Р Е Ш Е Н И Е
№
23.11.2017г., гр. Плевен
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ДВАНАДЕСЕТИ
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в открито съдебно заседание на тридесет и първи октомври две
хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЛИЦА МАРИНСКА
При секретаря Петя Иванова и
прокурора.........................., като разгледа докладваното от председателя
гр.д.№5938/2017г. по описа на ПлРС, за да се произнесе, намери за установено следното:
Иск с правно основание чл.55, ал.1, предл. 3 от ЗЗД.
Пред ПлРС е
депозирана искова молба от Д.Б.Т., чрез адв. П. П.,***,
представлявано от Й.В, която се твърди, че въз основа на издаден изпълнителен
лист по ч.гр.д.№ 6192/2011 по описа на ПлРС, на
07.02.2012г., ответникът е образувал изп. дело №
20128140400129 по описа на ЧСИ Н. В, с район на действие ПлОС.
Твърди се, че със запорно съобщение от 25.02.2014г.,
е наложен запор върху трудовото възнаграждение на ищцата. Твърди се, че на 18.10.2014г,
ищцата е депозирала молба до ЧСИ, за прекратяване на изп.
дело, поради настъпила перемпция, на основание
чл.433, ал.1, т.8 от ГПК. Твърди се, че изп.
производство е прекратено, на посоченото основание през м. май 2017г. Твърди
се, че от незаконосъобразно наложеният запор, за периода м. февруари 2014-м.
април 2017г, от трудовото възнаграждение на ищцата, е удържана сумата от
5549,54лв. Твърди се, че от тази сума, ЧСИ В е възстановила на ищцата Т. сумата
от 661,41лв., като за разликата от 4888,13лв., ЧСИ е отказала възстановяване,
тъй като сумата е преведена по сметка на взискателя
ТЕЦ- Плевен. Твърди се, че на 23.06.2017г., ищцата е депозирала молба до отв. ТЕЦ-Плевен, за връщане на посочената сума, но същият е
отказал, с мотива, че Т. е изпълнила съзнателно свои нравствен дълг. Моли съдът
да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати сумата от
4888,13лв., заплатена от ищцата Д.Т. на отпаднало основание, по изп. дело № 20128140400129 по описа на ЧСИ Н. В, с район на
действие ПлОС, ведно със законната лихва, считано от
датата на ИМ, до окончателното й изплащане. Претендират се разноски.
В срока за отговор по реда на
чл.133 от ГПК, ответникът ТОПЛОФИКАЦИЯ- ПЛЕВЕН” ЕАД, гр. Плевен, представлявано
от Й.В, чрез юрк. Цв. В,
изразява становище за допустимост, но неоснователност на иска. Не се оспорват
фактите, че въз основа на ИЛ, ответното дружество- като кредитор, е образувало изп. дело №20128140400129/2012г. по описа на ЧСИ Н. В,
факта на налагането на запор върху трудовото възнаграждение на ищцата и факта,
че е събрана сумата от общо 5549,54лв, за периода м. февруари 2014-м. април
2017г. Твърди се, че ако по силата на чл. 433, ал.1, т.8 от ГПК, е настъпила перемпция, то нейният прекратителен
ефект следва да се проявил именно през м. февруари 2014 година. Посочва се, че
считано от този момент, до сега, е изминал период повече от три години, през
който ищцата не е възразявала против изпълнителните действия, поради което се
твърди, че следва да се приеме, че същата се е съгласила с правните последици
от наложения запор. Твърди се, че тъй като ищцата Т. е знаела за прекратяването
на изп. производство още през м. 02.2014г, не е релевирала възражения против изпълнението, поради което, на
основание чл.55, ал.2 от ЗЗД, следва да се приеме, че налице изпълнение на
нравствен дълг. Заедно с това се твърди, че не е налице фактическият състав на
неоснователното обогатяване- конкретно третата хипотеза- връщане на даденото на
отпаднало основание; посочва се, че за да е налице, следва правното основание
да е отпаднало с обратна сила, като в случая- издаденият ИЛ не е обезсилван по
предвиденият от закона ред.
Съдът,
като съобрази становищата на страните, на основание събраните по делото доказателства
и закона, намира за установено следното:
С определение № 3552/19.09.2017г.,
съдът е признал за безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните:
фактът, че въз основа на ИЛ по ч.гр.д.№6192/2011г. по описа на ПлРС, е образувало изп. дело №20128140400129,
по описа на ЧСИ Н. В, с район на действие ПлОС, с взискател „ТЕЦ- ПЛЕВЕН” ЕАД; факта на налагането на запор
върху трудовото възнаграждение на ищцата Д.Т. и факта, че по изп. дело, въз основа на наложеният запор, е събрана сумата
от общо 5549,54лв, за периода м. февруари 2014-м. април 2017г.
В о.с.з. на 31.10.2017г, ищецът,
по реда на чл. 214, ал.1 от ГПК, е изменил размера на предявеният иск, като
същият е приет за разглеждане за сумата от 4729,66лв.
