РЕШЕНИЕ
№ ………, 22 май 2018г., гр.София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско
отделение, VI-10 състав, на двадесет и четвърти април през две хиляди и
осемнадесета година, в публичното заседание при закрити врата в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : НИКОЛАЙ ЕНЧЕВ
секретар Анелия Груева, като разгледа докладваното от
съдия Енчев т.д. 9005 по описа за 2016г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл.625 от ТЗ.
Образувано е
по молба на „Ж.Л.“ ООД, търговско дружество, регистрирано в Румъния, за
откриване на производство по несъстоятелност на ответника „Ж.“ ООД. В молбата
се твърди, че молителят има вземане за
неустойка срещу длъжника в размер 22 960 евро, произтичащо от неизпълнение
на задължение по търговски договор за
разработка на млечен продукт, за което длъжникът е получил предварително
плащане. Поддържа се, че длъжникът е изпаднал в трайно състояние на
неплатежоспособност и е спрял да обслужва задълженията си към множество
кредитори. Иска се да бъде обявен длъжника в неплатежоспособност, като се
определи началната й дата, да се открие производство по несъстоятелност, и да
се допусне обезпечение чрез налагане на запор и възбрана върху имуществото на
длъжника.
Към молбата подадена от „Ж.Л.“ ООД се присъединява и
кредиторът „М.8.“ ЕООД, което твърди, че притежава изискуемо вземане срещу „Ж.“
ООД в размер 1 418 988,33лв., придобито по силата на договор за цесия
от „У.Б.“ АД, което вземане представлява задължения на длъжника по договор за
банков револвиращ кредит. Поддържа се, че длъжникът е признал задълженията си в
извънсъдебно споразумение за разсрочване на
плащанията, но не е спазил уговорките по това споразумение, като не е
заплатил дори и първата вноска на падежа, поради което цялото вземане е станало
предсрочно изискуемо. Присъединеният кредитор поддържа, че имуществото на
длъжника значително е намаляло, поради което е налице неплатежоспособност или
евентуално свръхзадълженост.
От името на
длъжника „Ж.“ ООД съдружникът и управител С.П.поддържа становище за уважаване
на молбата за откриване на производство по несъстоятелност, тъй като това би
било в интерес на кредиторите. Конкретно по отношение на вземането на „Ж.Л.“
ООД не отрича неизпълнението по договора
и неплащането на дължимата неустойка, но поддържа, че това се дължи на временни затруднения.
Признава също така, че дружеството е изпаднало в просрочие при обслужването на
банковия револвиращ кредит, предоставен от „У.Б.“ АД.
Другият съдружник
и управител на „Ж.“ ООД Г.Г. оспорва молбата изцяло и поддържа, че не са налице
предпоставки за откриване на производство по несъстоятелност и че предявените
вземания от двамата кредитори са фиктивни. Твърди, че със съдружника и съуправител
С.П.са в конфликт и че последният съзнателно е предприел действия по
присвояване на предприятието и изолирането на другия управител и съдружник. Твърди
също така, че длъжникът е изправна
страна по договора за разработка на млечен продукт и че по този договор не е
имало плащания от кредитора към длъжника. Оспорва действителността на договора,
като поддържа, че съгласно дружествения договор на „Ж.“ ООД за сделки над 10 000лв. са необходими
подписите на двамата управители. Поддържа освен това, че дружеството притежава
имоти и реализира огромен оборот, който надхвърля претенцията на кредитора „Ж.Л.“
ООД. Оспорва присъединяването на кредитора „М.8.“ ЕООД в производството, като
поддържа, че това дружество не притежава вземане срещу длъжника. В тази връзка поддържа,
че управител на „М.8.“ ЕООД е Н.П., съпругата на съуправителя на „Ж.“ ООД С.П.,
които заедно са подписали твърдяното извънсъдебно споразумение, съдържащо
признаване на спорното вземане от 1 418 988,33лв. Също така оспорва, че е взето решение на общото събрание на „Ж.“ ООД
за сключване на договора за банков револвиращ кредит с „У.Б.“ АД, за учредяване
на ипотека и на особен залог и твърди, че такъв договор не е валидно сключен,
не е подписан от самия него, не е произвел действие и следователно не
съществува вземане, което да може да се прехвърли в полза на „М.8.“ ЕООД.
Софийски
градски съд намира за установено от фактическа страна следното:
На
1.03.2014г. „Ж.Л.“ ООД - Румъния и „Ж.“
ООД са сключили договор за разработка на
млечен продукт, по силата на който „Ж.“ ООД е приело да разработи по възлагане
на румънското дружество продукт – краве сирене по румънска технология в срок до
31.12.2014г. Страните са уговорили възнаграждение от 11 480 евро, която
сума е заплатена изцяло при сключване на
договора, тъй като, според чл.5 от договора, по издаден инвойс от 8.01.2014г. от
„Ж.“ ООД на „Ж.Л.“ ООД - Румъния последното е заплатило в повече 11 480
евро. Страните са постигнали съгласие посочената сума да послужи като
възнаграждение. Уговорили са също така неустойка за пълно неизпълнение на
задължението за изработване в двоен размер на уговореното възнаграждение. Не се
установява изпълнение по този договор, нито плащане на някакви суми във връзка
с него. Съгласно удостоверение на НАП, ТД НАП-София, в дневника за продажби на „Ж.“ ООД за времето
от м.март 2014г. до м.март 2015г. не е
включена фактура за „Ж.Л.“- Румъния, на стойност 11 480 евро, макар и да
има други фактури за близки до тази
суми.
На
22.11.2013г. е сключен договор за банков револвиращ кредит № 403, по силата на
който „У.Б.“ АД е предоставила на „Ж.“ ООД револвиращ кредит до
1 400 000лв. при погасяване на 5 равни месечни вноски, първата от
които на 22.12.2015г., а последната - на 22.04.2016г. Договорът е сключен и при участието на Г.Г., С.П.и ЕТ „М.-**– Н.П.“ като солидарни длъжници. Договорът е подписан
от двамата управители на „Ж.“ ООД Г. и П.. На същата дата между банката и „Ж.“
ООД е сключени договор за особен залог върху движими вещи № 403-1 – машини и
съоръжения , намиращи се в с.Ч., както и договор№ 403-2 за особен залог върху СМЦ и незавършено
производство.
С молба,
получена в банката на 5.12.2013г. управителят на „Ж.“ ООД Г.Г. е поискал да бъдат разгледани проекти за
анекси към два договора за банков кредит, единия от които е договор № 403 от
22.11.2013г. С няколко писма от месеците май и юни 2015г. управителят на „Ж.“
ООД Г.Г. е изискал информация от „У.Б.“
АД относно сключени от дружеството договори за банкови кредити и преписи от
съответните документи. С писма от 29.05.2016г. и от 2.06.2015г. той е заявил,
че никога не е подписвал договор за кредит № 403 от 22.112013г. нито като
представляващ дружеството, нито като солидарен длъжник, както и, че не е
подписвал решение на общото събрание за сключване на такива договори. По повод
този и друг договори за банков кредит, сключен със същата банка, Г.Г. е подал
две заявления до Българска народна банка, управление „Банков надзор“, в които е
изложил идентични твърдения относно
подписа му под договора. С писмо от Г. от м.януари 2016г. ръководителят на управление „Банков надзор“
на БНБ го е уведомил, че извършената
проверка в „У.Б.“ АД не е установила белези, които да породят съмнение за
неправомерни действия, нито пропуски и нарушения. Посочено е също, че
оспорването на подписите под договора не може да бъде разрешено от БНБ и следва
да бъде отнесено до правоохранителните органи.
С договор за
прехвърляне на вземане, сключен с нотариална заверка на подписите на 20.07.2016г.,
„У.Б.“ АД е прехвърлила на „М.8.“ ЕООД, представлявано от Н.П., вземане срещу „Ж.“ ООД в размер
1 418 988,33лв., произтичащо от договора за банков револвиращ кредит №
403 от 22.11.2013г., което вземане включва просрочена главница от
1 400 000лв. и дължими просрочени лихви 18 988,33лв. Посоченото вземане
е прехвърлено заедно с привилегиите, обезпеченията и всички негови
принадлежности. Като обезпечения на вземането са посочени ипотеки върху
недвижими имоти в с. Чернолик, както и посочените по-горе два договора за
особени залози. С уведомление от 25.08.2016г., отправено до „Ж.“ ООД и до
двамата управители, „У.Б.“ АД ги е уведомила за прехвърлянето на вземането.
Уведомлението е получено от управителя С.П.лично, без да е посочена дата на
получаване. С писмо, получено от „У.Б.“ АД на 10.09.2016г. управителят на „Ж.“
ООД Г.Г. е заявил по повод уведомлението за извършената цесия, че не си спомня
да е подписвал договор за банков кредит от 22.11.2013г., както и е че не подписвал
решение на общото събраните на дружеството да учредява ипотека в полза на
банката. В тази връзка управителят Г. е поискал да му бъде предоставено копие
от договора за банков кредит.
На
25.07.2016г. М.8.“ ЕООД и „Ж.“ ООД, представлявано от С.П., са сключили споразумение за
плащане на задължението от
1 418 988,33лв. на 12
равни месечни вноски, дължими на 20-то число, първата от които на
20.08.2016г., последната на 20.08.2017г. Страните са приели за установено, че „М.8.“
ЕООД е придобило вземане на „У.Б.“ АД срещу
„Ж.“ ООД в посочения размер, включващо главница и лихви. Съгласили са се,
че при неплащане на която и да е от уговорените месечни вноски всички дължими
суми, приети за установени, стават
ликвидни и изискуеми на датата на съответния падеж без допълнителна покана. Уговорена
е и лихва за забава при просрочие в размер 12 % на годишна база. Не се
установява плащане в изпълнение на това споразумение. С нотариална покана,
връчена на управителя П. на 15.05.2017г. „Ж.“ ООД е било поканено на
17.05.2017г. при посочен в поканата нотариус, за да представи доказателства за
изплащане на цялото задължение по споразумението, което е увеличено с натрупана лихва върху главницата
от 123 920,25лв. Съгласно констативен протокол от нотариус от
17.05.2017г., на тази дата се е явил управителят П. и е заявил, че не
представя документ за плащане, защото „Ж.“
ООД не притежава парични средства за погасяване на задълженията си, но е
направил изявление за прихващане с неплатена сума от страна на „М.8.“ ЕООД в размер
277 635,96лв. Това изявление е било прието от управителя на „М.8.“ ЕООД,
която е заявила, че неплатената част от задължението по посоченото по-горе
споразумение остава 1 265 272,62лв.
На 12.08.2016г.
между „М.8.“ ЕООД и „Ж.“ ООД, представлявано от С.П., е сключен договор за
особен залог на търговско предприятие с нотариална заверка на подписите, по
силата на който „Ж.“ ООД е учредило
залог за обезпечаване на вземането от 1 418 988,33лв. по
споразумението от 25.07.2016г.
Дружеството
„Ж.“ ООД е придобило с нотариални актове през 1997, 1999, 2004 и 2010г.
недвижими имоти, представляващи стопански дворове, постройки и водоеми в с.
Чернолик, общ. Дулово и в с.Окорш, община Дулово. Върху тези имоти са
били учредени ипотеки на основание
договора за банков кредит, а впоследствие и залог на търговско предприятие. През
юли 2016г притежаваните от „Ж.“ ООД недвижими имоти в с. Чернолик, представляващи
мандра „Ж.“, са оценени от лицензиран оценител на 435 200 евро пазарна
стойност, а сгради и прилежащи поземлени
имоти в с.Окорш – на 218 500 евро. На името на „Ж.“ ООД към 11.05.2017г. е
имало регистрирани 32 броя пътни превозни средства.
Според дружествения
договор на „Ж.“ ООД, подписан на 16.01.1995г. и достъпен в търговския регистър,
при поемане на задължения на дружеството
по сделки над 10 000лв. са необходими подписите на всички съдружници.
По делото са
представени освен това справка от НАП за публичните задължения на „Ж.“ ООД към
11.10.2017г., в това число и за задължения за местни данъци и такси.
Представени са и годишните финансови отчети на дружеството за периода 2011 –
2016г., годишните данъчни декларации за същия период и инвентаризационните описи, а също и отчети за приходи и разходи и баланс
за 2016г. Представени са и счетоводни отчети, баланси, справки и други
счетоводни документи за 2011, 2012, 2013, 2014 и 2015г., включително и към м.
