№ 181
гр. Пловдив, 08.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Вера Ив. Иванова
Членове:Катя Ст. Пенчева
Тодор Илк. Хаджиев
при участието на секретаря Мила Д. Тошева
като разгледа докладваното от Тодор Илк. Хаджиев Въззивно търговско дело
№ 20245001000114 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 330/ 26.10.2023 г. по т. д. № 23/ 2023 г. на ОС – Стара
Загора ЗАД „Д.Б.Ж. и З.“ АД е осъден да заплати на Й. М. С. сумата от 35 000
лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в
претърпени болки и страдания в резултат на претърпяно ПТП на 02.02.2022
г., която сума представлява разлика между определеното от съда обезщетение
за неимуществени вреди в размер на 45 000 лв. и заплатеното от
застрахователя обезщетение от 10 000 лв., както и 2205. 39 лв.,
представляваща законна лихва върху неизплатено застрахователно
обезщетение за претърпени неимуществени вреди за периода от 11.06.2022 г.
до 20.01.2023г., изчислена върху главница от 35 000 лв., като предявеният иск
по чл. 432, ал. 1 КЗ за разликата до пълния размер от 60 000 лв., а искът за
законна лихва за разликата до 3 733 лв. са отхвърлени.
Недоволен от така постановеното решение в частта, в която е уважен
предявеният иск по чл. 432, ал. 1 КЗ е останал ответникът ЗАД „Д.Б.Ж. и З.“
АД, който го обжалва с оплакване за неправилно приложение на чл. 52 ЗЗД,
като излага доводи, че определеното обезщетение от 45 000 лв. не съответства
1
на характера на увреждането и срока на възстановяване. Иска да се отмени,
вместо което се постанови ново, с което се отхвърли предявения иск.
Недоволен от решението в отхвърлителните му части е останал и
ищецът Й. М. С.. Оспорва определения от окръжния съд размер на
обезщетението за неимуществени за занижено, като счита същото за
занижено. Иска да се отмени в тази част, вместо което се постанови ново, с
което да се уважат в пълен размер предявените искове.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от третото лице –
помагач Д. Х. Х., който поддържа жалбата на ЗАД „Д.Б.Ж. и З.“ АД и
оспорва жалбата на Й. М. С..
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
съвкупност във връзка с доводите на страните, констатира следното от
фактическа и правна страна:
Въззивните жалби са подадени в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от
надлежна страна и против акт, подлежащ на въззивно обжалване, поради
което са допустими.
Й. М. С. е предявил против ЗАД „Д.Б.Ж. и З.“ АД два обективно
кумулативно иска: по чл. 432, ал. 1 КЗ за сумата от 60 000 лв., частичен иск от
70 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение по застраховка
„Гражданска отговорност“ за претърпени неимуществени вреди от настъпило
на 02.03.2022 г. ПТП.; иск с правно основание чл. 429, ал. 3 КЗ за сумата от 3
733 лв. – законна лихва върху неизплатеното застрахователно обезщетение от
60 000 лв. за периода 11.06.2022 г. – 20.01.2023 г.
По настоящето дело не е спорно, че на 02.03.2022 г. в гр. С.З. е
настъпило ПТП, като Д. Х. Х. при управление на л. а. „А.“, модел „..“ с рег. №
.... нарушил правилата за движение и по непредпазлИ.ст причинил
двустепенна средна телесна повреда на Й. М. С., за което е признат за
виновен с одобрено на основание чл. 382, ал. 7 НПК по НОХД № 2975/ 2022 г.
на РС – Стара Загора споразумение.
Спорен между страните е въпросът за размера на обезщетението за
неимуществени вреди.
Съдебната практика (ППВС № 4/1968 г. и трайната практика на ВКС) е
извела разбирането, че справедлИ.стта като критерий за определяне размера
2
на обезщетението за неимуществени вреди при деликт не е абстрактно
понятие, а предпоставя винаги преценка на обективно съществуващи,
конкретни обстоятелства. При определяне справедлив размер на
обезщетението за претърпени болки и страдания вследствие на телесни
увреждания, следва да се съобразят редица критерии като брой и характера на
уврежданията, срока за възстановяване, претърпените физически болки и
неудобства в ежедневието, последиците във физическото и психическо
състояние на пострадалия.
