Р Е Ш
Е Н И Е
№ 85
Гр. Шумен, 10.04.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Новопазарският
районен съд, 4 състав, в публично заседание
на двадесет и пети февруари две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Петина Николова
при секретаря Диана Славова, като
разгледа докладваното от районен съдия Петина Николова гр.д. № 1257 по описа на
НПРС за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е
образувано по искова молба с правно основание чл. 422 от ГПК, подадена от „Т.Б.”
ЕАД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление – гр. С., район „М.“, ж.к. М.
4, бизнес парк С., сграда *, представлявано от Д.К.К.и М.С.– Изпълнителни
директори, с пълномощник по делото адв. В.Г.от САК, съд. Адрес ***, срещу И.Д.М.
с ЕГН ********** с пост. адрес: ***. В исковата молба се твърди, че ищецът е
подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по
реда на чл. 410 от ГПК, за което е образувано ч.гр.д. № *** по описа на НПРС за
2019 г. Съдът издал заповедта за изпълнение на паричното вземане, но заповедта
е била връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК. На основание
чл. 415 от ГПК съдът дал на заявителя едномесечен срок за предявяване на иск за
установяване на вземането. Ищецът изрично сочи, че подава настоящата искова
молба във връзка с указанията на съда и в дадения му едномесечен срок.
Предявява иск за сумите по заповедното производство, а именно за 27,18 лв. –
главница, представляваща неплатени месечни абонаментни такси за потребление на
мобилни услуги, в едно със законната лихва, считано от 03.07.2019 г. до
окончателното погасяване на вземането и 243,03 лв. – неустойка за предсрочно
прекратяване на договор. Иска се заплащане на разноските в двете производства.
В съдебно
заседание представител на ищеца не се явява. Подадена е молба за разглеждане на
делото в тяхно отсъствие като е изложено становище по съществото на дело, в
което твърдят, че считат исковете за изцяло доказани и основателни.
В предоставения
на ответницата едномесечен срок не е постъпил отговор, въпреки че с
разпореждането си от 24.09.2019 г. съдът изрично й е указал правото да подаде
отговор, както и последиците при неподаването на такъв. Разпореждането се счита
редовно връчено на 15.10.2019 г. на основание чл. 44, ал. 1, изр. последно от ГПК – ответницата е отказала да получи книжата, но на основание цитирания текст
от ГПК те се считат редовно връчени.
В съдебно
заседание ответницата редовно призована се явява. Изрично заявява, че не
оспорва сумите по исковата молба.
Като
съобрази всички събрани по делото доказателства, съдът счете за установено от
фактическа и правна страна следното:
На 26.09.2017 г. между ищеца „Т.Б.” ЕАД и ответника И.Д.М. е сключен договор за мобилни услуги с абонатен № *** за предпочетен номер ***
с избрана абонатна програма Интернет 15,99 лв. и за срок от 24 месеца до
16.09.2019 г. Ползваните от абоната мобилни услуги били фактурирани за
посочения абонатен номер. Фактурите били издавано ежемесечно и потребителя се
задължавал да заплаща услугите дори и да не е получил фактурата. С договора на
потребителят е предоставен таблет. Съгласно съдържанието на този договор в
случай на прекратяване на договора по вина на потребителя преди изтичане на
срока, той дължи неустойка в размер на сбора от дължимите месечни абонаментни
такси до края на срока на договора. Ако на потребителят е било предоставено
мобилно устройство той дължи и разликата между цената на устройството по
последната актуална ценова листа на оператора към датата на прекратяване на
договора и заплатената от потребителя цена за устройството цена по договора за
лизинг.
Съгласно чл. 19б, подт. „в“ от Общите условия на „Т.Б.” ЕАД за взаимоотношения с потребители на мобилни
услуги, мобилният оператор има право да прекрати едностранно договор, ако
потребителят не е платил дължими суми след изтичането на сроковете по
индивидуалния договор или по ОУ. Разпоредбата на чл. 75 от ОУ има аналогично
съдържание.
