№ 16
гр. гр.Несебър, 27.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, IV-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на шестнадесети януари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Н.Р.М.Б.
при участието на секретаря К.И.Л.
като разгледа докладваното от Н.Р.М.Б. Административно наказателно дело
№ 20222150201143 по описа за 2022 година
Производството по делото е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по повод жалбата на „РВ.Т.“ ЕООД, ЕИК ...............,
представлявано от Р.В.Л., против Наказателно постановление №
458535-F501514/20.08.2019 г. на Началник на Отдел „Оперативни дейности“- Бургас в
ЦУ на НАП, с което за нарушение на чл. 118, ал. 4 от ЗДДС вр. чл. 33, ал. 1 от
НАРЕДБА № Н-18 от 13.12.2006 г. на Министерство на финансите, на основание чл.
185, ал. 2, изречение второ от ЗДДС вр. ал. 1, на жалбоподателя е наложено
административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 2000 лева. Моли се от
съда да постанови решение, с което да отмени издаденото наказателно постановление
като незаконосъобразно. В съдебно заседание жалбата се поддържа.
Административнонаказващият орган не изпраща представител в съдебно
заседание и не изразява становище по жалбата.
Съдът, като взе предвид исканията на жалбоподателя, събрания по делото
доказателствен материал и като съобрази закона, настоящата инстанция намери за
установено от фактическа и правна страна следното:
При извършена проверка от служители на НАП на 20.07.2019 г. в 21:44 ч. на
търговски обект- забавни игри, находящ се в к.к. Слънчев бряг, до хотел „А.“,
стопанисван от жалбоподателя, се установило, че в обекта имало монтирано и
функциониращо фискално устройство модел “DATECS DP-150“, което притежавало
функциите „служебно въведени“ суми. Разчетената касова наличност в устройството
1
била в размер на 55 лева, а фактическата касова наличност- 287 лева. Установена била
разлика между фактическата наличност и касовата наличност в размер на 232 лева,
която представлява въвеждане на пари в касата, и която не е била отразена на
фискалното устройство чрез функцията „служебно въведени“ суми. За това нарушение
бил съставен акт за установяване на административно нарушение №
F501514/24.07.2019 г., въз основа на който е издадено атакуваното пред настоящата
инстанция наказателно постановление.
Съдът в контекста на правомощията си на съдебния контрол, след като провери
изцяло и служебно съставения акт за установяване на административно нарушение и
обжалваното наказателно постановление, без да се ограничава с обсъждане на
посочените в жалбата доводи, съобрази следното:
Наказателното постановление е издадено от надлежен орган и в рамките на
неговата компетентност. Не се установяват допуснати съществени процесуални
нарушения при съставянето на акта за установяване на административното нарушение,
съответно при издаване на атакуваното наказателно постановление.
Независимо от горното обаче, съдът счита, че са налице основания за отмяна на
обжалваното наказателно постановление, поради изтичането на погасителна давност за
административнонаказателно преследване. Съображенията за това са следните:
Съгласно Тълкувателно постановление № 1/27.02.2015 г., постановено по тълк.
дело № 1/2014 г. на ОСС от НК на ВКС и ОСС от II колегия на ВАС, давността е
период от време, определен от закона, с изтичането на който титулярът на едно право
губи предоставената от закона възможност да го осъществи. С диспозитива на същото
тълкувателно решение изрично е прието, че разпоредбата на чл. 11 от ЗАНН препраща
към уредбата относно погасяване на наказателното преследване по давност в НК.
Погасяването на наказателното преследване е уредено в глава IX-та от НК, като
сроковете са обусловени от вида и размера на предвиденото за съответното нарушение
наказание. За извършване на визираното в санкционния акт нарушение, както към
момента на извършването му, така и към настоящия момент, законодателят предвижда
налагане на административно наказание "имуществена санкция", аналогична с „глоба“.
Съгласно приложимата към настоящия случай разпоредба на чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК,
наказателното преследване се изключва по давност ако е изминал срок по- голям от
три години, а според чл. 81, ал. 3, независимо от спирането или прекъсването на
давността, наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който
надвишава с една втора срока, предвиден в предходния член. Давността спира, когато
започването или продължаването на разследването зависи от разрешаването на
предварителен въпрос с влязъл в сила съдебен акт и се прекъсва с всяка предприета от
надлежните органи дейност спрямо лицето, срещу което е насочено преследването.
Видно от съдържанието на цитираните норми, за изтичането на предвидената от
2
законодателя абсолютна погасителна давност се следи само, когато се установи, че не е
изтекла давността по съответният текст на чл. 80, ал. 1 от НК /обикновена давност/.
В конкретният случай, деянието е довършено на датата, на която е извършено-
20.07.2019 г., като атакуваното наказателно постановление е издадено на 20.08.2019 г.
По делото няма представени доказателства от страна на наказващият орган за
извършени действия по връчването на наказателното постановление, нито
извършването на някакви други действия, които да прекъсват срока по чл.80, ал.1, т.5
от НК. В този смисъл соченият 3- годишен срок е изтекъл на 20.08.2022 г., като видно
от отразеното в наказателното постановление същото е връчено на 09.11.2022 г.
С оглед на така изложеното съдът намира, че към датата на връчване на
наказателното постановление /първото действие от страна на наказващият орган за
реализиране на отговорност спрямо жалбоподателя/ е изтекъл сочения в цитираната
норма давностен срок, поради което следва да се прекрати административно-
наказателно преследване по обжалваното наказателно постановление. Въпреки, че от
показанията на разпитаният св. Л. се установява извършването на соченото нарушение,
на соченото по- горе основание наказателното постановление следва да бъде отменено.
Мотивиран от горното, Несебърският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 458535-F501514/20.08.2019 г. на
Началник на Отдел „Оперативни дейности“ - Бургас в ЦУ на НАП, с което за
нарушение на чл. 118, ал. 4 от ЗДДС вр. чл. 33, ал. 1 от НАРЕДБА № Н-18 от
13.12.2006 г. на Министерство на финансите, на основание чл. 185, ал. 2, изречение
второ от ЗДДС вр. ал. 1, на „РВ.Т.“ ЕООД, ЕИК ..............., представлявано от Р.В.Л., е
наложено административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 2000 лева.
Решението подлежи на обжалване в 14- дневен срок от съобщаването му на
страните пред Административен съд- гр. Бургас.
Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________
3