№ 1010
гр. Бургас, 31.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXI СЪСТАВ, в публично заседание на
пети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕНА Н. СЪБЕВА
при участието на секретаря КАЛИНА К. СЪБЕВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕНА Н. СЪБЕВА Административно
наказателно дело № 20222120202805 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 58д-63д ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от Н. И. П., ЕГН ********** срещу Наказателно
постановление № 22-0769-001304 от 19.07.2022 г., издадено от началник група към ОД на
МВР – Бургас, сектор „ПП”, с което на жалбоподателя на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1
ЗДвП за извършено нарушение по чл. 140, ал. 1 ЗДвП са му наложени наказание „глоба“ в
размер на 200 лева и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца.
Жалбоподателят оспорва НП като незаконосъобразно. Твърди, че автомобилът не е
негова собственост и по тази причина не е знаел, че е със служебно прекратена регистрация.
Жалбоподателят, редовно уведомен не се явява, представлява се от адв. А.. Поддържа
жалбата и доразвива изложените в нея доводи. Претендира разноски.
Административнонаказващият орган, редовно уведомен, представлява се от юк. Ж..
Оспорва жалбата като неоснователна и поддържа НП да бъде потвърдено по основание и
размер.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази доводите и
възраженията, изложени в жалбата, намира за установено следното:
От фактическа страна:
На 06.03.2021 г. около 14:00 часа жалбоподателят управлявал в село Б. до стопански
двор в посока кръстовището Б.-К. лек автомобил „БМВ 530 Д С“ сив металик без
регистрационни табели. Автомобилът бил спрян за проверка от полицейски служители. На
място бил изпратен екип от сектор „Пътна полиция“ гр. Бургас за съдействие. След
извършени справки се установило, че автомобилът бил собственост на Н.Д.В. от село И. ,
обл. С., както и че считано от 24.11.2020 г. автомобилът е бил със служебно прекратена
1
регистрация поради липса на сключена застраховка „Гражданска отговорност“. Срещу
жалбоподателя бил съставен АУАН за това, че управлява МПС със служебно прекратена
регистрация. Материалите били изпратени на Районна прокуратура – Бургас. От справка за
история на регистрацията на автомобила се установило, че на 26.11.2021 г. пълномощник на
собственика е върнал в сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР – С. двете регистрационни
табели на процесния автомобил и била прекратена регистрацията на автомобила. С
постановление от 21.06.2022 г. прокурор при БРП прекратил образуваното досъдебно
производство, като е приел, че към момента на деянието (06.03.2021 г.), автомобилът не е
бил с прекратена регистрация. Препис от постановлението било изпратено на на сектор
„Пътна полиция“ гр. Бургас. Впоследствие било издадено обжалваното в настоящото
производство наказателно постановление.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по
делото доказателства. По делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под
съмнение така установените от съда факти.
От правна страна:
Жалбата е депозирана в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2
ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт,
поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по
същество жалбата е основателна по следните съображения:
Обжалваното наказателно постановление и АУАН са издадени от компетентни органи
(съгласно Заповед № 8121з -1632/02.12.2021 г. на министъра на МВР) в сроковете по чл. 34
ЗАНН.
Настоящият състав като инстанция по същество след извършена проверка за
законност, констатира, че при съставяне на АУАН и издаването на наказателното
постановление са допуснати съществени нарушения на процесуалния и материалния закон,
които обуславят отмяна на обжалвания акт.
В случая се касае за нарушение по чл. 140, ал. 1 ЗДвП, съгласно която норма по
пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и
ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на
определените за това места. В разпоредбата на чл. 143, ал. 10 ЗДвП, в сила от 01.01.2016 г. е
предвидено, че служебно се прекратява регистрацията на пътни превозни средства, за които
е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за
застраховането, и се уведомява собственикът на пътното превозно средство. Служебно
прекратена регистрация на пътно превозно средство се възстановява служебно при
предоставени данни за сключена застраховка от Гаранционния фонд по реда на чл. 574, ал.