май 2017г.
Заключенията
на съдебно финансово-икономическата експертиза установяват следното: За периода 2011 – 2016г. включително основен
дял в структурата на активите на „Ж.“ ООД са заемали дълготрайните материални
активи, като делът им рязко нараства до над 73% през 2016г. и до 84% към 30.06.2017г. Основен дял сред
пасивите заемат дългосрочните задължения, чиито дял също рязко нараства през
2016г. но към 30.06.2017г. дружеството вече няма такива задължения Задълженията
на дружеството към края на 2016г. са били 1 791 000лв., а към
30.06.2017г. са нараснали на 1 899 000лв. сред които основен дял
заема задължението към „М.8.“ ЕООД в размер 1 418 988,33лв. Задълженията
към НАП към 11.10.2017г. са 353 279,35лв. Последните плащания по банков
път са извършвани през юни 2017г., а на каса – на 31.05. 2017г. Коефициентите за обща, бърза,
незабавна и абсолютна ликвидност за
годините между 2011 и 2016 включително са над референтните стойности, с
изключение на този за абсолютна ликвидност за 2013 и 2014г. За периода до
30.06.2017г. обаче тези коефициенти са съответно 0,13, 0,11, 0,11 и 0,01. За
периода 2011-2016г. дружеството притежава минимално ниво на автономност от
своите кредитори и е с висока степен на задлъжнялост. Към 30.06.2017г.
дружеството е декапитализирано. С краткотрайните си активи до края на 2016г. дружеството
е било в състояние да заплати краткосрочните си задължения, но не е можело да
погаси всички свои задължения към кредиторите си. Към 30.06.2017г. не може да
погасява краткосрочните си задължения без продажба на ДМА. През 2016г.
дружеството е реализирало загуба от 613 000лв. В сравнение с 2015г., през
2016г. общият капиталов ресурс е бил намален значително. Намалението е
продължило и към 30.06.2017г. Показателите за рентабилност за 2016г. са били
отрицателни, докато в предходните години са били положителни. През 2016г.
дружеството е губело по 0,40лв. на всеки 1 лев приходи от продажби, а към
30.06.2017г. е губело 1,20лв. на всеки 1 лев приходи. За предходните периоди дружеството
е имало печалба в рамките на между 0,01лв. и 0,04лв. на всеки 1 лев приходи. С всяка
следваща година дружеството реализира все по-малко приходи, а към
30.06.2017г. няма реализирани приходи от
продажба на продукция.
Към
30.09.2017г. публичните задължения на дружеството са в размер 368 676,38лв. Краткосрочните задължения
на дружеството към края на 2017г. са 2 068 хил. лева и обхващат както
публичните задължения, така и такива към доставчици, персонал, и към „М.8.“
ЕООД. Задължението на „Ж.“ ООД към „М.8.“ ЕООД е преквалифицирано от
дългосрочно като краткосрочно със закъснение едва през 2017г. и към края на
2017г. длъжникът няма дългосрочни задължения. Поради некоректното
преквалифициране на това задължение се налага преизчисляване и на коефициентите
за ликвидност. Коефициентът за бърза ликвидност е в рамките на референтните
стойности за 2011-2015г., но след това рязко спада. Коефициентът за незабавна
ликвидност за целият период 2011-2016г. е под референтните стойности и показва,
че дружеството няма възможност незабавно да
изплати текущите си задължения. При изчисление на коефициентите към дати
30.06.2016г., 30.09.2016г., 30.12.2016г., 31.03.2017г., 30.06.2017г. и
31.12.2017г. се установява, че тези за
обща и бърза ликвидност към първата
посочена дата са 1,7, но след това рязко падат под референтните стойности (за
обща ликвидност: 0,50; 0,30; 0,26; 0,12, а за бърза ликвидност: 0,48; 0,29;
0,24; 0,11) и към последната от посочените дати са съответно 0,18 и 0,17. Другите два коефициента са под референтните
стойности към всяка от посочените дати.
Стойностите на тези коефициенти за посочените дати показват невъзможност
на длъжника да погасява задълженията си. Изследваните за същия период
коефициенти на финансова автономност и на задлъжнялост са като цяло под
референтните стойности с тенденция към влошаване и разкриват, че задълженията
на дружеството не са обезпечени с достатъчно имущество, че дружеството е
зависимо от кредиторите си и че е в състояние на свръхзадълженост. Последното
установено плащане към кредитор (НАП) е от 31.03.2017г. Извършеният финансов
анализ на дружеството при използване на различни икономически модели показва,
че дружеството е в състояние на пълна неплатежоспособност и е изправено пред риск от банкрут. Дружеството
е в много лошо финансово състояние,
изключително лошо управление на инвестирания капитал и с лоша взаимовръзка
между рентабилност, ликвидност и финансова структура. Експертизата стига до
извод, че дружеството е практически
несъстоятелно, няма икономическа добавена стойност и е в състояние на
пълен икономически и финансов крах. Към
31.12.2017г. дружеството е напълно неработещо предприятие. Дори и ако
претендираното от „М.8.“ ЕООД вземане се изключи от пасивите на дружеството,
коефициентите на обща, незабавна и абсолютна ликвидност за 2016г. са в референтните норми, но за
2017г. са далеч под тях, а единствено коефициентът за бърза ликвидност, макар и
да отбелязва значителен спад, остава в рамките на референтните норми.
При тези
обстоятелства съдът намира от правна страна следното:
Предпоставките
за откриване на производство по несъстоятелност са молбата за това да изхожда
от лице, посочено в чл.625 от ТЗ;
ответникът да е търговец по смисъла на ТЗ; да е налице изискуемо парично
вземане на молителя срещу ответника, произтичащо от търговска сделка; да е
налице неплатежоспособност на ответника по смисъла на чл.608 от ТЗ и
затрудненията на ответника да не са временни.
В случая
няма спор между страните относно наличието на първите две от посочените
предпоставки – както молителят, така и присъединеният кредитор имат качеството
„търговец“ и са надлежно легитимирани да поискат откриване на производство по
несъстоятелност, а ответникът е търговец. Спорът е на първо място относно това
дали са налице изискуеми и неизпълнени парични вземания срещу ответника,
произхождащо от търговски сделки. За спорно между страните, с оглед разминаващите
се становища на двамата управители на ответното дружество, следва да се счита и
наличието или липсата на неплатежоспособност на ответника. В тази връзка на
установяване в настоящото производство подлежи и това дали евентуални
затруднения на ответника да изпълнява задълженията към кредиторите си са
временни или се дължат на трайно състояние.
Събраните
доказателства дават основание за извод, че на 1.03.2014г. между молителя „Ж.Л.“ – Румъния и ответника „Ж.“
ООД е сключена търговска сделка, по силата на която ответникът се е задължил да
изработи възложения му продукт срещу заплащане, а при пълно неизпълнение – да
заплати уговорената неустойка. Договорът от посочената дата е валиден и е
сключен от името на ответника от надлежно упълномощено лице – един от
управителите на дружеството, всеки от които може да го представлява поотделно.
Неоснователен
е доводът на управителя на „Ж.“ ООД Г., че тази сделка е сключена в нарушение
на клауза от дружествения договор, изискващ подпис на всички съдружници при
сделка на стойност над 10 000лв. Дружественият договор е
сключен през 1995г. и отразеният в него лимит от 10 000лв. за задължения по
търговски сделки, над който за сключването на сделка са необходими подписите на
всички съдружници, е неадекватен спрямо социалните и икономически условия в
страната, настъпили 18-20 години по-късно, като се имат предвид процесите на
хиперинфлация от втората половина на 90-те години на ХХ век и последвалата
деноминация от 5.07.1999г. Буквалното спазване на тази клауза от дружествения
договор в периода след 5.07.1999г. би довела до пълна парализа на търговската
дейност на дружеството поради необходимостта от задължително одобряване на
всяка една сделка от всички съдружници. От друга страна не се установява съдружниците в „Ж.“ ООД да са преразгледали и
осъвременили посочената клауза, за да я направят съответна на икономическите и
ценовите реалности. При това положение и изхождайки от разбирането, че клаузите
на дружествения договор следва да се тълкуват в интерес на развитие на
търговската дейност на дружеството и не по начин, който би довел до поставяне
на необосновани ограничения пред тази дейност, следва да се приеме, че
разглежданата клауза е загубила значението си. Следователно, не е била налице
пречка за валидното сключване на разглежданата търговска сделка от ответника.
