№ 1709
гр. София, 04.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-30 СЪСТАВ, в публично заседание
на седемнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Валерия Банкова
при участието на секретаря Диана Ст. Борисова
като разгледа докладваното от Валерия Банкова Гражданско дело №
20211100113127 по описа за 2021 година
Ищецът М. Д. излага в исковата молба, че на 11.11.2020г. влязъл на
територията на Република България през ГКПП „Дунав мост 2“ Видин –
Калафат. При извършена проверка на товарния автомобил, с който ищецът
пътувал, граничните органи открили в кабината на автомобила 450 000 евро.
По случай било образувано досъдебно производство №ЗМ – 278/2020г. по
описа на ОД МВР – Видин, пр.пр. №2145/2020г. по описа на Окръжна
прокуратура – Видин за извършено престъпление по чл.253, ал.1 от НК.
Ищецът бил задържан и привлечен като обвиняем за посоченото
престъпление, заедно със спътниците си. С постановление от 02.06.2021г. на
наблюдаващия прокурор на осн. чл.243, ал.1, вр. с чл.24, ал.1, т.1 от НПК
процесното досъдебно производство било прекратено, като със същото
постановление била отменена и взетата спрямо ищеца мярка за неотклонение
„Задържане под стража“.
Поддържа, че по време на воденото срещу него наказателно
преследване е претърпял неимуществени вреди под формата на стрес,
притеснение и страх от неоснователно осъждане. Релевира твърдения и за
търпени вреди от неоснователно наложената най-тежка мярка за
неотклонение в продължение на 6 месеца и 22 дни. Били засегнати честта и
достойнството му, а случаят получил и медийно отразяване, което
допълнително притеснило ищеца.
Ето защо, претендира ответникът да бъде осъден да му заплати сумата
от 120 000 лв. – обезщетение за претърпените неимуществени вреди от
повдигнатото срещу него незаконно обвинение, ведно със законната лихва от
1
11.11.2020г. Претендира разноски.
ОТВЕТНИКЪТ- Прокуратура на Република България, подава писмен
отговор в срока по чл.131 от ГПК, в който оспорва иска. Счита за недоказан
стабилитета на постановлението за прекратяване на наказателното
преследване, водено срещу ищеца. Оспорва твърдените вреди и връзката им с
наказателното преследване. Поддържа, че Прокуратурата не е легитимирана
да отговаря за условията в следствения арест, за извършената полицейска
регистрация или за евентуална медийна разгласа. Оспорва претенцията по
размер като несъобразена с принципа за справедливост и съдебната практика.
Оспорва началната дата на претенцията за лихва.
Предявеният иск е с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ.
Съдът обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото
доказателства, след което приема от фактическа и правна страна
следното:
От приетите по делото и неоспорени от страните писмени доказателства
се установява следното:
Със Заповед от 11.11.2020г. на полицейски орган на осн. чл.72, ал.1 от
ЗМВР ищецът е бил задържан за срок от 24 часа в помещение за временно
задържане на РУ – Видин.
На 12.11.2020г. ищецът е бил привлечена към наказателна отговорност
с постановление за привличане на обвиняем по пр.пр. №2145/2020г. по описа
на ОП – Видин, ДП №ЗМ-278/2020г. по описа на ОД на МВР - Видин за
престъпление по чл.253, ал.1, вр. с чл.20, ал.2 от НК.
С постановление на зам. – окръжен прокурор при ОП - Видин от
същата дата ищецът е бил задържан на осн. чл.64, ал.2 от НПК за срок от 72
часа, а с определение на Видински окръжен съд от 13.11.2020г. по нчд
№198/2020г., влязло в сила на 24.11.2020г., му е наложена мярка за
неотклонение „задържане под стража“. Последващи молби на ищеца за
изменение на взетата мярка за неотклонение са оставени без уважение с
определения на съда.
С постановление на зам. – окръжен прокурор при ОП – Видин от
02.06.2021г. образуваното срещу ищеца наказателно производство е
прекратено на осн. чл.243, ал.1 във вр. с чл.24, ал.1, т.1 от НПК – поради това,
че в хода на проверката не са събрани достатъчно доказателства за извършено
престъпление по чл.253, ал.1, вр. с чл.20, ал.2 от НК, нито за извършено друго
престъпление от общ характер. Посочено е, че установената фактическа
обстановка налага извод за несъставомерност на деянието и разкрива
осъществено административно нарушение по Валутния закон досежно
недекларирането на пренасяните през границата на страната парични
средства.