6 или по желание на собственика след представяне на валидна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите. От фактическа страна по делото безспорно се установява,
че на 06.03.2021 г. около 14:00 часа жалбоподателят е управлявал в село Б. лек автомобил
„БМВ 530 Д С“ сив металик без регистрационни табели, собственост на Н.Д.В., който е бил
2
със служебно прекратена регистрация поради липса на гражданска отговорност, считано от
24.11.2020 г. Отделно се установява, че на 26.11.2021 г. регистрационните табели на
автомобила били предадени на контролните органи, поради което считано от тази дата
(26.11.2021 г.) била прекратена регистрацията на автомобила.
За целите на настоящото производство обаче, за да се ангажира
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя за процесното нарушение е
необходимо да се установи по категоричен начин, че същият е знаел, че управлява лек
автомобил със служебно прекратена регистрация. Съгласно чл. 6 от ЗАНН административно
нарушение е това деяние (действие или бездействие), което нарушава установения ред на
държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно
наказание, налагано по административен ред. Следователно, за да се приеме, че едно деяние
е нарушение следва то да е било извършено виновно от установения като нарушител.
Натоящият състав достигна до извод, че по делото липсват доказателства за виновно
поведение от страна на жалбоподателя, поради което се изключва възможността да бъде
ангажирана административнонаказателната му отговорност за процесното деяние. Този
извод съдът прави с оглед наличните по делото данни. В административнонаказателната
преписка липсват доказателства, които да установяват, че контролният орган е изпълнил
задължението си, предвидено в чл. 143, ал. 10 ЗДвП да уведоми собственика за служебното
прекратяване на регистрацията на лекия автомобил. След като собственикът не е бил
уведомен, жалбоподателят не следва да носи отговорност за процесното нарушение, тъй
като не е осъзнаваял, че управлява МПС със служебно прекратена регистрация заради липса
на сключен договор за застраховка „гражданска отговорност“. В действителност
автомобилът е бил без регистрационни табели, но от данните по делото се установява, че
табелите са били свалени от собственика, за да ги предаде на контролните органи и да се
прекрати регистрацията на автомобила. От справка за регистрация на автомобила се
установява, че това се е случило едва на 26.11.2021 г., т.е. около 8 месеца след датата на
процесното нарушение (06.03.2021 г.) Следователно към 06.03.2021 г. е бил единствено с
прекратена регистрация поради липса на застраховка „ГО“. Не се доказа по делото
собственикът да е бил уведомен за това обстоятелство, поради което следва несъмненият
извод, че жалбоподателят не е осъществил нарушението от субективна страна. Ето защо
съдът намира, че по делото липсват категорични доказателства за виновно поведение от
страна на жалбоподателя при извършване на процесното деяние. Все пак следва да се
отбележи, че поведението на жалбоподателя, а именно да управлява МПС без
регистрационни табели осъществява състав на административно нарушение и подлежи на
санкциониране, но при приложението на друга санкционна норма – чл. 175, ал. 1, т. 1 ЗДвП,
а не на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП, каято норма неправилно е приложил АНО
предвид установената по делото фактическа обстановка.
С оглед изложеното обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно и
следва да бъде отменено.
Предвид извода на съда за основателност на жалбата и за отмяна на обжалваното
3
наказателно постановление, на основание чл. 63д, ал. 1 ЗАНН на жалбоподателя следва да се
заплатят направените разноски за изплатено адвокатско възнаграждение. Видно от
представен по делото договор за правна защита и съдействие жалбоподателят е заплатил в
брой 350 лева за адвокат, като същата сума се претендира за присъждане. Следователно
претенцията на жалбоподателя за присъждане на разноски в размер на 350 лева е
основателна. Възнаграждението е към предвидения минимум съгласно чл. 18, ал. 2, вр. чл. 7,
ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери адвокатски
възнаграждения, поради което възражението за прекомерност е неоснователно.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 22-0769-001304 от 19.07.2022 г., издадено от
началник група към ОД на МВР – Бургас, сектор „ПП”, с което на Н. И. П., ЕГН
**********, на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП за извършено нарушение по чл. 140, ал.
1 ЗДвП са му наложени наказание „глоба“ в размер на 200 лева и „лишаване от право да
управлява МПС” за срок от 6 месеца.
ОСЪЖДА ОД на МВР – Бургас да заплати на Н. И. П., ЕГН **********, сумата от
350 лева, представляваща разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Бургас в 14-дневен
срок от датата на получаване на съобщението, че решението е изготвено.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4