Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Радомир, 28.06.2021 г.
В
И М Е Т О НА Н А
Р О Д А
Районен съд- Радомир, гражданска
колегия, ІІ-ри състав, в публично заседание на 3 юни през две хиляди двадесет и
първа година в състав:
Районен
съдия: Антон Игнатов
при секретаря В. К., като разгледа
докладваното от районния съдия гр. д. № 1017 по описа за 2020 г., за да се
произнесе, съобрази следното:
Предявени са
обективно съединени искове с правно основание чл.422 ГПК, във връзка с чл.415,
ал.1 ГПК и чл.86 ЗЗД.
Ищецът „С.Б.С.” АД, със седалище и адрес на управление:***, ЕИК: ., е предявил срещу ответницата Ц.В.Б., с ЕГН: **********, с
адрес: ***, обективно съединени искове, с които моли съда да постанови решение, с
което да бъде признато за установено по отношение на ответницата, че същата дължи на ищеца, въз основа на договор за поръчителство от 07.11.2014 г., следните суми: сумата
179,64 лв. – главница, представляваща задължение по Договор за продажба на
изплащане от 16.05.2018 г., сключен между „А1 България“ ЕАД и Ц.В.Б. и договор
за поръчителство, сключен на 07.11.2014 г. между „А1 България“ ЕАД и „С.Б.С.”
АД, сумата 8,92 лв. – мораторна лихва за периода от 05.12.2019 г. до 04.05.2020
г. и законната лихва от датата на подаване на заявлението – 14.10.2020 г. до
изплащане на вземането. Моли да му бъдат присъдени направените по настоящото и
заповедното производство разноски.
Ответницата не е подала отговор в
едномесечния срок по чл.131, ал.1 ГПК, но същата се е явила в съдебно
заседание, като е заявила, че признава иска. Твърди също, че е изплатила
задължението, като предтавя вносна бележка от 24.02.2021 г. за сумата от 519.65
лв.
Ищецът твърди, че на 07.11.2014 г.
между „А1 България“ ЕАД и „С.Б.С.” АД е сключен договор за поръчителство, по
силата на който „С.Б.С.” АД се задължава в качеството си на поръчител да
обезпечи задълженията на абонати, сключили с „А1 България“ ЕАД договор за
продажба на изплащане. На 16.05.2018 г. между „А1 България“ ЕАД и Ц.В.Б. е
сключен договор за продажба на изплащане. Поради неплащане в срок същият е
прекратен предсрочно по право, като непогасените суми по договора за продажба
на изплащане са станали предсрочно изискуеми. „С.Б.С.” АД, в качеството си на
поръчител, е уведомил длъжника, че ще изпълни вместо него задължението му към
„А1 България“ ЕАД.
Ответницата не е оспорила изложеното
в исковата молба.
Съдът, като прецени всички събрани
по делото доказателства и доводите на страните по реда на чл.12 и чл.235 ГПК,
прие за установено от фактическа и правна страна следното:
От фактическа страна.
От приложеното ч.гр.дело № .г. на
РС- Радомир се установява, че срещу ответницата е издадена заповед № 260084/14.10.2021
г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, с която е разпоредено същатат
да заплати на ищеца следните суми:
Сумата 179,64 лв. (сто седемдесет и
девет лева и шестдесет и четири стотинки) – главница, представляваща задължение
по Договор за продажба на изплащане от 16.05.2018 г., сключен между „А1
България“ ЕАД и Ц.В.Б. и договор за поръчителство, сключен на 07.11.2014 г.
между „А1 България“ ЕАД и „С.Б.С.” АД, сумата 8,92 лв. (осем лева и деветдесет
и две стотинки) – мораторна лихва за периода от 05.12.2019 г. до 04.05.2020 г.
и законната лихва от датата на подаване на заявлението – 14.10.2020 г. до
изплащане на вземането, сумата 25,00 лв. (двадесет и пет лева) - държавна
такса, както и сумата 300,00 лв. (тристат лева) – адвокатско възнаграждение.