По делото се установява също,
видно от приложеното в заверено копие изп. дело
№20128140400129, по описа на ЧСИ Н. В, че същото е образувано, на 17.02.2012г, по
молба на ТЕЦ- ПЛЕВЕН, от 07.02.2012г, въз основа на ИЛ от 25.01.2012г по
ч.гр.д.№ 6192/2011г по описа на ПлРС, за сумата от
3406,74лв.- главница, сумата от 520,17лв- лихва за забава, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 13.10.2011г., до окончателното изплащане на
вземането и сумата от 198,54лв.- разноски. Установява се също, че ПДИ до
длъжника е връчена на 01.04.2012г. Установява се също, че до работодателя на ищцата
„В” ЕООД, е изпратено запорно съобщение, с което е
наложен запор върху трудовото възнаграждение на същата; съобщението е получено
на 26.02.2014г. Представени са платежни нареждания, за превод към ЧСИ- удръжки
от работна заплата, за периода м. март. 2014-м. октомври 2016г. Установява се
също, че по изп. дело №20128140400129, по описа на
ЧСИ Н. В, е постъпила молба от длъжника Д.Т., с която моли ЧСИ да прекрати изп. дело, на основание чл. 433, ал., т.8 от ГПК. По делото
се установява също, че изп. дело е прекратено, на
посоченото основание, съобщението за което е връчено на кредитора ТЕЦ ПЛЕВЕН на
05.05.2017г.
По делото е изслушана и приета
ССЕ, от заключението по която се установява следното: към датата на образуване
на изпълнителното дело, размерът на задължението на длъжника Д.Т., е в размер
на 5188,54лв. ВЛ е установило, че за периода м. март 2014-м. август 2017г, от
трудовото възнаграждение на Т., въз основа на наложен запор, е удържана сумата
от 5549,54лв., от която сума, на взискателя ТЕЦ-
ПЛЕВЕН, е преведена сумата от 4729,66лв. ВЛ е установило, че към 11.10.2017г,
по посоченото изп. дело, задължението на длъжника Д.Т.
не е погасено, и същото е в размер на 1744,01лв. общо главница и лихва .ВЛ е
установило също, че от страна на ЧСИ В, е върната на длъжника по изп. дело, сумата от 819,87лв.
При така установеното от
фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна следното:
Съобразно нормата на чл. 433,
ал.1, т. 8 от ГПК, изпълнителното производство се прекратява, ако взискателя не поиска извършване на изпълнителни действия, в
продължение на две години, с изключение на делата за издръжка. В случая, както
бе посочено по- горе, безспорно се установи, че изп.
дело №20128140400129, по описа на ЧСИ Н. В, е образувано на 17.02.2012г, по
молба на ТЕЦ- ПЛЕВЕН, от 07.02.2012г., с подаването на която се прекъсва
давността. Първото действие по изпълнението- след образуването на
изпълнителното производство-е връчването на запорно
съобщение до работодателя на ищцата, е извършено на 26.02.2014год. Образуването
на изпълнителното производство и връчването на ПДИ на длъжника, не съставляват
действия по изпълнението /арг. ТР №2/2013г, т.10/ и
съответно- нямат последица прекъсване давността /чл. 116, б.в. от ЗЗД/. В
мотивите на цитираното ТР № 2/2013 г. на ОСГТК , т.10, е разяснено, че за
разлика от исковия процес, където давността за вземането се прекъсва еднократно-
в началото на процеса, при изпълнителния процес, давността се прекъсва
многократно- с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение.
Новата давност започва да тече от този момент и с предприемането на всяко
действие за принудително изпълнение. В изпълнителния процес давността не спира,
защото кредиторът може да избере дали да действа-да иска нови изпълнителни
способи, защото все още не е удовлетворен, или да не действа, да не иска нови
изпълнителни способи, независимо от причините за това. С цитираното
тълкувателно решение е обявено за изгубило сила ППВС № 3/1980
г., според което погасителна давност не тече, докато трае
изпълнителният процес относно принудителното осъществяване на вземането. Както
бе посочено, по делото безспорно се установи, че след депозирането на молба за
образуване на изпълнително производство, за принудително събиране на съдебното признато
вземане против длъжника Д.Т. на 07.02.2012год, въз основа на ИЛ от 25.01.2012г
по ч.гр.д.№ 6192/2011г по описа на ПлРС, в двугодишен
срок, считано от тази дата, от страна на взискателя
по изп дело- „ТЕЦ- ПЛЕВЕН” ЕАД, не са поискани
действия по изпълнението, и изпълнително дело №20128140400129, по описа на ЧСИ
Н. В, следва да се счита за прекратено,
по силата на закона- чл. 433, ал.1, т.8 от ГПК, към дата 07.02.2014г. Прекратяването
на изпълнителното производство, в случая по чл. чл. 433, ал.1, 8 от ГПК,
настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител само констатира
прекратяването в издадено от него постановление. Само по себе си,
постановлението на съдията- изпълнител, за прекратяване на изпълнителното
производство, няма отношение към факта на прекратяване на производството,
доколкото същото се счита за прекратено, с настъпването на правнорелеватните
факти- изтичане на двугодишен срок, в който взискателя
не е поискал извършването на изпълнителни действия. В този смисъл, същото има
само декларативно, но не и конститутивно действие. По
делото се установи, че действието по изпълнението- изпращането на запорното съобщение към третото задължено лице-
работодател, е извършено след прекратяване на изпълнението- на 26.02.2014год. В
този смисъл, съдът приема, че сумите, удържани от трудовото възнаграждение на
длъжника по изп. дело, и превеждани на взискателя по него, въз основа на наложеният запор-в размер
на 4729,66лв , на получени от последния въз основа на отпаднало основание,
което покрива фактическият състав на нормата на чл. 55, ал.1, предл.3 от ЗЗД. По делото, от страна на ответника, не се
установи, че е получил сумата от 4729,66лв, на валидно правно основание- в
случая в рамките на съществуващо изпълнително производство. Съдът намира, че в
случая, твърдението на ответника в отговора на ИМ, че издаденият изпълнителен лист
не е обезсилен, за ирелевантно към настоящия правен
спор, касаещ неоснователното обогатяване. В ИМ не се
съдържат такива твърдения, а предмет на изследване по делото е изтичането
на предвидената от закона двугодишна
давност и настъпването на правните последици от това- прекратяването на
образуваното изпълнително производство по перемпция.
Съдът намира за неоснователно и
възражението на ответника, по смисъла на чл. 55, ал.2 от ЗЗД- не може да иска
връщане онзи, който съзнателно е изпълнил свой нравствен дълг. Нравственият
дълг, чийто режим се съдържа в чл.55, ал.2 ЗЗД, няма правен характер. При
изпълнение на такъв дълг се съзнава, че лицето, което дава нещо, няма валидно
правно задължение, нито прави дарение, а единствено изпълнява съзнателно свое
морално задължение. Категорично, съдът намира, че изпълнението, в рамките
на образувано изпълнително производство,
въз основа изпълнителен титул- изпълнител лист, няма характера на изпълнение на
морално задължение. Следва да се отбележи също, че съобразно т.3 от ППВС №
1/1979 г., въпросът за съзнателно изпълнение на нравствен дълг може да се
разглежда само в случаите на начална липса на основание, но не и в хипотезите
на отпаднало или неосъществено основание или по чл.59 ЗЗД, предвид
систематичното място на нормата на чл.55, ал.2 ЗЗД и с оглед на това, че е
логически невъзможно да е налице изпълнение на нравствен дълг на отпаднало или
неосъществено основание.
На
основание гореизложеното, предявеният
иск с правно основание чл.55, ал.1, предл. 3 от ЗЗД,
е изцяло основателен и следва да бъде уважен, като ответникът ТЕЦ- ПЛЕВЕН ЕАД,
бъде осъден да заплати на ищеца Д.Т., сумата от 4729,66лв, като получена от ответника
на отпаднало основание.
Следва в
полза на ищеца да бъдат присъдени направените по делото разноски, по
представеният списък по чл. 80 от ГПК, като бъде разгледано и направеното от
ответника възражение за прекомерност на адв.
възнаграждение. Съобразно нормата на чл.78, ал.5 от ГПК, ако заплатеното от
страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна
и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да
присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от
минимално определения размер съобразно чл. 36 от
Закона за адвокатурата- Наредба №1 за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. Съобразно цитираната Наредба, чл.7, ал.2, т.2,
минималният размер на възнаграждението, при материален интерес от 1000лв. до
5000лв., възнаграждението е в размер на 300лв.+7% за горницата над 1000лв. Изчислено, в случая,
съобразно материалният интерес, минималния размер на адв.
възнаграждение, на процесуалният
представител на ищеца е в размер на 561,08лв., доколкото съдът намира, че са
налице предпоставките по чл.78, ал.5 от ГПК. Именно до този размер следва да
бъде редуцирано адв. възнаграждение. Следва в полза
на ищеца да бъдат присъдени разноски в общ размер от 886,61лв.
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА, на основание чл.55, ал.1, предл. 3 от ЗЗД, „ТОПЛОФИКАЦИЯ- ПЛЕВЕН” ЕАД, ЕИК *********,
представлявано от Й.В, ДА ЗАПЛАТИ НА
Д.Б.Т., ЕГН **********,***. ***, сумата от 4729,66лв,
удържана след прекратяване на изп. дело №
20128140400129 по описа на ЧСИ Н. В, с район на действие ПлОС
ведно със законната лихва, считано от датата на ИМ- 04.08.2017г до
окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1, вр ал.5 от ГПК, „ТОПЛОФИКАЦИЯ- ПЛЕВЕН” ЕАД, ЕИК *********,
представлявано от Й.В, ДА ЗАПЛАТИ НА
Д.Б.Т., ЕГН **********,***. ***, сумата от 886,61лв-
разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен
срок от съобщението пред ПлОС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: