Присъда по дело №442/2022 на Районен съд - Варна

Мотиви към присъда № 118 от 02.06.2022 год. по НОХД № 442 по описа за 2022 г. на
Районен съд гр. Варна, 45-ти наказателен състав
Варненска районна прокуратура е внесла обвинителен акт по досъдебно производство №
1228/2020 год. по описа на 03 РУП Варна срещу подсъдимия Д.Л.Л. с ЕГН *** затова, че за
периода от месец октомври 2020 г. до месец юни 2021 г. включително, в гр. Варна, след като
е бил осъден с Решение №1633/10.12.2011 г. по гр.д. № 2063/2011 г. по описа на Окръжен
съд Варна, влязло в законна сила на 19.01.2012 г., да издържа свой низходящ - Н.Д.Л.,
родена на 31.07.2005 г. чрез нейната майка и законна представителка И.В.К., съзнателно не
изпълнил задължението си в размер на повече от две вноски, а именно 9 месечни вноски,
всяка в размер на 130 лв., всички вноски на обща стойност 1170 лв., като деянието е
извършено повторно - престъпление по чл.183, ал.4, вр. ал.1 от НК.
В хода на съдебното производство подсъдимия Л. е редовно призован, явява се лично и с
адв. М. А., АК Варна, служебно назначена.
В разпоредително съдебно заседание подсъдимия при обсъждане на въпросите по чл.248,
ал.1 от НПК изявява желание да се възползва от диференцираната процедура уредена в глава
27 по НПК / съкратено съдебно следствие /, поради което след влизане в сила на
определението по чл.248,ал.6, вр. ал.1,т.3 и 6 от НПК съдебното заседание продължи по реда
на глава ХХVII от НПК.
Подсъдимия изрично е заявил в горепосоченото съдебно заседание, че е запознат с
разяснената му процедура и желае делото да се приключи чрез съкратено съдебно следствие
в производството пред първата инстанция при условията на чл.371, т.2 от НПК. Заявил е, че
се признава за виновен в извършване на престъплението, за което му е повдигнато
обвинение, признава фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и
дава съгласието си да не се събират доказателства за тези факти. В съдебно заседание
защитникът на подс. Л., адв.А., заявява, че подзащитния и се признава за виновен в
извършване на престъплението, за което му е повдигнато обвинение,признава изложените
факти в обстоятелствената част на обвинителния акт, като дава съгласие да не се събират
доказателства за тези факти с оглед разпоредбата на чл.371, т.2 от НПК. Представя вноска
бележка за изплатена сума в размер на 1700 лв..Поискал е от съда да му наложи
наказанието пробация с двете пробационни мерки.
Предвид горното съдът е приложил диференцираната процедура, заложена в разпоредбата
на чл.371, т.2 от НПК и на основание чл.372, ал.4 от НПК е констатирал, че
самопризнанието направено от подс. Л. се подкрепя от събраните доказателства в хода на
досъдебното производство, приобщил ги е като годен доказателствен материал и с
протоколно определение е обявил, че при постановяване на присъдата ще се ползва от
направеното самопризнание и от доказателствата, които са събрани в хода на досъдебното
производство и го подкрепят.
В съдебно заседание представителят на Варненска районна прокуратура поддържа
обвинението, като сочи, че с оглед на събраните доказателства подс. Л. е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъпление по чл. 183,ал.4,вр. с ал.1 от НК.
Поддържа се становището, че деянието е извършено от субективна страна при форма на
вината - пряк умисъл, уредена в чл.11, ал.2 от НК. Представителят на обвинението е поискал
подсъдимия да бъде признат за виновен в извършване на престъплението, за което му е
повдигнато обвинение, като при индивидуализацията на наказанието съдът му наложи
наказание пробация , с мерките предвидени в чл.42а,ал.2,т.1 и т.2 от НК за срок от две
години.
Подсъдимия Л. в хода на съдебното следствие е заявил, че е запознат с повдигнатото му
обвинение и се признава за виновен, че е извършил престъплението по чл.183,ал.4,във вр. с
ал.1 от НК. В хода на съдебните прения е изразил съжаление за случилото се. Посочва, че е
1