На 05.12.2017 г. „Т.Б.” ЕАД издали фактура № ***
за отчетен период 05.11.-04.12.2017 г. с начислена за периода сума за разговори
и месечни абонаменти в общ размер на 15,98 лв. с ДДС. Сумата следвало да бъде
платена до 20.12.2017 г. Към фактурата имало приложено извлечение на
потреблението на мобилни услуги. Сумата обаче останала неплатена.
На 05.01.2018 г. „Т.Б.” ЕАД издали фактура № ***
за отчетен период 05.12.2017 г.-04.01.2018 г. с начислена за периода сума за
разговори и месечни абонаменти в общ размер на 16,88 лв. с ДДС. Сумата следвало
да бъде платена до 20.01.2018 г. Към фактурата имало приложено извлечение на
потреблението на мобилни услуги. Сумата обаче останала неплатена.
На 26.01.2018 г. договора бил прекратен
едностранно от мобилния оператор на основание чл. 75, във вр. с чл. 19б, подт.
„в“ от ОУ, поради неплащане на дължими суми в размер на 32,86 лв. за
предоставени през периода 05.11.2017 г. – 04.01.2018 г. мобилни услуги.
На 05.02.2018 г. „Т.Б.” ЕАД издали Кредитно
известие № ***, с което приспаднали от общото задължение на ответницата сумата
от 5,68 лв. с ДДС, които представлявали платена авансово при сключване на
договора месечна абонаментна такса. Като посочили, че остават да се платят
27,18 лв.
С Фактура № *** от 05.03.2018 г. начислили и
неустойка в размер на 243,03 лв., от които 39,96 лв. представляват трикратен размер
на стойността по месечния абонамент в размер на 13,32 лв. и 203,07 лв.,
представляващи разликата между стандартната цена по ценова листа без абонамент
и общата лизингова цена, която абонатът е следвало да плати по сключения
договор. Изрично в исковата молба е посочено, че този размер на неустойката е
изчислен не на база уговореното в договора, а на база съдържанието на
споразумение между „Т.Б.” ЕАД и Комисията за защита на потребителите, която
важи за всички абонати със действащи договори към 12.01.2018 г. или с договори,
сключени след тази дата.
Тези суми не се оспорват от ответницата.
На 03.07.2019 г. ищецът „Т.Б.” ЕАД е депозирала в РС – Н.П.заявление по чл. 410 от ГПК за вземанията към ответника, въз основа на което е било образувано ч.гр.д.
№ ***/2019 г. по описа на съда. Съдът е издал заповед за изпълнение на парично
задължение № ***/05.07.2019 г., с която е разпоредил ответникът да заплати на заявителя претендираните вземания. Заповедта обаче била връчена на
длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, поради което съдът дал на заявителя
едномесечен срок да предяви иск за сумите по заповедта за изпълнение. Настоящото
производство е образувано именно на основание указанията на съда.
На базата на събрания доказателствен материал
съдът счита, че се налагат следните правни изводи: На първо място по делото е
установен с категоричност фактът на сключения между страните договор за мобилни
услуги. Доказан е безспорно и стойността на предоставените мобилни услуги.
Относно неустойката: Със споразумение ОТ
11.01.2018 Г. между КЗП и „Т.Б.” ЕАД е била обявена за нищожна като
неравноправна клаузата от договорите на „Т.Б.” ЕАД, с които се предвижда, че
при прекратяване на договор по вина на потребителя той дължи неустойка, както
следва: 1/ в размер на сбора от дължимите месечни абонаментни такси до края на
срока на договора и 2/ в размер на разликата между цената на устройството по
последната актуална ценова листа на оператора към датата на прекратяване на
договора и заплатената от потребителя цена за устройството цена по договора за
лизинг. Вместо нея с цитираното споразумение съдържанието на тази клауза предвижда,
че в тези случаи се дължи: 1/ неустойка в размер на сбора от дължимите месечни
абонаментни такси до края на срока на договора, но не повече от трикратния
размер на месечните абонаментни такси, както и стойността на отстъпките до края
на периода на договора и 2/ неустойка в размер на разликата между цената на
устройството по последната актуална ценова листа на оператора към датата на сключване
на договора и заплатената от потребителя цена за устройството цена по договора
за лизинг, каквато съответства на оставащия срок от договора.