От приетата по делото комплексна съдебномедицинска и
автотехническа експертиза се установява, че в резултат на произшествието
ищецът Й. М. С. е получил контузия на главата, гръдния кош и крайниците:
Разкъсноконтузна рана в тилната област на главата - скалп. Мозъчно
сътресение. Разкъсноконтузна рана по дясна ушна мида. Разкъсноконтузна
рана по дясната вежда. Счупване на малкопишялната кост на дясната
подбедрица. Оток и кръвонасядане по дясна подбедрица. Кръвонасядане по
дясната повърхност на гръдния кош. Счупване на 8-мо, 9-то и 10-то ребра в
дясно. Според вещото лице ищецът не е изпаднал в безсъзнателно състояние
до степен - кома, а е било налице мозъчно сътресение с преходна
общомозъчна и предимно функционална симптоматика, без огнищни
промени. Във връзка с травмата на гръдния кош /счупване на три на брой
ребра/ не е необходимо провеждане на физиотерапевтично и
рехабилитационно лечение. В съдебно заседание вещото лице допълва, че при
правилно протичане на оздравителния процес получената фрактура на 3 бр.
ребра ще отшуми за около два – два месеца и половина, а получената
фрактура на малката пищялна кост – за около 3 месеца.
По делото са събрани гласни доказателства. Свидетелят С. С. - брат на
ищеца, сочи, че когато посетил брат си в спешния център, видял, че главата
му била ударена, целият бил в кръв. След изписването от болницата брат му
не можел да се обслужва сам, кракът много го болял, а също и гърдите и
главата. Не можел да отиде сам до тоалетната, винаги трябвало да има
придружител с него. Стоял близо три седмици вкъщи. Три месеца след
инцидента се върнал на работа, но бързо се уморявал и се прибирал. След
инцидента брат му се променил, станал по - изнервен, страхлив, не се събирал
вече с приятели.
3
При тези данни по делото съдът намира, че определеното от окръжния
съд обезщетение в размер на 45 000 лв. е съобразено с интензитета и
продължителността на претърпените от ищеца болки и страдания. В тази
връзка правилно е отчетено, че ищецът е получил две отделни средни телесни
повреди и множество по – леки. Правилно е отчетен срокът на възстановяване
за всяко от претърпените увреждания и търпеният през този период
физически дискомфорт: счупването на три ребра е причинило трайно
затруднение в движението на снагата за срок по - дълъг от 30 дни, като при
правилно протичане на оздравителния процес до нормално възстановяване на
движенията е необходим период от около 2 – 2. 5 месеца, а счупването на
малка пищялна кост е затруднило движенията на долния крайник за срок по -
дълъг от 30 дни и при правилно протичане на оздравителния процес до пълно
възстановяване на движението е необходим период от около 3 месеца.
Обезщетението е съобразено с неудобствата, които ищецът е търпял в хода на
своето възстановяване, изразяващи се невъзможността да се обслужва сам и
необходимостта да ползва помощта на своите близки за храна и поддържане
на хигиена. От значение също така при преценка интензитета на
неимуществените вреди е претърпяната психическа травма, изразяваща се в
страх, несигурност, безпокойство, депресивност, която за продължителен
период от време е оказала негативно въздействие на неговата психика. Не
следва да се пренебрегват и другите, макар и по – леки по характер
увреждания - разкъсноконтузна рана в тилната област на главата,
разкъсноконтузна рана по дясна ушна мида и разкъсноконтузна рана по
дясната вежда, тъй като засягат особено чувствителна част от тялото, каквато
е главата. От друга страна следва да се вземе предвид неособено
продължителният срок на възстановяване, както и обстоятелството, че
понастоящем ищецът е напълно възстановен от получените увреждания и не
са налице трайни негативни както физически, така и психически последствия.
Предвид изложеното настоящият съдебен състав намира, че така
определеното обезщетение в размер на 45 000 лв. е съобразено с броя и
тежестта на получените травматични увреждания, отразява в пълна степен
интензитета и продължителността на претърпените от ищеца неимуществени
вреди, поради което не са налице основания за неговото увеличение или
намаление.
При това положение обжалваното решение се явява правилно и в
4
частта, в която предявеният иск по чл. 429, ал. 3 КЗ е отхвърлен над сумата от
2205. 39 лв., представляваща законна лихва върху неизплатената част от 35
000 лв. от общодължимото застрахователно обезщетение от 45 000 лв. за
периода 11.06.2022 г. до датата на подаване на исковата молба - 20.01.2023 г.
По изложените съображения настоящата инстанция намира, че не са
налице основания за ревизиране на обжалваното решение, поради което
следва да се потвърди.
С оглед неоснователността на въззивните жалби на страните не следва
да се присъдят разноски за въззивното производство.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 330/ 26.10.2023 г. по т. д. № 23/ 2023 г.
на ОС – Стара Загора.
Решението е постановено при участието на Д. Х. Х. като трето лице –
помагач.
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5