превел сумата от 1700 лв., размера на неизплатените издръжки.
Съдът, след като прецени събраните по делото гласни и писмени доказателства поотделно и
в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:
През периода от 2004 г. до месец май 2005 г. подс. Д.Л.Л. и свид. И.В.К. живеели на
семейни начала. По време на това съжителство, свид. к. забременяла. Два месеца преди да се
роди дъщеря им - Н.Д.Л. /родена на 31.07.2005 г./, Л. прекъснал всякакви контакти със свид.
И.К.. След раждането на детето, подсъдимия отказал да го признае и свидетелката завела
срещу него иск за установяване на бащинство, с правно основание чл.41 от СК /отм./,
уважен с влязло в сила на 15.10.2009 год. решение, постановено по гр.д. №1474/08 год. по
описа на ВОС, гр. отделение.
С решение № 1633/19.12.2011 г. по гр.дело № 2063/2011 г. по описа на ОС -Варна, влязло в
сила на 19.01.2012 г., било изменено решение № 3710/23.08.2011 г. по гр.дело № 8583/2011
г. по описа на PC - Варна, VIII състав /л.41-45/ и подс. Д. Л. бил осъден да заплаща в полза
на детето си Н.Д.Л., чрез нейната майка и законен представител - свид. И.В.К., месечна
издръжка в размер на 130 лв.
След раждането на детето, свид. И.К. поела сама всички грижи по отглеждането и
възпитанието му, като Л. проявявал пълна незаинтересованост към малолетната Н. Л.а.
Свид. к. живеела, заедно с детето си на адрес: ***. Подсъдимия категорично отказвал да
заплаща дължимата издръжка, за което и бил осъден три пъти: по НОХД №5783/2013 год.
по описа на PC - Варна, с присъда №100/24.03.2014 г. в сила от 09.04.2014 год., за
извършено престъпление по чл.183, ал.1 от НК, за периода от 19.01.2012 г. до 30.08.2013 г.;
по НОХД №4073/2014 год. по описа на PC - Варна, с присъда №110/16.03.2015 г. в сила от
01.04.2015 год., за извършено престъпление по чл.183, ал.4 вр. ал.1 от НК, за периода от
месец септември 2013 г. до месец август 2014 г. и по НОХД №2106/2017 год. по описа
на PC - Варна, с присъда №267/20.09.2017 г. в сила от 04.12.2017 год., изменена с Решение
№269/04.12.2017 г., по ВНОХД №1304/2017 г. по описа на Окръжен съд - Варна, за
извършено престъпление по чл.183, ал.4 вр. ал.1 от ЬЖ, за периода от месец септември 2014
г. до месец септември 2016 г. включително.
Подсъдимия продължил да не плаща редовно и да не превежда точната сума от 130 лв. за
издръжката, поради което и св. к. подала жалба в РП - Варна.
Срещу Л. бил издаден изпълнителен лист от 27.12.2011 г. от ВОС, гражданско отделение IV
състав и е образувано изп. дело №10045/2012 г. по описа на ДСИ при PC - Варна, по което
са постъпвали, но несвоевременно различни суми за погасяване на издръжката и за такси.
Към материалите по делото е приложена справка от счетоводната програма на СИС при ВРС
/л.70-73/ за постъпили суми от подсъдимия по изп. дело №10045/2012 г. по описа на СИС
при PC - Варна, справка за плащанията от ВРС към св. к. и за удържаните суми като такси за
ВРС.
По делото е била назначена съдебно счетоводна експертиза /л. 102-106/, от чието
заключение се установява, че „ е налице неплащане на издръжките за целия инкриминиран
период общо 910.00 лв. - по 130.00 лв. за всеки от месеците в периода от м. март 2020 г. до
м. септември 2020 г.
При анализ на периода след последната присъда - от м. октомври 2016 г. до м. септември
2020 г. - налице е неплащане на повече от две поредни издръжки, а именно неплатени
70.00лв. от издръжката за м. юли 2020г., 130.00лв. - неплатена издръжка за м. август 2020 г.
и 130.00 лв. неплатена издръжка за м. септември 2020 г.;
Към датата на последното плащане по справката - 07.06.2021 г. са налице 9 неплатени
издръжки, от които за месец 10.2020 г. - частично неплатена (платени 30 лв, неплатени- 100
лева) и за всеки от месеците в периода от м. 11.2020 до м. 06.2021г. по 130 лв. за всеки от
2