Това споразумение се прилага за всички нови
договори на мобилния оператор от 12.01.2018 г., както и за всички действащи към
тази дата договори, какъвто е и настоящия договор. Правилно ищецът е изчислил
дължимата неустойка по този ред.
Не се установяват други неравноправни клаузи по
индивидуалния договор или ОУ.
Предвид гореизложеното съдът счита, че предявената
искова молба е основателна и доказана, поради което следва да се уважи.
При този изход на процеса ответникът следва да
заплати на ищцовата страна направените разноски. С оглед решението по т. 12 от
Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. дело № 4 от 2013 г. на ОСГТК
на ВКС съдът по делата с правно основание чл. 415 от ГПК, респ. 422 от ГПК
следва да се произнесе и по дължимостта да разноските и по заповедното. Нещо
повече, видно от мотивите на съдиите от ГК и ТК на ВКС съдът се произнася с
осъдителен диспозитив, както относно разноските в исковото, така и по отношение
на разноските в заповедното производство, включително и когато не изменя
разноските по издадената заповед за изпълнение (виж петия абзац от мотивите към
т. 12 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. дело № 4 от 2013 г.
на ОСГТК на ВКС.
Направените в настоящото производство разноски
възлизат на: 180 лв. – адвокатско възнаграждение. Също така в заповедното са
направени следните разноски: 25 лв. – държавна такса и 180 лв. – адвокатско
възнаграждение. С оглед изводите за цялостна основателност на претенцията, то
целия размер на разноските, направени, както в исковото, така и в заповедното
производство, следва да се поемат от ответника. Общия размер на тези разноски
възлиза на 385 лв.
Освен това съдът установи, че е пропуснал да
задължи ищеца да заплати държавна такса за исковото производство. С оглед
изхода на делото тази такса следва да бъде платена от ответника и възлиза в
размер на 25 лв.
Предвид
гореизложеното, съдът намира, че са налице основанията за постановяване на
неприсъствено решение по делото, поради което съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА за
установено спрямо И.Д.М. с ЕГН **********
с пост. адрес: ***, ЧЕ ДЪЛЖИ на „Т.Б.” ЕАД, с ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление – гр. С., район „М.“, ж.к. М. 4, бизнес парк С., сграда *,
представлявано от Д.К.К.и М.С.– Изпълнителни директори, СУМАТА от 27,18 лв. (двадесет и седем
лева и осемнадесет стотинки) – главница за предоставени мобилни услуги
за периода 05.11.2017 г. – 04.01.2018 г. по договор за
мобилни услуги от 26.09.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 03.07.2019 г. до
окончателното плащане, както и сумата в размер на 243,03 лв. (двеста
четиридесет и три лева и три стотинки), представляващи неустойка по договора,
за които има издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № *** от 05.07.2019 г. по ч.г.д. № ***/2019 год. на НПРС.
ОСЪЖДА И.Д.М. с ЕГН ********** с пост. адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на „Т.Б.” ЕАД, с ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление – гр. С., район „М.“, ж.к. М. 4, бизнес парк С., сграда *,
представлявано от Д.К.К.и М.С.– Изпълнителни директори, сумата от 385 лева (триста осемдесет и пет лева),
представляващи направени от ищцовата страна разноски в исковото и заповедното производството.
ОСЪЖДА И.Д.М. с
ЕГН ********** с пост. адрес: *** да заплати в полза на Районен съд Н.П.държавна
такса в размер на 25 лв. (двадесет и пет лева).
Решението
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от получаване на съобщението за
изготвянето му пред Окръжен съд гр. Шумен.
Препис от
решението да се връчи на страните ведно със съобщението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
...........................................
ПетинА НИКОЛОВА