Със същото постановление е отменена и мярката за неотклонение
„задържане под стража“. Постановлението е връчено на ищеца на 03.06.2021г.
2
и по делото не се твърди и не се доказва същото да е било обжалвано.
Приети са по делото материали от електронни медии, в които се
коментира задържането на трима турски граждани на ГКПП Дунав мост 2 със
сумата от 450 000 евро и образуваното в тази връзка наказателно
производство.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до
следните правни изводи:
Основателността на иска с правно основание чл. 2, ал.1, т. 3, пр. 3-то от
ЗОДОВ предполага кумулативната наличност на следните предпоставки: 1/.
Ищецът да е бил привлечен като обвиняем в извършване на престъпление от
общ характер; 2/. наказателното производство срещу същия да е прекратено,
поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното
деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е
образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или
деянието е амнистирано;3/. да е претърпял вреда /вреди/ и 4/. между
незаконното действие на правозащитните органи и неблагоприятните
неимуществени последици /вредите/ да е налице причинно следствена връзка.
Посочените елементи от фактическият състав трябва да се докажат от
ищеца, съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест –
чл. 154, ал.1 от ГПК. Отговорността по ЗОДОВ е обективна и не е
необходимо вредите да са причинени виновно от длъжностните лица.
По делото е безспорно установено, че ищецът е бил привлечен като
обвиняем в извършването на престъпление от общ характер, описано по-горе,
при установяването на фактическата страна на казуса, както и че
наказателното производство срещу него е било прекратено поради
несъставомерност на деянието. Съдът намира, че негативните психически
изживявания и стрес досежно качеството на обвиняем и свързаната с това
възможност за налагане наказание, следва да се приемат за установени дори и
без събиране на формални, външни доказателства като гласни доказателства,
по силата на човешка презумпция. Ето защо искът е доказан по основание, а
при определяне на неговия размер взе предвид следното:
Предвид §1 от ЗР към ЗОДОВ във вр. с чл.52 от ЗЗД обезщетението за
неимуществени вреди с правно основание чл.2, ал. 1, т.3 от ЗОДОВ следва да
бъде определено от съда по справедливост. Това означава, че същото трябва
да бъде съразмерно с обществения критерий за справедливост, като при
определянето му се вземат предвид конкретните обстоятелства по делото.
Съдът, при определяне на обезщетението, което да репарира причинените
неимуществени вреди следва да отчете характера и степента на увреждането,
начина и обстоятелствата, при които е получено, последиците, тежестта на
3
обвинението, неговата продължителност, каква мярка за неотклонение е била
взета по отношение на неоснователно обвиненото лице и с каква
продължителност, какви други мерки за процесуална принуда са били
упражнени, колко, с каква продължителност и с какъв интензитет действия по
разследването с участието на обвиняемия са били извършени, ефектът на
всички тези действия върху ищеца, продължителност и степен на интензитет,
възраст на увредения, обществено и социално положение.
Ищецът е бил задържан на 11.11.2020г., а на следващия ден привлечен
към наказателна отговорност. От този момент същият има качеството на
обвиняем. Наказателното производство е продължило до стабилизирането на
постановлението за прекратяване. Стабилитетът на постановлението за
прекратяване на наказателното производство в смисъла на т. 4 на ТР №
3/22.04.2005 г. на ОСГК на ВКС, като основание за възникване отговорността
на държавата за вреди от незаконни действия на правозащитни органи,
изисква то да е съобщено на лицето, което претендира вредите по реда на чл.
2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ и лицето да не е поискало наказателното производство да
продължи и то да завърши с оправдателна присъда. В случая, с оглед датата
на която постановлението е било съобщено на лицето, същото е постигнало
стабилитет на 11.06.2021г. Така, наказателното преследване срещу ищеца е
продължило 7 месеца.
През този период ищецът безспорно е изпитвал тревога във връзка с
воденото срещу него наказателно преследване и възможността да му бъде
наложено наказание. Повдигнатото обвинение е било за престъпление, за
което законът предвижда налагане на наказание лишаване от свобода от една
до шест години и глоба от три хиляди до пет хиляди лева.
На следващо място, при определяне размера на обезщетението, съдът
съобразява и факта, че по време на воденото срещу него досъдебно
производство ищецът е търпял мярка „задържане под стража“ – възможно
най-тежката мярка за неотклонение. Съдът намира, че същата неминуемо
тежко се е отразила върху личната сфера на ищеца, накърнявайки основни
човешки права и ценности.
При задържането на ищеца му е извършен личен обиск, а в хода на
разследването същият е бил разпитван и е участвал в производствата по
мярката за неотклонение пред съответните съдилища /ОС – Видин и САС/.
4
Посочените процесуални действия са умерени по интензитет и не обуславят
присъждането на възнаграждение в размер по-висок от установения в
съдебната практика за сходни случаи.
Трайно установена е и съдебната практика, че Прокуратурата на
Република България носи отговорност по чл. 2, ал. 1 ЗОДОВ за претърпени
неимуществени вреди и от полицейска регистрация / решение № 201 от
22.07.2016 г. на ВКС по гр. д. № 1190/2016 г., IV Г. О., определение № 1014
от 01.11.2017 г. на ВКС по гр. д. № 671/2017 г., IV Г. О., решение № 202 от
20.06.2016 г. на ВКС по гр. д. № 403/2016 г., IV Г. О., решение № 32 от
04.05.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1517/2019 г., IV Г. О., определение № 250 от
09.03.2017 г. на ВКС по гр. д. № 3972/2016 г., IV Г. О., определение № 511 от
05.06.2018 г. на ВКС по гр. д. № 1154/2018 г., IV Г. О./, в който смисъл
възражението на ответника, че посоченото обстоятелство не следва да се
съобразява от съда при определянето размера на отговорността й, е
неоснователно. Наличието на полицейска /криминалистична/ регистрация
през времетраенето на наказателното производство е обстоятелство, което
съдът взема предвид при определяне размера на дължимото обезщетение,
като съобрази данните по досъдебното производство за чисто съдебно минало
на ищеца, които факти са достатъчна индиция, че той е претърпял
релевираните вреди, рефлектиращи върху неговата част и достойнство.
Същевременно, съдът намира, че не се установиха твърдените от ищеца
неимуществени вреди под формата на накърняване на неговата репутация и
добро име посредством широкото медийно отразяване на случая. От
представените по делото журналистически материали се установява, че
обвинените лица са посочени общо като „турски граждани“, „трима
чужденци“ или с инициали, което е направени именно с цел информиране на
обществеността за производството, но същевременно запазване
самоличността на твърдените извършители, с оглед охрана на техните права и
законни интереси.
Като взе предвид установените по делото и изложени по-горе
обстоятелства, а също и социално-икономическите условия на живот в
страната, настоящият състав на съда намира за справедливо обезщетение
сумата от 12 000 лв., която сума би репарирала претърпените от ищеца
неимуществени вреди. При определяне на този размер съдът взема предвид и
5
факта, че самото осъждане на Прокуратурата, повдигнала незаконното
обвинение, има основно репариращо действие, предвид моралния, а не
имуществения характер на подлежащите на обезщетяване вреди /Решение от
30.11.2018г. по гр. д. №125/2018г. по описа на ВКС, ГК, IV ГО/. До пълния
предявен размер претенцията е неоснователна и следва да се отхвърли.
Предвид основателността на главния иск, основателна се явява и
акцесорната претенция за присъждане на законната лихва. Началният момент
на забавата и дължимостта на законна лихва върху дължимото обезщетение
обаче настъпва не от датата на задържането – 11.11.2020г., както е поискано, а
от датата, на която постановлението за прекратяване се е стабилизирало –
11.06.2021г.
По отношение на разноските:
На осн. чл.10, ал.3 от ЗОДОВ ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца разноските за държавната такса от 10 лв.
С оглед изложените съображения съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, гр.
София, бул. „Витоша” № 2 да заплати на М. Д., роден на *******., турски
гражданин, адрес гр. София, ул.“******* сумата от 12 000 лева по иск с
правно основание чл. 2, ал.1, т. 3 от ЗОДОВ за обезщетяване
неимуществените вреди от незаконното обвинение в извършване на
престъпление по чл.253, ал.1, вр. с чл.20, ал.2 от НК, наказателното
производство по което е прекратено с постановление на зам. – окръжен
прокурор при ОП – Видин от 02.06.2021г., ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от 11.06.2021г. до окончателното изплащане, като
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над присъдения размер от 12 000 лева до
пълния му размер от 120 000 лева;
ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, гр.
София, бул. „Витоша” № 2 да заплати на М. Д., роден на *******., турски
гражданин, адрес гр. София, ул. “******* сумата от 10 лв. - разноски по
делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред САС в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
6