месеците, общо 1140 лева".
РП Варна е приела, че въпреки, че подсъдимия е направил частично плащане за месец
10.2020 г. в размер на 30 лв. от дължимата сума за издръжка в размер на 130 лв.„ същия не
се е издължил в пълен размер за месец 10.2020 г., поради което е налице неизпълнено в
цялост задължение, т..е. Л., съзнателно не е изпълнил задължението си за издръжка в размер
на повече от две месечни вноски - 9 /девет/ месечни вноски за периода от месечни октомври
2020 г. до месец юни 2021 г., по 130 лв. месечно, общо в размер на 1170 лв.
В хода на разследването е изискана и приобщена справка от Дирекция „Бюро по труда" -
Варна /л.78/ видно от която Л. е с регистрация за периода от мес. октомври 2016 г. до мес.
февруари 2021 г., както следва: от 23.05.2017 г. до 02.06.2017 г. и от 04.02.2021 г. - активна
към момента на изготвяне на справката /25.02.21 г./
Видно от справка на ТД на НАП-Варна /л.46 и л.76/, Л. има регистрирани трудови договори
с фирма „Климатерм Инжинеринг" ЕООД от 02.06.2017 г. /прекратен на 20.09.2017 г. и със
същата фирма от 16.01.2018 г. /прекратен на 23.02.2019 г./, с "БЪЛГАРИЯ ГАЗ" ЕООД гр.
София от 20.03.2019 год. /прекратен на 21.04.2020 г./, с фирма "ДЕЙМОС-КОРЕКТ" ООД
гр. Аксаково от 04.08.2020 год. /прекратен на 17.08.2020 г./ и с „АДОНИС БЪЛГАРИЯ"
ЕООД -Варна от 21.01.2021 г. /прекратен на 28.01.2021 г./.
От приложената справка от Община - Варна, Дирекция „Местни данъци и такси" /л.54,55/ е
видно, че към 30.10.2020 г., подсъдимия притежава движимо имущество вх. № 2151
К/18.09.2007 г., per. № ***, вид-лек автомобил.
От приложената по делото справка за съдимост /л.57-60/ се установява, че подс. Д.Л.Л. е
осъждан за извършени престъпления от общ характер, в т.ч. и такива по чл. 183 ал. 1 от НК и
по чл. 183, ал.4 вр. ал. 1 от НК.
В конкретния случай наказателното производство е приключило при условията на
диференцираната процедура, предвидена в чл.371, т.2 от НПК. В хода на съдебното
следствие подсъдимия е направил самопризнания и е заявил , че признава фактите в
обстоятелствената част на обвинителния акт, като е дал съгласието си съдът да не събира
доказателства относно тези факти. Съдът е разяснил и разпоредбата на чл.372, ал.4 от НПК
на подс. Л. , извършил е проверка дали събраните в хода на досъдебното производство
доказателства подкрепят самопризнанията му, както и дали тези доказателства са събрани
по реда, предвиден в НПК, като е констатирал, че доказателствата са събрани по
законоустановения ред и е приобщил събраните в хода на досъдебното производство
доказателства, доказващи самопризнанията на подсъдимия, като ги е прочел в съдебно
заседание. На основание чл.372, ал.4 от НПК съдът е постановил протоколно определение, с
което е обявил, че при постановяване на присъдата ще се ползва от самопризнанието на
подс. Л., събраните в хода на досъдебното производство и приобщени доказателства, без да
събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
Предвид горното съдът приема, че по-горе описаната фактическа обстановка, отразена и в
обстоятелствената част на обвинителния акт, е доказана с оглед изискването на чл.373, ал.3
от НПК въз основа на самопризнанията на подсъдимия и доказателствата, събрани в хода
на досъдебното производство и приобщени по делото, а именно : решение №
1633/19.12.2011 год. по гр. дело № 2063/2011 год. на ВОС,справка съдимост, привличане и
разпит на обвиняем, протоколи за разпит на свидетели,разписки за парични преводи,
справка от Агенция по заетостта, препис на решение № 3710/23.08.2011 год. по гр. дело №
8583/2011 год. по описа на ВРС, заверен препис от решение № 1633/19.12.2011 год. по гр.
дело № 2063/2011 год. по описа на ВОС, справка от ТД на НАП Варна, справка за актуално
състояние на действащи трудови договори на Д.Л.Л., справка от ДСИ, ведно с писмени
доказателства, Справка Община Варна ,Дирекция „ Местни данъци“, справка Община Варна
, Дирекция „ Информационно и административно обслужване“, акт за раждане, справка от
3

