо оригинали
на изпълнителните листове са пред него.
С оглед на тези обстоятелства ответникът моли съда да постанови спиране на изп.д.
№ 77/2022г. по описа на ДСИ Царево и изп.д. № 1002/2022г. по описа на ДСИ Бургас до
приключване на производството по настоящото дело, тъй като изпълнението било
провеждано без оригинал на изпълнителните листове и взискател било друго лице
/съпругата на ищцата/.
С разпореждане от 15.11.2023г. съдът е указал на ответника да уточни
обстоятелствата, от които извежда правния си интерес от искането за обезпечение като
посочи какво иска да обезпечи чрез това свое искане. Ответникът е предупреден, че при
1
неизпълнение на указанията, искането ще бъде оставено без разглеждане.
С молба /озаглавена „частна жалба“/ от 16.11.2023г. ответникът е посочил, че
съгласно чл. 391 ГПК обезпечение се допускало, когато без него щяло да бъде невъзможно
осъществяването на правата на ищцата и на ответника по решението. Ищцата била поискала
от съда да изиска дължимите суми по изпълнителните дела, които щели да бъдат прекратени
с публична продан преди решението по делото, защото били много напред от хода на
настоящото производство и ищцата щяла да бъде лишена от възможности да поиска нови
доказателства. Ако изпълнителните дела не бъдат спрени, ищцата щяла да бъде лишена от
възможността да представи на ДСИ оригиналите на изпълнителните листове, които се
намирали у „нейния анонимен син“, освен това щяла да бъде лишена от право да поиска
смяна на взискателя по тях. Счита искането за обезпечение за подкрепено с убедителни
писмени доказателства. Други уточнения на искането не са постъпили.
По така направеното искане съдът намира следното.
Съобразно съдържанието на исковата молба и постъпилия отговор, предмет на
настоящото производство е предявеният от М. А. Г – Д срещу Г. А. А. осъдителен иск за
заплащане на обезщетение за неимуществени вреди. Съгласно нормата на чл. 389, ал. 1 ГПК
легитимирана да иска обезпечение в производството по така предявеният иск е единствено
ищцата. Ето защо съдържащото се в отговора на исковата молба искане за допускане на
обезпечение е процесуално недопустимо и следва да бъде оставено без разглеждане.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искането на ответника Г. А. А. от 13.11.2023г. за
допускане на обезпечение чрез спиране на изпълнението по изп.д. № 77/2022г. по описа на
ДСИ Царево и изп.д. № 1002/2022г. по описа на ДСИ Бургас до приключване на
производството по настоящото дело.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчването му на ответника Г. А..
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2