Разпореждане по дело №48/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

С протоколно определение, постановено в открито съдебно заседание, проведено на 11.06.2012 г., Кърджалийският районен съд е спрял производството по свое гр.д. № 194/2012 г. на основание чл.229, ал.1, т.5 от ГПК, до приключване на ДП № 31/2011 г. по описа на ОСО при ОП, Г..

Срещу така постановеното протоколно определение е постъпила частна жалба от недоволния ищец в първоинстанционното производство,”К Е. К Е.” Е., Г.. В жалбата се твърди, че атакуваното протоколно определение е неправилно и незаконосъобразно. Излагат се доводи в тези аспекти. Твърди се, че от установяването на престъпни обстоятелства в досъдебното производство не зависел изхода от настоящия граждански спор още повече, че досъдебното производство било образувано срещу неизвестен извършител. Твърди се, че гражданското производство било по чл. 207, ал. 1, т. 2 от Кодекса на труда - отговорност за вреда от липси, причинена при отчетническа дейност, като тази отговорност се характе­изирала освен с неустановения си произход, но и с презумпцията за причиняване на щетата от отчетника, поради което се предполагала и неговата вина. Изтъква се в частната жалба и това, че основанието за спиране на гражданско производство по чл. 229, ал. 1, т. 5 от ГПК се прилагало единствено при наличие на висящо наказателно производство в съдебна фаза, за да се изчакало влизане в сила на присъдата. С оглед всичко изложено жалбодателят моли настоящата инстанция да отмени като неправилно и незаконосъобразно атакуваното протоколно определение.

В срока за отговор такъв от ответника по частната жалба, Д. С. С. не е депозиран.

Настоящият Кърджалийски окръжен съд, сезиран в качеството си на въззивна инстанция, прие за установено следното :

Пред надлежния първоинстанционен Кърджалийски районен съд е предявен от „К Е. К Е.” Е., Г. срещу Д. С. С. иск с правно основание чл.207, ал.1, т.2 от КТ, с който иск ищецът цели да бъде осъден ответникът да му заплати обезщетение за претърпените от него вреди в пълния размер на установените липси на стоково-материални ценности в магазин „Т–К” от 240 524.44 лв., ведно със законна лихва, считано от 13.01.2011 г.

За да спре производството по образуваното пред КРС гражданско дело, съдът е приел, че макар досъдебно производство № 31/2011 г. по описа на ОСО в ОП, Г. да е образувано срещу неизвестен извършител, то съществувала идентичност в търсения период на настъпване на липсата и идентичност между пострадалия в досъдебното наказателно производство и ищеца в гражданския спор „К Е. К Е.” Е., Г.. така констатираната от първоинстанционният съд идентичност обуславяла приложение на хипотезата на чл.229, ал.1,т.5 от ГПК.

В хода на тези констатации настоящата инстанция изгради своето становище. Намира атакуваното първоинстанционно протоколно определение за неправилно. Съдът намира изложените в депозираната частна въззивна жалба доводи за основателни. Приложената от първоинстанционния съд разпоредба на чл.229, ал.1, т.5 от ГПК предписва правната възможност съдът да спре производството когато при разглеждането на конкретно гражданско дело се разкрият престъпни обстоятелства, от установяването на които зависи изходът на този гражданския спор. В казуса от приложеното в първоинстанционното производство заверено копие от Постановление за образуване на досъдебно производство от 08.12.2011 г. единствено се установява, че прокурор при РП, Г. е образувал наказателно производство срещу неизвестен извършител за това, че в периода 01.08.2010 г.-06.01.2011 г. в Г., като длъжностно лице присвоил чужди пари и вещи, собственост на „К Е. К Е.” Е., Г., поверени му да ги пази или управлява. Т.е. законово необходимата идентичност на наказателното производство с настоящия гражданскоправен, трудов по своя характер спор, която да обуславя преюдициалността на наказателното производство относно изхода на трудовия спор, в настоящото производство не може да бъде установена. Още повече, че основанието в първия случай е съставомерността на престъпното деяние „присвояване”, а в гражданскоправния спор е липсата на парични или материални ценности, характеризираща се с неустановен характер, с невъзможност да бъдат установени причините за настъпването й, и разбира се с презумпцията за виновност, пораждаща единствено и само отговорност за обезщетяване на констатираната липса. В този аспект само по себе си образуването на досъдебно производство и при това срещу неизвестен извършител определено не обуславя в това производство наличието на цитираната предпоставка на чл.229, ал.1, т.5 от ГПК.

Прочие, с оглед изложеното следва в настоящото производство да бъде отменено атакуваното протоколно определение от 11.06.12 г., пост. по гр.д. № 194/2012 г. по описа на Кърджалийския районен съд. Следва делото да бъде върнато на компетентния районен съд за предприемане на понататъшните надлежни действия по разглеждане на предявената искова претенция с правно основание чл.211, във вр. с чл.207, ал.1,т.2 от КТ.

Водим от горното, и на основание чл.278 от ГПК, съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ОТМЕНЯ протоколно определение от 11.06.2012 г. , постановено по гр.д.№ 194/2012 г. по описа на Кърджалийския районен съд, с което е спряно производството по делото на основание чл.229, ал.1, т.5 от ГПК, до приключване на ДП № 31/ 2011 г. по описа на ОСО при ОП, Г..

ВРЪЩА делото на Кърджалийския районен съд за предприемане на понататъшни действия по разглеждане на предявената искова претенция с правно основание чл.211, във вр. с чл.207, ал.1, т.2 от КТ.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :1. 2.