преведени суми от длъжника към РС Варна за периода 25.07.2017 год. до 05.01.2021 год.,
справка ТД на НАП Варна за актуални трудови договори на Д. Л., изпълнителен
лист,Съдебно счетоводна експертиза, разписки за парични преводи, прочетени и приети от
съда по реда на чл.283 от НПК и др..
Съдът кредитира изцяло гласните и писмените доказателства, както и заключението по
назначената експертиза. Същите са събрани и приобщени към делото по предвидения в
НПК процесуален ред и подкрепят направените самопризнания от подсъдимия.
Предвид изложеното и от така изяснената фактическа обстановка, съобразявайки с
разпоредбите на чл.301 от НПК съдът приема за установено от правна страна :
С деянието си и от обективна, и от субективна страна подс. Л. е осъществил състава на
престъпление по чл.183,ал.4, във вр. с ал.1 от НК.
Изпълнителното деяние се състои в това, че деецът като е осъден да издържа свои низходящ
и съзнава напълно това свое задължение, не плаща ежемесечните вноски за издръжка и така
съзнателно не изпълнява задължението си за издръжка. Задължението за издръжка според
СК е периодично, тъй като нейната цел е да задоволява ежедневните нужди на лица които са
неработоспособни и не могат да се издържат от своето имущество. Именно по тази причина
неизплащането на издръжка влече освен гражданска и наказателна отговорност.
Обстоятелството, че задълженото лице не разполага с големи финансови възможности, не
може да го освободи от задължението за даване на издръжка за която е осъден за посочения
по-горе период, в който все пак е получил трудово възнаграждение. Материалното
състояние на родителя е взето предвид от гражданския съд при определяне размера на
дължимата издръжка и същата е в минимален размер. Подсъдимият е бил наясно със
задължението си възникнало по силата на съдебното решение, не е поискал изменение в
постановения размер. Касае се за престъпление на просто извършване, което за да е
осъществено е достатъчен факта на неплащане за процесния период, надвишаващ повече от
2 месечни вноски, т.е. деянието е безспорно установено от обективна страна. От обективна
страна деянието е извършвано през целия процесен период.
Налице е, също от обективна страна и квалификацията, регламентирана в чл. 183, ал.4 от
НК/ повторност/, тъй като подсъдимият вече се явява осъден с влязла в сила присъда за
деяние по чл. 183, ал.1 от НК.
От субективна страна подсъдимият е действал виновно и с пряк умисъл за посочените девет
месечни вноски – за периода от месец октомври 2020 год. до месец юни 2021 год.,
включително, като е знаел, че вече е осъждан за неплащане на издръжка, знаел за
съществуването на своето задължение и съзнателно не го е изпълнил. За същия период
подсъдимият не е имал задължения към друго лице за издръжка.
Причини за извършване на престъплението: несъобразяване в необходимата степен със
правовия ред в страната, занижено чувство на родителски дълг.
По определяне на наказанието:
Наказанието предвидено в НК за престъпление по чл. 183,ал.4 от НК е лишаване от свобода
до две години или пробация, както и обществено порицания.
При индивидуализацията на наказанието и неговото определяне по вид и размер на подс.
Деян Л. за извършеното от него престъпление по чл.183, ал.4, във вр. с ал. 1 от НК, съдът
отчете като смекчаващи вината и отговорността обстоятелства - направените
самопризнания. Въпреки приложените доказателства, че издръжките за инкриминирания
период са преведени по сметка на РС Варна, след като е налице осъществен квалифициран
състав на този вид престъпление, съдът не може да приложи привилегированият състав на
чл. 183, ал.3 от НК, който и вече е прилаган, но отчете това при определяне вида и размера
на наказанието.
4

Като съобрази гореизложеното и след като прецени наличните смекчаващи и отегчаващи
отговорността обстоятелства, съобразно относителната им тежест, съдът намира, че следва
да наложи наказание по по-леката алтернатива при превес на смекчаващите вината
обстоятелства и с оглед посгигане целите на чл.36 от НК, като наложи на подс. Л. наказание
пробация с мерките предвидени в чл.42а,ал.2, т.1 от НК – задължителна регистрация по
настоящ адрес за срок от две години, с периодичност на срещите два пъти седмично и по
чл.42а,ал.2,т.2 от НК – задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от
две години както и "Обществено порицание", което следва да се изпълни с обявяване на
присъдата в кметството по местоживеене на подсъдимия Л..
На осн.чл.189,ал.3 от НПК съдът осъди подс.Л. да заплати и направените по делото
разноски в размер на 200.00 лв., за изготвена експертиза.
Водим от гореизложеното, съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

5

Номер на акта:	118
Дата:	2 юни 2022 г. (в сила от 18 юни 2022 г.)
Съдия:	Стояна Илиева

Дело:	20223110200442
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	2 февруари 2022 г.

Присъда по дело №442/2022 на Районен съд - Варна

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите