Определение по дело №413/2020 на Окръжен съд - Бургас

О   П   Р   Е   Д   Е   Л   Е   Н   И   Е

 

Номер ІV-823             Година 2020, 02 март                   гр.Бургас

 

Бургаският окръжен съд,               четвърти въззивен граждански състав

на втори март                                                година две хиляди и двадесета,

в закритото заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКА ПЕНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: 1. ДАНИЕЛА МИХОВА

2. мл.с.ДИАНА АСЕНИКОВА-ЛЕФТЕРОВА

секретар ………………….

като разгледа докладваното от съдия Даниела Михова

частно гражданско дело № 413 по описа за 2020 година

 

Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК, във вр.чл.415, ал.5 ГПК И Е ОБРАЗУВАНО по частна жалба (вх.№ 5405/03.02.20120 г. на БРС), подадена от "АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ" ООД гр. София с ЕИК ********* срещу Определение № 427/14.01.2020 г. по ч.гр.д.6613/2019 г. по описа на Районен съд – Бургас, с което, на основание чл.415, ал.5 ГПК, съдът е обезсилил Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 3009/08.08.2019 г., издадена по ч.гр.д.6613/2019 г. по описа на БРС и е прекратил производството по делото.

В частната жалба се твърди, че обжалваното определение неправилно, постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Твърди се, че във връзка с последните изменения в ГПК /ДВ бр.100/2019 г./ и в частност - на чл.415, ал.1, т.2 от ГПК, районният съд не спазил всички нормативни изисквания за редовно връчване на издадената заповед за изпълнение. Сочи се, че съобразно актуалната редакция на тази законова разпоредба, при липса на данни, че длъжникът не живее на адреса, то заповедта следва да се счита за редовно връчена по реда на чл.47, ал.5 ГПК, след което следва да се издаде изпълнителен лист. Цитира се практиката на някои състави в СРС, които разпореждали в тези случаи издаване на изпълнителен лист. Претендира се да се отмени обжалваното определение и да се дадат задължителни указания на първоинстанционния съд да връчи заповедта за изпълнение съобразно всички възможности, предвидени в разпоредбата на чл. 415 от ГПК. Алтернативно да прецени, че всички възможност са спазени и не са установени данни, че длъжникът не живее на адреса, да издаде изпълнителен лист.

 

Частната жалба е подадена от легитимирано лице, в законовия срок, против акт на съда, подлежащ на обжалване, поради което е допустима.

Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.

 

Производството по ч.гр.д.6613/2019 г. на БРС е образувано въз основа на заявлението на частния жалбоподател, за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, против длъжника С.Н.В. от гр.Бургас, за подробно описани парични вземания. Съдът е извършил проверка в НБД, на основание Наредба № 14/18.11.2009 г., установил е, че регистрираните в НБД постоянен и настоящ адрес на длъжницата съвпадат с посочения в заявлението, и е издал на заявителя поисканата Заповед за изпълнение на парично задължение № 3009/08.08.2019 г.

Заповедта за изпълнение е изпратена на длъжницата на посочения в заявлението неин адрес, съвпадащ с регистрираните в НБД постоянен и настоящ адрес, като на 26.09.2019 г. връчителят е отразил, че „няма достъп до жилищната сграда; липсват данни, че лицето живее там; на съобщение не се отзовава“.

На 30.09.2019 г. съдът е разпоредил справка за месторабота на длъжницата, а на 03.10.2019 г., след установяване, че към момента няма регистрирано трудово правоотношение на длъжницата, съдът е разпоредил заповедта отново да се връчи по постоянния й и настоящ адрес.

На 11.11.2019 г. връчителят е удостоверил, че „лицето се е изместило от посочения адрес по сведение на С К, ет.*“, поради което е залепило уведомление на входната врата на адреса. На 27.11.2019 г. съдът е приел редовно връчване на заповедта по реда на чл.47 ГПК и с разпореждане № 25189/27.11.2019 г., на основание чл.415, ал.1, т.2 ГПК е дал указания на заявителя да предяви в едномесечен срок иск относно вземането си и да довнесе дължимата държавна такса. На заявителя изрично са посочени последиците от неизпълнение на указанията на съда.

Разпореждането на съда е връчено на заявителя на 05.12.2019 г. (л.23 от делото)

На 13.01.2019 г. е извършена служебна справка по деловодната програма на БРС и е установено, че няма образувано исково производство по чл.422 ГПК за процесното вземане.

С обжалваното определение съдът е обезсилил издадената заповед за изпълнение и е прекратил производството по делото.

И към момента няма доказателства (нито твърдения), заявителят да е предявил иск за установяване на вземането си по заповедта за изпълнение.

За да постанови определението, предмет на настоящата проверка, съда издал заповедта за изпълнение приел, че не са ангажирани доказателства за предявяването на иск по чл.422 ГПК за процесното вземане в законовия срок. Както се посочи по-горе, такива доказателства не само не са били представени пред съда, но няма и такива твърдения в частната жалба.

Всички наведени с частната жалба възражения касаят оспорване процедурата по връчване и преценката на съда за даване на указанията за предявяване на иска. Тези възражения настоящият състав намира за изцяло неоснователни.

При връчване на издадената заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК са спазени всички законови изисквания на чл.47 от ГПК – адреса е посетен два пъти и адресатът не е открит, като при второто посещение връчителят е установил от сведения на съсед (с посочено име и адрес), че лицето се е изместило от адреса. В този случай, разпоредбата на чл.47, ал.1, изр.последно ГПК, чл.47, ал.1, изр.трето ГПК не следва да се прилага. Съдът е извършил справка за адресната регистрация, както и справка в ТР относно фирмена регистрация и в НАП – относно местоработата на длъжницата, но такава не е установена. Следователно, към момента на извършване на преценката за редовност на връчването, районният съд е спазил всички законови изисквания и използвал всички законови възможности за установяване на адреса на длъжника. Към момента на констатиране наличието на предпоставките на чл.415, ал.1, т.2 от ГПК са били налице всички законови изисквания, поради което разпореждането на районния съдия е правилно и законосъобразно.

Тъй като при връчването на заповедта на длъжницата спазена разпоредбата на чл.47, ал.1 и ал.5 от ГПК, доколкото връчителят е посочил данните на лицето, от което е получил информация, че длъжницата се е изместила от адреса, указанията към заявителя за предявяване на иск за установяване на вземането си, са законосъобразни. На второ място е налице бездействие от страна на заявителя/частен жалбоподател, тъй като той не е изпълнил указанията на съда.

Цитираната в частната жалба практика на СРС не се споделя от настоящия състав.

 

Поради съвпадането на изводите на двете инстанции, обжалваното определение следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

 

Мотивиран от изложеното, Бургаският окръжен съд

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 427/14.01.2020 г. по ч.гр.д.6613/2019 г. по описа на Районен съд Бургас.

 

Определението е окончателно.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                              ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

                                                                                                     2.