РЕШЕНИЕ
№ 174
гр. Велико Търново, 13.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на
осемнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Георги Драгoстинов
Членове:Йордан Воденичаров
Владимир Страхилов
при участието на секретаря Галина Д. Занчева
като разгледа докладваното от Георги Драгoстинов Въззивно гражданско
дело № 20214100500831 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение от 21.05.2021 година, постановено по гр.дело № 2800 по описа на
Великотърновски районен съд за 2020 година, „Бул инс“-АД, гр. София, е осъдено да
заплати на Д. ЕМ. Н. сумата от 4 500 лв., обезщетение за неимуществени вреди, сумата от 50
лв., обезщетение за имуществени вреди, пряка последица от транспортно произшествие,
причинено от застрахован водач, законна лихва върху всяко вземане, считано от 20.11.2020
година насетне, както и сумата от 709,87 лв., разноски по делото. За разликата от
присъдената сума до пълния претендиран размер от 12 000 лв. искът е отхвърлен като
неоснователен. Съразмерно на отхвърлената част от исковете в полза на ответното
дружество са присъдени разноски.
Решението е обжалвано от двете страни. Ищцата претендира отмяна на
решението в частта, с която искът за обезщетение за неимуществени вреди е отхвърлен и
постановяване на ново, уважаващо претенцията вцялост.
Ответникът обжалва решението в частта, с която искът за обезщетение за
неимуществени вреди е уважен над сумата от 1 000 лв. Претендира отхвърляне на иска над
тази сума до присъдените 4 500 лв.
И двете страни са изложили доводи за неправилност на атакувания акт и са
оспорили жалбата на насрещната страна като неоснователна.
1
Съдът, като разгледа жалбите и обсъди доводите на страните по реда на чл.
271 от ГПК, приема:
Предявен е иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането
във връзка с чл. 45 и 52 от Закона за задълженията и договорите.
Ищцовата страна - Д. ЕМ. Н. - излага в исковата си молба, че на 21.07.2019
година на първокласен път I – 4 км. 131 + 600, получила ред увреждания - рани и отоци по
лицето, мозъчно сътресение, зашеметяване, световъртеж, главоболие и постравматичен
стрес – пряка последица от причинено от застрахован в ответното дружество по риска
„Гражданска отговорност на автомобилистите“ водач транспортно произшествие, чиято
репарация по реда на настоящото производство търси в размер на сумата от 11 000 лв. със
законна лихва и разноски.
Ответната страна - Бул инс“-АД, гр. София - признава застрахователното
правоотношение по исковата молба и факта на транспортното произшествие. Оспорва иска с
доводи ищцата да не е търпяла вреди, репарацията на които се покрива с търсената сума.
Застрахованият водач не е нарушавал правилата за движение по пътищата, не е бил в
състояние да предвиди катастрофата. Страданията на ищцата в значителна степен били
последица на това, че не е ползвала предпазен колан. Претендира разноски.
Съдът обсъди доводите на страните и като прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл. 235, ал. 2 и 3 от ГПК, приема за установено:
На 21.07.2019 година на първокласен път I – 4 км. 131 + 600, нарушавайки
правилата за движение по пътищата водачът на автомобил BMW ВТ 8532 ВР, застрахован в
ответното дружество, предприел обратен завой, пресичайки пътя на автомобил, в който
ищцата е пътувала на задната седалка. В следствие на това ищцата е получила твърдяните в
исковата молба увреждания – първоинстанционното решение в необжалваната част във
връзка с правилото на чл. 297 във връзка с чл. 296, т. 1, предложение първо от ГПК. Ищцата
не е ползвала предпазен колан – доказателства в тази насока по делото липсват.
Уврежданията са пряка последица от транспортния инцидент, но не биха били толкова
тежки ако ищцата е ползвала предпазен колан – приетата от първостепенния съд медицинска
експертиза.
Искът е частично – до размер на сумата от 7 000 лв., основателен.
Уврежданията, причинната им връзка с поведението на водача на автомобил BMW ВТ 8532
ВР – опит да се направи обратен завой в забранен за това участък и пресичайки пътя на
движещ се в права посока автомобил, и застрахователното правоотношение с ответника
запълват фактическия състав на чл. 432 от КЗ във връзка с чл. 45 от ЗЗД и сочат
доказаността на иска по основание.
Страданията на ищцата и постравматичния стрес, който е преживяла могат
справедливо по смисъла на чл. 52 от ЗЗД да бъдат репарирани с исковата сума от 12 000 лв.
Не всички обаче вреди са плод на неправомерната маневра на водача на застрахования
автомобил. Медицинската експертиза установява разлика в степента на увреда при
2
положение, че пострадалата ползваше предпазен колан. Затова част от вредите са резултат
на нейното поведение и за тях обезщетение не се дължи – чл. 51, ал. 1 от ЗЗД. Пряка
последица от шофирането на застрахования водач съдът приема да са вредите, които могат
справедливо да бъдат покрити със сума от 7 000 лв. – чл. 52 от ЗЗД. Останалите вреди са в
причинна връзка с бездействието на ищцата да постави предпазен колан. Така искът е
основателен за сумата от 7 000 лв., а за разликата – като неоснователен, следва да се
отхвърли.
Доводите на ответника за липса на вина у застрахования водач и за
правомерност на шофирането му са в пряко противоречие с влязлата в сила част от
първоинстанционното решение – чл. 299, ал. 1 във връзка с чл. 298, ал. 2 от ГПК.
Изходът на спора и правилата на чл. 78, ал. 1 и 3 от ГПК сочат, че страните
имат право на разноски, съразмерно на уважената, съответно на отхвърлената част от
исковете. При доказани разходи за две инстанции от 2 930 лв. на ищцата следва да се
присъдят 1 714,23 лв.
Ответникът е доказал разноски в общ размер за двете инстанции от 3 110 лв.
Съразмерно на отхвърлената част от исковете следва да му се присъдят 1 290 лв.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
Отменя, по реда на чл. 271 от ГПК, решението от 21.05.2021 година, постановено по гр.дело
№ 2800 по описа на Великотърновски районен съд за 2020 година, в частта, с която искът за
обезщетение за неимуществени вреди е отхвърлен за разликата от присъдените 4 500 лв. до
7 000 лв., а в частта за разноските – изцяло, вместо което постановява:
Осъжда Бул инс“-АД, гр. София, ЕИК: *********, да заплати на Д. ЕМ. Н., ЕГН:
**********, гр. В.Т. ул. „...“ № .., етаж , ап. № .., още 2 500 (две хиляди и петстотин лева)
лв., наред с присъдените с първоинстанционното решение 4 500 лв., обезщетение за
неимуществени вреди – рани и отоци по лицето, мозъчно сътресение, зашеметяване,
световъртеж, главоболие и постравматичен стрес, пряка и непосредствена последица от
транспортно произшествие на 21.07.2019 година на първокласен път I – 4 км. 131 + 600,
причинено от водача на лек автомобил ВТ 8532 ВР – М. Т., ведно със законната лихва по чл.
86 от ЗЗД върху вземането, считано от 20.11.2020 година до окончателното му заплащане, на
основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането във връзка с чл. 45 и 52 от Закона за
задълженията и договорите.
Потвърждава решението в останалата обжалвана част.
3
Осъжда Бул инс“-АД, гр. София, ЕИК: *********, да заплати на Д. ЕМ. Н., ЕГН:
**********, гр. В. Т. ул. „С.п“ № .., етаж .., ап. № .., сумата от 1 714,23 (хиляда седемстотин
и четиринадесет лева и двадесет и три стотинки) лв., разноски за две инстанции на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Осъжда Д. ЕМ. Н., ЕГН: **********, гр. В. Т., ул. „С. п.“ № .., етаж .., ап. № да заплати на
Бул инс“-АД, гр. София, ЕИК: *********, сумата от 1 290 (хиляда двеста и деветдесет лева)
лв., разноски за две инстанции на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в месечен
срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4