Вземането произтича от следните
обстоятелства: на 07.11.2014 г. между „А1 България“ ЕАД и „С.Б.С.” АД е сключен
договор за поръчителство, по силата на който „С.Б.С.” АД се задължава в
качеството си на поръчител да обезпечи задълженията на абонати, сключили с „А1
България“ ЕАД договор за продажба на изплащане. На 16.05.2018 г. между „А1
България“ ЕАД и Ц.В.Б. е сключен договор за продажба на изплащане. Поради
неплащане в срок същият е прекратен предсрочно по право, като непогасените суми
по договора за продажба на изплащане са станали предсрочно изискуеми. „С.Б.С.”
АД, в качеството си на поръчител, е уведомил длъжника, че ще изпълни вместо
него задължението му към „А1 България“ ЕАД.
Предвид постъпилото в срок
възражение по реда на чл.414 ГПК, съдът е указал на заявителя, че може да
предяви иск за установяване на вземането сив едномесечен срок от датата на
получаване на съобщението, което е предпоставка за образуване на настоящото
производство.
След датата на завеждане на иска- 23.12.2020
г. ответницата е внесла по сметка на ищеца сумата от 519.65 лв.
От правна страна.
Предявеният иск е с правно основание
чл.422 вр. чл.415, ал.1 ГПК и има за предмет установяване дължимостта на
посочените суми в издадената по реда на чл.410 ГПК заповед за изпълнение на
парични задължения. От данните по делото се установява, че ищецът е провел
заповедно производство по отношение на процесното вземане и искът е предявен в
срока по чл.415, ал.1 ГПК, поради което и същият се явява процесуално допустим.
По основателността на иска, съдът
намира следното:
На първо място по делото се
установи, че на 16.05.2018 г. между ответницата и +А1 България“ ЕАД е сключен
договор за продажба на изплащане № *********. Поради преустановяване на
плащането от страна на ответницата
договорът е прекратен предсрочно по право, като непогасените суми по
договора за продажба на изплащане са станали предсрочно изискуеми. „С.Б.С.” АД,
в качеството си на поръчител, е уведомил длъжника, че ще изпълни вместо него
задължението му към „А1 България“ ЕАД.
Освен наличието на облигационно
правоотношение, за да бъде уважен установителния иск ищецът следва да установи
и размера на претендираните задължения на ответника. Както бе отбелязано по-
горе, не се спори от ответната страна, че в процесния имот е налице дължимост
на сумите в претендирания размер.
Предвид горното съдът намира, че предвид
постъпилото плащане исковете, както по отношение на главницата, така и по
отношение на лихвата, следва да бъде отхвърлени.
По разноските.
С оглед разпоредбата на чл.79, ал.1 ГПК, заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за
един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника съразмерно с уважената
част от иска. Видно от приложения списък по чл.80 ГПК, от внесените суми от
страна на ищцата се покриват задълженията, като са останали непокрити такива в
размер на 323.62 лв., които, предвид това, че плащането е извършено след датата
на предявяване на иска и в този смисъл ответницата е дала повод за завеждането
му, следва да бъдат заплатени от същата.
Предвид гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ обективно съединените
искове, предявени от ищеца „С.Б.С.” АД, със седалище и адрес на управление:***,
ЕИК: ., срещу ответницата Ц.В.Б., с ЕГН: **********, с адрес: ***, с които моли
съда да постанови решение, с което да бъде признато за установено по отношение
на ответницата, че същата дължи на ищеца, въз основа на договор за
поръчителство от 07.11.2014 г., следните суми: сумата 179,64 лв. – главница,
представляваща задължение по Договор за продажба на изплащане от 16.05.2018 г.,
сключен между „А1 България“ ЕАД и Ц.В.Б. и договор за поръчителство, сключен на
07.11.2014 г. между „А1 България“ ЕАД и „С.Б.С.” АД, сумата 8,92 лв. –
мораторна лихва за периода от 05.12.2019 г. до 04.05.2020 г. и законната лихва
от датата на подаване на заявлението – 14.10.2020 г. до изплащане на вземането
ОСЪЖДА Ц.В.Б., с ЕГН: **********, с
адрес: ***, да заплати на „С.Б.С.” АД, със седалище и адрес на управление:***,
ЕИК: ., сумата от 323.62 лв. /триста двадесет и три лева и шестдесет и две
стотинки/- направени разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред
Окръжен съд- Перник в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен съдия:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА.
СЕКРЕТАР:М.М.