Сделката от
1.03.2014г. е породила своето правно действие, което обхваща и задължението за
ответника да плати уговорената неустойка при пълно неизпълнение. Неоснователен
е доводът, че по тази сделка не е имало плащане на цената. Поначало това
обстоятелство е без значение за изпълнението на главното задължение на „Ж.“ ООД
по сделката да изработи поръчаното и за акцесорното му задължение да плати неустойка
при неизпълнение. Независимо от това, удостовереното в съдържанието на самия
договор, че плащане е направено и че двете страни се съгласяват то да бъде
използвано като плащане на цената, е достатъчно, за да се приеме, че
възложителят е изправна страна и е изпълнил основното си задължение да плати
цената. Противен извод не може да се направи и от съдържанието на издаденото
удостоверение от НАП за липса на плащане на подобна сума, защото това
удостоверение отразява период след признатата от двете страни дата на
плащане. При липсата на доказателства
ответникът да е изпълнил поетото по този договор задължение за изработка,
независимо че е получил договорената цена, следва да се приеме, че за него е
възникнало акцесорното задължение да плати уговорената неустойка. Това
задължение не е изпълнено, за което обстоятелство няма спор между страните.
Следователно, налице е неизпълнение от страна на ответника на ликвидно и
изискуемо парчино задължение, произтичащо от търговска сделка.
Сключеният
на 22.11.2013г. договор за банков револвиращ кредвит също представлява
търговска сделка, защото попада сред изрично посочените в чл.1 от ТЗ. Договорът
е сключен при надлежна придставителна власт
спрямо ответника от страна на управителя П.. Неоснователни са доводите на
другия управител Г. за липса на негов подпис под договора за банков кредит и
съпътстващите го договори за особен залог. Тези твърдения не са доказани, а
представеното доказателство относно извършена проверка от управление „Банков
надзор“ към БНБ потвърждават редовното и валидно сключване на договора. В
допълнение, предложението на управителя Г. до „У.Б.“ АД от 5.12.2013г. за
изменение на договора за банков кредит представлява признание на валидността и
действието на посочения договор, защото искане за изменение на договор е
възможно и логично да се прави само ако няма съмнения, че този договор е
породил действието си.
Неоснователни
са и възраженията относно действителността на договора за банков револвиращ
кредит и съпътстващите го договори за учредяване на обезпечения по този кредит
поради причина, че липсва решение на общото събрание на Ж.“ ООД за сключването
им. Съображенията, изложени в мотивировъчната част на Тълкувателно решение № 3
от 15.11.2013 г. по тълк. д. № 3/2013 г., ОСГТК на ВКС следва изцяло да намерят
приложение и към настоящия случай, макар цитираното решение да се отнася до
хипотеза на сделки с вещноправно
действие а не до сключване на договори за банкови кредити. Налице е обаче
съществено сходство между настоящия казус и въпросите, разглеждани в цитираното
тълкувателно решение, което сходство налага възприемането на еднакво разрешение
и по настоящото дело. По-конкретно, липсват основания да се отрече прилагането
на изведените от ОСГТК на ВКС основни принципи, че управителят на дружество с
ограничена отговорност е подчинен на решенията на общото събрание само във
вътрешните отношения в дружеството, но няма ограничения в представителната му
власт спрямо трети лица. Доколкото такива ограничения не произтичат о закона
или от дружествения договор на „Ж.“ ЕООД, напротив, двамата управители могат да
представляват дружеството заедно и поотделно, съгласно вписването в търговския
регистър, сключването на договора за банков револвиращ кредит дори и само от
един от управителите прави този договор действителен и обвързващ дружеството.
По
изложените съображения следва да се приеме, че договорът за банков кредит също
е породил своето действие. Налице е неизпълнение на паричното задължение на
ответника и по отношение на този договор, доколкото не се спори, че отпуснатият
кредит не е върнат. С прехвърлянето на вземанията на банката по този договор в
полза на „М.8.“ ЕООД и надлежното съобщаване на цесията на „Ж.“ ООД,
присъединеният кредитор също се явява притежател на ликвидно и изискуемо
парично вземане, по което задължен е ответникът и което не е изпълнено.
Както
еднозначно се приема и в теорията, и в задължителната съдебна практика на ВКС,
неплатежоспособността представлява обективно и трайно фактическо състояние на
невъзможност на длъжника да погасява свои изискуеми и ликвидни парични задължения. За наличието на такова
състояние е без значение субективното отношение на длъжника, затова наличието
или липсата на вина е ирелевантна при преценка дали длъжникът е в неплатежоспособност.
Когато това състояние не се дължи на обективни фактори, а е последица на
съзнателно субективно отношение на длъжника, институтът на несъстоятелността не
намира приложение.
За
установяване на наличието или липсата на неплатежоспособност е необходимо пълно
и подробно изследване на всички аспекти от финансово-икономическото състояние
на длъжника, въз основа на което да се направи заключение за причините на
неизпълнение на паричното задължение по търговска сделка и дали тези причини
разкриват неплатежоспособност. В разглеждания казус цялостната преценка на финансово – икономическото състояние на „Ж.“ ООД
обосновава извод, че към момента на приключване на съдебното дирене пред настоящата
инстанция длъжникът е в състояние на неплатежоспособност.
От
доказателствата по делото на първо място се установява, че длъжникът не е
изпълнил задълженията си по договора за банков револвиращ кредит, защото не е
заплатил дължимите погасителни вноски
съобразно уговореното. Също така се установява и липса на изпълнение на
задълженията за периодични вноски по споразумението с присъединения кредитор „М.8.“
ЕООД от 25.07.2016г. Предвид посочените неизпълнения на задължения на длъжника
и като се отчита фактът, че през 2016г.
дружеството е реализирало финансова загуба и е започнало рязкото влошаване на финансово-икономическото му
състояние, следва да се приеме, че е налице спиране на плащанията по смисъла на
чл.608, ал.3 от ТЗ. Ето защо по силата на цитираната презумпция
неплатежоспособността на „Ж.“ ООД се предполага.
Събраните
доказателства сочат по категоричен начин, че макар и до края на 2015г.
дружеството да е било в добро финансово и икономическо състояние, след това е
настъпило съществено изменение, довело до установения от приетата експертиза
пълен финансов и икономически крах в края на 2017г. В подкрепа на такъв извод
са и отчетената от ответника загуба за 2016г, увеличаващият се размер на
натрупаните от дружеството задължения, рязкото спадане на коефициентите на
ликвидност и отрицателните показатели за рентабилност след 2016г. За нуждите на
настоящото производство е без значение дали тези промени са настъпили като
последица от икономическата конюнктура, в резултат на недобри управленски и
финансови решения или поради съзнателни действия, целящи поставянето на
дружеството в такова състояние. Достатъчно е от обективна страна да се
установи наличието на трайни затруднения
на ответника да обслужва задълженията си. В случая събраните доказателства
сочат на траен и необратим процес на влошаване на финансовото и икономическото
състояние на „Ж.“ ООД.
Относно
началната дата на неплатежоспособността следва да се имат предвид
обстоятелствата, че ответникът е в неизпълнение на свои задължения както към
други кредитори, така и на публично правни държавни вземания. Събраните
доказателства водят до извода, че рязката промяна в икономическото и финансово
състояние на ответника е започнало след средата на 2016г. и е довело до приключването й със загуба. При правилното и
законосъобразно осчетоводяване на задължението към „М.8.“ ЕООД коефициентите на
ликвидност на длъжника бележат рязък спад след средата на 2016г. По тези
причини следва да се приеме, че ответникът е изпаднал в състояние на
неплатежоспособност през посочената година. Натрупаните задължения до края на 2015г.
все още е можело да бъдат погасени и неизпълнението им не би могло да се обясни със състояние на неплатежоспособност. За
такова състояние може да се говори след 30.06.2016г., както се установява и от
експертизата. След тази дата първото не изпълнение от страна на ответника е,
когато не е изпълнено на падежа задължение по споразумението с присъединения
кредитор от 25.07.2016г. Падежът на задължението по това споразумение е 20.08.2016г.,
когато ответникът е следвало да направи първа вноска от 118 249,03лв. за
погашение на главницата. Изпълнение на това задължение не е извършено, а
впоследствие са се натрупали и задълженията в същия размер по последващите месечни
вноски. Дори и при отчитане на извършеното на 17.05.2017г. прихващане,
състоянието на неизпълнение продължава да съществува и към момента на
приключване на устните състезания по делото, затова то следва да послужи като
основание за откриване на производство по несъстоятелност. Посочената дата 20.08.2016г.
следва да бъде приета за начална дата на неплатежоспособността.
В молбата за
откриване на производството присъединеният кредитор поддържа и довод за наличие
на свръхзадълженост на ответника, като самостоятелно основание за откриване на
производство по несъстоятелност, а данни за такова състояние се съдържат и в последното
заключение на съдебно финансово-икономическата експертиза. Двете основания за
откриване на производство по несъстоятелност са самостоятелни, могат да
съществуват едновременно и могат едновременно да бъдат основания за откриване на
производство по несъстоятелност, както е разяснено в решение № 201 от
11.12.2014 г. по т. д. № 659/2014 г., Т. К., І Т. О. на ВКС. Необходимо е обаче
да се изследва дали едното от тези две основания е предхождащо другото, защото
в такъв случай то би имало приоритет като причина за откриване на производство
по несъстоятелност.
Съгласно
чл.742, ал.1, ТЗ свръхзадълженост е налице, ако имуществото на акционерното
дружество не е достатъчно, за да покрие паричните му задължения. Заключенията
на експертизата са, през втората половина на 2017г. капиталът на ответното
дружество става отрицателна величина. Конкретно, такова състояние експертизата
е установила за 30.06.2017г. В случая обаче посочената дата, която може да се
приеме за начална на състоянието на свърхзадълженост, следва във времето
изпадането на дружеството в неплатежоспособност, затова съдът приема, че именно
последното състояние е основанието за
откриване на производство по несъстоятелност спрямо ответника.
При това
положение съдът приема, че на основание чл.630, ал.1 от ТЗ следва да се обяви
неплатежоспособността на „Ж.“ ООД като
се установи за начална дата 20.08.2016г. Следва да се открие производство по
несъстоятелност на ответника, да се назначи временен синдик и да се насрочи
първо общо събрание на кредиторите. Молителят е представил съгласие и
декларация с нотариална заверка на подписа по чл.655 и чл.656 от ТЗ от Й.А. за
определянето й за временен синдик и съдът счита, че няма пречки тя да бъде
определена за временен синдик. Съдът приема, че в случая се налага и
постановяване на исканите с молбата по чл.625 от ТЗ обща възбрана и запор като
обезпечителни мерки, тъй като от събраните доказателства е видно, че длъжникът
не извършва търговска дейност, няма приходи и финансово-икономическото му
състояние се е влошило извънредно много в рамките на последните две години,
поради което е необходимо да се предприемат действия за запазване на
притежаваното от длъжника имущество.
Мотивиран от
горното, Софийски градски съд
Р Е
Ш И:
ОБЯВЯВА неплатежоспособността
на „Ж.“ ООД, ***, с начална дата 20.08.2016г.
ОТКРИВА
производство по несъстоятелност по отношение на „Ж.“ ООД, ЕИК ********.
ПОСТАНОВЯВА
обща възбрана и запор върху имуществото на „Ж.“ ООД, ЕИК ********.
НАЗНАЧАВА за
временен синдик на „Ж.“ ООД, ЕИК ********, Й.Б.А., ЕГН **********,***, Бизнес
център „И.“, офис 32, тел: ********
ОПРЕДЕЛЯ
месечно възнаграждение на временния синдик в размер 1 200лв.
СВИКВА първо
общо събрание на кредиторите на „Ж.“ ООД, ЕИК ******** за 3.07.2018г. от 16,00ч.
в гр.София, бул********, Съдебна палата, съдебна зала, в която заседава VI-10
състав, с дневен ред съгласно чл.672, ал.1 от ТЗ.
Решението
подлежи на вписване в Търговския регистър към Агенцията по вписванията и може
да се обжалва пред Софийски апелативен съд в 7-дневен от вписването му в
регистъра.
Препис от
решението да се изпрати на Агенцията по вписванията.
Да се
съобщят на временния синдик дадените указания.
Съдия: